Р Е Ш
Е Н И Е
С., 07.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9052/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Н.С.М., ЕГН **********,***
Колева, съдебен адрес:*** против З. „А.Б.“***, с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 40 000
лв.,, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски
хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2018 г.,
около 10:45 часа, в гр. С.,*** на маркирана пешеходна пътека в района на СМГТ №
2420 на кръстовището с ул. „Пловдив”, когато бил ударен от лек автомобил
„Тойота РАВ 4“ с рег.№ *******, управляван от П.С.П.,*** с посока от ул.
„Пловдив” към ул. „Скопие”. Вследствие на ПТП ищецът получил счупване на горния
край на тибията на левия крак. Претърпял е оперативна интервенция.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищеца твърди да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № BG/01/117001957023, валидна от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г.
В тази връзка е предявила настоящия иск срещу ответното
застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер исковата сума, ведно
със законните последици - лихва, считано от увреждането до окончателното изплащане и
сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът З. „А.Б.“ оспорва предявените искове по основание и
размер. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП.
Възразява, че не е налице противоправно деяние, извършено виновно от страна на
застрахования, както и че липсва причинно-следствена връзка между настъпилото
събитие и телесните наранявания.
Твърди, наличие на съпричиняване на вредоносния резултат,
от страна на пострадалия, който е пресичал на нерегламентирано за целта място,
като по този начин е създал предпоставка за настъпване на ПТП.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва претенцията за лихва, тъй като дружеството е
уведомено за ПТП едва с получаването на исковата молба по настоящото
производство. Счита, че по настоящото делото не са представени доказателства за
необходимото съобщаване на застрахователя съгласно чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускане на свидетел във връзка с направеното
оспорване на механизма на станалото ПТП.
В хода по същество моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски по списък
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 17.03.2018 г. С.,***, на
маркирана пешеходна пътека в района на СМГТ № 2420 на кръстовището с ул.
„Пловдив”, е станало ПТП, като водачът на л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег.№ *****П.С.П.
блъснал пресичащия на пешеходна пътека пешеходец Н.М..
В резултат на станалото ПТП е
пострадала ищецът, който получил следните травматични увреждания: счупване на
горния край на тибията /голям пищял/ – закрито, на лявата подбедрица и счупване
на главата на фибулата /малкопищялната кост/ на лявата подбедрица.
По образуваното НОХД № 5732/2017 г. по описа на СРС, 104
– ти с – в, приключило със споразумение от 16.09.2019 г., водачът на лекия
автомобил П.С.П. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е
отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Във връзка с направените от ответника оспорвания на
механизма на ПТП съдът допусна, назначи и прие заключенията – първоначално и
допълнително, на съдебно – автотехническа
експертиза.
В заключението си вещото лице
заявява, че скоростта на движение на лекия автомобил не може да се определи с
голяма точност по технически път. В
резултат на произшествието по него е установено забърсване по предна броня,
които щети, съчетани с уврежданията на
пострадалия, говорят за скорост на движение на автомобила в момента на удара
около 15 - 25 км/ч или средно 20 км/ч. Данните
по делото показват, че пешеходецът е пресичал по пешеходната пътека намираща се в района на СМГТ „№ 2420”
/ул. „Пловдив”/.
На базата на съществуваща към
м. юни 2015 г. интернет снимка на района, експертът приема, че хоризонталната
маркировка за посоката на движение на лекия автомобил непосредствено преди
пешеходната пътека е била две ленти за движение, разделени помежду си с единична
непрекъсната линия М1 от ЗДвП - забрана за пътните превозни средства да я
застъпват и пресичат. Следва обособено трамвайно трасе с единична непрекъсната
линия М1 от ЗДвП - забрана за пътните
превозни средства да я застъпват и пресичат за посоката на движение на лекия
автомобил и единична прекъсната линия М3 от ЗДвП - разрешено е застъпването и
пресичането от пътните превозни средства
за посоката обратна на посоката на движение на лекия автомобил.
Вертикалната маркировка за посоката на движение на лекия автомобил е, както
следва: Знак В28 – Забранено паркирането с допълнителна табела - Принудително
преместване на паркираните превозни средства след знака. Следва знак „Пешеходна
пътека” – М 8.1 тип „Зебра” и „Пешеходна пътека” – М 8.2.
По – нататък в експертизата е
отразено, че, съгласно приложеното споразумение, пешеходецът е пресичал
платното за движение отляво надясно за посоката на движение на лекия автомобил.
При тези данни, той е преминал през насрещната лента за движение през
трамвайното трасе, след което е навлязъл в лявата лента за посоката на движение
на лекия автомобил и, следователно, е
изминал минимум 8 м. по платното за движение, респективно по пешеходната пътека.
Няма данни как се е движил пешеходеца, но, дори да се приеме средна скорост на
спокойно бягане – 7 км/ч, то в момента, в който е предприел пресичане на
платното за движение по пешеходната пътека, лекият автомобил се е намирал от
мястото на удара на разстояние от около 23 м. Опасната му зона за спиране при
скорост 20 км/ч. е около 9 м., порадаи което вещото лице прави извода, че водачът
на лекия автомобил е разполагал с техническа възможност да спре преди
пешеходната пътека и да пропусне пешеходеца, при което удар не би настъпил.
По искане
на ответната страна и във връзка с направеното оспорване на механизма на ПТП съдът изслуша като свидетел водача на лекия
автомобил, причинил катастрофата П.П..
В
показанията си той заяви, че на 17.03.2018 г. между 10,30 и 11,00 ч. се движел
в С.,***, като искал да завие по ул. Щросмайер. Движел се е много бавно, почти
спрял, защото нямало видимост. На мястото има пешеходна пътека, не видял на нея
никой и се опитал да направи завой наляво и тогава се чул ударът. Времето било
ясно, нормално, сухо. Свидетелят няма обяснение откъде се е появил пешеходецът,
видял го е едва след удара. Веднага спрял, оказал съдействие на пострадалия.
Обадили са се на 112, ищецът казал, че го боли левият крак. Ударът е бил слаб,
като е станал най пешеходна пътека.
От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с
останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на
катастрофата, ищецът е получил следните травматични увреждания, в пряка
причинно следствена връзка с претърпяното ПТП, довели до трайно затруднение в
движенията на левият долен крайник за повече от 30 дни: - Счупване на горния
край на тибията /олям пищял/ – закрито, на лявата подбедрица, - Счупване на главата на фибулата
/малкопищялната кост/ на лявата подбедрица.
На 21.03.2019г. е
проведено оперативно лечение, като след предно -латерален достъп е достигнато
до счупването на външния кондил на голямопищялната кост, като след елевация
/повдитане/ на ставната депресия, образувалия се костен дефект е запълнен с
костен заместител и е последвала стабилизация на фрактурата със заключваща L-плака. Менискът е пришит към латералната
/външната/ ставна капсула. Проведено е и медикаментозно лечение с антикоагулант
/Фраксипарин/, обезболяващи /Паратрамал/, инхибитор на протонната помпа /Квамател/,
антиеметично /Деган/. За период от около 3 месеца, ищецът е търпял болки и
страдания, като за първия месец те са били с интензивен характер.
Според експерта, към
момента на прегледа ищецът е със стабилна походка. Клякането се извършва
частично като щади левия крак. Липсва оток на лявото коляно. S-образен белег по външно-предната
страна на лявото коляно с дължина 10 см., на нивото на кожата, спокоен.
Запазени в пълен обем активни и пасивни движения в лявата колянна става. Оплаква
се от „стягане” в лявото коляно при промяна на времето и нестабилност при
по-дълго стоене прав. Подобни оплаквания могат да продължат и в бъдеще.
Предстои и оперативно лечение за изваждане на остеосинтезния материал.
По искане на ищеца и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита свидетеля Станаимира Александър М., негов син.
В
показанията си той заяви, че за първи път е видял баща си в Пирогов след
катастрофата. Бил е в тежко състояние, изпитвал силни болки в крака. Бил е на
количка с оглед предстоящото изследване на рентген. Установено е счупване на
левия крак в областта на коляното, праваили са му операция и са поставили
метални пластини. В болница е престоял около 10 дни, а свидетелят го е
посещавал всеки ден. Състоянието му е било тежко. След изписването му са купили
шина, която е трябвало да носи на крака си 30 дни за обездвижване. Бил е на
памперси, съпругата и синът му /свидетелят/ се грижели са него. След 20 – ия
ден е започнал да се обслужва. Според свидетеля най – интензивните му болки
били именно през този период, особено през нощта, много трудно заспивал, вземал
обезболяващи и лекарства за разреждане на кръвта, психически не се чувствал
добре. Свидетелят заяви още, че сега баща му се е възстановил, но не напълно и
все още изпитва болки при по – голямо натоварване..
По делото не се
спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № BG/01/117001957023,
валидна от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г.
Към настоящия момент от страна на
ответника не е извършено плащане във връзка с настъпилото застрахователно
събитие.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „А.Б.“обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата от станалото на 17.03.2018 г. ПТП, изразяващи се
в болки и страдания в размер 40 000 лв. вследствие катастрофата, ведно със
законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени както физически, така и душевни болки и страдания,
които са продължили през един продължителен период от време, като през първия
месец той не е можел да са обслужва сам, пред вид характера на уврежданията –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на ищцата и
той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от
съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че ищецът е претърпял травмите от инцидента, които са довели
до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от
тридесет дни и по съществото си представляват средна телесна повреда, като към
момента на изготвяне на заключението на медицинската експертиза се предполага,
че възстановяване е настъпило, но последиците не са отшумели. Доказан бе и
фактът, че тези травми са му причинявали и описаните от експертизата болки и дискомфорт
– както на физическо, така и от психологическо ниво.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по –
конкретно, влязлото в сила решение на наказателния съд, намира, че в конкретния
случай не е налице съпричиняване, така, както това бе заявено и поддържано от
ответната страна, представените писмени, гласни доказателства и изводът на
вещото лице – автоексперт, че водачът на лекия автомобил е разполагал с
техническа възможност да спре преди пешеходната пътека и да пропусне
пешеходеца, при което удар не би настъпил.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищеца,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2018 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 40 000
лв. било адекватна
обезвреда за
претърпените от ищеца
и доказани в производството неимуществени вреди, порди което предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв, следва
да бъде уважен, така, както е предявен.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от завеждане на делото – 05.07.2018 г., на основание
чл. 429, ал. 3 КЗ, до окончателното на присъденото обезщетение.
На адвоката – повереник на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, на основание чл. 38 ЗА, в
размер 1 730 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.“***, да заплати на Н.С.М., ЕГН **********,***
К., съдебен адрес:***, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата
40 000
лв.,, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
направо от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“*** К., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в
размер 1 730 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: