Решение по КНАХД №589/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „АС-СТРОЙ“ ЕООД, със седалище в гр. Русе против решение № 321/18.07.2025 г., постановено по АНД № 875/2025г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено НП № 18-2500211/08.05.2025 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. Претендира се присъждането на разноски за една съдебна инстанция.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния му представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна, с искане решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е установил от фактическа страна, че на 19.03.2025 г. около 14:55 ч. при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол - „СМР - изграждане на павилиони за сувенири - кей Русе, в гр. Русе“ и след представяне на изисканите във връзка с проверката документи от касационния жалбоподател, свидетелката Е. Т. - инспектор при дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, приела, че Д. П. П. бил допуснат от работодателя „АС-СТРОЙ“ ЕООД да полага труд като „общ работник“ в обекта на контрол преди същият да му е представил копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ /уведомление/, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В момента на проверката на обекта на контрол на 19.03.2025 г. на Д. П. била предоставена бланка с реквизити на декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която последният саморъчно попълнил, че няма сключен трудов или граждански договор, че желае да сключи трудов договор, че работи в „АС-СТРОЙ“ ЕООД, считано от 18.03.2025 г., че и предходния ден - на 18.03.2025 г. е работил от 8:00 ч. до 16:30 ч., както и че на процесната дата -19.03.2025 г. е започнал работа в 8:00ч. Записал, че получаваното от него трудово възнаграждение е в размер на 1077 лева. Попълнил, че не е получил екземпляр от трудов договор и копие от уведомление, регистрирано в ТД на НАП.

При извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на ДИТ - гр. Русе на 24.03.2025 г. дружеството представило за работника П. уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ с изх. № 30Е002210174/19.03.2025 г. от 15:57:07 часа /л. 8 от делото на РРС/, трудов договор /л.7 от делото на РРС/. Въз основа на установеното, че Д. П. е полагал труд на обекта на контрол на 19.03.2025 г. около 14:55 ч и съобразно отразения час на подаване на уведомлението в ТД на НАП - 15:57 ч на същия ден, Тухигян и Р. приели, че Д. П. е бил допуснат до работа без преди това „АС-СТРОЙ“ ЕООД да му е представил копие от уведомление по чл. 62, ал.3 КТ. Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2511779/09.04.2025 г., в който било констатирано допуснато нарушение на трудовото законодателство от страна на „АС-СТРОЙ“ ЕООД - чл.63, ал. 2 от КТ. Съобразявайки отбелязаните под т. 4 в протокола констатации, свидетелката Е. Т. съставила АУАН № 18-2500211/09.04.2025 г., който бил подписан от представляващия дружеството без възражения. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал оспореното пред РС – Русе наказателно постановление.

За да потвърди процесното наказателно постановление районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на касатора. Съдът е приел още, че в конкретния казус не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на районен съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Релевантните факти по делото са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.

Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, актуална към момента на извършване на процесната проверка, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, т. е. работодателят няма право да допуска работника или служителя преди да му предостави горепосочените документи /чл. 63, ал. 2 от КТ/. Отговорността на дружеството-работодател е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкционирано същото за неспазване на нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП, в деня на започване на работа.

В случая безспорно е установено, че на 19.03.2025 г. около 14:55 ч. работникът Д. П. П. е извършвал дейности, които са трудови, полагал е труд, без да му е връчено уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Същевременно е установено, че сключеният Трудов договор № 331/19.03.2025г. между работника П. и дружеството-работодател е бил регистриран още на същия ден с уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП с изх. № 30Е002210174/19.03.2025 г. от 15:57:07 ч., т. е. повече от час след извършване на проверката.

Неоснователно е поддържаното с касационната жалба възражение за несъставомерност на деянието по посочения в НП текст на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ установява забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ. Налице е съставомерно поведение по цитираната разпоредба, когато се установи, че работник е допуснат до работа, без да са му връчени документите по чл. 63, ал. 1 от КТ, без законът да държи сметка такива съставяни ли са въобще. За да възникне отговорността, е необходимо да се установи, че работникът/служителят е допуснат до работа в нарушение на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, който факт в случая е безспорно установен.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанция. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя възнаграждението в размер на 130 лева на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 321/18.07.2025 г., постановено по АНД № 875/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „АС-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Петко Д. Петков“ № 8, представлявано от управителя С. Т. С., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, сумата от 130 лв., представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението е окончателно.