№ 7232
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2084/13.02.2023 г., постановено по гр.д. № 67515/2021 г.
по описа на СРС, 138 състав, са отхвърлени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу ответника Г. Д. Т., ЕГН **********, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 6, вх. Б, ет. 8, ап. 126, аб. №
195987, суми, както следва:
9940,38 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.04.2021 г., до окончателното изплащане
на вземането;
950,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 14.04.2021 г. върху главницата за топлинна енергия;
1
81,96 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 29.04.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането;
14,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г.
до 14.04.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.
За процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 24560/2021 г. по описа
на СРС, 138 състав.
С решението не са разпределяни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“
ЕАД.
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът
счита, че по делото е била доказана облигационната връзка между ищцовото
дружество и ответника, тъй като последният бил собственик на
топлоснабдения имот. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение
да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на
въззивната жалба.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата
цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 29.11.2021 г.,
депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени
срещу ответника Г. Д. Т. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 6, вх. Б, ет. 8,
ап. 126, аб. № 195987, суми, както следва:
9940,38 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.04.2021 г., до окончателното изплащане
на вземането;
950,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 14.04.2021 г. върху главницата за топлинна енергия;
81,96 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 29.04.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането;
14,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г.
до 14.04.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.
3
За процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 24560/2021 г. по описа
на СРС, 138 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 6, вх. Б, ет. 8,
ап. 126, аб. № 195987. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в
качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на
правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесния имот, се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата
на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия,
действащи между страните.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че не е клиент
на топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена
от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3)
стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната
сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово
разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за
заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6)
4
стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за
заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задълженията си към ищцовото дружество, ако твърди
погасяване, както и останалите си възражения.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се от доказателствата по
делото, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия.
Законът императивно урежда възникването на облигационно
правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне
задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.
Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да
бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това
лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по
общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
5
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия,
изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда –
етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
придава допълнителни правни последици на придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот –
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.
Следователно облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен
акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така
и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно
право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за
конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до
6
преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение
за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото
дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
Доказването в гражданския процес може да бъде както пряко –
установяване на правнорелевантен факт, така и косвено – установяване на
т.нар. доказателствен факт, от който може да се направи извод за
правнорелевантния факт. Косвеното доказване е непълно, тъй като създава
вероятност, но не и сигурност в установяването на правнорелевантния факт.
Затова то е най-вече насрещно доказване, когато доказателствената тежест е в
другата страна. За да бъде достатъчно при главно доказване, косвеното следва
да установи такава връзка от доказателствени факти, която по несъмнен начин
да изключва всякаква друга вероятност и да създаде сигурност, че
правнорелевантният факт се е осъществил. В този смисъл са напр. Решение
№ 50281 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 766 / 2022 г. на Върховен касационен
съд, 4-то гр. отделение, Решение № 50032 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 927 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 81 от
19.07.2022 г. по гр. д. № 2536 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение и др.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай не се установява
клиент на топлинна енергия и страна по облигационно отношение с
„Топлофикация София“ ЕАД да е ответникът въззиваем Г. Д. Т..
Единственото ангажирано по делото косвено доказателство за наличие на
право на собственост върху процесния имот е Извлечение от данъчна
декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот, деклариран от ответника Г. Т..
В извлечението е посочено, че декларацията се подава от собственик на имота,
както и че последният е придобит на 18.08.1989 г. Посочени са начинът на
придобиване – покупка, и документът за собственост – Договор № 531 с
издател ОНС София. В хода на първоинстанционното производство ищецът не
е проявил процесуална активност да поиска изискването на този договор, за
да докаже претенцията си.
Това единствено косвено доказателство не е подкрепено от други такива,
7
за да може да се направи силно вероятен извод за наличие на право на
собственост у наследодателя на въззиваемите. Представеният по делото
протокол от 19.09.2002 г. от общо събрание на етажната собственост съдържа
списък с етажни собственици, сред които е и името на Г. Т., срещу което
фигурира подпис, оспорен от ответника с отговора на исковата молба. Не са
ангажирани доказателства за заплащане от страна на Т. на други задължения,
отнасящи се до предишни периоди, от които да може да се направи някакъв
извод за извънсъдебно признание на облигационна връзка между страните. По
делото фигурира главен отчет, в който е посочено името на Г. Т. и на който е
положен подпис върху графата „Клиент“, от което обаче също не може да се
направи косвен извод за облигационно отношение.
Доколкото не се установява ответникът въззиваем да е притежавал право
на собственост върху процесния период, не може да се приеме, че същият е
клиент на топлинна енергия.
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на районния
следва да се приеме, че не е доказана облигационна връзка между ищцовото
дружество и ответника Г. Т., поради което обсъждането на останалите
елементи от фактическите състави на претендираните вземания не е
необходимо. Последните се явяват недоказани, исковете подлежат на
отхвърляне, а първоинстанционното решение – на потвърждаване.
По разноските:
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2084/13.02.2023 г., постановено по гр.д. №
67515/2021 г. по описа на СРС, 138 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
8
Решението подлежи на обжалване чрез Софийски градски съд пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9