№ 6248
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г.ева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Х.а
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100511736 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 14252 от 19.07.2024г., постановено по гр. дело № 38127/2023г. по описа
на СРС, 79-ти състав са отхвърлени предявените от С. Д. К. срещу Център за спешна
медицинска помощ (ЦСМП) – гр. София, конститутивни искове с правно основание чл. 357,
ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарни наказания „забележка“, наложени на
ищцата със заповеди съответно № 66/28.06.2023г. и № 67/29.06.2023г. на директора на
Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – гр. София. С решението е осъдена С. Д. К.
да заплати на Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – гр. София на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца С.
К., с която се обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно, както и постановено
в противоречие с процесуалните правила. Изложени са съображения, че не била нарушила
трудовата дисциплина, тъй като съгласно трудов договор № 36/01.11.2017г. работното й
време било „намалено“ на 7 часа като не било упоменато дали било сумарно. Счита, че
първият й работен ден бил 18.05.2023г., за който била предоставила болничен лист по
надлежния ред. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не бил зачел
разпоредбата на КТ относно сумарното работно време, както и факта, че ищцата работела на
смени. Твърди, че съгласно инструкция на НОИ относно възникналия казус „когато
временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа,
независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време, отпускът за
1
временна неработоспособност започва задължително от следващия календарен ден
независимо че той може да е неработен за лицето“. Сочи, че с действията си не била
нарушила трудовата дисциплина, била представила болничен лист и била предупредила
служителите в ЦСМП, че няма да може да поеме нощното дежурство на 17/18.05.2023г.
Относно Заповед № 67/29.06.2023г. счита, че същата била неясна не само по отношение на
хронология, но и по отношение на фактите и обстоятелствата, за които се изисквала от нея
информация. Твърди, че по делото не било ясно какво точно нарушение на трудовата
дисциплина била извършила, доколкото било посочено единствено „липса на
самокритичност“ и „неизпълнение на други трудови задължения“. Поддържа, че в
конкретния случай в процесната заповед за наложено дисциплинарно наказание липсвало
фактическо основание, тъй като нарушението не било описано с неговите съществени
белези от обективна страна, липсвало и описание от субективна страна спрямо кого е
насочено. Не бил посочен час на събитието, както и не бил индивидуализиран служителя,
подал докладната записка. Поддържа, че вписаното в заповедта основание- липса на
самокритичност, не било равнозначно на описание на нарушението на ищеца от обективна
страна. То съставлявало оценъчно съждение на работодателя относно поведение на ищеца,
изразило се в действия, но в какви конкретни действия нямало изложени конкретни
обстоятелства в самата заповед. Липсвали конкретни обстоятелства относно обективните
характеристики на поведението, за да можело да бъде извършена преценка дали същото
можело да бъде оценено по начина, описан в заповедта като основание за налагане на
дисциплинарно наказание. Счита, че оспорваната заповед страдала от порок- непълнота по
отношение на нарушението от обективна страна. Неизпълнението на задължението за
мотивиране на заповедта по чл. 188, т. 1 КТ рефлектирало и по отношение на процедурата за
снемане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като обясненията можело да бъдат дадени за
работника при конкретизирани от работодателя нарушения, което последният не бил
направил. Искането към съда е да отмени решението и да отмени Заповед № 66/28.06.2023г.
и Заповед № 67/29.06.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Центъра за
спешна медицинска помощ- София, с който се оспорва същата. Изложени са съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно бил приел, че липсата на надлежен документ, оправдаващ отсъствието от
работа на въззивника по време на нощната й смяна на 17.05.2024г., обуславял извод, че с
това поведение ищцата била допуснала нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.
1, пр. 3 КТ- неявяване на работа. Поддържат, че нямало формална пречка болничен лист да
бъде издаден и за предходна дата. Твърдят, че в изготвената докладна записка се съдържало
описание на фактическите обстоятелства около осъществилата се комуникация между нея и
дежурния механик ЕАТ, както и начина, по който техният адресат ги бил възприел. Считат,
че съдът правилно бил приел, че работодателят бил взел предвид и конкретните
обстоятелства, при които били извършени всяко едно от отделните нарушения, бил
съобразил тежестта на наложената на служителя санкция с характера им и правилно бил
2
определил като съответно дисциплинарно наказание „забележка“. По отношение на
жалбоподателя не се касаело за инцидентна нейна проява, а за трайна склонност към
нарушаване на трудовата дисциплина. Намират, че изискванията на чл. 193 КТ били
изпълнени, тъй като наказаният служител бил разбрал за какво нарушение на трудовата
дисциплина се искали обясненията. Искането към съда е да потвърди изцяло обжалваното
решение. Претендират разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се
добави и следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от КТ за
отмяна на наложените със Заповед № 66/28.06.2023г. и Заповед № 67/29.06.2023г. на
директора на Център за спешна медицинска помощ гр. София дисциплинарни наказания
„забележка“.
Не е спорно между страните, че към датата на издаване на процесните заповеди
ищцата е заемала длъжността парамедик в Центъра за спешна медицинска помощ- София,
както и че със Заповед № 66 от 28.06.2023г. на директора на ЦСПМ- София й е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за неявяване на работа на 17.05.2023г. без
представяне на оправдателен документ, както и че със Заповед № 67 от 29.06.2023г. на
директора на ЦСПМ- София й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че
на 05.06.2023г. се държала арогантно със служител „техник- механик ЕАТ“ и безотговорно
при изпълнение на служебните си задължения- нарушение на т. 29 и т. 43 от длъжностната
характеристика на парамедик в ЦСМП.
От приетата по делото длъжностна характеристика на заеманата от ищцата длъжност,
връчена й на 09.08.2022г., се установяват основните трудови задължения на лицето, както
следва: да подпомага дейността на ЦСМП- София по оказване на спешна медицинска
помощ на заболели и пострадали лица като изпълнява функции на шофьор на
специализиран транспорт и в съответствие със своята квалификация и специфична
нормативна уредба участва в транспортирането им като подпомага и медицинските
специалисти. При необходимост: подпомага дейността на РКЦ; извършва транспортиране на
пострадали и болни хора, оказване на първа медицинска помощ и асистиране на лекаря в
спешна помощ. В длъжностната характеристика като основни задачи са посочени
3
подпомагането на дейността на лекаря при осъществяването на прегледи на пациенти като
му асистира на съответни видове манипулации; следи жизнените функции по време на
транспортирането и оказва съответните грижи в рамките на своите компетентности;
транспортира болни, ранени или други нуждаещи се от спешна помощ лица независимо от
тяхното състояние; отнася се с уважение и внимание към болните и техните близки;
проверява и установява оперативната готовност на транспортните средства; проверява и
установява наличността на техническото оборудване и медицинската апаратура; правилно и
безопасно управлява поверения му автомобил; предава и приема автомобила за ремонт на
дежурния техник-механик ЕАТ; спазва работното време и почивките и изпълнява стриктно
месечния работен график; в отношението си с колегите или външни за ЦСМП- София лица
служителят е длъжен да проявява уважение, коректност и толерантност като не допуска
поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност, не използва
пренебрежителни или обидни думи, изрази или жестове; служителят е длъжен да съгласува
работата си с другите работещи в атмосфера на сътрудничество, координация и
толерантност, както и с поведението си да не възпрепятства изпълнението на техните
трудови ангажименти; спазва професионално-етичните норми на поведение при изпълнение
на служебните си задължения и др.
Видно от представената Заповед № 66 от 28.06.2023г. на ищцата е наложено
наказание „забележка“ за това, че на 17.05.2023г. не се е явила на работа и не е представила
оправдателен документ за отсъствието си. В заповедта е посочено, че съгласно чл. 8, ал. 4 и
ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза не е имало формална пречка за издаване на
болничен лист от личния лекар на ищцата с начална дата от 17.05.2023г., когато не се е явила
на работа.
Видно от представената Заповед № 67 от 29.06.2023г. на ищцата е наложено
наказание „забележка“ за това, че на 05.06.2023г. се е държала със служител „техник-
механик ЕАТ“ арогантно и безотговорно при изпълнение на служебните си задължения.
Била напуснала кабинета на дежурния техник- механик ЕАТ и той не бил успял да й предаде
зачисления й автомобил. Впоследствие се било наложило той да й звъни, за да я помоли да
се яви при него за предаване на автомобила. При последвалия разговор тя се била държала с
него подигравателно и непристойно. Заявила е, че дори да й предаде автомобила, тя
„толкова и ще работи“. Служителят я бил предупредил, че ако продължава, ще подаде
докладва за нейното поведение, а отговорът й бил „пусни, ако можеш да пишеш“. В
заповедта е посочено, че с тези си действия С. К. била нарушила т. 29 от длъжностната
характеристика на парамедика 4-та степен в ЦСМП- София във вр. т. 43 от нея. В т. 29 било
записано, че в отношенията си с колегите, служителят бил длъжен да проявява уважение,
коректност и толерантност като не допуска поведение, което накърнява достойнството и
правата на отделната личност, не използва пренебрежителни или обидни думи, изрази или
жестове. В т. 43 от длъжностната характеристика било посочено, че служителят бил длъжен
да съгласува работата си с другите работещи в атмосфера на сътрудничество, координация и
толерантност, както и с поведението си да не възпрепятства изпълнението на техните
4
трудови ангажименти.
В докладна записка от 05.06.2023г., подадена от Г.Х. техник механик ЕАТ- ЦСМП,
адресирана до директора на ЦСМП- София, е посочено, че С. К. се е държала безотговорно
и арогантно. След преминаването на предпътен преглед К. била излязла от кабинета на
дежурния техник механик ЕАТ и не бил успял да й предаде зачисления й автомобил, който
да управлява за дежурството си на 05.06.2023г. Изчакал я да се върне отново, за да й предаде
автомобила. След като не се случило й се обадил лично от служебния телефон на дежурния
техник механик, за да я извика. След като дошла се държала подигравателно и непристойно.
Била казала, че дори и да й предаде автомобила „толкова и ще работи“. Уведомил я, че ще
пусне докладна за нейното поведение, а отговорът й бил „пусни, ако можеш да пишеш“.
Преди налагане на дисциплинарните наказания от служителката са поискани
обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, за които впоследствие са били издадени
процесните заповеди. Въззивницата е упражнила правото си като е представила писмени
обяснения. В обясненията си, свързани с отсъствието си от работа на 17.05.2023г., ищцата е
посочила следното: през деня на 17.05.2023г. около 14 часа следобед си изкълчила глезена,
до около 17 часа нямала болки и смятала, че ще се справи с работата по време на нощното
дежурство, изведнъж глезенът й се подул и била в невъзможност да управлява МПС.
Твърди, че около 18 часа посетила МБАЛ МКБ 3 Градска болница, където бил кабинетът на
личния й лекар, чиято смяна била приключила. Била приета в неотложен кабинет като била
записана като пациент в амбулаторната книга и била насочена към личния си лекар. След
което отишла до ЦСМП София и предупредила техниците, че няма да може да поеме
нощната смяна от 20, 00 часа, тъй като била в болничен. На 18.05.2023г. посетила личния си
лекар, който й бил издал болничен лист, който представила незабавно по надлежния ред. Не
счита, че била нарушила трудовата дисциплина, тъй като работното й време било намалено
и първият й работен ден се явявал 18.05.2023г.
В обясненията, свързани с докладна записка от 05.06.2023г., С. К. е посочила, че
представената й докладна записка била анонимна и не съдържала никакви
индивидуализиращи белези, както и че не била подписана. Посочила е, че по график била
дежурна дневна смяна на 05.06.2023г. В 06,40 часа се явила в кабинета на дежурния
механик, който не познавала лично, за т.нар. „предпътен преглед“. Поздравила го и отишла
до тоалетната. В 06,44 часа й звъннал непознат номер на личния й телефон, не вдигнала
веднага, след няколко минути върнала обаждане и попитала кой е насреща. Получила
отговор „Длъжна си да знаеш кой е“. Не бил проведен разговор. Върнала се да вземе
оформената пътна книжка, в която видяла, че имало нанесена допълнителна информация.
Попитала дежурния механик „Това какво означава?“, на което й било отговорено, че
„Можеш да четеш и пишеш!“. Повече информация за състоянието на автомобила не била
получена и не била осъществена последваща комуникация с механика, който бил на смяна.
Св. Г.Х. е посочил, че е механик в спешна помощ и осъществявал връзката между
хората, които подавали адресите и пускал шофьорите на работа. Парамедиците, които
5
управлявали линейки, както и шофьорите, подлежали на проверки за алкохол преди всяка
смяна. Той трябвало да оборудва шофьора с автомобил, с който да излезе и да работи. Сочи,
че не познавал С. преди това, в този ден замествал колега, който бил в отпуск. Били пет
бригади и всеки механик като него си водел шофьорите и парамедиците. В този ден, който
замествал, към 18:50 часа казал на този, който проверява за алкохол „От 19,00 часа ми остава
само един парамедик- С. К.“, а той му казал „Тя мина“. След като разбрал, че била минала,
започнал да се чуди защо не била дошла да попита дали ще работи. Ако трябвало да работи,
трябвало да си вземе колата, да я запали, да я огледа, за да може точно в 19,00 часа като й се
обадят- да я пратят на работа. В 18:50 часа й звъннал от служебния телефон, звънял 7-8 пъти,
но никой не отговорил и продължил със задачите си. В 18:55 часа, пак я набрал. След петия-
шестия сигнал вдигнала телефона и попитала „Кой се обажда“. Казал и да дойде да й даде
кола, че трябва да работи, на което тя отговорила „Ще дойда, ама толкова и ще работя“.
Може би към 18:58 часа, когато тя трябвало вече да излиза да работи, била дошла и попитала
„Ти кой си?“. Отговорил й, че бил механик и отговарял за нея и трябвало да се обади, за да й
даде кола. Тя казала, че този номер, от който й звъни го нямала. Сочи, че й казал, че
механикът В.Т. много ги бил отпуснал, нямало никаква дисциплина и за тази работа щял да
напише докладна. Тя му казала, че няма да запише този номер. На което й казал, че ще й
пусне докладна. А тя му отговорила „Ако можеш да пишеш, напиши“. Преди да пусне
докладна, говорил със завеждащия смяна, който му казал да пише, ако иска. Твърди, че бил
там от 8 години и половина и това била втората докладна, която пишел срещу шофьор.
Станало му неприятно, че не била запозната с никакви неща и нямала никаква
заинтересованост към работата. Тя била първо шофьор, после парамедик. Сочи, че
комуникацията с нея била арогантна. Без да огледа колата и да провери маслото, рискували.
Освен това тя пак не можела да тръгне навреме и така рискували да бъдат с един екип по-
малко. Когато отИ.ли на работа, имали по 50-60 картона останали от предишната смяна,
което означавало, че веднага щом човек дойде на работа, трябва да тръгне да работи, за да не
казват, че се бавят линейките. Имало по 50 картона, които чакали да тръгнат парамедиците и
лекарите. Свидетелят е посочил, че парамедиците и шофьорите нямали различни
задължения по отношение на автомобила. Тя първо била шофьор. Всички ги правели,
закачили акумулаторите и се грижели за техническото състояние на автомобила. Твърди, че
случката била вечерта, но не помни кога бил изготвил докладната. Мисли, че било на другия
ден, но не можел да си спомни. В конкретния случай тя била основният шофьор и трябвало
да дойде да огледа колата и в 19,00 часа да бъде готова за работа.
Св. Р. Х., завеждащ работна смяна лекар в Центъра за спешна помощ, е посочил, че
ищцата работела в неговата смяна. Правело му впечатление, че била човек с полярни
реакции, с афинитет към конфликта и то с хора, които упражнявали административна
дейност. Сочи, че бил присъствал на конфликти, на открити заплахи към ръководството на
службата, включително и към директора. Бил писал докладни като имало конфликт между
тях в районната координационна централа в присъствието на 10 човека, с обиди срещу него
и ръководството на болницата. Твърди, че Г.Х. му се оплакал, качил се при него и му
споделил, че отношението било невъзмутимо. Дори когато казал, че ще пише докладна,
6
отговорът бил „Ако можеш да пишеш, пускай“, което било доста груба обида. Явявал се бил
като свидетел и на друго дело на ищцата. Твърди, че Г. му бил споделил, че трябвало да й се
даде кола, но тя отказала. След това се връщала, хвърляли се ключове, книжки. Тя отказала и
той бил явил в невъзможност да й възложи задача. Прекият ръководител за този ден бил
той, защото трябвало да й предаде автомобила и тя да тръгне.
Св. Б.Б. твърди, че познава С. К. от около 10 години, виждали се почти всяка
седмица. На 17.05.2023г. били отишли да обсъждат къде ще пътуват и С. му казала, че много
я болял крака, както и че на работа я карали да шофира линейка, което било извън нейните
задължения. Казала му, че същата вечер била нощна смяна и трябвало да шофира. Отишли
до Трета градска болница да си вземе болничен, после до „Бърза помощ“. Това било на
17.05.2023г. към 15-16 часа. Не си спомня името на лекаря, който бил издал болничния.
Мисли, че бил личният й лекар. Отишъл с нея в болницата, но не бил влизал в кабинета. Не
знаел как бил станал инцидента. Тя му казала, че я боли глезенът и не можела да шофира.
Трудно ходела, куцукала. Спомнял си датата 17.05.2023г., защото добре помнел дати.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
На първо място, въззивният съд споделя изводите на СРС, че и двете заповеди са
достатъчно добре мотивирани. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, нито
да посочи кои факти е приел за установени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е
извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на
работника обстоятелства и документи. Правилото на чл. 195, ал. 1 КТ не е нарушено, когато
в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на
работника дисциплинарно наказание. В този случай липсата на пълно и подробно описание
на фактическите основания за дисциплинарно наказание не биха довели до опорочаване на
заповедта /в този смисъл Решение № 388 от 04.10.2012г. по гр. д. № 205/2012г. на ВКС, IV г.
о. /.
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна
страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да
следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е
наложено наказанието и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която е наложено наказанието, а съдът да може да извърши проверка и
въз основа на това да заключи дали същото е законосъобразно. Задължението на
работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съобразно
установените в чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания може да бъде изпълнено не само чрез
7
посочване на всички елементи на дисциплинарното нарушение в заповедта, но и чрез
препращане към други изходящи от работодателя или трети лица актове или документи,
които обаче са станали достояние на работника или служителя преди или най-късно с
връчването на заповедта или може да препраща към издадени от самия работник или
служител частни документи, каквито са обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ. С оглед
доводите във въззивната жалба следва да бъде посочено, че в процедурата по искането на
обяснения на ищцата е било изпратено искане- л. 17 от делото, в което е бил възпроизведен
доклада на св. Г.Х.. В приетата докладна записка е посочен нейният автор, дата на изготвяне
и е положен подпис. При разпита си св. Х. е възпроизвел същите обстоятелства, описани в
докладната записка. На следващо място не се установява на ищцата да е била връчена
докладна записка с различно съдържание. Единствената разлика в приетите по делото 2 броя
докладни, представени от страните е, че представената от работодателя е подписана и е
посочено, че неин автор е Г.Х. но изложените в тях фактически твърдения са идентични.
По отношение на оплакването, че не ставало ясно времето на извършване на
нарушението, въззивният съд намира, че видно от дадените от ищцата обяснения същата е
възприела ясно и несъмнено за кои точно обстоятелства й се искат обяснения, както и за
какво конкретно нейно деяние, доколкото е взела съответно отношение по тях. Деянието
съдът намира, че е индивидуализирано и достатъчно като време- 05.06.2023г., независимо
дали е било по време на дневната или нощната смяна на ищцата. Действително, както е
посочила въззивницата, е налице разминаване между приетия график на смените и
свидетелските показания на св. Х. относно горното обстоятелство, но доколкото самото
фактическо основание на извършеното нарушение касае подготовката на работната смяна и
възникналият конфликт между ищцата и дежурния механик преди началото й, съдът намира,
че достатъчно ясно е индивидуализирано деянието като начин, място и време на
извършване, както и лица, участвали в него. В този смисъл непосочването на точния час на
проведения разговор и дали същият се е провел преди началото на дневната смяна или преди
началото на нощната смяна не обуславя немотивираност на заповедта, доколкото ясно е
посочено, че се касае за 05.06.2023г. и за действия на ищцата, предхождащи започването на
работната й смяна. В отношенията между нея и работодателя й е имало яснота по въпроса за
кои конкретно действия работникът е бил наказан, което удовлетворява изискванията на чл.
195, ал. 1 ГПК за мотивиране на заповедта. Релевантни са фактическите твърдения за
извършени действия и бездействия и тях съдът контролира, като проверява съставляват ли
дисциплинарни нарушения по смисъла на закона.
На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС, че по
делото се установява, че описаните в заповедта деяния са доказани. Същите се установяват
по категоричен начин от свидетелските показания на св. Г.Х. подал и докладната, довела до
издаване на процесната заповед, както и от косвените показания на св. Р. Х.,
възпроизвеждащи последващ на деянията разговор, който е имал със св. Г.Х.. В частност по
делото се установява, че на 05.06.2023г. С. К. се е явила на работа, без да се представи на
дежурния техник-механик ЕАТ, поради което се наложило да бъде търсена, за да й се
8
предаде зачисления й автомобил. На следващо място се установява, че при приемане на
автомобила от дежурния техник въззивницата е отговорила, че дори и да й предаде
автомобила „Толкова и ще работи“, както и че при отправено предупреждение, че ще пусне
докладна за поведението й е отговорила „Пусни, ако можеш да пишеш“. Горепосочените
обстоятелства са описани ясно и достатъчно конкретно в издадената заповед №
67/29.06.2023г. и представляват, както правилно е приел първоинстанционният съд,
нарушения на трудовата дисциплина- нарушение на чл. 187, т. 10, предл. 4 КТ-
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени при възникването на трудовото
правоотношение.
С оглед доводите във въззивната жалба следва да бъде посочено, че не се касае за
посочване на оценъчни съждения в заповедта. Напротив, ясно са индивидуализирани
конкретните изрази, използвани от ищцата спрямо неин колега, като сочената липса на
самокритичност е в частта по чл. 189 КТ, т.е. при преценка тежестта на нарушението, а не
представлява описание на самото нарушение на трудовата дисциплина.
По делото се установява по категоричен начин, че С. К. при идването си на работа на
05.06.2023г. не се е явила пред дежурния механик своевременно за предаване на зачисления
й автомобил, а съгласно описаните в длъжностната характеристика основни задачи има
задължение да предава и приема автомобила за ремонт на дежурния техник- механик ЕАТ /т.
9 от длъжностната характеристика/. На следващо място, се установява че не е проявила
коректност и уважение към дежурния техник-механик, чието задължение в конкретния ден е
било да предаде автомобил на ищцата, както и че е използвала думи и изрази, които
безспорно могат да бъдат определени като накърняващи честта и достойнството на адресата
им- дежурния механик, както и е проявила пренебрежително отношение към самата й
възложената работа- нарушение на т. 29 и т. 43 от длъжностната характеристика.
Предвид изложените от страна на ищцата оплаквания следва да бъде посочено, че
съгласно Наредба № 1 от 07.04.2016г. за придобИ.не на квалификация по професията
„парамедик“ парамедиците с четвърта степен на професионална квалификация /каквато е С.
К./ имат за задача при спешно състояние да оказват самостоятелно първа помощ и
специализиран транспорт. Парамедикът с четвърта степен на професионална квалификация
самостоятелно или с помощта на медицински специалист извършва първоначална оценка на
състоянието на пациента в рамките на неговата компетентност, оказва му помощ на мястото
на инцидента и по време на транспортирането му, като: подпомага медицинските
специалисти и изпълнява техните указания при оказване на животоспасяваща помощ на
пациенти в спешно състояние на мястото на инцидента, по време на транспортирането и в
лечебното заведение; контролира екип от парамедици при отсъствие на медицински
специалист; транспортира пациент в спешно състояние до лечебно заведение; следи
жизнените функции на пациента по време на транспортирането му и оказва съответните
грижи в рамките на своите компетентности; транспортира болни, ранени или други
нуждаещи се от помощ лица независимо от тяхното състояние; управлява превозните
средства, познава и работи с медицинското оборудване; осъществява контакт с районните
9
координационни централи и лечебните заведения. Изрично в цитираната Наредбата е
посочено, че специалните дейности на парамедика с четвърта СПК са преди тръгване на
екипа да проверява и установява оперативната готовност на транспортните средства
(санитарни автомобили, реанимобили, линейки); проверява изправността на медицинската
апаратура и на комуникационните средства в превозните средства; проверява наличните
лекарствени продукти, медицински пособия и консумативи; дава указания на членовете на
екипа. Т.е. в рамките на възложените на въззивницата функции е да се яви своевременно
преди започване на работна смяна, за да може да й бъде предаден автомобила и да бъде
установена оперативната му готовност преди започването на смяната й, по време на която
следва да е в готовност за отзоваване на сигнал.
Предвид гореизложеното съдът счита, че установените по делото нарушения сами по
себе си не са тежки, но обуславят наложеното най-леко наказание "забележка". За да стигне
до този извод съобрази нарушенията на ищцата, свързани, както с ненавременното
изпълнение на трудовите й задължения /да се яви да й бъде предаден своевременно
зачисления й автомобил преди започване на работната й смяна/, както и отношението й към
дежурния техник / „Пиши, ако можеш“/ и към изпълняваната от нея трудова дейност като
цяло /„Толкова и ще работя“/. Въззивният съд намира, че поради изключителната важност на
възложените на ищцата задължения, свързани с опазване на човешкото здраве и живот,
изискванията към лицата, упражняващи длъжността „парамедик“ са завишени и следва да
бъдат стриктно спазвани при съобразяване на високата степен на обществена отговорност
на възложената й дейност, свързана с оказване на грижа на уязвими лица и следващата се от
самата характеристика на работата толерантност и уважение, която следва да бъде
проявявана, както към болните и техните близки, така и към колегите от спешната помощ. В
този смисъл съдът отчита важността на стриктното спазване на организацията в спешната
помощ, която именно е гарант за качествено и навременно изпълнение на възложените им
дейности за оказване на животоспасяваща помощ на пациенти.
По отношение на Заповед № 66/28.06.2023г. въззивният съд намира следното:
По делото е безспорно, че С. К. е отсъствала от работното си място на 17.05.2023г.,
на която дата не се спори, че е била нощна смяна, започваща от 20,00 часа. В този смисъл са
неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба относно работното време на
ищцата, доколкото нощната й смяна е започвала в рамките на календарния ден- 17.05.2023г.
Именно поради това обстоятелство ищцата е уведомила работодателя си за невъзможността
си да се яви на работа именно на 17.05.2023г., на която дата се сочи да е посетила неотложен
кабинет. По отношение на описаната във въззивната жалба инструкция на НОИ съдът не
намира, че е обвързан от същата. Даденото в нея разрешение е неотносимо към предмета на
спора, доколкото изрично в отговора е посочено, че лицето спрямо когото е констатирана
временна неработоспособност е следвало да бъде на работа, независимо от отработените
часове, а в настоящия случай ищцата не се е явила на работа на 17.05.2023г. и не е била
започнала работната й смяна, когато е констатирала невъзможността си да изпълнява
трудовите си задължения. Т.е 17.05.2023г. е бил работен ден за ищцата и е следвало да се яви
10
на работа за изпълнение на служебните си задължения, респ. да ангажира доказателства за
отсъствието си.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗ медицинската експертиза включва експертиза на
временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза
на трайно намалената работоспособност. Според чл. 103, ал. 2 от ЗЗ експертизата на
временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни
комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.
Подзаконовата уредба на медицинската експертиза на неработоспособността е в Наредба за
медицинската експертиза /НМЕ/, в сила от 27.06.2017г. В тази наредба са определени
принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване. В
същата се съдържат правила за издаване на болнични листове при всяка от хипотезите на чл.
6, ал. 1 от Наредбата. От посочените органи, които извършват експертиза на временната
неработоспособност на осигурени лица съгласно чл. 7, ал. 1 от НМЕ /ред., ДВ, 84/2019г., в
сила от 01.01.2020г./ болнични листове могат да издават лекуващите лекари, лекари по
дентална медицина и ЛКК. Болнични листове могат да се издават и от лечебни заведения,
които обслужват лицето по месторабота - чл. 7, ал. 2 НМЕ.
Анализа на посочената законова и подзаконова уредба налага извод, че временната
неработоспособност, като състояние на осигурено лице се установява от компетентни органи
на медицинската експертиза - лекуващ лекар, лекар по дентална медицина, лекарски
консултативни комисии, Териториални експертни лекарски комисии и Национална
експертна лекарска комисия и по определен ред, установен в нормата на чл. 101-113 от ЗЗ,
Наредба за медицинската експертиза. В обобщение следва да се направи извод, че
единственият акт, с който се установява временната неработоспособност, е болничният лист.
Издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза
временна неработоспособност, причините за същата, продължителността й, както и правото
на отпуск за временна неработоспособност. Отпускът за временна неработоспособност се
разрешава от здравните органи, чрез болничния лист - чл. 6, ал. 2 НМЕ /така Решение № 223
от 23.04.2021г. по гр. д. № 1421/2020г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/. Болничният лист
като индивидуален административен акт обвързва работодателя да приеме, че
работника/служителя е временно неработоспособен, причината за тази неработоспособност,
както и че е разрешен от компетентните органи на медицинската експертиза отпуск поради
временна неработоспособност за съответен период от време.
Следователно липсата на издаден болничен лист за съответния период от време,
както и неползването на друг вид отпуск, задължава работникът или служителят да се явят
на работа. Невъзможността да се полага труд поради влошено здравословно състояние се
установява единствено с болничен лист, издаден от съответните здравни органи.
Субективната преценка на лицето, че не може да полага труд поради влошеното си
здравословно състояние, не е уважителна причина за неявяване на работа.
С оглед въведените от ищцата твърдения следва да бъде посочено, че по делото не са
ангажирани доказателства /в частност сочената от нея в исковата молба амбулаторна книга/,
11
от която да се установява, че се е явила в МБАЛ МКБ 3 Градска болница, където да е била
прегледана в неотложен кабинет. Горното не се установява и от показанията на св. Б., който
не е присъствал лично на прегледа. Същевременно неговите показания не съответстват на
изложените от ищцата твърдения, че на следващия ден /18.05.2023г./ е посетила личния си
лекар, за да се снабди с болничен лист, доколкото същият е посочил, че посетили Трета
градска болница, за да вземе С. К. болничен лист, след което отишли до Бърза помощ да го
представи. На следващо място съгласно чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза
болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не
се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна
от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната
неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от
отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът,
даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден,
независимо че той може да е неработен за лицето. Изключение се допуска и в случаите,
когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна
неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на
работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата болничен лист за минало време без предварителен преглед
на болния не се издава. Изключение се допуска най-много до два дни в случаи на тежки
остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа обективната находка,
отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е
било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могъл да бъде
извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително преглед задължително
подробно се мотивират в амбулаторния лист и се отбелязват в графа "бележки" на
болничния лист. В настоящия случай е представен болничен лист № Е20231093044 от
18.05.2023г., издаден от д-р С.С. за временна неработоспособност на ищцата за периода от
18.05.2023г. до 22.05.2023г. с причина „контузия на глезена“. Предвид изложените от ищцата
твърдения същата е можела да удостовери пред личния си лекар, че установената контузия
на глезена датира поне от 17.05.2023г., което би било видно и от естеството на заболяването
и в този смисъл да поиска издаване на болничен лист и за 17.05.2023г., респ. е можело да
представи доказателства, че на 17.05.2023г. е посетила неотложен кабинет.
С оглед на гореизложеното въззивният съд споделя изводите на СРС, че липсата на
ангажирани по делото доказателства, оправдаващи отсъствието й от работа по време на
нощната смяна на 17.05.2023г., обуславят извод за нарушение на трудовата дисциплина по
чл. 187, т. 1, предл. 3 КТ- неявяване на работа. При преценка законосъобразността на
наложеното наказание, въззивният съд намира, че установеното нарушение само по себе си
не е тежко, поради което наложеното най- леко наказание „забележка“ е съразмерно.
При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията си по
чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
12
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция, право на разноски има
въззИ.емия Център за спешна медицинска помощ- София, който претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на сумата от 100 лева по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК и на основание чл. 23 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и предвид предмета на спора /искове за
отмяна на наложени дисциплинарни наказания "забележка"/ настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14252 от 19.07.2024г., постановено по гр. дело №
38127/2023г. по описа на СРС, 79-ти състав.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, да заплати на Център за спешна медицинска
помощ – гр. София, Булстат *********, с адрес: гр. София, район Оборище, бул. „********,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13