Решение по адм. дело №301/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на „***“ ООД, ***, представлявано от **-управител, чрез адв.Ч. *** против Уведомително писмо с изх. №02-060–2600/1163  от  02.06.2025г. на Изпълнителния  директор на  ДФ “Земеделие“ гр.София, в частта, с която е извършена оторизация и е намалено финансовото подпомагане по интервенция/еко-схема „** за кампания 2023г. в размер на 241 685,71лв.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се и нарушение на чл.59, ал.2, т.4  от АПК с доводи за липса на фактически и правни основания за издаване на акта, т.е. липса на мотиви.

 Сочи се, че оспорения акт е издаден при неправилно приложение на материалноправните разпоредби – чл. 41, ал. 1, чл. 88, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023г. и Регламент (ЕС) 2021/2115, тъй като подпомагането по процесната еко схема (**) е на ниво парцел, а не на ниво стопанство и следователно при определяне на правото и размера на подпомагането по ** се установявала конкретната площ и нейния размер, която отговаря на условията на интервенцията и ако има площ, която не отговаряла на условията тя следвало да бъде индивидуализирана и установена по площ, като само за тази част съобразно ставката за подпомагане на 100 ха ( 1000дка) неследвало да бъде оторизирано плащане. 

Поддържа се, че в случая е използван препарат от първа професионална категория „*** “, но не върху цялата заявена за подпомагане площ по **. Не е извършена проверка върху кои площи е използван недопустимия препарат, а е отказано плащане за цялото стопанство. В нарушение на разпоредбата на чл.41, ал.3 от Наредба № 3, както и в нарушение на правилата, уреждащи производството по издаване на ИАА, особено на чл.35 и чл.36 от АПК, административният орган не е предоставил възможност на кандидатите да представят при кандидатстването дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, като единствено възможно е било представяне на разходооправдателни документи за закупените продукти. Не е уведомен кандидата за констатирани несъответствия и не е даден срок за отстраняването им и/или за промяна в заявлението. Относно използвания препарат от първа професионална категория „*** “ върху част от площите, посочва, че: препарат е категоризиран като препарат втора професионална категория през 04.07.2024г., т.е. непосредствено след момента на преценка, определен съгласно чл.41, ал.3, изр. последно от Наредба №3; от този момент е допустим за употреба по интервенция **; за продукта „***“ не са настъпили никакви изменения в състава, формулацията или други критерии и показатели, които имат отношение към състава на продукта. Счита, че при положение, че няма никаква промяна в състава му преди и след момента на определянето му като препарат втора професионална категория и по този начин кандидатите, които са го закупили и използвали преди 04.07.2024г. да не получат плащане на това основание, а тези, използвали го след 04.07.2024г.- да получат, води до напълно неравноправно третиране на кандидатите и тяхната незаконосъобразна неравнопоставеност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени уведомителното писмо в обжалваната му част, с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от пълномощник – адв.Ч., който поддържа жалбата твърди, че актът е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че не е извършвана реална проверка на площите и че неправомерно е отказано подпомагане за цялото стопанство. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител гл. юриск. Д.П. изразява становище за неоснователност на жалбата. В представено по делото писмено становище, излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а оспореният акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Поддържа, че използването на продукт от първа професионална категория е достатъчно основание за отказ и акта е издаден съобразно административнопроизводствените правила.

На основание чл. 145 и сл. от АПК, след като обсъди доказателствата и становищата на страните, съдът прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на уведомителното писмо и насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената защита.        

По делото е приложена пълната административна преписка, съдържаща: Заявление за подпомагане с УИН ****** за кампания 2023 г.; Уведомително писмо изх. № №02-060–2600/1163  от  02.06.2025г. с таблици на намаленията; Таблица 1 – искана сума 241 685,71 лв., намаление 100 %, оторизирана сума – 0 лв.; Таблици 19.3–19.7 – посочени несъответствия без конкретика относно парцели и култури; Дневници за растителна защита и торене, заверени от компетентен орган; Фактури и стокови разписки за закупени препарати;  Писма на БАБХ № ПРЗ-314/25.04.2024 г. и № ПРЗ-508/21.06.2024 г.; Справка от регистъра на БАБХ, в която е посочено, че препарат „***“ е селективен хербицид, без глифозат, разрешен за употреба; Протокол от административна проверка – без данни за проверка на конкретните площи. Сертификати за извършена колонизация с трихограма от различни дати.
            От доказателствата се установява, че административният орган не е извършил проверка на място за установяване върху кои площи е прилаган препаратът „***“, но е отказал подпомагане за всички площи от земеделското стопанство, което противоречи на чл. 35 АПК и на изискванията на Наредба № 3/10.03.2023 г. за индивидуализирана оценка на съответствието. Не е обсъдено съдържанието на дневниците за растителна защита и торене, нито е посочено конкретно несъответствие.

      Административен съд – Враца, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции, ДФ „Земеделие“ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, в предвидените в тази разпоредба хипотези, поради което оспореното УП е валиден административен акт, издаден от териториално и материално компетентен орган. Същото е подписано от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. А съгласно чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и го представлява. Съобразно чл. 20а, ал. 1 и 2 от същия закон, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира и ръководи нейната дейност и я представлява.

Във  връзка с  компетентността на органа е приложено по делото Решение от заседанието на Управителния съвет, съгласно Протокол № 228 от  07.05.2024 г. на МЗХ, ДФЗ, с което избран изпълнителен директор ДФ“З“.

При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът констатира, че същото е издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа подпис на издателя си. Видно е обаче, че с уведомителното писмо, в оспорената част, административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на същия, сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на процесното уведомително писмо. Видно от Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) от уведомителното писмо, исканата сума по интервенция ** в размер на 241 685,71лв. е отказана по отношение на цялото земеделско стопанство от 2 373,2 ха ( таблица № 1.2 от УП).

Доказателствата по делото сочат и на допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съгласно тази разпоредба, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая административният орган е игнорирал напълно установения в чл. 7, ал. 1 и 2 от АПК основополагащ принцип за действие на административните органи - принципа на истинност. Той задължава органът да вземе предвид всички действителни факти от значение за случая. Данните по преписката сочат, че в случая това задължение не е изпълнено. Не е извършена проверка върху кои площи е използван препарат – „***“, а е отказано плащане за всички заявени и допустими площи в разрез с разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3/10.03.2023 г.

Отказът е постановен и при неправилно приложение на материалния закон, поради следните съображения: на основание чл.41, ал.4 от Наредба № 3 / 10.03.2023г. плащането по процесната еко схема е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал.2 и е диференцирано според типовете земеползване. Следователно подпомагането по процесната еко схема (**) е на хектар допустима земеделска земя и заявените площи подлежат на индивидуална проверка за допустимост и спрямо това колко от тях не отговарят на изискванията на интервенцията административният орган извършва намаление на плащанията съобразно размера на площта, която не отговаря или отказва изцяло в случай, че всички заявени площи не отговарят на изискванията. В процесния случай липсват доказателства за извършена проверка на конкретните площи, върху които е прилаган препаратът, какво е било количеството и има ли реална вреда или несъответствие. Независимо от това е наложено намаление от 100% за всички площи, което нарушава чл. 35 АПК  и противоречи на принципа на пропорционалност (чл.6 АПК, чл.5 ДФЕС). Това е така защото, таблиците с намаления съдържат само числови стойности („намаление – 100 %“) без посочване на площите и мотивите за взетото решение. В УП са посочени какви  са поисканите суми по отделните схеми/мерки, оторизираните суми и намаленията за кампания 2023г., но не са изложени никакви мотиви относно фактическите основания за намаленията по конкретната схема. Актът съдържа единствено схематично изнесена информация относно термини и понятия съдържащи се в таблиците, които не се отнасят до процесния случай, а са изискване към формата на издаваните от ДФЗ Уведомителни писма. Това прави акта немотивиран по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и възпрепятства съдебния контрол. Отказът е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на Наредбата и Регламент (ЕС)2021/2115. Поради това жалбоподателят неправомерно е санкциониран за всички заявени площи, като е постановен пълен отказ от подпомагане по интервенцията, вместо да бъде извършено намаление на плащанията съобразно размера на площта, за която следва да е констатирано неспазени условия за допустимост по интервенцията.   Не се спори по делото, че само 100 ха ( 1000дка) са обработени с *** върху поле 91 – 1, засято с царевица за зърно общо с площ от 1 290.200дка, видно от приложения Дневник за растително защитни мероприятия и торене. Това не е взето предвид при отказа от подпомагане и за размера на допустимата за подпомагане площ. В Наредба № 3/10.03.2023 г. е направено разграничение между правото на подпомагане, размерът на помощта по еко схемата и плащането по еко схемата. Изрично в чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3/10.03.2023г. в приложимата редакция в сила от 30.06.2023 г. е регламентирано правото на подпомагане, а именно, че право на подпомагане по еко-схемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3 и отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал.3 и са приложени земеделските практики съгласно ал.1. Плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи. В настоящият случай, не са анализирани дневниците за растителна защита и торене, нито е установено фактическо несъответствие. Посоченото обстоятелство е аргумент в полза на извода за прекомерност и несъразмерност на санкцията, както по отношение на размера, така и по отношение на площите, което е и в противоречие на целта на закона и на целите на общата рамка, заложена с Регламент (ЕС) 2021/2115, изрично предвиждащ в § 47, че Държавите членки следва да гарантират прилагането на пропорционални, ефективни и възпиращи санкции в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2116 спрямо земеделските стопани и другите бенефициери, които не спазват тези изисквания.

В чл. 87 от Наредбата е регламентирано кога Държавен фонд "Земеделие" постановява пълен отказ на исканото от кандидата за подпомагане плащане, а именно когато: 1. кандидатът за подпомагане не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията; 2. стопанство на кандидата по т.1 не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията; 3. кандидатът не прилага земеделските практики, не изпълнява ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на подпомагане по интервенцията; 4. размерът на намаленията е равен или по-голям от исканото плащане; 5. кандидатът умишлено възпрепятства извършването на проверка на място; 6. е установено, че са създадени изкуствени условия за подпомагане.

Жалбоподателят, „***“ ООД не попада в нито една от изброените хипотези, тъй като по делото липсват данни за установени подобни нарушения.

В процесния случай е постановен пълен отказ на исканото от кандидата за подпомагане плащане, защото е прието, че препаратът „***“ , с който е третирал 100 ха/1000 дка/ обработваема земеделска земя, е от първа професионална категория и поради това кандидатът не отговаря на изискванията на чл.41, ал.1 т.2 от Наредба №3/10.03.2023г. като в таблица 19.3 от оспореното УП е вписано „НЕ“ и плащането е отказано на основание чл.7 от Наредбата.

Административен съд - Враца намира, че административният орган е приложил нормата разширително, като е приел, че самият факт, че продуктът е характеризиран от първа професионална категория, автоматично води до недопустимост на подпомагането. Разпоредбата на чл. 41, ал.1 т.2 от Наредба №3/10.03.2023г. трябва да се тълкува в съответствие с чл.2, чл.6 и чл.19.2 от същата Наредба, както и с Регламент (ЕС)2021/2115, §47, които изискват да се насърчава устойчиво земеделие и намаляване на пестицидите, а не пълна забрана на всички препарати от първа категория. Неправилното тълкуване на материалния закон е довело и до неправилно приложение на нормата.

Наред с това по делото са приложени писма на БАБХ № ПРЗ-314/25.04.2024г. и № ПРЗ-508/21.06.2024г., които удостоверяват, че препаратът „***“ е селективен хербицид за царевица, не съдържа глифозат и е разрешен за употреба към кампания 2023г. Следователно не попада в забраната по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г., която визира единствено тоталните хербициди, съдържащи глифозат. Като официални документи от компетентен орган по чл.16 от Закон за защита на растенията писмата-отговор от БАБХ имат по – висока доказателствена сила от вътрешни тълкувания на ДФ“З“. В тази връзка няма нарушение на забраната за „тотални хербициди“ и отказът в Уведомителното писмо, който е базиран само на посочване на категорията на продукта, противоречи на фактите установени от компетентния орган БАБХ. 
            Предвид изложеното, административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без изясняване на релевантните факти и без мотиви, в противоречие с чл. 35 и чл. 59 АПК, както и при неправилно приложение на чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2023 г. и §47 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Ето защо, оспорения акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в това решение.

При този изход на спора, основателна е претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар възнаграждение по чл. 80 ГПК с включен ДДС.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

           ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/1163 от 02.06.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ по интервенция ** за кампания 2023г. на стойност 241 685.71лв.
         ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение в горепосочената отменена част, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.
         ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – София, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК********направените по делото разноски в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева,.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.