№ 1298
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502427 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 641/31.01.2025 г., постановено по гр.д. № 7895/2023 г., по описа
от СГС, 1-15 състав, съдът е осъдил Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на
М. Т. З. на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5 600 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на
23.05.2021 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от
21.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането като е отхвърлил иска за разликата
над 5 600 лв. до пълния предявен размер от 49 500 лв. като неоснователен.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от М. Т. З., която моли то да
бъде отменено в отхвърлителната му част и да й бъде присъдено претендираното
обезщетение в пълния размер от 49 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 23.05.2021 г. ПТП в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя /21.06.2023
г./ за настъпването на застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумата.
Счита решението в частта, в която е определен размера на обезщетение за неправилно, тъй
като било несправедливо, с оглед физическите и емоционални болки и страдания и
продължителността на проведеното лечение на доверителката ми - М. Т. З.. Не били
отчетени в достатъчна степен всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и
не била взета предвид практиката на ВКС по аналогични дела. Съдът не обсъдил в пълнота
събраните писмени доказателства и свидетелски показания. Неправилно приел, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата. Фактите и обстоятелствата, които са от значение
1
за определяне размера на справедливото обезщетение не били обсъдени в пълнота и не им
било придадено достатъчно значение от страна на първоинстанционният съд. Това били
начинът, по който се е отразил инцидентът и настъпилите увреждания върху здравето, върху
психическото и емоционално състояние на доверителната ми от датата на инцидента до
настоящия момент. Съдът не отчел конкретните икономически условия и като ориентир за
размерите на обезщетенията не взел предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
Ответникът по въззивната жалба Застрахователна компания „Лев инс“ АД я
оспорва и моли съда да потвърди обжалваното решение. Счита, че съдът е определил
правилно и в съответствие със събраните доказателства размера на обезщетението, като
обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях направил своите
изводи. Размерът на обезщетението бил определен съобразно характера на уврежданията и
периода на възстановяване на ищцата като са отчетени всички фактори и е определен
справедлив размер. Съдът правилно приел наличие на съпричиняване.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени осъдителни
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от М. Т. З. срещу
Застрахователна компания „Лев инс“ АД за сумата от 49 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 23.05.2021 г., в гр. София
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. В исковата молба е посочено, че на 23.05.2021 г. в
гр. София, на кръстовището на ул. „Майор Томпсън“ и бул. “Черни връх“, при управление
на лек автомобил марка „Опел", модел „Мерива“, peг. № ********, водачът Г. Ц. К. е
нарушил установените в ЗДвП правила, и реализира ПТП с пешеходката М. Т. З., като й
причинил множество телесни увреждания, подлежащи на обезщетение. Образувано било
досъдебно производство по случая № 11423/2021 г. по описа на СРП, което е прекратено на
оси. чл. 199, чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК , тъй като се е установило, че
получените от пострадалата травми, се квалифицират като лека телесна повреда.
Гражданската отговорност на Г. Ц. К. като водач на лек автомобил „Опел Мерива“ била
застрахована при ответника и за ищеца възникнало право да претендира обезщетение пряко
от застрахователя на делинквента. Ищцата отправила покана за извънсъдебно плащане на
обезщетение, но било предложено обезщетение в размер на 500 лв., което било крайно
недостатъчно за причинените вреди.
Ответникът ЗК“Лев инс“АД е оспорил като неоснователни предявените
искове, като е посочил, че произшествието не е предизвикано виновно от водача на лек
автомобил „Опел“. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пешеходеца М. Т. З., която в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП с
поведението си е създала опасност и пречка за движението и сама е поставила в опасност
живота и здравето си; в нарушение на чл. 113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП е предприела пресичане
на платното за движение на необозначено за пресичане място, като не се е съобразила с
разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство и с неговата скорост на
движение, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, както и е спряла без
необходимост на платното за движение; в нарушение на чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДВП е навлязла
внезапно на платното за движение и е предприела пресичане при ограничена видимост.
Оспорва настъпването на неимуществени вреди, както и наличието на антеролистеза в
резултат на ПТП. Оспорил е размера на претендираното обезщетение.
2
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по обжалваната част от исковете и
по релевираните във въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни
доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивната жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо
от ответника на М. К. М. за причинените му неимуществени вреди при травматичното
увреждане вследствие процесното ПТП - дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение както и по въпроса дали е налице
съпричиняване.
По делото не е било спорно между страните и е установено с влязло в сила
решение настъпването на процесното ПТП на 23.05.2021 г., около 15.30 часа, в гр.София, на
бул. Черни връх, с участието на автомобил с марка „Опел“, марка „Мерива“, с рег.№
********, с посока на движение от ул.Майор Томпсън към бул. Никола Вапцаров,
управляван от Г. Ц. К. и пешеходецът М. З., осъществено на около 20 метра от кръстовището
с ул.Майор Томпсън. Установено е и наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност с ответното
дружество за релевирания период
По делото е представен резултат от образно изследване № 19401 от Клиника по
образна диагностика при УМБАЛ „Света Анна" от 23.05.2021 г. и рентгенография на
лумбални прешлени, при което е констатирано антеролистеза на Л4-Л5.
Представен е амбулаторен лист за преглед от специалист № 1217/17.06.2021 г.,
при което М. Т. З. е насочена за рентгенография на таз, лумбални прешлени, с поставена
диагноза: хирургична операция - неуточнена.
Представен е резултат от електромиография в Медицински център „Кортекс"
от 21.07.2021 г. със заключение: данни за множествена коренчева увреда на Л2-ЛЗ-Л4-Л5 -
Eel двустранно с гранично ниски амплитуди на СМАП от перонеалните, тибиалните и
феморалните нерви двустранно.
Представен е Амбулаторен лист № 36/21.10.2021 г. за преглед от специалист
неврохирургия с основна диагноза: ниска кръстна болка, поясен отдел, както и резултат от
образно изследване от 21.10.2021 г. от ДКЦ „Софиямед" за рентгенография на лумбални
прешлени. Дадено е заключение, съгласно което поставената диагноза се изразява в
нестабилна спондилолистеза на ниво Л4-Л5, начални дегенаративни спондилоартрозни
изменения на лумбален гръбнак.
В периода 24.10.2021 г. до 27.10.2021 г. М. З. е била и хоспитализирана в
УМБАЛ „Софиямед".
По делото е разпитан като свидетел Г. Ц. К., от чиито показания се установява,
че си спомням ПТП, настъпило на 23.05.2021 г. Стана в гр. София, в ж.к. Лозенец, излизал
от ул. „Майор Томпсън“ и правел ляв завой, излизайки на бул. „Черни връх“. Управлявал л.а.
Опел Мерива. Излизайки на булеварда просто налетял пешеходеца, който пресичал пред
него. Имало и други автомобили наоколо. На около 30 метра по-надолу имало пешеходен
светофар, изчаквах да светне той и да спре движението от ляво, след което тръгнал леко и
чаках движението от дясно, което беше цяла колона автомобили като свидетелят искал да се
включи в колоната. Пешеходката пресичала от дясно на ляво спрямо автомобила му. На
мястото, където пресичаше, няма пешеходна пътека, нито светофар. Заради слънцето, което
се показвало над една сграда вероятно не я видял, забелязал я на 2-3 метра пред автомобила,
реагирах, но не можах да спра. Удара настъпил може би в средата на платното. Излизайки от
пряката бил с не по-висока скорост от 20 км/ч. Удара станал в централната част на
3
автомобила, за пешеходката ударът беше в областта на торса, челно. Подхвърлил я от удара
и тя паднала на платното, лежала на земята леко настрани, била в съзнание и разговаряла с
хората, които се били събрали.
По делото е разпитана като свидетел Е. П. З., дъщеря на М. З., от чиито
показания се установява, че на 23.05.2021 г. майка й претърпяла инцидент, за който й с е
обадили от телефона на майка й, едно момиче й съобщило, че майка й е намерена на улицата
в безсъзнание и чакат медицински екип. Свидетелката видяла майка си в Окръжна болница
същия ден, след няколко часа. Там се провели редица изследвания и лекарите установили, че
няма някакви сериозни травми, счупвания. М. З. била що-годе в съзнание, не била
подвижна, но състоянието й позволявало да я прибере в къщи, за да я наблюдавам и да се
грижа за нея. Те не живеели в едно домакинство. М. З. живеела с другата си дъщеря, но в
периода след инцидента свидетелката останала при тях, за да се грижи за майка си. Останала
при нея няколко месеца, около четири-пет, в последствие сестра й продължила да полага
грижи за нея, като и аз също ходех. В началото с чисто битовите най-обикновени неща
майки й не можела да справи сама, за къпане, тоалетна, за всичко й помагах. Освен
физическите проблеми тя емоционално и психически не се чувстваше добре и имаше нужда
да има човек около нея. Била депресивна от целия шок и стрес, първоначално отказвала да се
храни. В първите моменти не се знаело дали ще може да се движи сама и нормално. Била се
настроила, че ще остане инвалид, не можела да се обслужва и това много я сринало. Не
спяла добре от болките, които били постоянни, отключила страхове. Към момента на разпита
на свидетелката М. З. се страхувала да пресича, на улицата не се чувствала комфортно. Не се
била възстановила и не била същият човек както преди. Имала и главоболие много дълго
време. Имала много болки в кръста, в краката, които й пречеха да ходи. Имала постоянни
изтръпвания.
По делото е изслушана съдебно-авто-техническа експертиза, която не е
оспорена от страните. От заключението на вещото лице се установява, че процесното ПТП е
настъпило в гр. София на бул. „Черни връх” на прав пътен участък, след кръстовището с ул.
„Майор Томпсън". Булевард „Черни връх" се състои от две платна, разделени с трамвайно
трасе и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има
по една пътна лента. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Лекият автомобил „Опел" се е движел по ул. „Майор Томпсън”.
Достигайки до кръстовището с бул. Черни връх, водачът спрял пред кръстовището, след
което е предприел извършване на маневра ляв завой, за да се включи в движението на бул.
Черни връх с посока „Околовръстен път“ на гр. София. В същото време пострадалата
пешеходка е преминавала перпендикулярно на платното за движение на бул. Черни връх, от
дясно наляво за посоката на движение на автомобила. Пешеходката е достигнала до средата
на десния коловоз на трамвайното трасе. Водачът на автомобила е забелязал пешеходката и е
реагирал с аварийно спиране, но въпреки това е настъпил удар с нея, реализийки ПТП.
Автомобилът с предната си средна част челно, е ударил пешеходката от лявата й страна.
Следствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на пешеходката, тя е била
качена частично върху предния капак на автомобила. След удара пострадалата е отхвърлена
напред от автомобила, като се е установила пред него. Мястото на удара между лек
автомобил Опел и пострадалата пешеходка по широчина на платното за движение на бул.
„Черни връх”, е на около 4,5 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на
автомобила и по дължина на платното за движение, е на около 15 м след кръстовището с ул.
„Майор Томпсън“. В зоната на пресичане на булеварда, не е имало обособена пешеходна
пътека. Пострадалата имала възможност да възприеме процесното МПС още преди да
предприеме пресичане на булевард „Черни връх“, тъй като е автомобилът е спрял на
кръстовището на ул. Майор Томпсън. От този момент до настъпване на удара, пострадалата
4
е имала възможност да наблюдава движението на процесния автомобил. Скоростта на
движение на процесния автомобил към момента на удара с пешеходката е била около 15
км/ч. Преди настъпването на ПТП, л.а. Опел е бил спрял пред кръстовището, при което
скоростта му на движение в този момент е била 0 км /ч . След потеглянето на автомобила,
той се е ускорил до около 30 км/ч, след което водачът е реагирал с аварийно спиране.
По делото е изслушана съдебномедицинска експертиза, неоспорена от
страните. Съгласно заключението й при процесното произшествие М. З. получила следните
травматични увреждания: Контузия на гърба и кръста, болков синдром. Болковият синдром е
протрахирал във времето, тъй като травмата е обострила наличните дегенеративни
/възрастови/ сподилоартрозни промени в поясния отдел на Л4-Л5 дискови протрузии без
компресия на коренчетата, без травматични промени на лумена на гръбначния канал,
доказани с рентгенови изследвания и компютърна томография. След ПТП пострадалата по
спешност е прегледана в СО/УМБАЛ „Света Анна“ София, където е диагностицирана и
освободена за лечение в домашно-амбулаторни условия. Поради болки и ограничени
движения в поясния отдел ищцата е провела консултация с ортопед травматолог на
17.06.2021 г. ЕМГ на долни крайници, предписана е терапия с НПВС. На 21.10.2021 г. се е
консултирала с неврохирург, направена рентгенография на лумбален отдел в ДКЦ
„Софиямед“ с констатирани начални дегенеративни спондилоартрозни изменения на
лумбален гръбнак, назначена терапия с паратрамол. На 21.08.2021 г. - КТ на лумбален отдел
на гр. стълб и хоспитализацияв КНХ-УМБАЛ „Софиямед". Проведена е медикаментозна
терапия с подобрение на движенията в поясния отдел, без парези на долни крайници,
препоръки за имобилизационен колан, продължение поетапно на рехабилитация. Изложено
е заключение за медикобиологичната характеристика на получените увреждания, като
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Възстановителният период по
отношение на получените травми е отзвучал в рамките на месец. Обострените
дегенеративни промени на поясния отдел, предшестващи травмата са протрахирали във
времето, което е наложило хоспитализация в УМБАЛ "Софиямед" в периода от 24.10.2021 г.
до 27.10.2021 г. Проведени са прегледи, рентгенографии, КТ, ЕХО, ЕМГ, лабораторни
изследвания, консултации със специалисти, медикаментозна терапия, носене на
имобилизационен корсет, периодична рехабилитация.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо в обжалваната част.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
5
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната
жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от
ответника на М. З. за причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане
вследствие процесното ПТП - дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение, както и дали правилно е приел наличие на съпричиняване -
противоправно поведение от страна на ищеца в съвкупния съпричинителен процес на
фактите и явленията в обективната действителност, с което да е допринесъл за настъпване
на процесния вредоносен резултат.
По отношение на дължимостта на обезщетението в размер 5 600 лева липсват
оплаквания и решението е влязло в сила.
При липса на обжалване на първоинстанционното решение в частта му
касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000 лева и
влизането на решението в сила за тази сума, въззивният съд следва да приеме за установено
възникването в обективната действителност на следните правопораждащи спорното
материално право юридически факти: 1) че чрез своето противоправно и виновно поведение
застрахованият водач на процесното МПС – Г. Ц. К. е причинил травматично увреждане на
М. З. и 2) че към момента на ПТП ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на
водача на процесния лек автомобил - Г. Ц. К. при наличие на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Спорно е дали пострадалото лице – ищцата е допринесла с поведението си за
настъпването на неимуществените вреди /чл.51, ал.2 от ЗЗД/. Твърденията на ответника,
които са приети за установени с обжалваното решение, са, че същата е била без поставен
предпазен колан, което е в пряка връзка с причинените й травми. За да се определи дали е
налице съпричиняване на вредоносните последици и степента на участие на пострадалия в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП. В доказателствената тежест на ответника е установяването на този
правнорелевантен факт като неговото доказване трябва да е пълно, несъмнено и безспорно
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Въззивният съд намира за основателно възражението на
ответника за съпричиняване, поради предприето пресичане от страна на пострадалата на
необозначено за целта място на пътното платно. Булевард Черни връх в гр.София е пътен
участък с изключително интензивно и сложно движение, което съчетава движение на
моторни превозни средства и релсови превозни средства. Предприемайки пресичане на
необозначено място нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДВП, която норма задължава
пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки
при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да спрат, да
се огледат наляво и надясно и да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. Ищцата е предприела пресичане на участък от пътното платно на който няма
6
пешеходна пътека. Преди да навлезе на платното за движение тя е следвало да се огледа и да
възприеме лекия автомобил Опел, което е било възможно за нея, както е установила авто-
техническата експертиза. Тъй като е процедирала в нарушение на правилата за движение,
въззивният съд намире, че същата е допринесла с поведението си за настъпването на ПТП.
Съдът намира, че това съпричиняване в процентно отношение е 20 %.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди, въззивният съд изхожда от следното:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда в
съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и в
съответствие на посоченото по-горе.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на
първо място получените от ищеца травматични увреждания: Контузия на гърба и кръста,
7
болков синдром. Болковият синдром е протрахирал във времето, тъй като травмата е
обострила наличните дегенеративни /възрастови/ сподилоартрозни промени в поясния отдел
на Л4-Л5 дискови протрузии без компресия на коренчетата, без травматични промени на
лумена на гръбначния канал, доказани с рентгенови изследвания и компютърна томография.
Съдът отчита, че изслушаната по делото експертиза е дала заключение, че
възстановяването на ищцата от травмата е продължило в рамките на един месец. Съдът
намира за съществено, че вследствие ПТП няма фрактури, не се е наложило провеждане на
оперативни интервенции, продължително болнично лечение или инвалидизация по причина
на травматичните увреди. След ПТП пострадалата по спешност е прегледана в СО/УМБАЛ
„Света Анна“ София, където е диагностицирана и освободена за лечение в домашно-
амбулаторни условия.
Констатираните от медицинската експертиза антеролистеза на Л2, Л3, Л4 и Л5
на лумбалните прешлени и множествената коренчева увреда на Л2, Л3, Л4 и Л5-С1 на
нервите не са причинени от процесното ПТП, като експертът заключава, че същите нямат
травматичен характер, а съставляват дегенеративни изменения развили се през годините. На
21.10.2021 г. при консултация с неврохирург, направена рентгенография на лумбален отдел в
ДКЦ „Софиямед“ с констатирани тези начални дегенеративни спондилоартрозни изменения
на лумбален гръбнак, назначена терапия с паратрамол. На 21.08.2021 г. след КТ на лумбален
отдел на гр. стълб е препоръчана медикаментозна терапия с подобрение на движенията в
поясния отдел, без парези на долни крайници, препоръки за имобилизационен колан,
продължение поетапно на рехабилитация. Тези увреждания имат медикобиологичната
характеристика, но не бива да се подценява факта, че същите са били обострени вследствие
пътния инцидент, което е причинило на ищцата допълнителни болки и страдания и е
наложило допълнителни изследвания.
Периодът на възстановяване, даден от експертизата е в противоречие със
събраните свидетелски показания на свидетелката З.. Съдът намира, че следва да възприеме
периодът, който експертът, назначен по делото е посочил, тъй като свидетелката е в близки
роднински отношения с пострадалата – нейна дъщеря и в този смисъл е заинтересована от
делото. От друга страна същата дава и сведения за загуба на съзнанието на М. З.,
включително и при срещата им в болницата твърди, че била „що-годе“ в съзнание, каквото
загуба на съзнание не се констатира нито от събраните по делото писмени доказателства,
нито от изслушаната експертиза, нито от останалите събрани свидетелски показания.
Напротив другият свидетел сочи, че пострадалата е била в съзнание и е разговаряла с
хората, които са се събрали около нея. Ето защо не следва да се кредитират свидетелските
показания досежно възстановителен период от 4-5 месеца, който не съответства на
физическите увреди в пряка връзка с произшествието.
Съдът взема предвид, че травмата е настъпила внезапно при изключително
болезнена за ищцата ситуация като посттравматичния период е бил свързан с интензивни
болки и страдания, които са и физически и психически. Съдът отчита сравнително краткия
период от 1 месец, в който ищецът се възстановява, в който период същият търпи лични и
битови неудобства.
Съдът взема предвид възрастта на ищеца към момента на травматичното
увреждане – 54 години – активна възраст, в която човек е работоспособен, което е било
препятствано по причина на инцидента
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - май 2021 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 650 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1530 лв.
8
При прилагане на посочените критерии съдът намира, че обезщетението
следва да бъде определено в размер от 15 000 лева, който въззивният съд намира справедлив
и съответства на получените травматични увреждания, търпените болки и страдания., както
и на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
След прилагане на определения процент съпричиняване 20% към общия
размер на обезщетението, въззивният съд намира, че дължимата от ответника сума е 12 000
лева.
Жалбата е основателна до размера от 6 400 лева като обжалваното решение
следва да бъде отменено в отхвърлителната си част за тази сума.
При този изход на делото отговорността за направените по делото разноски е
на двете страни.
Дължимите от ответника разноски на ищцата за първата инстанция съобразно
уважената част от иска са 528.48 лева от общо 2180 лв., от които 1980 лв.-д.т. и 200 лв. - в.л.
Дължимите от ищцата разноски на ответника а първата инстанция съобразно
отхвърлената част от иска са 553.03 лева /от общ размер 730 лева - от които 200 лв.-
юрк.възнаграждение, 480 лв. - експертизи., 40 лв. - свидетел и 10 лв.- СУ/.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Д. Ш. се дължи възнаграждение
съобразно уважената част от иска, в размер на 488.48 лв. от общо 2015 лв., определен по
реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ /в ред. към датата на сключване на ДПП-02.06.2021 г./.
Въззиваемият следва да заплати направените от въззивника разноски
съобразно с уважената част от жалбата – 128 лева за държавна такса.
Въззивникът следва да заплати направените от въззиваемия разноски
съобразно с отхвърлената част от жалбата – 170.84 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Д. Ш. се дължи възнаграждение
съобразно уважената част от иска, в размер на 606.76 лв. от общо 4162 лв., определен по
реда на чл.7, ал.2 от НВАР.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 641/31.01.2025 г., постановено по гр.д. № 7895/2023 г.,
по описа от СГС, 1-15 състав, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил предявения от М. Т.
З. срещу Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ,
вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 400 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 23.05.2021 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2023 г.
до окончателното изплащане сумата, дължима над присъдената с решението сума от 5 600
лева, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на М. Т. З. на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 6 400 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на
23.05.2021 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от
21.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 641/31.01.2025 г., постановено по гр.д. №
7895/2023 г., по описа от СГС, 1-15 състав В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил
предявения от М. Т. З. срещу Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно
основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 37 500 лева, представляваща обезщетение
9
за неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от
23.05.2021 г., ведно със законната лихва от 21.06.2024 г. до окончателното изплащане.
Решение № 641/31.01.2025 г., постановено по гр.д. № 7895/2023 г., по описа от
СГС, 1-15 състав в останалата си част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. София, бул. „Симеоновско шосе ” № 67А да заплати на М. Т. З., с ЕГН:
**********, със съд. адрес: гр.София, ул.“Искър“ №69, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 528.48 лева разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе ” № 67А да заплати на адв.Д. Ш. на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 488.48 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Т. З., с ЕГН: **********, със съд. адрес: гр.София, ул.“Искър“
№69, да заплати на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр.
София, бул. „Симеоновско шосе ” № 67А на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 553.03
лева разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. София, бул. „Симеоновско шосе ” № 67А да заплати на М. Т. З., с ЕГН:
**********, със съд. адрес: гр.София, ул.“Искър“ №69, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 128 лева разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе ” № 67А да заплати на адв.Д. Ш. на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 606.76 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Т. З., с ЕГН: **********, със съд. адрес: гр.София, ул.“Искър“
№69, да заплати на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр.
София, бул. „Симеоновско шосе ” № 67А на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на
170.84 лева разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10