№ 167
гр. ***, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630101672 по описа за 2024 година
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
задължение с правно основание чл. 439 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от В. Б. Б. с ЕГН ********** от гр.
***, ул. „***“ № 11, вх. 4, ет. 4, ап. 82, със съдебен адрес – адв. С.Е. от ШАК, срещу „***“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, пл. „***“ № 7,
представлявана от изп. директори Ц.Г.М.а и А.Т.. В исковата молба се излагат твърдения, че
срещу ищеца било образувано изп. дело № 20249310400068 по описа на ЧСИ Р.Р. за
събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 20.02.2012 г. по гр.д. № 4295/2012 г.
на СРС, съдържащ вземания на обща стойност 2307,64 лв. Заповедта за изпълнение, въз
основа на която бил издаден изпълнителния лист влязла в законна сила на 01.12.2012 г.
Ищецът твърди, че поради липсата на предприемани действия по принудително изпълнение,
които да прекъснат давността оттогава до момента, е изтекла предвидената в закона
погасителна давност. Предвид това моли съда да установи, че поради изтекла погасителна
давност не дължи сумите по издадения изпълнителен лист. Претендира и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа така
предявения иск. Счита, че същият е основателен и доказан. Поддържа, че по изпълнителните
дела няма извършвани валидни действия по принудително изпълнение от 2012 г., поради
което е изтекла погасителната давност за вземането. По тази причина моли съда да приеме,
че ищецът не дължи вземанията по процесния изпълнителен лист.
В предоставения на ответника „***“ АД, гр. *** едномесечен срок е постъпил
отговор, с който е оспорен иска. Изложени са твърдения, че след издаване на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело на 24.04.2012 г., а след това с молби от 2012 г., 2014 г.,
2016 г. и 2017 г. взискателят е искал извършване на различни принудителни действия. През
2019 г. делото било прекратено по молба на взискателя, но през 2020 г. било образувано
ново като още с молбата за образуване взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия. Твърди, че в началото на 2024 г. делото било прекратено поради перемпция, но
веднага след това било образувано ново изпълнително дело, като още с молбата за
1
образуване били поискани действия по принудително изпълнение. По изложените причини
считат, че искът е неоснователен.
В хода по същество ответникът поддържа изложеното в отговора като твърди, че като
взискател е предприел принудително-изпълнителни действия, които прекъсват давността.
Излага аргументи защо погасителната давност не е изтекла.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че по гр.д. № 4295/2012 г. на СРС въз
основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 20.02.2012 г.
ищецът В. Б. Б. е бил осъден да заплати на „***“ АД сумата от 1438,59 лв. – главница, ведно
със законна лихва върху вземането от 27.01.2012 г. до окончателното плащане, 587,58 лв. –
договорна лихва за периода 18.12.2009 г. – 26.01.2012 г., както и направените от заявителя
разноски в заповедното производство в размер на 281,47 лв. По заповедта е допуснато
незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист от 20.02.2012 г.
По този изпълнителен лист и въз основа на молба на кредитора е образувано изп.
дело № 1349/2012 г. на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС. С молбата
за образуване на изпълнително дело взискателят „***“ АД е поискал изрично от съдебния
изпълнител налагане на запор на трудовото възнаграждение, ако се установи такова, както и
извършването на проучване на неговото имущество и предприемане на съответните
изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя, ако се установи имущество. С
разпореждане (което в тази част има характера на постановление) на ЧСИ от 24.04.2012 г. е
наложен запор върху вземането на длъжника в качеството му на управител в „Ей Ес Ел“
ООД и е насрочен опис на движимите вещи, находящи се на адрес гр. ***, жк „***“, бл. 298,
ет. 7 ап. 24. Описът бил насрочен за 07.06.2012 г., но такъв по делото не е извършен, тъй
като изпратената до длъжника призовка за доброволно изпълнение и съобщение за насрочен
опис, изпратени на посочения адрес са се върнали в цялост с отбелязване, че лицето не
живее и никога не е живяло там. След извършването на няколко справки, на 17.07.2012 г.
ЧСИ е наложил запор на МПС л.а. Фолксваген Пасат с рег. № С 3438 ВН. На 20.06.2012 г. е
наложена възбрана върху имот на длъжника, находящ се на адрес гр. ***, ул. „***“ № 11, вх.
4, ет. 4, ап. 82, представляващ имот с идентификатор 83510.668.162.2.82. На 18.07.2012 г. е
връчена призовката за доброволно изпълнение на длъжника на този адрес. На 10.09.2016 г.
по това изпълнително дело взискателят е подал молба с вх. рег. № 044420/10.09.2016 г., с
която е поискал предприемането на нови принудителни действия – запор на трудово
възнаграждение и опис на движими вещи. На 26.06.2017 г. е наложен запор на банковите
сметки на длъжника „***“ в „***“ ЕАД и „***“ АД. На 29.06.2017 г. е изпратено запорно
съобщение до двете банки, в което е отразено, че се налага запор на банковите сметки на
длъжника В. Б. Б., открити при тях. На 02.10.2019 г. взискателят е подал молба за
прекратяване на изпълнителното дело. На 10.10.2019 г. с постановление на ЧСИ
изпълнителното производство било прекратено и изпълнителният лист бил върнат на
взискателя.
По този изпълнителен лист и въз основа на молба на кредитора от 10.01.2020 г. е
образувано изп. дело № 24/2020 г. на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ и район на действие
СГС. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят „***“ АД е поискал
изрично от съдебния изпълнител да проучи имуществото, банковите сметки и доходите на
длъжника и при установяване на данни да наложи запор на трудовото възнаграждение и
банковите сметки, както и да предприеме съответните изпълнителни действия за
удовлетворяване на взискателя, ако се установи имущество. С разпореждане на ЧСИ от
10.01.2020 г. е образувано изпълнително дело, но е констатирана липса на местна
подсъдност, за което взискателят е своевременно уведомен и е поискал изпращане на делото
на ЧСИ Я.Д. с рег. № 774 на КЧСИ и район на действие ШОС. Двамата ЧСИ са
2
организирали предаването на делото и производството продължило пред ЧСИ Д. като изп.
дело № 354/2020 г. по нейния опис. На 12.04.2022 г. тя е прекратила производството по
делото поради настъпила перемпция.
На 27.10.2023 г. по искане на взискателя по чл. 427, ал. 5 от ГПК (за продължаване на
изпълнителното дело от друг съдебен изпълнител) ЧСИ Д. е изпратила изпълнителния лист
на ЧСИ Р.Р., който е образувал изп. дело № 653/2023 г. по своя опис. На 02.11.2023 г.
взискателят „***“ АД е подал нова молба, с която са поискани конкретни изпълнителни
действия – запор на трудовите възнаграждения и на банковите сметки на длъжника. На
10.01.2024 г. ЧСИ Р.Р. е прекратил изпълнителното производство, заради настъпилата още
при ЧСИ Д. перемпция.
На 02.02.2024 г. по този изпълнителен лист и въз основа на молба на кредитора е
образувано изп. дело № 68/2024 г. на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ и район на действие
ШОС. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят „***“ АД е поискал
изрично от съдебния изпълнител да проучи имуществото, банковите сметки и доходите на
длъжника и при установяване на данни да наложи запор на трудовото възнаграждение и
банковите сметки, както и да предприеме съответните изпълнителни действия за
удовлетворяване на взискателя, ако се установи имущество. На 25.06.2024 г. призовка за
доброволно изпълнение по това изпълнително дело е връчена на длъжника чрез адв.
Еленкова, която е предоставила пълномощно пред ЧСИ. На 27.06.2024 г. взискателят е
поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 03.07.2024 г. е спряно
изпълнителното производство като обезпечителна мярка по настоящото дело.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за
установяване на несъществуване на задължение въз основа на факти, настъпили след
приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание – в
случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй като ищецът
твърди, че вземането срещу него е погасено поради изтичане на предвидената в закона 5-
годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който трябва да
докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срокът между тях е по-
малък от 5 години. В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от водене на
делото, но с оглед обстоятелството, че ответникът оспорва иска и претендира съществуване
на вземането и дори води изпълнително производство за принудителното му събиране,
съдът намира правният интерес за безспорно доказан.
За да установи съдът дали за вземането на „***“ АД срещу В. Б. Б. е настъпила
предвидената в закона давност, следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 3/28.03.2023
г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение №
2/04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. С първото от трите
цитирани тълкувателни решения е прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или
предприето изпълнително действие срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния
процес тече давност, а изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като
от всяко такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност. С това
решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, според което с образуване на изпълнителното дело давността спира да тече и в рамките
на изпълнителното производство такава давност не тече. Със същото тълкувателно решение
е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
3
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С второто тълкувателно решение върховните съдии приемат, че Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, губи сила от датата на постановяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т.е. до тази дата се прилагат разрешенията на Постановление № 3/1980 г. относно това,
че по време на изпълнителния процес давност не тече. Съгласно последното от цитираните
изпълнителни производства поисканите изпълнителни действия и по перимирани дела
прекъсват давността.
Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:
С издаването на заповед за незабавно изпълнение започва да тече 5-годишна давност
за процесното вземане. С оглед разрешението по Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по
тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС с образуването на изп. дело № 1349/2012 г.
на ЧСИ С.Я. е прекъсната тази давност, тъй като Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд все още е било в действие. С оглед тълкуванието давност не е текла до
прекратяване на делото или до 26.06.2015 г. В рамките на това дело са предприети следните
действия, които са попречили за настъпване на перемпция: 24.04.2012 г. – запор на
възнаграждението като управител и насрочен опис на движими вещи; 20.06.2012 г. –
възбрана на недвижим имот; 17.07.2012 г. – запор на МПС. Тъй като в продължение на две
години не е поискано друго действие, на 18.07.2014 г. делото е било перемирано по силата
на закона. Постановление за прекратяването му няма, но това е без значение за настъпване
на перемпцията. Предвид това от тази дата започва да тече нова давност. На 10.09.2016 г.
(след перемирането на делото) е постъпила молба от взискателя за предприемане на нови
действия по принудително изпълнение. Тя е постъпила след прекратяването на делото.
Категорична е съдебната практика, че в такива случаи съдебният изпълнител следва да
прекрати делото и на основание новата молба да образува ново изпълнително дело. Дори и
да не стори това, а да предприеме действия под номера на вече прекратеното дело, това няма
значение – новото искане на свой ред отново прекъсва давността. На 26.06.2017 г. е наложен
запор на банковите сметки на длъжника. Дори и да приемем, че това процесуално действие е
невалидно, тъй като в постановлението на ЧСИ е посочен грешен длъжник, то в запорните
съобщения от 29.06.2017 г. е възпроизведен диспозитив на постановлението за налагане на
запор и съгласно трайната съдебна практика, която приема, че постановлението за налагане
на запор може да бъде обективирано и само в запорно съобщение, то тогава това действие
по принудително изпълнение следва да се счита за валидно извършено най-късно на
29.06.2017 г. В продължение на 2 години няма извършено ново действие и производството
следва да се счита за перимирано на 30.06.2019 г. На 02.10.2019 г. взискателят е поискал
изрично прекратяване на изпълнителното дело. Съгласно Тълкувателно решение №
2/04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС това е без значение за
давността. Тя е прекъсната на 29.06.2017 г. и е започнала да тече нова 5-годишна давност.
На 10.01.2020 г. е поискано образуване на ново изпълнително дело от ЧСИ С.П. с рег.
№ 921 на КЧСИ и район на действие СГС, както и предприемане на действия спрямо
длъжника В. Б. Б. – запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки. С това си
действие взискателят отново прекъсва давността. От 29.06.2017 г. до 10.01.2020 г. няма
изтекъл период от 5 години, поради което вземането не е погасено по давност. Давността е
била прекъсната отново на 02.11.2023 г. и на 02.02.2024 г.
От гореизложеното се установява, че в нито един период между всички тези действия
няма изтекли 5 години. Предвид това и възражението за изтекла погасителна давност за
двете вземания се явява неоснователно. С оглед на това съдът намира предявеният иск за
изцяло неоснователен.
За разноските:
От страна на ответника е направено искане по чл. 78, ал. 3 от ГПК – за заплащане на
4
разноските направени от него в производството. Предвид изводите на съда за цялостна
неоснователност на исковете и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че
ищецът следва да заплати на ответника изцяло направените разноски в общ размер на 617,64
лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от В. Б. Б. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***“ № 11, вх. 4, ет. 4, ап. 82, с който иска да се признае за
установено по отношение на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, район ***, пл. „***“ № 7, представлявана от изп. директори Ц.Г.М.а и А.Т., че ищецът
не дължи принудително изпълнение на сумите по изпълнителен лист, издаден на 20.02.2012
г. по гр. д. № 4295/2012 г. на СРС, поради настъпила погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА В. Б. Б. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 11, вх. 4, ет. 4, ап. 82, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***,
пл. „***“ № 7, представлявана от изп. директори Ц.Г.М.а и А.Т., сумата от 617,64 лв.
(шестстотин и седемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи
направените от ответника разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5