№ 3507
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110114533 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.429, ал. 2 и ал.
3 КЗ от В. К. В. от гр.Варна срещу ЗАД „Д.Ж.З“ АД, за заплащане на сумата
100.00 лева, като част от 4957.11 лева, представляваща дължимо от ответника
на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на среден ляв панел, лайсна в среден ляв панел, лява колона долна
част, лайсна в лява колона и лайсна в предна лява врата на собствения му
товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег.№ ******, причинени в резултат на
реализирано ПТП на 14.06.2022 г. в гр. Варна, реализирано по вина на водача
на л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с рег. № ********, застрахован при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се посочва, че на 14.06.2022 г. при движение в гр.
Варна по бул. „Света Елена“ до пощата, около 08.00 часа при управление на
собствения му товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег. № ****** бил блъснат
от л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с рег. № ********, управляван от В. М.. За ПТП е
подаден сигнал на тел. 112 и на мястото на ПТП пристига полицейски екип и
1
след изясняване на обстоятелствата около ПТП му било обяснено, че на
следващия ден трябва да отиде в КАТ за издаване на протокол за ПТП.
Издаден е Протокол за ПТП № 1800953 в който е посочен виновен водач В.
М., който е управлявал л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с рег. № ********. Сочи, че за
същия автомобил има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество със срок на действие
25.05.2022 г. – 24.5.2023 г. Твърди, че на 15.6.2022 г. ищецът е уведомил за
настъпилото ПТП, същият извършил оглед на автомобила му „Опел Виваро“ с
рег. № ******, изготвил снимков материал и съставил опис-оценка на щетите.
Сочи, че му е заплатено обезщетение в размер на 542.89 лева, което счита за
недостатъчно. Твърди, че необходима за ремонт сума е 5500 лева, като след
приспадне платеното обезщетение в размер на 542.89 лева, счита, че е
дължимо обезщетение за имуществени вреди в размер на 4957.11 лева. Моли
за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е подало отговор на
молбата. Изразява становище за недопустимост на производството доколкото
същите имуществени вреди са предмет на разглеждане по гр. д. № 4816/2023 г.
по описа на Районен съд – Варна. Оспорва изцяло предявения иск, както по
основание, така и по размер. Признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК“ с рег. № ******, възникнало по силата на застрахователна
полица № BG/30 12001515050, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Признава, че ответното дружество е заплатило на ищеца извънсъдебно сумата
от 542.89 лева, както и че автомобилът е възстановен. Оспорва механизма на
ПТП и вината на водача В. М. М. за настъпването му. Оспорва претендираните
вреди по МПС марка „Опел Виваро“ е peг. № ******** да са в резултат на
това произшествие. Счита, че претендираното обезщетение е завишено с оглед
действителната стойност на щетите. Сочи, че автомобилът е възстановен с
употребявани/алтернативни части за стойност равна на изплатеното
обезщетение. Доколкото отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач, в конкретния случаи не са налице
основание за ангажиране на отговорността на дружеството за възстановяване
на изплатените от ищеца обезщетения. Твърди, че не водачът на
застрахованото при ответника МПС е предприел завиване, отклонение на
2
ляво, а че именно: водачът на т.а. марка „Опел Виваро“ с peг. № ******** е
извършил неправомерна маневра внезапно спиране. Твърди наличие на
съпричиняване от страна на водача на т.а. марка „Опел Виваро“ с peг. №
********, който е ищецът В. К. В., поради нарушение на чл. 25 ЗДвП. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С определение № 5657 от 30.04.2025 г. е възобновено производството
по делото, доколкото по гр. д. № 4816/2023 г. по описа на Районен съд – Варна
е постановено влязло в сила решение.
С определение № 5659 от 30.04.2025 г., постановено по гр. д. №
14533/2024 г. по описа на Районен съд – Варна в производството като трето
лице – помагач на страната на ответника, на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК е
привлечен В. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *************.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, както и заключението по назначената съдебна-автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 5659 от
30.04.2025 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 12.06.2025 г., че 1) т. а. марка „Опел Виваро“, с рег. №
******** е собственост на ищеца; 2) е налице сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност” за л. а. марка „Мерцедес ЦЛК“, с рег.
№ ******, валидна към 14.06.2022 г.; 3) че на 14.06.2022 г. е настъпило
застрахователно събитие, с л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с рег.№ ********,
управляван от В. М., който блъска управлявания от ищеца В. В. товарен
автомобил „Опел Виваро“ с рег. № ******; 4) вина за настъпилото
пътнотранспортното произшествие има водачът на застрахования при
ответника автомобил; 5) на 15.06.2022 г. ищецът е уведомил ответника за
застрахователното събитие; 6) при ответника е образувана преписка по щета,
по която е изплатено застрахователно обезщетение от 542,89 лв.; 7) по
автомобила на ищеца са налице имуществени вреди, изразяващи се в среден
ляв панел, лайсна в среден ляв панел, лява колона долна част, лайсна в лява
колона и лайсна в предна лява врата на собствения му товарен автомобил
„Опел Виваро“ с рег. № ******; 8) е налице причинно-следствена връзка
между настъпилото на 14.06.2022 г. ПТП и гореописаните увреждания.
3
С проекта за доклад по делото е обявено за служебно известно, че е с
влязло в сила на 09.04.2025 г. Решение № 921/16.03.2025 г., постановено по гр.
д. № 4816/2023 г. по описа на Pайонен съд – Варна, „ЗАД Д.Ж.З“ АД е осъдено
да заплати на В. К. В. сумата от 50 лв., представляваща част от неплатена част
в размер на 1753.15 лева от застрахователно обезщетение в общ размер
2296.04 лева след отчитане на вече платената част в размер на 542.89 лева,
дължимо за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на среден ляв
панел, лайсна в среден ляв панел, лява колона долна част, лайсна в лява
колона и лайсна в предна лява врата на товарен автомобил „Опел Виваро“ с
рег.№ ******, собственост на В., получени в резултат на ПТП, настъпило на
14.06.2022 г. в гр.Варна по вина на водача на л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с рег. №
******** В. М. М., застрахован при ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба 18.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 2 и ал. 3 от КЗ.
С определението от 30.04.2025 г. съдът по искане на ответника е
допускал въпроси по реда на чл. 176 от ГПК към ищеца, като е указал, че
може приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната
не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, съдът ще
приложи последиците чл. 176, ал. 3 от ГПК. В първото по делото о. с. з.
ищецът не се явил, като съдът е указал на процесуалния му представител в
едноседмичен срок да представи доказателства за наличието на уважителни
причини за неявяването. В предоставения срок, както и в последващото о.с.з.
страната не се е явила, поради което съдът е указал, че ще приложи
последиците на чл. 176, ал. 3 от ГПК при постановяване на крайния акт по
същество на спора.
От допусната и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, извършила изследване въз основа на представените по делото
доказателства, вкл. и обективираните обстоятелства в опис-заключението и
представения от ответника снимков материал, се установява, че стойността на
щетите по товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег. № ****** по пазарни цени
за нови неоригинални резервни части с възстановяване в неоторизиран сервиз
е 1 636,73 лева с ДДС, а при нови неоригинални резервни части с
възстановяване в оторизиран сервиз е 2 928,41 лева с ДДС. В отговор на
4
шестия въпрос вещото лице е уточнило, че предвид годината на производство
на т.а., най-целесъобразно е частите, които следва да се вложат при
възстановяването му да бъдат закупени от магазинната мрежа за резервни
автомобилни части и същият да бъде отремонтиран в неоторизиран сервизен
център. В депозираното допълнение към експертизата вещото лице е
посочило, че стойността на щетите на процесния товарен автомобил с нови
оригинални части и възстановяване в неоторизиран сервиз е 3085.37 лева с
ДДС, с нови алтернативни части и възстановяване в неоторизиран сервиз –
1827.72 лева с ДДС, с нови оригинали части в оторизиран сервиз- 4367,69 лева
с ДДС, а с нови алтернатичвни части и оторизиран сервиз- 3180.04 лева с
ДДС.
В проведеното о.с.з. вещото лице е уточнило, че стойността за
възстановяване на процесния товарен автомобил с неоригинални части в
неоторизирани сервизи варира от 1636.73 лева с ДДС до 1897.72 лева с ДДС, в
зависимост дали частите са закупени от магазинната мрежа или от „Булвария“
ЕООД.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 от ГПК приема следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по
застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил сочените имуществени вреди в заявения размкер, които от своя
страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение
на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
5
делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
се предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди.
Както бе изяснено, между страните е формирана сила на пресъдено
нещо по повод на предходно воденото между тях производство по гр. д. №
4816/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, а и е определно за безспорно в
производството, че през релевантия период е било налице застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между водача на л. а. марка „Мерцедес ЦЛК“, с рег. № ****** с
ответното дружество към датата на ПТП-то, настъпването на процесното
застрахователно събитие, механизмът на увреждането, наличието на
причинно-следствена връзка и причинените вреди на автомобила, вследствие
на процесното ПТП.
В действителност в настоящия случай спорът между страните се
съсредоточава върху обстоятелството какъв е дължимият от ответника размер
на застрахователното обезщетение за процесното застрахователно събитие,
след заплащане на сумата от 542.89 лева от ответното дружество и след
постановяване на решението по първия частичен иск със заявена част 50 лева
по първия предявен частичен иск между страните.
При претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна за
действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на
увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното
събитие – в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
667/2008 г., I т.о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
2367/2015 г., I т.о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586
/2013 г., II т.о., ТК. Според константната съдебна практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
решение № 165/24.10.2013 г., по т. дело № 469/2012 г. по описа на ВКС,
решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и др.,
при определяне на обезщетението по КЗ прилагането на Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди не е задължително, а при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
6
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие
– по пазарни цени към датата на ПТП, като ползва заключение на вещо лице,
но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката.
Според неоспореното заключение по съдебната-автотехническа
експертиза не е икономически обосновано закупуването на оригинални части
за процесния товарен автомобил. Съдът намира, че справедливото
обезщетение в случая е в размер, посочен в т. 6.1 от приетата по делото САТЕ
– 1636,73 лв с ДДС, тъй като то е изчислено след проучване за извършване на
ремонта с нови неоригинални части от магазинната мрежа, при ремонт в
неоторизиран сервиз. Съдът като съобрази, че в производството е безспорно,
че от страна на ответника е заплатено обезщетение в размер на 542.89 лева, а
по предходното производство дружеството е осъдено да заплати сумата от 50
лева, то следва да се приеме, че след приспадането им се получава сумата от
1043.84 лева.
В пъровото по делото о. с. з. от страна на процесуалния представител
на ответника е направено изявление за готовност за извършване на плащане на
вредите съобразно размера на съдебно-техническата експертиза по предходно
воденото между страните производство. Същото изявление съдът цени като
признание на неизгоден факт, а именно: за наличие на имуществени вреди,
които не са били напълно възмездени след приключването на предходното
производство.
С оглед на горното, предявеният частичен иск за заплащане на сумата
от 100 лева, като част от 4957,11 лева с правно основание чл. 432 от КЗ се
явява основателен в заявения размер и като такъв следва да се уважи.
Предвид основателността на главното вземане, се налага извод и за
основателността на акцесорното за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 15.11.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-делодните разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно-
деловодни разноски се дължат в полза на ищеца. Същият претендира
заплащането на разноски в общ размер на 888,15 лева, от които 50 лева –
7
държавна такса, 358.15 лева – депозит за вещото лице и 480 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е направено възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на ищеца. Съдът намира същото за неоснователно
доколкото е съобразено с размерите, сочени в Наредба № 1/2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа по чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата, респ. 400
лева без ДДС или 480 лв. с ДДС, доколкото са представени доказателства за
регистрация по ДДС от страна на процесуалния представител на ищеца.
Претендираното адвокатско възнаграждение съответства на ориентирите,
определени в Наредбата, поради което и предвид правната и фактическа
сложност на делото, не следва да бъде намалявано. Затова и наведеното
възражение в тази насока от от страна на ответника не следва да бъде
съобразявано. С оглед на горното, в полза на ищеца следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 888,15 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Ж.З“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на В. К. В., ЕГН: **********, с адрес:
*********** сумата 100.00 лева, като част от 4957.11 лева, представляващ
дължимо от ответника на ищеца обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на среден ляв панел, лайсна в среден ляв
панел, лява колона долна част, лайсна в лява колона и лайсна в предна лява
врата на собствения му товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег.№ ******,
причинени в резултат на реализирано ПТП на 14.06.2022 г. в гр. Варна,
реализирано по вина на водача на л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с рег. № ********,
застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата
молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.429, ал. 2 и ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.Ж.З“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ********** да заплати на В. К. В., ЕГН: **********, с адрес:
*********** сумата в общ размер на 888,15 лв. /осемстотин осемдесет и осем
8
лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника - В. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
*************.
Присъдените с решението суми в полза на В. К. В., ЕГН: **********,
могат да бъдат изплатени по следната банкова сметка: ***************, с
титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9