№ 3576
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Мариана Д. Д.
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110112962 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с предмет предявени искове с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 155, ал. 1 от ЗЕ във вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София район Красно село ул. "Ястребец" № 23 Б срещу ответниците
Г. Д. А. ЕГН **********, с ************* и И. Д. А. ЕГН **********, с
************* съединени в условията на първоначално обективно и субективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИЦИТЕ ДЪЛЖАТ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
За Г. Д. А.:
сумата в размер на 720,82 лв. , представляваща ¼ от дължима главница в
общ размер на 2883,27 лв. за доставена и незаплатена топлинна енергия за обект,
находящ се в ************* инсталация *************, за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 07.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата в размер на 120,63 лв. , представляваща ¼ от дължима мораторна
лихва за забава в общ размер на 482,50 лв. върху главницата в размер на 2883,27 лв. за
периода 15.09.2021г., до 12.10.2023г.;
сумата в размер на 9,96 лв., представляваща ¼ от дължима главница в
общ размер на 39,85 лв. за дялово разпределение, за периода 09.2020г. до 04.2022г.;
сумата в размер на 2,38 лв., представляваща ¼ от дължима мораторна
1
лихва за забава в общ размер на 9,52 лв. върху главницата в размер на 39,85 лв. за
периода: 15.11.2020г.- 12.10.2023г.;
за които суми е издадена Заповед № 35081/23.11.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 61298/2023г. по описа на
Софийски районен съд.
За И. Д. А.:
сумата в размер на 720,82 лв. , представляваща ¼ от дължима главница в
общ размер на 2883,27 лв. за доставена и незаплатена топлинна енергия за обект,
находящ се в ************* инсталация *************/аб.№ *******, за периода
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 07.11.2023г. до окончателното изплащане на
вземането;
сумата в размер на 120,63 лв. , представляваща ¼ от дължима мораторна
лихва за забава в общ размер на 482,50 лв. върху главницата в размер на 2883,27 лв. за
периода 15.09.2021г., до 12.10.2023г.;
сумата в размер на 9,96 лв., представляваща ¼ от дължима главница в
общ размер на 39,85 лв. за дялово разпределение, за периода 09.2020г. до 04.2022г.;
сумата в размер на 2,38 лв., представляваща ¼ от дължима мораторна
лихва за забава в общ размер на 9,52 лв. върху главницата в размер на 39,85 лв. за
периода: 15.11.2020г.- 12.10.2023г.;
за които суми е издадена Заповед № 35081/23.11.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 61298/2023г. по описа на
Софийски районен съд.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че ответниците са собственици на ½ ид.ч. от топлоснабдения
имот за процесния период и имат качеството на клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че същите са придобили по 1/4 ид.ч. от
собствеността по наследство от Д.Д.А.., който приживе е притежавал ½ ид.ч. от имота
по силата на съдебна делба.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които се
одобряват от КЕВР и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, като имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо
последните да ги приемат изрично. Сочи, че по посочения ред са приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани
във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Твърди, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да предложи специални условия, поради което ОУ го
обвързват и регламентират възникналото между страните облигационно
правоотношение. Твърди, че според чл. 31, ал. 1 ОУ ответникът има задължение да
заплаща потребената топлинна енергия в размера, посочен в ежемесечно издаваните
фактури, платими в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Сочи, че при неизпълнение в срок на задълженията
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Излага се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между клиентите в сгради в режим на етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл.
2
138б от ЗЕ собствениците в сградата, в която се намира имотът на ответника, са
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Директ“ ЕООД, като изпълнител. Сочи, че на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат на продавача на топлинна енергия и стойността на
услугата „дялово разпределение“, чиято цена се формира съгласно чл. 36 от ОУ.
Твърди, че съгласно чл. 140, ал. 1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото
разпределение на топлинната енергия в сградата – „Директ“ ЕООД, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Твърди, че ответниците не са платили дължимите от тях суми за
потребена топлинна енергия и предоставена услуга „дялово разпределение“ за
процесните периоди, поради което са изпаднали в забава и в тяхна тежест е начислено
още обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излага, че за дължимите суми
за главници и лихви се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответниците, които са подали възражения срещу заповедта, респ. заповедният съд му е
дал указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение
Ответниците Г. Д. А. ЕГН **********, с ************* и И. Д. А. ЕГН
**********, с *************, в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали отговор на
исковата молба, в който се излага , че предявената искова претенция е допустима, но
изцяло неоснователна.
Не се оспорва, че ответниците са придобили по наследство от Д.Д.А.. по
¼ ид.ч. от топлоснабдения имот.
Твърди се, че на ответниците не са връчени изравнителните сметки за
топлоснабдения имот, с оглед на което не дължат сумите по тях, както и начислената
законна лихва. Оспорва се редовността на воденото от ищцовото дружество
счетоводство.
Твърди се, че през процесния период не е доставяна топлинна енергия.
Излага се, че през процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в
която се намира имотът на ответниците, не е работила и доставяла топлинна енергия.
Средството за измерване, монтирано в абонатната станция, не е преминало
съответната проверка. Дори и да е била отчитана някаква топлинната енергия,
доставяна в сградата, същата е измервана от технически неизправно средство за
търговско измерване. В условията на евентуалност се твърди също, че в имота не е
монтиран уред за измерване на доставяната топлинна енергия, поради което и не могат
да бъдат направени изводи относно спазването от ищеца на Методиката за дяловото
разпределение към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването при
изчисляване обема на дължимата топлоенергия и подгрята вода. Не са спазени
нормативните изисквания относно начина, по който е извършено дяловото
разпределение.
Твърди се, че в процесния период на потребление топлоснабденият имот
е ползван от трето лице - Б. Г. К., поради което се моли същият да бъде конституиран в
качеството му на трето лице помагач.
Релевира се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за
сумите за периода от 05.2020г. до 07.11.2022г.
По изложените съображения се моли да бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени сторените по делото
3
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "ДИРЕКТ" ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, р-н Слатина, ул.
„Николай Коперник“ № 21, секция А-Б, офис 3, представлявано от управителя Д.Ц.В.,
представя по делото писмена молба, с която се моли делото да се гледа в негово
отсъствие и се представят писмени доказателства, касаещи доставката и
потреблението на топлинна енергия в имот с адрес: г************* ап.66, с аб. №
*******.
Третото лице помагач на страната на ответниците Б. Г. К. ЕГН
**********, с адрес: *************, не изразява становище по предявените искове.
По допустимостта на предявените установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 61298/2023г. по
описа на Софийски районен съд, се установява, че същото е образувано по подадено
от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу
ответниците в настоящото производство в качеството им на длъжници заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на
съда на 07.11.2023 г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №
35081/23.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено, както следва:
Б. Г. К., ЕГН:**********, да заплати на „Топлофикация- София“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ №23Б,
представлявано от А. А.- Изп. директор, следните суми: сума от общо 1 441,63 л в . ,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект,
находящ се в ************* аб. №*******, за отчетен период: 01.05.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда– 07.11.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, сума от 241,24 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2021г.- 12.10.2023г., сума от 19,93 лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.09.2020г.- 30.04.2022г., сума от 4,76 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.11.2020г.- 12.10.2023г., както и сума от общо
59,15 лв., представляваща дължими разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
И. Д. А., ЕГН:**********, да заплати на „Топлофикация- София“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ №23Б,
представлявано от А. А.- Изп. директор, следните суми: сума от общо 720,82 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект,
находящ се в ************* аб. №*******, за отчетен период: 01.05.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда– 07.11.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, сума от 120,63 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2021г.- 12.10.2023г., сума от 9,96 лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.09.2020г.- 30.04.2022г., сума от 2,38 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.11.2020г.- 12.10.2023г., както и сума от общо
29,57 лв., представляваща дължими разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Г. Д. А., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация- София“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ №23Б,
представлявано от А. А.- Изп. директор, следните суми: сума от общо 720,82 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект,
находящ се в ************* аб. №*******, за отчетен период: 01.05.2020г.-
4
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда– 07.11.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, сума от 120,63 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2021г.- 12.10.2023г., сума от 9,96 лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.09.2020г.- 30.04.2022г., сума от 2,38 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.11.2020г.- 12.10.2023г., както и сума от общо
29,57 лв., представляваща дължими разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжниците Г.
Д. А. и И. Д. А. в заповедното производство и ответници в настоящото за
недължимост на присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и правния
интерес от водене на настоящите установителни искове. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по
ч.гр.д. № 61298/2023г. по описа на Софийски районен съд.
С определение № 3124/21.01.2025г. е оставено без уважение искането на
заявителя „Топлофикация- София“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ №23Б, за поправка на очевидна фактическа
грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
23.11.2023г., издадена по ч.гр.д. №61298 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, като
върху вземането за цена на дялово разпределение да се начислява законна лихва от
датата на съд. сезиране, като неоснователно.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено относно вземанията, които са предмет на издадената
заповед.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания
с вземанията по заповедта, съдът формира извод, че настоящото производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото Постановление за възлагане на
недвижим имот от 16.05.2013г. на помощник-частен съдебен изпълнител при частен
изпълнител Стоян Якимов, с рег.№ 844 на КЧСИ, на Д.Д.А.. е възложен недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от апартамент № *************
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Д.Д.А..
и почива на 24.08.2017г., като негови наследници по закон са ответниците Г. Д. А. и И.
Д. А. – негови деца.
С влязло в законна сила съдебно решение № 237315/12.10.2017г.,
постановено по гр.д.№ 51439/2013г. по описа на СРС, е допуснато извършване на
съдебна делба, на основание чл.34 от ЗС, между Д.Д.А.. и Б. Г. К. върху недвижим
имот, представляващ апартамент № ************* при квоти: по ½ ид.ч. и е осъден Б.
Г. К. да заплаща на Д.Д.А.. всеки месец сумата от 138,00 лв., от влизане в законна сила
на решението по допускане на делбата до окончателно ликвидиране на собствеността
5
върху горепосочения недвижим имот, на основание чл.344 ал.2 от ГПК.
Издаден е Изпълнителен лист от 27.03.2019г., по гр.д.№51439/2013г. по
описа на СРС за постановената привременна мярка, на основание чл.344 ал.2 от ГПК.
Представен е Изпълнителен лист от 09.12.2022г., издаден по гр.д.
№51439/2013г. по описа на СРС за изнасяне на публична продан на процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № ************* при квоти: 1/4 ид.ч. за
И. Д. А., 1/4 ид.ч. за Г. Д. А. и 1/2 ид.ч. за Б. Г. К..
Между страните не е спорно обстоятелството, както и се установява от
горепосочените писмени доказателства, че ответниците Г. Д. А. и И. Д. А. са
придобили по наследство от Д.Д.А.. по ¼ ид.ч. от топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № ************* а третото лице помагач на страната на
ответниците Б. Г. К. е собственик на ½ от процесния недвижим имот.
На 03.06.2020г. ищцовото дружество е сключило договор при ОУ за
дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ с „Директ“ ЕООД със срок
на действие от 01.05.2020г. до 01.05.2023г. с възможност за автоматично удължаване.
От заключението на вещото лице Р. Х. С. по допуснатата и приета
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява след проверка в счетоводните документи,
находящи се в ищеца, че няма данни за извършени плащания, касаещи процесния
период. Експертизата заключава , че дължимият размер на главницата за топлинна
енергия за процесния период е 2883,27 лв. , а за дялово разпределение се дължат
39,85 лв.
От заключението на вещото лице А. М. А. по допуснатата и приета
съдебно-техническа експертиза , се установява, че начисляваната на абонатите
топлинна енергия в процесната сграда е отчитана правилно. Дяловото разпределение
на топлоенергията за отопление в етажната собственост е извършено коректно.
Вещото лице формира извод , че дължимите суми за отопление и за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ са начислени правилно и в съответствие с
нормативните документи. Посочено е, че общият топломер в абонатната станция е
преминал през първоначална и последващи метрологични проверки, т.е. спазени са
изискванията на за метрологичен контрол на средствата за търговско измерване.
Цените на топлоенергията съответстват на пределните цени, определени от ДКЕВР.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника,
доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличието учредено по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414
ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, размер и
длъжник в т.ч. че етажната собственост на процесния адрес е присъединена към
6
топлопреносната мрежа на „Топлофикация- София” ЕАД; качество на потребител на
ответника; стойност на разпределеното количество топлинна енергия, отдавано от
сградната инсталация, доставено и отчетено по предвидения в сключените
индивидуални договори, общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация-София” ЕАД ред; наличието на твърдяната облигационна
връзка с ответника, по която е доставил твърдяното количество топлоенергия и е
извършил (чрез друго лице) дялово разпределение на топлинна енергия за сградата, в
която се намира имота на ответника, стойността на припадащата се част от която
съответства на квотата на ответника в общите части, изпадането в забава на ответника
и размера на акцесорния иск, изискуемост на задължението и размера на мораторната
лихва върху главниците, както и одобряването и обнародването на Общите условия.
От своя страна в тежест на ответника е да установи всички наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във
времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане
стойността на потребената топлинна енергия или обстоятелства изключващи
дължимостта й.
Между страните не се оспорва обстоятелството, че ответниците Г. Д. А. и
И. Д. А. са придобили по наследство от Д.Д.А.. по ¼ ид.ч. от топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № ************* а третото лице помагач на страната на
ответниците Б. Г. К. е собственик на ½ от процесния недвижим имот.
По облигационната връзка: По този въпрос е налице трайна и еднозначна
практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в Решение №35/21.02.2014г. гр.д.
№3184/2013г. на ВКС, 3-то ГО; Решение №457/01.11.2012д. по дело №1460/2011г.;
Решение №221/11.07.2011г. по т.д. №5/2010г. на ВКС, 1-во ТО; Решение
№507/22.01.2013г. по гр.д. №1557/2011г. на ВКС, ГО, 4-то ГО и други, а също и
актуална практика на Окръжен съд Варна, обективирана в Решение от 05.07.2017г. по
в.т.д. №474/2017г. на ВОС; Решение от 01.07.2016г. по в.т.д. №274/2016г. на ВОС и
много други.
В цитираната трайна практика на ВКС и ВОС е възприето принципното
разбиране, че нормата на чл.153 от ЗЕ (в редакцията към влизане в сила на закона през
2003г.), както и правилата на действалия преди нея ЗЕЕЕ (отм.), създават
облигационна връзка между всеки потребител – собственик на обект в сграда,
присъединена към абонатна станция или ползвател на правно основание. За закона е
ирелевантна липсата на воля на отделения собственик, напротив в чл.153, ал.2 на
същия закон в тази редакция, за да се осуети доставката е нужно единодушно съгласие
на всички собственици в сградата, присъединена към абонатна станция, за да се
прекъсне снабдяването. Фактическото препятстване на топлоподаването към
отоплителните тела в отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на
правоотношението, а собственикът остава потребител на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
7
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от
общата сграда. Отделно съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ (в приложимата редакция)
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези
общи условия се публикуват в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.
150, ал.2 от закона). В случая Общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, след са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Няма нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
В настоящия случай не се спори, а се потвърждава и от приетата СТЕ, че
процесната сграда е топлофицирана и топлоснабдителното предприятие доставя
енергия в абонатната станция, поради което самата собственост (и впоследствие
пожизнено вещно право на ползване) на ответника върху обект от сградата го
определят като потребител. Така, след като липсват данни за отказ на етажните
собственици от ползване на топлинни услуги в сградата, при отчитане на елемента на
административно регулиране на разглежданите отношения с правилата на ЗЕ, следва
да се приеме, че между страните по делото са налице презюмирани от закона
облигационни правоотношения по ползване на топлинна енергия за битови нужди, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.153 от ЗЕ, в редакцията към настоящия момент, както и в
предходните редакции, действали през целия исков период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че процесният имот, представляващ апартамент, находящ се в в
************* се намира в сграда, която е присъединена към централизирано
топлоподаване.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Поради това предвид събраните доказателства по делото –
постановление за възлагане, удостоверение за наследници на Д. А. се доказа, че
ищците по делото са собственици по наследство на по ¼ ид.ч. от процесния
топлоснабден недвижим имот, съответно са страни по договор за продажба на
топлинна енергия с ищцовото дружество от смъртта на техния наследодател -
8
24.08.2017г. От това следва, че в процесния период страните по делото са обвързани от
облигационни отношения по между си по повод продажба на топлинна енергия при
ОУ.
Видно от приобщеното по делото Решение № 237315/12.10.2017г. по
гр.д.51439/2013г., влязло в законна сила на 08.02.2019 г., процесният имот се ползва
само от другия съделител Б. К. през процесния период. Този факт предвид ТР
№2/2017г. по т.д.2/2017г. на ОСГК на ВКС не променя обстоятелството, че страна по
облигационното правоотношение с ищеца съответно длъжник по претендираното от
него вземане са всички съсобственици, съобразно квотата им в съсобствеността. Това
не би било така в случай, че ответникът беше доказал сключване на договор между Б.
К. и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето, на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. Поради това съдът намира, че ответниците
са длъжници за по ¼ всеки един от тях на дължимите суми за разходвана топлинна
енергия през процесния период.
Следователно, установено е оспореното съществуване на облигационно
договорно правоотношение между страните в процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия и регламентирано от представените Общи
условия.
По дължимостта на исковите вземания е относима цитираната по – горе
трайна и еднозначна практика на ВКС на РБ по чл.290 ГПК, обективирана в Решение
№35/21.02.2014г. гр.д. №3184/2013г. на ВКС, 3-то ГО; Решение №457/01.11.2012д. по
дело №1460/2011г.; Решение №221/11.07.2011г. по т.д. №5/2010г. на ВКС, 1-во ТО;
Решение №507/22.01.2013г. по гр.д. №1557/2011г. на ВКС, ГО, 4-то ГО и други.
По този въпрос е налице и трайна и актуална практика на Окръжен съд -
Варна, обективирана в Решение от 05.07.2017г. по в.т.д. №474/2017г. на ВОС; Решение
от 01.07.2016г. по в.т.д. №274/2016г. на ВОС; Решение от24.04.2017г. по в.т.д
№83/2017г. на ВОС; Решение от 01.07.2016г. по в.т.д. №274/2016г. на ВОС; Решение от
30.11.2012г. по в.т.д. №1880/2012г. на ВОС; Решение от 11.07.2012г. по в.т.д.
№1653/2012г. на ВОС; Решение от м. октомври 2012г. по в.т.д. №1600/2012г. на ВОС;
Решение от 07.03.2013г. по в.т.д. №160 по описа на ВОС за 2013-та година; Решение от
5.03.2014г. по в. т. д. №2317/2013г. на ВОС; Решение от 23.03.2015г. по в.т.д.
№183/2015г. на ВОС; Решение от 15.10.2015г. по в.т.д. №1011/2015г. на ВОС и много
други.
В цялата цитирана практика на ВКС и ВОС е възприето принципното
разбиране, че по силата на чл.153, ал.6 ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.4
ЗЕЕЕ (отм.), дори потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. От значение за задължението е само качеството му
собственик или ползвател на имот в сграда, етажна собственост, присъединена към
9
абонатна станция. При наличие на това качество, клиентът дължи заплащане на
топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в имота му, от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и следва да
заплаща таксите за услугата дялово разпределение.
По настоящото дело е безспорно, че ответниците са собственици на по ¼
ид.ч. от топлоснабдения имот, поради което същите дължат на ищцовото дружество
като собственици на имота заплащане на топлинната енергия, отдадена от
отоплителните тела в имота им, от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и следва да заплащат таксите за услугата дялово
разпределение. Доколкото ответниците не са ползвали топлоснабдения имот за
процесния период и същият е използван единствено от третото лице помагач Б. К.,
ответниците имат възможност да заведат искове срещу него за присъдените им в
тежест суми.
Възраженията на ответниците за липса на редовно воденото счетоводство
от ищеца, за липса на реалното доставяне на топлинната енергия, за техническа
неизправност и метрологична негодност на средството за търговско измерване, за
липса на монтиран уред за измерване на доставяната топлинна енергия останаха
недоказани. От приобщените по делото писмени доказателства, СТЕ и ССчЕ се доказа
редовно водено счетоводство от ищеца, реално доставяне на претендираната от ищеца
топлинна енергия, наличие на средство за СТИ монтирано в имота на ответниците,
което е било метрологично годно към процесния период.
От приетата съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като обективно и обосновано, се установи, че през процесния период
сградата е била с централно топлоснабдяване. Съгласно заключението на вещото лице
по приетата съдебно-техническа експертиза дяловото разпределение на
топлоенергията в етажната собственост е направено правилно съобразно приложимата
Методика, дължимите суми за отопление, за топлоносител за допълване на сградната
инсталация и за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ са правилно
изчислени. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза , ответниците не са погасили исковите суми.
Въз основа на горното , съдът приема, че предявените искове са доказани
по своето основание.
При така формираният извод, следва да бъде съобразено направеното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност.
Оплакването за изтекла погасителна давност по отношение на процесните
вземания също е неоснователно.
Продължителността на давностния срок за процесните вземания се
определя от нормата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, който предвижда, че вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 от
10
18.05.2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд периодичното плащане по
смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В случая вземанията на ищеца "Топлофикация" ЕАД без съмнение следва
да се квалифицират като периодични плащания, поради което се погасяват с
тригодишна давност.
Възражението на ответниците за погасяване по давност на сумите за
периода от 05.2020г. до 07.11.2022г., на основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, остана
недоказано. Погасителната давност започва да тече от настъпване на падежа на
вземането. В конкретния случай относно горепосочения период, съобразно фактура №
**********/31.07.2021 г., падежът на вземането е до 14.09.2021г., съответно това
вземане би се погасило по давност в случай, че не беше предявено до 14.09.2024г. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е подадено на
16.05.2024г., т.е. преди погасяване по давност на вземането за горепосочения период.
От датата на настъпване на изискуемостта на вземанията по фактурата – 14.09.2021 г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.05.2024 г., която на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята за дата на предявяване
на иска, не са изтекли три години, поради което процесните вземания не са погасени
по давност.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се доказа
дължимостта на процесните суми от ответниците, като се установи, че по отношение
на мораторните лихви претенцията на ищцовото дружество е по-малка от законно
определения размер. Доказа се, че претендираните суми не са платени от ответниците.
Поради това предявените искове като основателни следва да бъдат уважени.
С оглед направеното искане, главницата за доставена и незаплатена
топлинна енергия се дължи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задълженията.
По акцесорните искове: Предвид изхода по главните искове на ищеца се
следва заплащане и на мораторната лихва върху главните вземания за заявения период.
За пълнота следва да се отбележи, че нарочни покани до потребителя не
се следват за да изпадне той в забава, доколкото приложимите ОУ определят падеж
(месечен и годишен след края на отоплителния сезон и изравнителните сметки),
настъпването на който сам води до забава на длъжника – чл.84, ал.1 ЗЗД.
Доколкото процесните акцесорни вземания са претендирани в по-малък
размер, то исковете за заплащане на обезщетение за забава също се явяват
11
основателни, поради което следва да бъдат уважени в предявените размери.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното производство
разноски , съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК ,
представен по делото и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото
производство ищецът претендира присъждане на държавна такса в размер на 173,52
лв., депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ в размер на 450,00лв., депозит за вещо
лице по допуснатата ССЕ в размер на 400,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лв., което съдът определя на 200,00 лв., на основание чл.25 от
Наредба за заплащане на правната помощ, като отчита неявяването на процесуалния
представител на ищцовото дружество в открито съдебно заседание, като ответниците
следва да заплатят на ищеца направените от него разноски. Съдът съобразява, че
производството по делото е частично прекратено единствено в частта относно
законната лихва върху сумата от 9,96 лв., представляваща главница за дялово
разпределение, от 07.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл.130 от ГПК, което не се отразява на исковите суми, които са предмет на настоящото
производство и което е изрично поискано от ищеца в депозираното заявление по
чл.410 от ГПК, но е пропуснато да бъде отразено в издадената заповед по чл.410 от
ГПК, поради което същото не се отразява на процесните вземания, които са предмет на
издадената заповед, с оглед на което не се следват разноски на ответниците в тази
връзка.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство , които са общо 59,14 лв.,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София район Красно село ул. "Ястребец" № 23 Б, от една страна и
ответника Г. Д. А. ЕГН **********, с *************, от друга страна , че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, следните суми, а именно:
сумата в размер на 720,82 лв. , представляваща ¼ от дължима главница в
общ размер на 2883,27 лв. за доставена и незаплатена топлинна енергия за обект,
находящ се в ************* инсталация *************/аб.№ *******, за периода
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 07.11.2023г. до окончателното изплащане на
вземането;
сумата в размер на 120,63 лв. , представляваща ¼ от дължима мораторна
12
лихва за забава в общ размер на 482,50 лв. върху главницата в размер на 2883,27 лв. за
периода 15.09.2021г., до 12.10.2023г.;
сумата в размер на 9,96 лв., представляваща ¼ от дължима главница в
общ размер на 39,85 лв. за дялово разпределение, за периода 09.2020г. до 04.2022г.;
сумата в размер на 2,38 лв., представляваща ¼ от дължима мораторна
лихва за забава в общ размер на 9,52 лв. върху главницата в размер на 39,85 лв. за
периода: 15.11.2020г.- 12.10.2023г.;
за които суми е издадена Заповед № 35081/23.11.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 61298/2023г. по описа на
Софийски районен съд, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 155, ал. 1 от ЗЕ
във вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София район Красно село ул. "Ястребец" № 23 Б, от една страна и
ответника И. Д. А. ЕГН **********, с *************, от друга страна , че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, следните суми, а именно:
сумата в размер на 720,82 лв. , представляваща ¼ от дължима главница в
общ размер на 2883,27 лв. за доставена и незаплатена топлинна енергия за обект,
находящ се в ************* инсталация *************, за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 07.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата в размер на 120,63 лв. , представляваща ¼ от дължима мораторна
лихва за забава в общ размер на 482,50 лв. върху главницата в размер на 2883,27 лв. за
периода 15.09.2021г., до 12.10.2023г.;
сумата в размер на 9,96 лв., представляваща ¼ от дължима главница в
общ размер на 39,85 лв. за дялово разпределение, за периода 09.2020г. до 04.2022г.;
сумата в размер на 2,38 лв., представляваща ¼ от дължима мораторна
лихва за забава в общ размер на 9,52 лв. върху главницата в размер на 39,85 лв. за
периода: 15.11.2020г.- 12.10.2023г.;
за които суми е издадена Заповед № 35081/23.11.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 61298/2023г. по описа на
Софийски районен съд, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 155, ал. 1 от ЗЕ
във вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Д. А. ЕГН **********, с ************* и И. Д. А. ЕГН
**********, с ************* ДА ЗАПЛАТЯТ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София район Красно
село ул. "Ястребец" № 23 Б сумата в размер на 1223,52 лв. , представляваща сторени
разноски в исковото производство, както и сумата от 59,14 лв. , представляваща
сторени разноски по ч.гр.д. № 61298/2023г. по описа на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "ДИРЕКТ" ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, р-н Слатина,
ул. „Николай Коперник“ № 21, секция А-Б, офис 3, представлявано от управителя
Д.Ц.В., като трето лице – помагач на страната на ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ
13
СОФИЯ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София район
Красно село ул. "Ястребец" № 23 Б, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б. Г. К. ЕГН
**********, с адрес: ************* като трето лице – помагач на страната на
ответниците Г. Д. А. ЕГН **********, с ************* и И. Д. А. ЕГН **********,
с *************, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14