№ 540
гр. Благоевград, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500740 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от инж. Я.Б.И. - Директор на ТП
„ДГС Якоруда", гр. Якоруда, против Решение № 82/25.03.2025 г., постановено
по гр. д. № 1410/2024 г. по описа на РС - гр. Разлог.
С обжалваното решение № 82/25.03.2025 г., постановено по гр. д. №
1410/2024 г., РС- Разлог е отменил Заповед № РД-07-451/13.11.2023 г.,
издадена от Директора на ТП „ДГС Якоруда“, с която на Е. Н. Х., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от инж.
Я.Б.И. - Директор на ТП „ДГС Якоруда", гр. Якоруда, в която се сочи, че
постановеното първоинстанционно решение е неправилно и
незаконосъобразно.
Твърди, че Заповедта е мотивирана в съответствие с разпоредбата на чл.
195 от КТ - посочен е нарушителят, нарушението, кога е извършено,
наказанието, както и законния текст, на основание на който се налага
наказанието. Сочи още, че е направено препращане още с писмо с изх. № ТП-
01-175/01.11.2023 год. на директора на ТП „ДГС Якоруда“ за изискване на
писмени обяснения към Рапорт с вх. № 10-09- 616/31.10.2023 год. Вследствие
на това Е. Х. е дал писмени обяснения с вх. № ТП-01-175-1/03.11.2023 г., в
които подробно обяснява създадената от него ситуация и говори с
подробности, като прави признание. Твърди, че посочените документи следва
да се възприемат като част от атакуваната заповед.
Сочи още, че доводите на Е. Н. Х. във връзка с процедурата за издаване
1
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са формални, тъй като
от самото поведение на служителя и от дадените от него обяснения, той е бил
напълно наясно за кое негово поведение иска обяснения работодателят и
съответно за кое негово действие е наложил дисциплинарното наказание.
На следващо място твърди, че Е. Х. е служител в ТП „Държавно горско
стопанство Якоруда" и особеният статут на служителите в държавните
предприятия налага поддържането на висок авторитет и налага въвеждането
по отношение на тях на специални изисквания за повишена обществена
отговорност и морал. Сочи още, че видно от приложените по делото
материали Директорът на ТП „ДГС Якоруда" по безспорен начин е спазил
процедурата за налагане на съответното дисциплинарно наказание, както и че
е налице фактически извършено нарушение на трудовата дисциплина от
страна на Е. Х. и ищецът в първоинстанционното производство по никакъв
начин не е доказал твърденията си относно липсата на извършено от него
нарушение.
Излага още, че екземпляр от заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е връчена на служителя срещу подпис на 13.11.2023 г., като
индивидуален административен акт заповед № РД-07-451/13.11.2023 г., не е
обжалвана по реда на АПК, поради което същата е влязла в сила. Сочи, че на
основание чл. 197, ал. 1 от Кодекса на труда „дисциплинарните наказания се
заличават с изтичането на една година от налагането им", това заличаване е по
силата на закона (ех lege) и не зависи от волята на страните, поради което на
12.11.2024 г. се счита, че наложеното наказание на Е. Н. Х. „предупреждение
за уволнение" е заличено.
Счита, че предявеният иск пред първоинстанционния съд е недопустим и
неоснователен поради факта, че не е налице правен интерес от отмяна на
наложеното наказание.
Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде
оставена в сила издадената Заповед № РД-07-451/13.11.2023 г. на директора на
ТП „ДГС Якоруда" за налагане на дисциплинарно наказание по КТ.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия Е.
Н. Х..
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
2
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от
които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.
Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и
всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат
противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и
еднозначно установяват фактите, предмет на спора. В мотивите му ясно е
отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и
оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и
правни изводи.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Е. Н. Х., ЕГН **********, адрес: гр. ***, чрез адв. Д. С., САК против
Териториално поделение „Държавно горско стопанство Якоруда“, адрес: ул.
„Хаджи Н.В.“ № 1, представлявано от директора инж. Я.И.. С исковата молба
се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № РД-07-451/13.11.2023 г., издадена от
Югозападно държавно предприятие предприятие ДП гр. Благоевград, ТП ДГС
Якоруда, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“. В тази връзка се твърди, че същата е незаконосъобразна.
Изложени са доводи, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.
1 от КТ, тъй като не съдържа всички необходими по закон реквизити. Сочи се,
че същата е немотивирана, липсва обосновка в какво точно се състои
нарушението и спрямо кого е извършено. Посочени са само бланкетно норми
от КТ и Етичния кодекс, но липсва пълно посочване на обективните и
субективни признаци на извършено нарушение.
На следващо място са наведени доводи, че на 01.11.2023 г. ответникът е
изискал писмени обяснения от ищеца, което не отговаря на законовите норми
и не е редовно изотвено. В него липсва конкретика, дата на която е извършено
нарушението, срещу кого и по какъв начин. Сочи се, че устно му било
обяснено, че става въпрос за рапорт подаден от друг служител, а именно Н. Б.,
както и в какво го обвинява служителя.
3
Ищецът твърди, че е подал писмени обяснения, които са дадени въз
основа на обяснените му устно нарушения. В същите подробно обяснил,
създалата се неприятна и лична ситуация, която по никакъв начин не касае
изплънение на трудовите му задължения или тези на г-жа Б.. Сочи се, че в
конкретния случай става въпрос за изцяло лични отношения, които дори не са
между служителя Б. и ищеца, а между ищеца и съпруга на Н. Б. - Д., с когото
се познавали от години и са били в близки приятелски отношения. Счита, че
рапортът и изложените в него обвинения са на основата на клюки, за които
ищецът няма вина. Напротив, той самият никога не е коментирал в службата
си (или пред други колеги) създалата се ситуация, докато напротив точно
обратното е направила Б.. В рапорта си Н. Б. го обвинявала, че е „изпратил
съобщение във вайбър на нейния съпруг, с което я оклеветява, че има любовни
отношения с колега“. В обстоятелствената част на исковата молба е
възпроизведено съдържанието на дадените от ищеца писмени обяснения пред
работодателя.
На последно място сочи, че не смята този казус да засяга всички
служители на ТП ДГС Якоруда, така както е посочено в рапорта, както и че е
необходимо съдействието на директора за разрешаване на един личен въпрос.
Въз основа на горното, твърди, че наложеното наказание е изцяло
незаконосъобразно.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата
молба фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата,
на което да отмени наложеното със Заповед № РД-07-451/13.11.2023 г.,
издадена от ТП ДГС Якоруда дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, като незаконосъобразно.
В указания на ответника Териториално поделение „Държавно горско
стопанство Якоруда“, адрес: ул. „Хаджи Н.В.“ № 1, представлявано от
директора инж. Я.И., едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който
се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан, и се иска да бъде
отхвърлен.
С писмения отговор на исковата молба са изложени доводи, че заповедта,
с която е наложено дисциплинарно наказание на ищеца е връчена срещу
подпис на 13.11.2023 г. В тази връзка се твърди, че като индивидуален
административен акт същата не е обжалвана по реда на АПК, поради което е
4
влязла в законна сила. На основание чл. 197, ал. 1 от КТ така наложеното
дисциплинарно наказание е заличено по силата на закона. Въз основа на
посоченото според ответника за ищеца не е налице правен интерес да иска
отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание.
По делото е приложено лично трудово досие на ищеца Е. Н. Х., както и
цялата преписка по издаването на Заповед № РД-07-451/13.11.2023 г., ведно с
копие от Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно
предприятие“ ДП, гр. Благоевград.
Не е спорно между страните и съдът приема за установено, че с трудов
договор № 31 от 18.08.2020 г., сключен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ с
Държавно горско стопанство - Якоруда, ищецът е заел длъжността „лесничей“
в ответното Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Якоруда“
/към Югозападно предприятие“ ДП Благоевград.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените
доказателства, че към настоящия момент ищецът заема длъжността
„лесничей” в ответното дружество Териториално поделение „Държавно горско
стопанство - Якоруда“ /към Югозападно предприятие“ ДП Благоевград.
Не се оспорва, а и от приложените към ЛТД писмени документи се
установява, че със Заповед № РД-07-451 от 13.11.2023 г. на Директора на ТП
„ДГС Якоруда“ на ищеца Е. Н. Х. на основание чл. 174, ал. 2 от Закона за
горите, чл. 29, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на
„Югозападно държавно предприятие“ ДП гр. Благоевград във вр. чл. 195, ал. 1
във вр. чл. 188, т. 2 ичл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 26, ал. 2
от Етичния кодекс за поведение на работещите в ЮЗДП ДП гр. Благоевград е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от
Етичния кодекс за поведение на работещите в ЮЗДП ДП гр. Благоевград.
В мотивите на заповедта е посочено, че ищецът, в качеството си на
служител на ТП „ДГС Якоруда“, е нарушил нормите на Етичния кодекс за
поведение на работещите в ЮЗДП ДП гр. Благоевград и Кодекса на труда,
като на 27.10.2023 г. е извършил действия, накърняващи достойнството и
правата на личността на негов колега. Посочено, е, че горното е видно и от
писмените обяснения на ищеца с вх. № ТП-01-175-1 от 03.11.2023 г.
По делото е представен препис от рапорт, подаден от Н. Б. - СКФ
Човешки ресурси в ТП ДГС Якоруда до директора на ТП ДГС Якоруда. С
рапорта същата уведомява, че на 17.10.2023 г. колегата й Е.й Х. е изпратил на
съпруга й съобщение по „вайбър“, с което я оклеветява, че има любовни
отношения с колега в сградата на ТП ДГС Якоруда.
Видно от приложените доказателства, е, че директора на ТП ДГС Якоруда
е изискал писмени обяснения от ищца във вр. с подадения от Б. рапорт на
основание чл. 193 от КТ за извършено нарушение на Етичния кодекс за
поведение на работещите в ЮЗДП ДП гр. Благоевград и Кодекса на труда.
По делото е приложен екземпляр от Етичния кодекс за поведение на
работещите в ЮЗДП ДП гр. Благоевград като в глава Пета, чл. 19, ал. 1 от
същия е регламентирано задължение на служителя в отношенията с колегите
да проявява уважение и коректност, като не допуска поведение, което
5
накърнява достойнството и правата на отделната личност. В глава седма, чл.
26, ал. 2 е посочено, че при неспазване нормите на поведение на етичния
кодекс работещите носят дисциплинарна отговорност, когато са назначени
съгласно КТ по трудово правоотношение.
Спорно по делото е отговаря ли на изискванията на чл. 195 от КТ
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и извършени ли са от
ищеца посочените в нея дисциплинарни нарушения, както и налице ли е
правен интерес от страна на ишеца.
Искът за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ е конститутивен. Търсената правна промяна се изразява в
признаване на наказанието за незаконосъобразно и отмяната му от съда с
обратна сила към датата на налагането му. В това се изразява и разликата
между отмяната на наложеното дисциплинарно наказание и заличаването на
дисциплинарните наказания, оредвидено в чл. 197 от КТ и чл. 198 от КТ.
Заличаването има действие за в бъдеще и настъпва автоматично по силата на
закона след изтичане на определения период от време - едногодишния срок,
или въз основа на изрична заповед на работодателя – премахва се фактът на
самото наказание и се счита, че работникът/служителят не е наказван.
Независимо от изтичане на едногодишния срок от налагане на заповедта
и нейното заличаване по закон, за ищеца е налице правен интерес от водене на
настоящото дело и постановяване на акт по същество, доколкото това
обстоятелство остава в трудовото му досие и би могло да носи негативни
последици за работника/служителя в бъдеще. Работникът/служителят има
правен интерес да обжалва всяко едно от предвидените в КТ дисциплинарни
наказания (забележка, предупреждение за уволнение и уволнение), тъй като
отмяната им има важни правни последици – работодателят не може да ги
вземе предвид например при извършване на подбор, съкращаване на щата и
др. Поради което съдът приема, че е налице правен интерес за работника от
предявения иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
За работодателя съществуват задължителни процедури, наложени от
защитните норми на чл. 193 от КТ, включващи изслушване на
работника/служителя/, проверка на неговото възражение чрез събиране на
посочените доказателства. За осъществяването им е необходимо известно
време, като е определен двумесечен срок според чл. 194 от KT, в който тези
процедури по налагане на дисциплинарното наказание могат да бъдат
осъществени. За да наложи дисциплинарно наказание на определен
работник/служител/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно
производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на
трудовата дисциплина, което е възможно да стане чрез препращане към друг
акт, който обаче следва да бъде връчен на работника/служителя/ и става част
от заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното
наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази
заповед на лицето, извършило нарушението. За законосъобразност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание/от формална страна/ не е
достатъчно само да се посочат законовите текстове, които са нарушени и да се
възпроизведе тяхното съдържание. Необходимо е да се посочи нарушението -
т. е. да се изложат в писмен вид действията/бездействията/ на
работника/служителя, за които се твърди, че съставляват нарушение на
трудовата дисциплина, датата или периода, в който са извършени и те да се
квалифицират правно чрез посочване на законовите разпоредби.
6
В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ законодателят е визирал
изискванията към съдържанието на заповедта, като са посочени
задължителните реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание следва да съдържа: сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е
извършено нарушението, вида на наказанието и правното му основание.
Правилно е приел РС – Разлог, каквато и константната съдебна практика, че
изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност
на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото.
Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или
служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна
информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното
наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им
оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че
то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до
задължително спазване на предвидена в закона форма. Неизпълнението на
задължението за мотивиране на заповедта по чл. 188, т. 1 КТ рефлектира и по
отношение на процедурата за снемане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй
като обясненията могат да бъдат дадени от работника или служителя при
конкретизирани от работодателя нарушения, което последният не е направил.
Благоевградският окръжен съд споделя извода на районния съд, и след
като съобрази всички събрани по делото доказателства и ги прецени в тяхната
съвкупност намира, че работодателят не е спазил реда по чл. 193 от КТ за
налагане на дисциплинарно наказание, както и е издал заповед, неотговаряща
на изискванията на чл. 195 от КТ, поради което заповедта правилно е
отменена на формално основание.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за допуснати от
страна на първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. При спор за законност на дисциплинарно уволнение в
тежест на работодателя е да докаже спазване на процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание и извършването на дисциплинарното нарушение,
което е дало основание за прилагането на дисциплинарно наказание. Когато
обаче работодателят не е доказал в съдебния спор спазване на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание следва да се приеме, че е незаконосъобразна.
По горните съображения законосъобразността на уволнението не е
следвало да бъде разглеждана по същество.
За да уважи исковата претенция и за да отмени наложеното
дисциплинарно наказание районният съд е приел също и че не е доказано от
страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи от страна
на ищеца да е осъществено описаното в заповедта дисциплинарно нарушение
от обективна и субективна страна.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че процесната
заповед, с която на ищеца е наложено наказание „Предупреждение за
уволнение“ е незаконосъобразна, поради което искът за отмяната й е
основателен. След като е уважил исковата претенция районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.
При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, като
7
същата не е претендирала такива и не е представила доказателства за
извършени разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82/25.03.2025 г., постановено по гр. д. №
1410/2024 г. по описа на РС- Разлог.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8