Решение по дело №18064/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4185
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20183110118064
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4185

                гр.Варна, 11.10.2019год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ , в публично заседание на единадесети септември   през две хиляди и  деветнадесета    година, в  състав:

 

РАЙНЕН СЪДИЯ :РУМЯНА  ХРИСТОВА

 

при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18064 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.  415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр. с 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че А.Н.К., ЕГН ********** *** дължи на  "В. и к. – В." ООД гр.Варна, ул.Прилеп № 33, ЕИК * представлявано от В. В. - Управител чрез пълномощник юрисконсулт П. В., в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с клиентски номер * на адрес **, следните суми: сума в общ размер на 410.15лв. (четиристотин и десет лева и 15ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.09.2014г. до 08.05.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1759653, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 23.08.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 69.29лв. (шестдесет и девет лева и 29ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 410.15лв. за периода от 08.11.2014г. до 19.08.2018г.; сума в общ размер на 325.63лв. (триста двадесет и пет лева и 63ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 30.04.2014г. до 08.05.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1759654, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 23.08.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 53.03лв. (петдесет и три лева и 03ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 325.63лв. за периода от 29.10.2014г. до 19.08.2018г., за които суми е издадена заповед № 6379 от 24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 12821/2018г. по описа на ВРС.

Моли съдът да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство за  заплатената държавна такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Всички суми-предмет на настоящото производство, могат да бъдат платени по сметка на „В.и к." ООД в „Централна кооперативна банка" АД, IB AN *; BIC ***.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: 

„Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на А.Н.К. ЕГН ********** за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер * (включващ задълженията по партида с абонатен номер * и задълженията по партида с абонатен номер *).

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На 23.08.2018г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу К., въз основа на което било образувано ЧГД № 12821/2018г. по описа на ВРС, ГК-31 състав.

На 24.08.2018г. съдът издал заповед № 6379 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на К. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 410.15лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 02.09.2014г. до 08.05.2018г., отчитани по партида с абонатен номер *, и сумата от 325.63лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 30.04.2014г. до 08.05.2018г., отчитани по партида с абонатен номер *; сумата от 69.29лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 410.15лв., дължима за периода от 08.11.2014г. до 19.08.2018г., и сумата от 53.03лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 325.63лв., дължима за периода от 29.10.2014г. до 19.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-23.08.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

На 29.10.2018г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № * до 19.08.2018г. и Справка за недобора на частен абонат № * до 19.08.2018г.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на исковата молба. Прави възражение за погасяване по давност на част от посочените задължения. Заявлението за издаване па заповед за изпълнение е подадено в съда от ищеца на 23.08.2018г., поради което всички описани претенции по отношение на претендираните суми в периода от 02.09.2014 г. до 23.08.2015 г. са погасени по давност.

За остатъка от претендираните суми, твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си, съгласно общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор  в частност Раздел втори-отчитане на количествата вода и на количествата отведени и пречистени води и в частност чл.21, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4, ал.5. Няма данни за извършена реална доставка на твърдените количества и отчитане показанията на средството за измерване при уговорените  правила, условия   и  срокове.  Моли съда  да има предвид,  че от представените по делото оскъдни доказателства не става ясен начина, методиката и основанието за изчисляване на количеството потребени ВиК услуги. Липсват доказателства относно действително доставено количество на ВиК услугите, справките за недобора на частния абонат не носят подписа на ответника, ищецът не е представил карнети или други документи, установяващи извършено по надлежния ред отчитане на изразходваното количество вода. От представените справки за недобора на частен абонат очевидно се установява, че на абоната служебно са начислявани ползвани количества вода, но не става ясно поради каква причина се е случило така. Същевременно в исковата молба липсват твърдения за невъзможност за отчитане на водомера, поради отсъствие или отказ на потребителя в хипотезите на чл. 22. ал. 3 и ал. 4 от ОУ. Няма данни дали монтираните от оператора водомери, по които са отчитани използваните количества вода са изправни. Не са представени фактурите, по които се твърди че не са платени.

Предвид липсата на други доказателства, установяващи по категоричен начин изправността на доставчика по правоотношението, както по задължението му да доставя на потребителя вода с питейни качества /чл. 8, т. 2 от ОУ/, така и да отчита показанията на средствата за измерване при условията на ОУ /чл. 8, т. 6/, следва да се приеме, че ВиК оператора е неизправен. Задължението на потребителя за заплащане цената на ВиК услуги възниква при реално доставени услуги, каквито в случая не са доказани. Ето защо счита, че твърдяното вземане не е възникнало в полза на оператора и такова понастоящем не съществува.

Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебното заседание  ищецът ,  редовно призован, не се явява . В писмена форма изразява становище по хода на делото и съществото на спора. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът , чрез назначения от съда особен представител-адв.М. , поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете .

По допустимостта на иска:  Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК , по ч.гр.д.№12821/2018г. по описа  на Районен съд Варна, където в полза на заявителя - ищец, против длъжника-ответник е издадена Заповед за изпълнение №6379 от 24.08.2018год. по силата на която  длъжникът А.Н.К. ЕГН********** *** да заплати на кредитора „В. и к. В.” ООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление ***,сумите от: 410.15лв. главница по партида с аб.№* дължима за периода от 2.09.2014г. до 8.05.2018г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 23.08.2018г. до окончателното й изплащане, 69.29лв. лихва за забава за времето от 8.11.2014г. до 19.08.2018г., 325.63лв. главница по партида с аб.№* дължима за периода от 30.04.2014г. до 8.05.2018г.,заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 23.08.2018г. до окончателното й изплащане, 53.03лв. лихва за забава за времето от 29.10.2014г. до 19.08.2018г. и сторените по делото разноски в размер на 75лв.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК с определение №12051 от 22.10.2018год. заповедния съд указва на заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Това определение на заповедния съд е редовно връчено на заявителя на 29.10.2018год.В указания едномесечен срок - на 29.11.2018год. заявителят депозира настоящият иск, същият се явява  допустим и по него съдът дължи произнасяне по същество.

Съдът след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет заверен препис от Общи условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор ”В.и к.” ЕООД.

Приет по делото е заверен препис от Справка за  недобора на частен абонат  с аб.номер  * – А.Н.К.  за обект на потребление - град В. Запад *в която е отразено, че потребителя на В и К услуги под посоченият титуляр на партида  и на посочения адрес е ответника.

Ответникът се явява потребител на ВИК услуги за същия адрес на потребление , но по аб.номер *,  за който към доказателствата по делото е приета справка за недобора на частен абонат с абонатен номер * и адрес на потребления : **.

Приобщена към доказателствата по делото е справка по лице , издадена от АВ-Варна, за периода от 01.01.1992год. до п07.09.2019год. Видно от справката ответника А.Н.К. е собственик на недвижим имот с адрес: **.

Приобщени към доказателствата по делото са карнети по партида на А. Н. К., от които не става ясно отчет за кой от двата абонатни номера  отразяват, тъй като в същите са записани и двата абонатни номера.

Приет по делото е и констативен –двустранен протокол  от 11.02.2014год.за об.номер №*./л.82/.

Приет по делото е констативен протокол №31 от 12.01.2015год. , съгласно който ищецът извършва проверка на ** и установява, че на 12.01.2015год. в определения ден за отчитане на водомера на вратата на жилището е оставена бележка с отбелязано показание 26куб.

Приобщени към делото са констативни протоколи, както следва: констативен протокол № 46 /07.07.2015год., № 53/08.09.2015год., №72/03.12.2015год., №23/07.04.2016год., №33/07.06.2016год., №61/06.10.2016год., №71/ 07.11.2016год.,№79/08.12.2016год. В тези констативни протоколи е записано, че на датите записани след номера на протоколите,ищецът е извършил проверка на адрес: ** и при всяка една от проверките е констатирано, че на посочения адрес не се осигурява достъп за отчет на водомера.

От заключението на назначената по делото Съдебно счетоводна експертиза  се установява следното:

Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * по посочените фактури в Справка за недобора на частен абонат * до 19.08.2018г. са констатирани в колона 4 от Таблица 1. Общият им сбор е 410,15 лв. Издадените фактури по номера и дати са описани в колона 5 от таблица 1. Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * по посочените фактури в Справка за недобора на частен абонат * до 19.08.2018г. са констатирани в колона 4 от Таблица 2. Общият им сбор е 325,63 лв. Издадените фактури по номера и дати са описани в колона 5 от таблица 2. Общата сума на главницата по двата абонатни номера № * и № * е 735,78 лв.

Размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените в т. 1 месечни задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен № *, считано от съответния им падеж до 18.08.2018г. е изчислена в колона 8 от Таблица 1 и е 69.31 лв.

Размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените в т. 1 месечни задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен № *, считано от съответния им падеж до 18.08.2018г. е изчислена в колона 8 от Таблица 2 и е 53.04 лв.

Общата сума на лихвата по двата абонатни номера № * и № * е 122,35 лв.

Титуляр към датата на проверката 06.08.2019г. според справката за недобора издадена от „ВиК" В. ООД за абонат с №: * и №: * е А.Н.К. ЕГН **********.

По счетоводни данни от системата на „В и К-В." ООД - Справка за облога и плащанията на частен абонат към 06.08.2019г. ССЕ констатира, че няма извършени плащания по двата абонатни номера.

 

 

С оглед установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи: 

          В производството по предявеният положителен установителен иск, ищецът следва да установи, че ответникът има качеството на  потребител на  ВиК услуги, че  ищецът , като доставчик е изправна страна по договора  за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочените абонатни номера и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

       В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

       Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в производството, съдът намира за установено по безспорен начин, че ответникът А.Н.К. е потребител по партида с абонатен №: * и №: *, адрес на потребление:  *.

Същият   е присъединен към водопроводната и канализационната система по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите условия на дружеството - ищец. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия,  потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица– собственици,ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВИК услуги.  За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор-Варна. Следователно за възникване на правоотношението по предоставяне на ВиК услуги, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона и Общите условия, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги, съответно, че общите условия са произвели действие.В настоящия случай се установи, че ответникът  е собственик на процесния имот на потребление от януари 2014год., който факт се установява от приетата по делото справка по лице, видно от която , чрез вписана в АВ-Варна на 14.01.2014год. покупко-продажба ответникът е станал собственик на процесния обект на потребление. Като  потребител на ВИК услугите, ответникът е длъжен да заплати доставените от ищеца услуги.

            Ответната страна повдига спор, относно въпроса за изправността на доставчика по правоотношението, по отношение на поетите от него задължения по силата на обвързващите страните ОУ, в т.ч. за реална доставка на твърдяните количества и отчитане показанията на средството за измерване при уговорените правила, условия и срокове.

 

            Съгласно клаузата на чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В конкретния случай видно от съдържанието на представените по делото карнетни листи/л.79-81/, относими за  исковия период и обективиращи показанията на водомера и отчетените количества потребена вода, отчитането на количествата питейна вода от страна на оператора не е извършено при съблюдаване правилата на чл. 23 и чл. 24 от  ОУ – отчитането не е извършено в присъствие на потребителя, нито отчетът е оформен с подпис на негов представител или свидетел. Същевременно в исковата молба  липсват твърдения за невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие или отказ на потребителя в хипотезите, установени в общите условията. Данните в насока , че за процесния имот не се осигурява достъп за отчет на водомера, удостоверени в констативни протоколи за част от исковия период, не установяват наличието на отказ за осигуряване на достъп, тъй като изхождат от самия инкасатор. Съставените в тази връзка констативни протоколи № 46 /07.07.2015год., № 53/08.09.2015год.,№72/03.12.2015год., №23/07.04.2016год., №33/07.06.2016год., №61/06.10.2016год., №71/ 07.11.2016год.,№79/08.12.2016год. от длъжностни лица на ВиК оператора, настоящият съдебен състав намира,че не отговарят на съдържателните изисквания за редовност на констативния протокол, доколкото не съдържат индивидуализиращи белези на съставителя и свидетеля по смисъла на чл. 23, ал. 4 от ОУ. Освен това представените по делото констативни протоколи не покриват отчетите за целия исков период от време, а  хипотезата на чл. 24, ал. 4 от ОУ, урежда задължението на доставчика за удостоверяване с протокол за всеки отделен случай на отказ, за осигуряване на достъп, като еднократно съставения протокол е относим единствено за конкретния отчет. По тези съображения и предвид липсата на други доказателства,установяващи по категоричен начин изправността на доставчика по правоотношението, както по задължението му да доставя на потребителя вода с питейни качества /чл. 8, т. 2 от ОУ/, така и да отчита показанията на СИ при условията на ОУ /чл. 8, т. 6/, настоящият съдебен състав приема за основателни възраженията на ответника за неизправност на ВиК оператора. Задължението на потребителя за заплащане цената на ВиК услуги възниква при реално доставени услуги, каквито в случая не са доказани. Ето защо, съдът приема, че твърдяното вземане не е възникнало в полза на оператора и такова понастоящем не съществува.

            Съобразно гореизложеното може да се изведе извод за основателност на исковете.

 Независимо от това за пълнота на изложението съдът намира за основателно и възражението на ищеца за погасителна давност, относно вземанията за част от процесния период.  Водоснабдителната и канализационна услуга има характер на задължение за периодично плащане, спрямо което е приложима тригодишна погасителна давност. "Периодични плащания" по смисъла на чл.111, б. „в" ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. /ТР № 3/2012 г. от 18.05.2012 г., постановено по т.д № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/.Предвид на това вземанията за периода от 02.09.2014год. до 23.08.2018год. се явяват погасени по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №12821/2018год. е подадено на 23.08.2018год.

Мотивиран от горните съображения, настоящият съдебен състав  приема, че ищецът не установи претендираните главни вземания да представляват стойността на реално доставени и потребени количества вода. Ето защо постановява решение с което отхвърля исковете за главните вземания.

С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните искове за лихва.

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените искове от  "В. и к. – В." ООД гр.В., **, ЕИК ********* представлявано от В. В. - Управител чрез пълномощник юрисконсулт П. В. срещу А.Н.К., ЕГН ********** ***, за признаване  за  установено в отношенията между страните, че ответникът  дължи на ищеца, следните суми: сума в общ размер на 410.15лв. (четиристотин и десет лева и 15ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.09.2014г. до 08.05.2018г., отчитани по партида с абонатен номер *, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 23.08.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 69.29лв. (шестдесет и девет лева и 29ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 410.15лв. за периода от 08.11.2014г. до 19.08.2018г.; сума в общ размер на 325.63лв. (триста двадесет и пет лева и 63ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 30.04.2014г. до 08.05.2018г., отчитани по партида с абонатен номер *, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 23.08.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 53.03лв. (петдесет и три лева и 03ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 325.63лв. за периода от 29.10.2014г. до 19.08.2018г., за които суми е издадена заповед № 6379 от 24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 12821/2018г. по описа на ВРС,  на  основание  чл.415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр. с 86 от ЗЗД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок  от съобщаването на страните , ведно с препис от съдебния акт.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                         /Р.Христова/