РЕШЕНИЕ
№ 1426
гр. Велико Търново, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110100419 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
кредит *****., по който ответникът ***** е кредитор, а ищецът-кредитополучател. Ищецът
твърди ,че договорът за кредит е за сумата 5000 лв., при ГПР 49,66%., като сочи ,че договора
е с първа падежна дата 13.05.2022г и следвало да върне кредита на 18 погасителни вноски.
Общият размер на кредита е 6750лв. Сочи се, че кредитът се обезпечава с поръчителство
съгласно чл.5 от договора, за което се заплаща възнаграждение в размер на 4950лв.. Ищецът
счита горепосочения договор за кредит за недействителен, при неспазване изискванията на
чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 и чл.12 от ЗПК. Счита ,че клаузата на чл.5 от договора е нищожна по
съображения изложени в исковата молба. Ищецът заявява ,че процесния договор за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Ищецът отправя искане съдът да прогласи
нищожността на договор за кредит №1148252/13.04.2022г и да осъди ответника да му
заплати сумата 2633,48 лв. като платена без основание по процесния договор за кредит,
ведно със законната лихва, върху главницата, считано от подаване на исковата молба.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочените от
ищеца клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона.
Заявява, че поръчителството не е задължително условие за сключване на договора за кредит
и потребителят сам избира обезпечението. Твърди ,че договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна.Твърди ,че разходът за
гаранцията не се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
1
На 13.04.2022г. между ищеца М. А. С. и ответника *****е сключен договор за
потребителски кредит ***** по силата на който кредитодателят ***** предоставя на ищеца
кредит в размер на 5000 лв., при ГПР 49,66%. Погасяването на кредита се извършва на 18
погасителни вноски, като падежа на първата вноска е 13.05.2022г.
Съгласно чл.5 от договора за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от ****, в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряване на кредита. Уговорено е, че кредитополучателят дължи
заплащането на възнаграждение на дружеството гарант в общ размер 4950 лв., на месечни
вноски за срока на действие на договора.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по договор за потребителски кредит е договорена сума за връщане в размер
на 6750лв., в т.ч. главница 5000лв. и лихва в размер на 1750лв. Според вещото лице в ГПР
са включени разходите за дължимата договорна лихва. Вещото лице е посочило, че в случай,
че таксата „Гарант“ в размер на 4950лв. бъде включена при изчисляване на ГПР, то ГПР се
изчислява в размер на 250,6245. Вещото лице е посочило, че с платената сума от 7633,48 лв.
са погасени следните задължения: 5000лв. главница, 668,34лв. –лихва, погасена такса
гарант-1735,14лв., платена такса предсрочно погасяване-50лв. и и 180лв.-такса
напомнително писмо.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1148252 от 13.04.2022 г., по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 5000лв.,
като последният се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва
на 18 вноски, в размер по погасителен план, като падежът на първата вноска е 13.05.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49.66
%, но този размер на практика не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не
включва съществена част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора
2
за поръчителство, сключен с Feratum bank, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. В случая възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договор. Съдът
приема, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство представлява разход
по договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на кредита – аргумент от чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи определените
по ал. 4 размери, са нищожни – аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Видно от назначената по
делото експертиза, вещото лице е посочило, че в случай, че таксата „Гарант“ в размер на
4950лв. бъде включена при изчисляване на ГПР, то ГПР се изчислява в размер на 250,6245.
Съдът намира, че е налице включване на допълнително възнаграждение във връзка с
предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в
полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е
уговорено е нищожна. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и
разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания
при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти
размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно
чл. 22 от ЗПК.
С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване
недействителността на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В случая, предвид на това, че съдът приема, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е платил по
сметка на ответника сумата в размер на 7633,48 лв. След като се приспадне сумата за
дължимата главница от 5000 лв., сумата която е надвнесена от ищеца възлиза на 2633,48
лв.Същата се явява платена без основание. Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД се явява основателна и доказана в пълния претендиран размер от 2633,48 лв.
Върху главницата от 2633,48 лв. следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба/03.02.2025г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направните по делото разноски. С оглед направеното от страна на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано на 850лв., с оглед преценка за фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът следва да заплати на ищеца сумите в размер на 375,34 лв. за държавна такса,
300лв. за възнаграждение за вещо лице и 850 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от М. А. С. с ЕГН **********, с
настоящ адрес ***** срещу „*****, че Договор за потребителски кредит №****. е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „***** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес
***** сумата в размер на 2633,48 лв./две хиляди шестстотин тридесет и три лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща извършено без основание плащане по
Договор за потребителски кредит*****г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба /03.02.2025г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „******* да заплати на М. А. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес
****** сумата общо 1525,34 лв. /хиляда петстотин двадесет и пет лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща разноски по делото.
Банковата сметка за плащане на парично вземане по осъдителен иск, посочена от
ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК е: ******
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4