Решение по адм. дело №486/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. Т. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица]. Ищецът предявява иск срещу Агенция за социално подпомагане с адрес [населено място], [улица], който по правното си основание е такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Претендира заплащане от ответника на обезщетение в размер на 900,00 лв. за претърпени вреди от незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице в структурата на агенцията, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила Решение 1462/ 08.05.2025 г. по адм. дело № 255/ 2025 г. на Административен съд – Велико Търново, в частта му с която отменен мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Е. по въпроси № 15 и № 16 от Заявление с вх. № 0403-84К-00-0142/ 25.02.2025 г. за предоставяне на достъп до обществена информация, подадено от К. Т.. Изтъква, че в тази й част преписката е върната на органа за произнасяне по двата въпроса, като в определения 14-дневен срок и до момента на подаване на исковата молба директорът на ДСП – Е. не се е произнесъл, в резултат на което не е изпълнил влязлото в сила съдебно решение. По същество ищецът твърди, че вследствие на въпросното незаконосъобразно бездействие на органа е претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба като психически страдания – усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, чиято компенсация оценява на посочения по-горе размер от 900,00 лева. Претендира се и законната лихва върху посочената сума, считано от 09.06.2025 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е становище от същия с вх. № 4868/20.10.2025 г., депозирано от ищеца за съдебно заседание насрочено за 22.10.2025 г. последствие заличено и пренасрочено за 04.11.2025 г., в което се развиват доводи по същество с позоваване и на съдебна практика. Не претендира присъждане на направените в производството по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска - Агенция за социално подпомагане - [населено място], в представения писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си И. Д., оспорва иска по основание и размер. Посочва, че в изпълнение на съдебното решение от директора на ДСП – Е. до К. Г. Т. е изпратено писмо № 0403-94К-00-0327/ 21.05.2025 г., с което е предоставена обществената информация по т. 15 и т. 16 от Заявление с вх. № 0403-84К-00-0142/ 25.02.2025 г. и така е изпълнено решението на АСВТ в отменителната му част, съответно не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган. Намира, че ищецът е заявил само общи оплаквания за претърпени неимуществени вреди, без същите да са конкретизирани по вид характер и степен, както и че не е посочил причинната им връзка с твърдяното незаконосъобразно бездействие. С позоваване на събраните по делото писмени и гласни доказателства обоснавава недоказаност на твърденията за претърпени вреди. По тези аргументи, развити подробно и в отговора на исковата молба и в депозирана писмена защита, ответникът моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново пледира неоснователност и недоказаност на иска за неимуществени вреди. Счита че не са се осъществили елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди от неизпълнение на решение на Административен съд– Велико Търново по административно дело № 255 от 2025 година. Предлага предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.

 

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се основава искът и формулирания петитум, определя предявения иск като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На основание алинея трета от посочената норма, същият следва да бъде разгледан по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

 

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

От К. Г. Т. е било подадено заявление с вх. № 0403-94К-00-0142/ 25.02.2025 г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Е., с което е поискано отговор и предоставяне на достъп до обществена информация по формулирани 16 броя въпроси. Тъй като не е получил отговор, Т. е депозирал жалба до Административен съд - Велико Търново с правно основание чл. 58, ал. 1 от АПК, т.е. поради наличието на мълчалив отказ по подаденото заявление. По тази жалба е образувано адм. дело № 255/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като с Решение № 1462/ 08.05.2025 г. по същото дело, е отменен мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Е., в частта относно поставените в заявлението въпроси под № 15 и 16 и преписката е върната на компетентния орган ново произнасяне в 14-дневен срок от получаване на съобщението за влизането в сила на това съдебно решение. Постановеното Решение № 1462/ 08.05.2025 г. по адм. дело №255/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново е влязло в сила на дата 08.05.2025 година.

Последвало е подаване на процесната искова молба от К. Г. Т. против Агенция за социално подпомагане за обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди, поради бездействие на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, изразяващо се в непроизнасяне в определения от съда срок като по този начин не е изпълнено влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 255/ 2025 г. на АСВТ.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени документите, приложени към исковата молба, и материалите от административната преписка, както и представените отговора на исковата молба писмо изх. № 0403-94К-00-0327/ 21.05.2025 г. на директора на ДСП – Елена и Известие за доставяне на писмовна пратка К. Г. Т. на дата 23.05.2025 година. Допълнително от ищеца със становище вх. № 4868/20.10.2025 г. са представени документи по опис. По искане на ищеца са изслушани свидетелските показания на М. С. К., Д. К. В. и М. С. Н..

При разпита свидетелят М. К. заявява, че познава К. Т. само като съгражданин от около 10 години, но няма по-близки отношения с него. Не били съседи, но се виждали по улиците на [населено място]. Заявява, че няма впечатление от него, защото не го познава. Посочва, че в периода от месец май 2025 г. до сега не го виждала и не знае по каква причина е призована в съда.

Свидетелят Д. В. заявява, че познава ищеца К. Т. по повод работата й, тъй като му носела писмата, но няма близки отношения с него. Друга нейна колежка също му носела писма. На свидетеля В. беше предявено известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД, намиращо се на лист 113 от делото, същата потвърждава, че тя го е оформила. Твърди, че на този ден е посетила адреса на К. Т. и след като не го открила е оставила известие за писмовните пратки с броя писма, които на този ден е трябвало да получи. Такъв документ се съставял само за препоръчани писма, обикновените ги пускала в пощенската кутия. Отбелязва, че почти всеки ден Т. получавал писма - по две-три препоръчани, по едно-две обикновени. По отношение на поведението и характера на ищеца посочва, че всеки път е различно. Понякога свидетелката изчаквала, защото имал друга работа – например, щял да се къпе, следващият път пътната врата е заключена и не го намира. Няма впечатление поведението на К. Т. да е било различно в периода от началото на месец май до датата а заседанието. Имал променливи настроения. Свидетелката не знае с кого Т. е в по-близки отношения и не познава такива хора.

Според показанията на М. Н. – социален работник в отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], същата познава К. Т. от дълго време, тъй като живее на един адрес с родителите й, в един вход. След като се е омъжила преди 2000-та година, самата тя не живеела на този адрес. Заявява, че не е имала служебни контакти с К. Т., нито лични такива. Посочва, че посещава редовно майка си, но е забелязала, че Т. стоял заключен и не го е виждала от месеци, не може да каже точно от кога. След това посочва, че от август не го е виждала дори когато посещава майка си, предполага, че може да излиза късно вечер. Свидетелката е забелязала, че Т. и неговата майка постоянно имали някакви битови проблеми - заключвали се вратите и не можело лекар да влезе в къщата. Тъй като не контактувала с Т., не може да каже за промени в неговото поведение, нито в характера му. Като го срещнела, отминавала, не искала да контактува с него. Не знае точния начин, по който се съобщават на адресатите актовете на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена. Предполага, че ако има решение в писмен вид, се връчва лично или се изпраща по пощата.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Според на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая е предявен иско за неимуществени вреди и за лихви против Агенция социално подпомагане, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане, Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София. Според алинея пета на чл. 5 от ЗСП, териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции „Социално подпомагане“. Ответникът - Агенция социално подпомагане, е юридическо лице, в чиято структура са длъжностните лица/служители от дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], от чието бездействие се твърди да са причинени неимуществените вреди на ищеца. При това положение, искът за отговорност на държавата е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, срещу субект по чл. 205, ал. 1 от АПК. Исковата молба е подадена пред родово и местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото адресът на ищеца е в [населено място], област Велико Търново. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от изтичането на срока за произнасяне на компетентния административен орган.

Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

В исковата молба се съдържат твърдения за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностно лице при ответника, довело до неимуществени вреди за ищеца. От същата става ясно, че незаконосъобразното бездействие на служител на Агенцията за социално подпомагане, от което се претендират неимуществените вреди, е неизпълнение на влязло в сила Решение № 1462/ 08.05.2025 г. по адм. дело №255/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново. В конкретния случай става въпрос за върната преписка на административния орган за ново произнасяне по два въпроса на заявителя по ЗДОИ и настоящ ищец, и твърдението за непроизнасяне в определения от съда срок. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съдът намира, че по делото не се доказва наличието на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице в структурата на ответника, което да причини претендираните от ищеца вреди в претендирания от него размер.

В настоящото производство е приобщено АД № 255/ 2025г. по описа на АСВТ, приключило с постановеното Решение № 1462/ 08.05.2025 г., с което е отменен мълчаливият отказ на директора на ДСП – Елена по заявление от 25.02.2025 г. в частта за въпроси под № 15 и 16 и в тази част преписката е върната за ново произнасяне от длъжностно лице от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място]. Видно от диспозитива на този съдебен акт, определеният на основание чл. 174 от АПК срок за изпълнение на съдебното решение е 14-дневен от получаване на съобщението за влизането му в сила. Според отбелязването върху самото решение, същото е влязло в сила на датата на постановяването /08.05.2025 г./ и е съобщено на ответния орган на 09.05.2025 година. При това положение срокът за произнасяне на компетентния орган е започнал да тече от 10.05.2025 г. и изтича на 24.05.2025 година. От представените в хода на делото доказателства се установява, че в посочения срок от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е налице произнасяне по върнатата преписка в частта, касаеща въпроси № 15 и 16 по заявлението от 25.02.2025 г. за предоставяне на достъп до обществена информация на ищеца К. Т.. Това е станало с писмо № 0403-94К-00-0327/ 21.05.2025 г. /л. 51 от делото/, издадено по повод и в изпълнение на отменителното решение по адм. дело № 255/ 2025 г. на Административен съд – Велико Търново. Видно от съдържанието на въпросното писмо, в същото органът е отговорил на поставените два въпроса с номера 15 и 16 на заявителя Т.. Съобразно това следва да се приеме, че е налице надлежно изпълнение на съдебното решение, чиято крайна цел е издаването на индивидуален административен акт по повод искане по реда на Закона за достъп до обществена информация и не е налице нито забавяне, нито незаконосъобразно бездействие на административния орган/длъжностното лице да се произнесе по конкретната преписка, в частта на отменения мълчалив отказ. Отделно от това, по делото са представени и доказателства, че на 23.05.2025 г. К. Т. е получил съобщение от органа за изготвения отговор/писмо/ по двата въпроса от неговото заявление /л. 52 от делото/ и същият би следвало да се е запознал с него. Погрешните убеждения от страна на самия ищец за неизпълнение от органа на указанията на съда в цитираното по-горе съдебно решение, не могат да игнорират наличието на изрично произнасяне по върната преписка, поради което съдът приема, че в случая твърдените емоционални натоварвания и негативни преживявания на К. Т., доколкото изобщо могат да бъдат приети за доказани, са вследствие единствено на неверни негови възприятия, а не резултат от някакво неправомерно поведение на орган или длъжностно лице при ответника. Неотносими към спора са приложените към молбата на ищеца с вх. номер от 10.10.2025г. четири броя известия от „Български пощи“ с дати 11.03.2025г., 20.06.2025г.,02.09.2025г. и 24.09.2025г. за препоръчани писма към него и същите не се отразят на направените от съда изводи, като за пълнота следва да се отбележи, че свидетелят Д. В. в качеството си на служител на пощенския оператор, потвърждава авторството си поне по отношение на едно от тези известия и верността на отразените в него обстоятелства. Или иначе казано, не се установява наличието на незаконосъобразно бездействие на орган в Агенция по социално подпомагане или на длъжностни лица от нейния състав при или по повод осъществяване на административна дейност като първа необходима предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

От своя страна, липсата на установено незаконосъобразно бездействие от страна на Агенцията по социално подпомагане или нейни длъжностни лица изначално изключва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на тревожност от нарушената сигурност в държавността, и осъществено от служители на ответника поведение.

Отново за пълнота следва да се посочи и че ангажираните по настоящото дело по искане на ищеца гласни доказателства не установяват по никакъв начин претендирания вредоносен резултат – формирана тревожност у ищеца след 08.05.2025г. /датата на постановяване на решението по АД № 255/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново/. И тримата разпитани свидетели /св. К., св.В. и св. Н./ дават аналогични показания за липса на близки и приятелски отношения с ищеца, както и за липса на каквито и да било впечатления за негови негативни преживявания след май месец 2025 г., като св. К. дори е категорична, че не познава ищеца извън инцидентните разминавания по улиците на града, в който живеят. От споделено от св. Н. става ясно за проблеми с ищеца от битов характер на адреса по местоживеенето му, както и че избягва да контактува с него и не е забелязала промени в поведението му. Единствено свидетелката В. е имало по-чести контакти с К. Т. поради служебните й задължения за връчване на писма, но не и близки такива, като при разпита този свидетел съобщава, че не е забелязала поведенчески промени в К. Т. след май месец т.г., а променливите му настроения било обичайно негово поведение. На практика изслушаните свидетелски показания по никакъв начин не установяват претендирани от Т. негативни изживявания, съответно някаква причинна връзка на такива изживявания с противоправно бездействие на ответника по върната преписка с решението по АД № 255/ 2025 г., извън вече коментираното обстоятелство, че такова бездействие всъщност няма.

В случая ищецът не е ангажирал необходимата пълнота от доказателства в подкрепа на твърденията си както за незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностно лице в административната структура на ответника, така и за някакъв вредоносен резултат. Не е осъществено главно и пълно доказване на нито една от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, като последицата от това е отхвърляне на исковата претенция на К. Г. Т. против Агенция за социално подпомагане като неоснователна. Предвид неоснователността на иска, неоснователна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението.

 

При този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски по делото е основателно. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на Агенция за социално подпомагане, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130, 00 лева.

 

 

Водим от горните съображения и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля предявения иск на К. Г. Т. от [населено място], [улица], против Агенция за социално подпомагане, [населено място], [улица], за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900,00 лв., в резултат от незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице в структурата на агенцията, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила Решение 1462/ 08.05.2025 г. по адм. дело № 255/ 2025 г. на Административен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

 

Осъжда К. Г. Т. от [населено място], [улица], да заплати на Агенция за социално подпомагане, [населено място], [улица], разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 /сто и тредесет/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.