№ 3458
гр. София, 22.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20251110207647 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от В. А. М. – управител, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9 срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-2500164 от 22.04.2025 г., издадено
от И. Х. Й. - „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - София (ДИТ-
София), с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка
с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука“ (Наредбата).
В жалбата се твърди, че НП е издадено в хода на
административнонаказателната процедура, в която са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че административното нарушение, в
което дружеството-жалбоподател в обвинено не е извършено и че
повдигнатото административнонаказателно обвинение не е доказано. В
подкрепа на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения се
сочи, че в НП наказващият орган не е описал доказателствата, които
подкрепят тезата на актосъставителя за извършено нарушение. В тази връзка
се изтъква, че АУАН не е достатъчно основание за издаване на НП, тъй като не
следва да се приема за доказателство за описаното в него нарушение. Отделно
от това е наведено оплакване за нередовно връчване на АУАН, с оглед
отсъствието на изрично делегирани правомощия за тази цел в полза на
1
упълномощеното лице. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 415в от КТ, доколкото още в деня, следващ този на
извършване на проверката, е бил сключен застрахователен договор от стрА. на
работодателя. Изразява се становище за прекомерност на размера на
наложената санкция.
В съдебно заседание, дружеството–жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. П., която поддържа подадената жалба и моли
обжалваното НП да бъде отменено по подробно изложените вече аргументи.
Претендира за присъждане на направените разноски и представя списък.
Въззиваемата стрА. и административнонаказващ орган ДИТ - редовно
призовА., представлява се от юрк. Мончева, която оспорва жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено.
Изразява становище за неприложимост на чл. 415в от КТ с оглед липса на
доказателства в деня на установяване на нарушението то да е било отстранено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа А.лиза и оценката на събраните доказателства по делото,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, съдът приема, че от
фактическа стрА. се установява, следното:
Търговското дружество „Хоумновейт“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от В. А. М. – управител, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9, извършвало икономическа
дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за стрА.та, а именно със
строителство на жилищни и нежилищни сгради с код по класификатора на
икономическите дейности 41. 20. Дружеството осъществявало своята дейност
в обект „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“, находящ се в
УПИ VI-6143, 6145, 6146, кв. 49, м. „Малинова долина“ от I до VI част, в
район „Студентски“, гр. София.
На 17.02.2025 г. била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
В. А. М. – управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Черни връх" № 38Б, ет. 3, офис 9. При извършване на проверка по спазване
на трудовото законодателство свидетелят С. Л. – главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, установил, че дружеството „Хоумновейт“
ЕООД, в качеството на работодател, извършва икономическа дейност с трудов
травматизъм по-висок от средния за стрА.та в горепосочения строителен
обект. При посещението на място в обекта на дейност било установено, че на
строителната площадка работят представители на няколко дружества. При
проверката по работни места са установени две лица да полагат труд, единият
от които е установен като Р. С. А., ЕГН: **********, работещ на длъжност
„технически ръководител строителство с работодател „Хоумновейт“ ЕООД. В
хода на последвалата проверка по документи контролните органи от ГИТ
установили като трудово правоотношението между жалбоподателя и неговия
работник. В тази насока свидетелствал представеният трудов договор от
20.01.2025 г., по силата на който Р. С. А. поел задължение да изпълнява от
2
същата дата длъжността „технически ръководител, строителство“ при
търговското дружество, което от своя стрА. се задължило да осигури на
служителя здравословни и безопасни условия на труд и да му заплати
уговореното в трудовия договор възнаграждение. С оглед естеството на
изпълнявА.та работа и завишението в коефициента на трудов травматизъм за
този вид дейности, свидетелят Л. констатирал, че работодателят не е осигурил
застрахователна защита на лицето Р. С. А., което полагало работа в
стопанисвания строителен обект. Установено било, че работодателят не е
изпълнил задължението си да застрахова за риска „трудова злополука“ своя
работник, за което бил съставен протокол за извършена проверка №
ПР2506907 от 12.03.2025 г., в който било отразено, че „Хоумновейт“ ЕООД, в
качеството му на работодател, е допуснало нарушение на чл. 52, ал. 1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1
от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите
за риска „Трудова злополука“
В деня следващ проверката, а именно на 18.02.2025 г. жалбоподателят
сключил задължителна застраховка „Трудова злополука“ към „Дженерали
Застраховане“ АД, обективирА. в застрахователна полица №
0111250855000777 от 18.02.2025 г. за групова застраховка „Задължителна
трудова злополука“, ведно с Приложение № 1 към същата, в което било дадено
описание на покритите рискове и обезщетения, както и списък на
застрахованите лица по полицата, в който под № 18 фигурирал и назначеният
на длъжността „технически ръководител, строителство“ , Р. С. А., с което за
него възникнала възможността да се ползва от застрахователната закрила на
сключения договор.
С оглед на това актосъставителят главен инспектор Л. приел, че към
17.02.2025 г. – датата на проверката, с работника Р. С. А., същият не е имал
сключена застраховка „трудова злополука“, което било в нарушение
изискванията на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“, поради което съставил АУАН № 22-2500164 от
12.03.2025 г. срещу дружеството-жалбоподател, за нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да застрахова работника Ахмедов за риска
„трудова злополука“.
АУАН е съставен в присъствието на Д. В. Т. – упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател, която представила генерално
пълномощно, предоставящо правомощия пред всички държавни и
административни органи във връзка с осъществяването на правни и
фактически действия, сред които такива по подписване и получаване на
всички документи, свързани с дейността на дружеството. Препис от акта е
връчен на Тодорова по надлежния ред, при което не са направени възражения
срещу констатациите в него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 22-2500164/22.04.2025 г. на директора на ДИТ - София, с
което на „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5 от
3
КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на
чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.
ОписА.та фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните и писмени доказателства по делото. Проведен е разпит на
свидетеля С. Л. – главен инспектор в ДИТ, както и на свидетеля А. Б. – главен
инспектор при ДИТ – София, показанията на които съдът приема за
достоверни. Тези свидетелски показания не се изключват на собствено
основание или от други доказателства по делото, тъкмо обратно –
потвърждават се от писмените доказателства. От показанията на тези
свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК се изяснява безпротиворечиво каква е
значимата фактическа обстановка по случая.
От показанията на свидетеля Л. става ясно, че на 17.02.2025 г. е
извършена проверка по отношение на дружеството „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД,
по-конкретно на обект „Жилищна сграда“ в гр. София, район „Студентски“,
местност „Малинова долина“. На място било установено лицето Р. А., който
полагал труд, като същият попълнил декларация, в която посочил, че работи за
„ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД на длъжност „технически ръководител,
строителство“. В хода на проверката било установено също, че проверяваното
дружество осъществява дейност по строителство на жилищни сгради, която е
с коефициент на трудов травматизъм по-висок от среден за стрА.та, както и че
към датата на проверката 17.02.2025 г., дружеството не е изпълнило
задължението си да застраховка работника Ахмедов за риска „трудова
злополука“. В хода на проверката, а именно на следващия началото на
проверката ден – 18.02.2025 г. от стрА. на дружеството била представена
застрахователна полица. Именно свидетелят Л. е съставител на процесния
АУАН, екземпляр от който е връчен на пълномощник на дружеството. От
показанията на свидетеля Б. се установява, че е участвала при извършването
на проверка в строителен обект, находящ се в гр. София, местност „Малинова
долина“, кв. 49, като на 17.02.2025 г. в строителния обект е установен
работникът Р. А., в качеството на технически ръководител на обекта. В хода на
проверката са били представени трудов договор, застрахователна полица от
18.02.2025 г. Било установеното, че „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД, в качеството на
работодател, не е сключило задължителна застраховка „трудова злополука“ за
работника Ахмедов, поради което бил съставен АУАН № 22-2500164 от
12.03.2025 г., подписан от свидетеля Б. като свидетел № 1. АУАН е бил
връчен на представител на дружеството, оправомощен с нотариално заверено
пълномощно. Обстоятелствата, изводими от показанията на свидетелите по
делото се подкрепят от писмените доказателства по делото. Установява се без
съмнение, че на 18.02.2025 г. – денят следващ началото на проверката и
констатиране липсата на задължителната застраховка, дружеството е е
сключило застраховка за риска „Трудова злополука“ за работника Ахмедов.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
от правна стрА. се установява, следното:
4
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано за това лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, с оглед на което жалбата е процесуално допустима.
РазгледА. по същество, жалбата се явява частично основателна.
По делото се установява, че към датата на съставяне на процесния
АУАН, актосъставителят е заемал длъжността „главен инспектор“ в ДИТ –
София и е имал компетентност по съставяне на АУАН като държавен
контролен орган по смисъла на чл. 416, ал. 1 от КТ. Съобразно разпоредбата
на чл. 416, ал. 5 от КТ, наказателните постановления се издават от
ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от КТ, или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите, като в настоящия случай
изпълнителните директор на ГИТ е възложил на директорите на дирекции
„Инспекции по труда“ такива правомощия, следователно обжалваното НП е
издадено от компетентен орган съобразно приложените по делото заповеди.
Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени и при
спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
подписани са от съответните длъжностни лица, като са редовно връчени на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. С оглед
на наличното по преписката генерално пълномощно, което е с нотариална
заверка на подписа, и дава възможност на упълномощеното лице да извършва
действия по подписване и получаване на всякакви документи, свързани с
дейността на дружеството-жалбоподател при кореспонденцията с държавни и
административни органи, то неоснователно се оказва възражението за
нередовност на процедурата по връчването на АУАН. АУАН и НП са издадени
и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като следва
да се отбележи е, че липсват непълнота или противоречия в тяхното
съдържание. Видно от съдържанието на АУАН и на НП е, че те съдържат
достатъчно пълно и ясно описание на твърдяното нарушение, респ. правото на
защита в тази насока е осигурено. Не се приема за основателно възражението
на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с
оглед наличието на изчерпателен опис на писмените материали, служещи като
доказателствата, потвърждаващи извършването на процесното
административно нарушение. Ето защо съдът приема, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на
последното само на това основание.
Съдът счита, че установената фактическа обстановка изпълва състава
на административно нарушение, като правилно и законосъобразно е
подведена под нормата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ, „работещите, които извършват
работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се
застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на
5
работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет“. С тази разпоредба е предвидено задължение за работодателя, каквото
качество несъмнено има „Хоумновейт“ ЕООД спрямо лицето Р. А. да
застрахова за своя сметка за риска „трудова злополука“ работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им,
при условия и по ред, определени с акт на Министерски съвет, а именно с
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“, приета с ПМС 24 от 06.02.2006 г. /обн ДВ бр. 15 от
2006 г. /, съгласно чл. 2, ал. 1 от която: „на задължително застраховане
подлежат работниците и служителите, които извършват работа в
основА.та или спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния
за стрА.та“.
Описаното нарушение е от вида на продължените и неговият състав се
осъществява непрекъснато до преустановяване на противоправното
бездействие (несключване на необходимата застраховка). В случая такава е
сключена на 18.02.2025 г. и е с начална дата на покритие следващия ден –
19.02.2025 г. Ето защо датата на нарушението правилно е определена от
актосъставителя и АНО като датата на извършване на проверката на
17.02.2025 г., на която дата не е имало сключена застраховка за работника,
доколкото трудовият договор е от 20.01.2025 г. Коефициентът на трудов
травматизъм за осъществявА.та икономическа дейност за процесния период
произтича от посочената в АУАН и НП Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г. за
определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности
за прилагане през 2025 г., издадена от министъра на труда и социалната
политика, обн., ДВ, бр. 97 от 15.11.2024 г. Според установената работна
дейност, класифицирА. в КИД като „строителство на жилищни и нежилищни
сгради“, същата има коефициент на трудов травматизъм 1. 20 и в съпоставка
със средния такъв за стрА.та (0. 63), бележи превишение на тази си стойност, с
което попада сред икономическите дейности, за които според чл. 2, ал. 1 от
Наредбата е предвидено изискване за задължително застраховане на
работниците. В този смисъл за жалбоподателя е съществувало задължение по
тази заповед да застрахова работника Р. А., което същият безспорно не е
сторил своевременно. При установените факти следва, че всички елементи от
обективната съставомерност на нарушението са описани надлежно – посочена
е длъжността на работника, записано е, че същата е с коефициент на трудов
травматизъм над средния, респективно, че работникът не е бил застрахован
със задължителната застраховка. Задължението за сключване на такава
застраховка е въведено със Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, където чл. 52 определя, че работещите, които извършват работа, при
която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат
задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Редът за издаване
на този акт на Министерския съвет също е спазен – с ПМС № 24 от 06.02.2006
г. е приета Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази
6
Наредба на задължително застраховане подлежат работниците и служителите,
които извършват работа в основната и спомагателната дейност на
предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за стрА.та. Посочената в АУАН и
НП длъжност е била с коефициент на трудов травматизъм над средния към
датата на извършване на нарушението, следователно работникът Р. А. е
подлежал на задължително застраховане за сметка на работодателя, а
неизпълнявайки това си задължение жалбоподателят е извършил вмененото
му административно нарушение.
По тази мотиви съдът приема, че нарушението правилно е
квалифицирано по чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ приета с ПМС 24 от
06.02.2006 г.
Съдът приема за основателен доводът на жалбоподателя за прилагане
на чл. 415в от КТ, тъй като конкретното нарушение не е засегнало
установения ред на държавно управление в значителна степен и не е
предизвикало вредни последици и освен това е отстранено още на 18.02.2025
г. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ (нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм., бр.
58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., бр. 7 от 2012 г.) урежда привилегирован
състав спрямо всички нарушения по КТ, включително и тези, описани в чл.
413, ал. 2 от КТ, като специалният състав изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
За разлика от общия случай, „маловажните“ нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението да е
отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. За разлика от общия
случай, в случаите на маловажни нарушения по чл. 415в от КТ не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, а е
предвидено налагането на същото по вид административно наказание –
парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В конкретния случай
предпоставките за прилагане на привилегирования състав са налице,
доколкото липсват вредни последици, които да са настъпили вследствие
извършването на административното нарушение, а допуснатото
административно нарушение е отстранено веднага след установяването му,
като на 18.02.2025 г., е сключен договор за групова застраховка „задължителна
трудова злополука“, с което застрахователно дружество „Дженерали
Застраховане“ АД е поело задължение да застрахова работниците и
служителите на жалбоподателя „Хоумновейт“ ЕООД срещу събития, свързани
с живота, здравето и телесната им цялост. В списъка на застрахованите лица
попада и служителят Р. А.. Ето защо, съдът следва да преквалифицира
деянието като нарушение по смисъла на чл. 52, ал. 1 от ЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1
от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите
7
за риска „Трудова злополука“, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ, и като такова да
измени наказателното постановление, като намали наложената имуществена
санкция от 2000 на 100 лева, доколкото по делото не се установиха
отегчаващи отговорността обстоятелства. Не може да се приеме за такова и
обстоятелството, че в хода на проверката контролните органи са констатирали
и други нарушения, доколкото няма данни същите да са санкционирани с
влязло в сила наказателно постановление или друг приравнен акт, респ.
липсват данни за наличие на други административни нарушения от стрА. на
дружеството-жалбоподател, които да обусловят завишения размер на
дължимата му санкция.
При юридическите лица отговорността е безвиновна, то субективната
стрА. на деянието не следва да бъде обсъждА..
По тези мотиви съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, но неправилно по отношение на преценката
за маловажност на случая, с оглед на което НП следва да се измени.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 300 /триста/ лева с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, по което е проведено
едно единствено заседание и не са събирани голям по обем доказателства,
като се съобрази и изхода на делото. На въззиваемата стрА. следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева
по същите съображения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 100-тен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-2500164 от
22.04.2025 г., издадено от И. Х. Й. - „директор“ на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София (ДИТ-София), с което на „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от В. А. М. – управител, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9, на основание
чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“
(Наредбата), като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в маловажно по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ и НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 2000 /две хиляди/ лева на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от В. А. М. – управител, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9, да заплати на
Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
8
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“
да заплати на „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
В. А. М. – управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за
адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9