№ 423
гр. Несебър, 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20252150100881 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор
Цветан Василев Мирчев, подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. Петя
Александрова против Г. К. К. с ЕГН-********** и С. К. К. с ЕГН-**********, двете от
гр.***.
Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за осъждане на ответниците, в качеството им на съсобственици / по наследяване от
К.Х.К., поч.на 07.08.2017г./ да заплатят на ищеца сумата от общо 670,51лв. или по
335,25лв. за всеки от ответниците, съобразно наследствената им квота, представляваща
стойността на потребени ВиК услуги по издадени фактури за периода от 25.07.2022г.
до 25.09.2024г. с отчетен период по фактури от 14.11.2019г. до 18.09.2024г., доставени
до собствения им водоснабден обект, със заведена партида с аб.№ 970175, находящ се
в гр.Несебър, ул.Зорница № 5, ет.1, както и за лихви от общо 146,62лв. или по 73,31лв.
от всяка от ответниците за забавено плащане на главницата, дължими за периода от
25.08.2022г. до 07.07.2025г.-датата на подаване на исковата молба в съда.
Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ответниците в качеството си на собственици на
посочения водоснабден недвижим имот са клиенти на ищцовото дружество и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
1
услуги по отношение на недвижим имот с посочения по-горе адрес, за който е разкрита
партида с абонатен № 970175.
Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба №
4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава качеството
„потребител“ във възникналото облигационно отношение, като в качеството на
собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му.
Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет страницата
на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за процесния период се
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство.
При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в
близост до самия водомер. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът
сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Сочи се, че
за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК
оператора два пъти годишно. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури,
съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че за така отчетената и потребена вода
са издадени подробно индивидуализирани в исковата молба фактури с обща стойност
от 670,51лв., издадени за периода от от 25.07.2022г. до 25.09.2024г. с отчетен период по
фактури от 14.11.2019г. до 18.09.2024г., като за посочените суми не е извършено
плащане в срок 30 дни от издаването на всяка от фактурите. Върху тези суми се
претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на
исковата претенция в общ размер от 146,62лв., считано от 25.08.2022г. до 07.07.2025г.-
датата на подаване на исковата молба, като в последната подробно са описани
периодите на забавата по всяка фактура и размера на съответното обезщетение, както
се претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
При тези фактически твърдения е предявена сложената за разглеждане
установителна претенция. Претендират се съдебни разноски по заповедното и
исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.
За о.с.з. е депозирано писмено становище от процесуален представител на
ищеца, с което предявените искове се поддържат и се иска тяхното уважаване като
доказани по основание и размер.
За о.с.з. е депозирано заявление вх.№ 10852/04.11.2025г./л.63/ от ответника С.
К., с приложена към него разписка за внесена по с/ка на ищцовото дружество сума в
2
размер на 817,13лв..
Препис от заявлението е изпратен на ищеца, като от страна на последния е
постъпило писмено становище, с което се потвърждава получено погашение от
817,13лв. от ответниците, но посочва, че остана непогасена сума от 94,31лв.-главница,
за която исковата молба се поддържа.
По делото е постъпило заявление вх.№ 11693/24.11.2025г. от ответника С. К.,
ведно с приложено платежно нареждане за довнесена сума от 94,31лв. по сметка на
ищеца.
Постъпило е становище от процесуалния представител на ищеца, в което се
посочва, че с внесената от ответната страна сума от 817,13лв. е извършено погасяване
на главница, лихва и такса за образуване на делото, като се претендира остатъка от
94,31лв., представляваща непогасена главница. Отправено е искане за присъждане на
юк.възнаграждение в размер на 200лв..
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представен по делото договор за доброволна делба /вж.л.85 по дело/
от 30.12.1996г., вписан под № 181, том I, вх.рег. № 1216 на РС-Несебър в дял на К.Х.К.
са поставени описаните ап.№ 3 и ап.№ 12 оп изградена МЖС в гр.Несебър, ул.Зорница
№ 5.
Представено е заявление вх.№ 1872/13.01.2009г. от Кудю Кудев до ВиК-Бургас
за откриване на партида на адрес гр.Несебър, ул.Зорница № 5, на основание договор за
доброволна делба от 1996г., от което се установява, че за водоснабдения имот е
открита пардита с № 970175.
Съгласно представено удостоверение за наследници изх.№ 463/04.08.2025г.
издадено от Община Несебър/л.47 по дело/ К.Х.К. е починал на 07.08.2017г. и е
оставил наследници Г. К. и С. К..
Първоначално исковата молба е предявена срещу наследници на К.Х.К.. С
уточняваща молба исковата претенция е насочена срещу Г. К. и С. К.. Доколкото при
наследяване сумите се дължат и могат да бъдат претендирани на две различни
основания, в зависимост от периода на задължението, а именно в случай че се
претендира задължение за период до момента на смъртта на наследодателя, то сумите
се дължат като наследени задължения, а при претендирано задължение за потребени
ВиК услуги за период след настъпването на смъртта на наследодателя - поради
придобиване качеството страна- потребители по договора за доставка на ВиК услуги.
В конкретния случай се претендират суми за потребени ВиК услуги за период, който е
приблизително две години след настъпване на смъртта на наследодателя, поради което
съдът приема, че задълженията се претендират от ответниците като потребители.
3
От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.8 по
дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер с титуляр на партида наследници на
К.Х.К. с потребителски/абонатен № 970175 са правени отчитания на 14.11.2019г. и
12.07.2022г. с отчетено за периода количество от 86куб.м. вода преминала през
водомера и посочено количество от разпределение 0,00куб.м.; на 13.07.2022г. и
17.06.2024г. с отчетено количество от 56куб.м. и начислени от разпределение
0,00куб.м., на 18.06.2024г. и 15.07.2024г. с отчетено количество за периода от 6куб.м. и
от разпределение 0куб.м., на 16.07.2024. и 14.08.2024г. с отчетено количество за
периода от 6куб.м. и от разпределение –0,00куб.м. и на 15.08.2024г. и 18.09.2024г. с
отчетено количество за периода 6куб.м. и 0,00куб.м. от разпределение. Отбелязано е,
че за първите три периода при отчитанията водомерът е „видян“ от инкасатора, а за
последните два периода на отчитане, данните са подадени „от клиента“.
За потребените и отчетени количества са издадени са издадени подробно
индивидуализирани в исковата молба фактури с обща стойност от 670,51лв. /л.21-л.25
по дело/, издадени за периода от 25.07.2022г. до 25.09.2024г. с отчетен период по
фактури от 14.11.2019г. до 18.09.2024г., като за посочените суми не е извършено
плащане в срок 30 дни от издаването на всяка от фактурите. Посочените във
фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване
на вода съответстват на утвърдените с решения на КЕВР, както следва: Решение № Ц-
46 от 30.12.2020г., Решение № БП-Ц-17/29.07.2022г., Решение № Ц-32/30.12.2022г. и
Решение № Ц-29/22.12.2023г. /л.13-л.19 по дело/.
В хода на производството от страна на ответницата С. К. са представени два
броя платежни нареждания за заплатени по с/ка на ищцовото суми както следва за
сума от 817,13лв., заплатена на 27.08.2025г. и сума от 94,31лв., заплатена на
24.11.2025г..
Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и
пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна,
отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл.
собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното
количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на
ответника.
По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава
4
при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми
вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на
ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да
установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземанията.
Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла
на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите
срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по
смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл.
3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е
субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги,
по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че
ответникът е потребител на ВиК услуги за собствен имот – представляващ описания
по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От представените писмени
доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено потребление се установява, че
5
ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода в
претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото
към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.
В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.
3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на
водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава
възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на
липса на достъп до процесните обекти). В случая е без значение кой точно е потребил
количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали
през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат
заплащане на потребената за съответния обект вода.
При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени,
пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния
обект на ответника, поради което той, в качеството му на собственик на имота следва
да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват доказателства за
заплащане на потребената вода. Затова искът за главницата е основателен и доказан
по размер.
Съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. В конкретния случай от страна на ответниците са
представени платежни нареждания за заплатена сума в общ размер от 911,44лв. /сума
от 817,13лв., заплатена на 27.08.2025г. и сума от 94,31лв., заплатена на 24.11.2025г./.
С постъпило становище вх.№ 11719/24.11.2025г. ищеца заявява, че по делото се
търси сума от 911,44лв. представляваща главница, лихви и такса за образуване на
делото, частично оттегля заявената претенция до размера на платеното от 817,13лв.
поради погашение, като поддържа претенцията си за главница от 94,31лв. и
претендира разноски от 200лв. за юк.възнаграждение.
Доколкото длъжникът не е посочил изрично в платежното нареждане какви
вземания погасява и изпълнението не е достатъчно да покрие целия дълг, то съобразно
правилото на чл.76, ал.3 ЗЗД, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата.
При това положение производството досежно претенция в погасения размер от
817,13лв. за която част е заявено оттегляне на иска подлежи на прекратяване на
осн.чл.232 ГПК. Останалата претенция от 94,31лв.-главница следва да бъде
отхвърлена като неоснователна поради извършеното погасяване в хода на съдебното
производство. Доколкото ответниците са дали повод на ищеца да предяви пред съда
вземането си, макар да са извършили погашение в хода на делото, те дължат сторените
6
от ищеца съдебни разноски. С извършените по-горе погашения и съобразно становище
на процесуалния представител на ищеца с извършените плащания е погасена от
ответниците и заплатената от ищеца такса за образуване на настоящото производство.
Следващата разноска, която се дължи на ищеца в това производство е
възнаграждението за ангажирания процесуален представител. С оглед изхода по
делото и своевременно сторено искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно
представен на 24.11.2025г. окончателен списък по чл.80 ГПК в тежест на ответника
следва да се присъдят в цялост сторените от ищеца съдебни разноски от 100лв. за
юк.възнаграждение за процесуалния представител на ищеца. При определяне на
юк.възнаграждение съдът съобрази нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр.чл.25, ал.1. от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно цитираният текст от НЗПП за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което и съдът е ограничен от
посочената рамка. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано
от изпълнителния директор Цветан Мирчев иск по чл.79, ал.1 ЗЗД срещу Г. К. К. с
ЕГН-********** от гр.*** за заплащане на сумата от 47,16лв., представляваща ½ от
общо задължение в размер от 94,31лв., съобразно квотата на този ответник в
съсобствеността, представляваща незаплатена главница за потребени ВиК услуги по
издадени фактури за периода от 26.08.2024г. до 25.09.2024г. с отчетен период по
фактури от 16.07.2024г. до 18.09.2024г., доставени до съсобствения водоснабден обект,
със заведена партида с аб.№ 970175, находящ се в гр.Несебър, ул.Зорница № 5, ет.1
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено погасяване в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано
от изпълнителния директор Цветан Мирчев иск по чл.79, ал.1 ЗЗД срещу С. К. К. с
7
ЕГН-**********, от гр.*** за заплащане на сумата от 47,16лв., представляваща ½ от
общо задължение в размер от 94,31лв., съобразно квотата на този ответник в
съсобствеността, представляваща незаплатена главница за потребени ВиК услуги по
издадени фактури за периода от 26.08.2024г. до 25.09.2024г. с отчетен период по
фактури от 16.07.2024г. до 18.09.2024г., доставени до съсобствения водоснабден обект,
със заведена партида с аб.№ 970175, находящ се в гр.Несебър, ул.Зорница № 5, ет.1
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено погасяване в хода на делото.
ПРЕКРАТЯВА на осн.чл.232 ГПК производството по гр.д. № 881/2025г. по
описа на РС-Несебър в частта, досежно предявената претенция от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК-********* срещу Г. К. К. с ЕГН-********** и С. К. К. с ЕГН-
**********, в частта, досежно претендираната сума от 817,13лв.-разноски, лихви
главница за потребени ВиК услуги, доставени от ищеца до съсобствения на
ответниците водоснабден имот находящ се в гр.Несебър, ул.Зорница № 5, ет.1 по
издадени фактури за периода 25.07.2022г. до 25.07.2024г. с отчетен период по фактури
14.11.2019г. – 15.07.2024г..
ОСЪЖДА на чл. 78, ал.1 ГПК Г. К. К. с ЕГН-********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК-*********, представлявано от
изпълнителния директор Цветан Мирчев сумата от 50лв., представляваща ½ от
сторените от ищеца по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА на чл. 78, ал.1 ГПК С. К. К. с ЕГН-********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК-*********, представлявано от
изпълнителния директор Цветан Мирчев сумата от 50лв., представляваща ½ от
сторените от ищеца по делото съдебни разноски.
БАНКОВА СМЕТКА на ищеца, по която може да бъде внесена присъдената
сума:
ЦКБ - клона Бургас, IBAN: BG 53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис от него пред Окръжен съд-Бургас.
Определението за прекратяване може да бъде обжалвано с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд-Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8