РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Девня, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20253120100342 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на М. М. Д., ЕГН **********, против
ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост 4, Бизнес Парк София №1, бл.15,вх. А, ет.4, като
правоприемник на СИ БАНК ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2531,42 лв
просрочена главница по договор за кредит от **.**.20**г, сключен между СИБАНК ЕАД и
М. М. Д., вземанията по който са цедирани, сумата от 785,26 лв неплатена просрочена лихва
за периода **.0*.20**г. - **.11.20**г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, както
и сумата от 305,83 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски, от които 66,33 лв за
държавна такса и 239,50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издаден
изпълнителен лист на 12.11.2013 г. по ч. гр. д. №1025/2013г. на РС Девня
В исковата молба се излага, че по силата на изпълнителен лист №673, издаден
на 12.11.201Зг. по частно гражданско дело №1025 по описа за 2013 година на Районен съд -
Девня, ищцата е била осъдена да заплати на „СИБАНК“ ЕАД с ЕИК:********* сумата
3316,68 лева, от която 2531,42 лв. просрочена главница но договор за кредит от 13.03.2009г.,
785,26 лв. неплатена просрочена лихва за периода от 13.02.2012г. до 10.11.2013г. /вкл./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението —
11.11.2013г. до окончателното й плащане, както и сумата 305,83 лв., представляваща
сьдебно-деловодни разноски, от които 66,33 лв. за държавна такса и 239,50 лв.
юрисконсултеко възнафаждение. С молба от „СИБАНК“ ЕАД, подадена на 11.12.201Зг. до
Частен съдебен изпълнител Надежда Денчева с pег. №807 към КЧСИ въз основа на
горепосочения изпълнителен лист с било образувано изпълнително дело №446/2013г.. На
12.12.2013г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ищцата.
Поканата за доброволно изпълнение по това дело е била връчена па М. М. Д. на 19.12.2013г.
На 21.12.201Зг. е бил наложен запор на притежавани от ищцата моторни превозни средства
О. А. с per. №В*****А и Ф. Г. с per. № В****РК. На 19.06.2017г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
подало молба по изпълнителното дело, в която се сочи, че вземането по изпълнителния лист
е прехвърлено от „СИБАНК“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия.
1
С постановление за прекратяване от 25.06.2020г. частният съдебен изпълнител е констатирал
прекратяването на изпълнителното производство ех lege, поради това че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като с
посочил, че последното изпълнително действие е било на 21.12.2013г. На 21.01.2025г.
пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба по изпълнителното дело, в която е
отправено искане изпълнителният лист да бъде върнат в оригинал. След това с молба от
30.01.2025г. на основание същият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20258070400149 от 2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител Надежда Делчева с рет.
№807 към КЧСИ. С поканата за доброволно изпълнение ищцата е получила и уведомление
но чл.99, ал.З от ЗЗД, с което същата е осведомена, че вземането по издадения изпълнителен
лист е прехвърлено на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД по силата на договор за цесия от
29.09.2014г. Именно това дружество е взискател по това изпълнително дело. Счита се, че
вземането, обективпрано в изпълнителен лист №673, издаден на 12.11.2013г. по частно
гражданско дело №1025 по описа за 2013 година на Районен съд - Девня, което е предмет на
принудително изпълнение по изп. дело №20258070400149 от 2025г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Надежда Дончева с per. №807 към КЧСИ, е погасено по давност.
Въпросът за погасителната давност по време на изпълнителния процес е предмет на
тълкуване с Постановление № 3/1980 г. па Пленума па Върховния съд, съгласно което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително
осъществяване на вземането. През 2015г. е постановено Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г. на ОС1ТК ма ВКС с което е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение па две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д” от ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или с предприето последното валидно изпълнително действие и
Постановленис № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
Смисълът, който е вложен в този тълкувателен акт е, че по време на изпълнителния процес
давността се прекъсва с поискването или предприемането на валидно изпълнително
действие и чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД е неприложим по отношение на изпълнителното
производство. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по тьлк. д. № 3/2020 г.
на ОС1 ТК па ВКС е решено, че за образуваните до 26.06.2015 г. изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Като обобщение на така изложената
тълкувателна практика следва да бъде посочено, че до 26.06.2015 г. е била приложима
разпоредбата на чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД по отношение на изпълнителното производство,
от което следва, че давност не е текла, докато трае изпълнителният процес, а след тази дата
горепосочената разпоредба е неприложима в рамките на изпълнителното производство и
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно разпоредбата на чл.110 от
Закона за задълженията и договорите „с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“ В този смисъл предвиденият в
чл.110 от ЗЗД петгодишен срок е изтекъл, поради което процесното вземане е погасено по
давност и не се дължи. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД „ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.“ Процесното вземане е погасено по давност и на това основание. На основание
чл.111 от ЗЗД с изтичането на три годишния давностен срок са се погасили и всички
вземания за лихви по издадения изпълнителен лист. В конкретния случай от 21.12.2013г.,
когаго е наложен запор на МПС по изпълнително дело №446/201З г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Надежда Денчева с per. №807 към КЧСИ до 30.01.2025г., когато е
образувано второто изпълнително дело, спрямо ищцата, в качеството й на длъжник, нс са
били предприемани или поискани изпълнителни действия. В този период — от 21.12.2013г.
до 30.01.2025г. давностният срок не е бил прекъсван, поради което вземанията обективирани
в процесния изпълнителен лист са се погасили по давност.
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :
2
Поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит е
инициирано заповедно производство, издаден е Изпълнителен лист по ЧГД № 1025/2013 по
опис на Районен съд Девня, въз основа на който е образувано първоначално изпълнително
производство под номер на дело № 20138070400446 по описа на ЧСИ Надежда Денчева
Георгиева, рег.№ 807 при КЧСИ, по което още с образуването и в хода на изпълнителното
производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Ново
изпълнително дело под номер 20258070400149 по описа на Надежда Денчева Георгиева рег.
№ 807 при КЧСИ е образувано преди да изтече установения давностен срок като още с
молбата са поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и
удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните такси. До
предявяване на настоящия иск са предприемани регулярни действия по образуваното
производство като не са настъпили последиците на погасителната давност. В настоящия
случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок. Влизането в
законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със силата на пресъдено нещо на
съдебно решение, защото прегражда възможността да се оспорва съществуването на
материално право, удостоверено в изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва
да тече нова давност и срокът й е пет години. Заповедното производство е приета от
законодателя съдебна процедура в значително по-късен момент от ЗЗД и при други социални
и икономически условия. Поради това употребения в нормата на чл. 117 от ЗЗД израз
"съдебно решение" следва да се тълкува съобразно целта на производството по чл. 410 и сл.
от ГПК - бързо и ефективно събиране на парични вземания, за което при условията на
съкратен исков процес заинтересованият се сдобива със съдебен акт, подлежащ на
принудително изпълнение. Заповедта за изпълнение отговаря на съществените
характеристики на съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на
изпълнителна сила е само съдебно потвърденото притезание, респ. изпълнителната сила на
съдебния акт е обусловена от силата на пресъдено нещо като негова правна последица. Ето
защо давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е приложим за парични вземания, установени
с влязла в сила заповед за изпълнение. В този смисъл са Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/2020 г„ IV г. о. на ВКС; Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. на
ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., Ill г. о. на ВКС; решение по в. гр.
д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 40/2019 г. по описа на СГС,
решение по в. гр. д. № 12167/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по
описа на СГС, определение по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о. на ВКС, определение по ч. гр. д.
№ 1528/2018 г., IV г. о. на ВКС и др. Следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3
от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В Решение № 3/04.02.2022г. по гр.
д. № 1722/2021 г. на ВКС, е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като
действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния
изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която
взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника
(чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в
срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, че действието на
принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла
на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за паричното притезание съгласно
чл. 116, б. "в" ЗЗД. Основанието по чл. 116, 6. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия
да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника
преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили
права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Обявяването на
допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната давност, които не
3
произтичат от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното
й поле и би било тълкуване contra legem. Съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай не е изтекла
предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, петгодишна погасителна давност за
процесиите вземания, обективирани в процесния изпълнителен лист. Следва да се има
предвид, че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни
института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за
давността, (така т.З от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г.
ОСГТК на ВКС). За правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има
предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до
отмяната му на 21 май 2020г. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, 6р. 44 от 2020 г„ в сила
от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давностния срок е
спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. или същият е
спрял за период от 2 месеца и 8 дни. Не на последно място, съобразно господстващото
становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи,
но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.
118 ЗЗД. Давността не погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения
период от време законодателят свързва друга правна последица, а именно невъзможността
едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника.
Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезира съда с искане за
произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се
позовава на давност предметът на предявения иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., Ill г. о., ГК. Тъй
като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на
давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен
установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да
изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника
процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е недопустим и неоснователен,
защото дори да са настъпи последиците на погасителната давност, вземането продължава да
съществува, но е придобило едно ново качество - естествено вземане. Разбирането , че след
погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът
„не дължи“, категорично противоречи на нормативната уредба на института на
погасителната давност
Доказателствата по делото са писмени .
Съдът наМ., че предявеният иск се явява процесуално допустим. Налице е
правен интерес от предявяването му, тъй като към момента изпълнително дело №
20258070400149 по описа на ЧСИ Надежда Денчева рег. № 807, район на действие ВОС, не
е прекратено и към момента продължава принудителното изпълнение по отношение на
ищеца и изпълнителното дело е висящо. Правният интерес на ищеца произтича именно от
това, както и че издаденият изпълнителен лист не е обезсилен и със сила на пресъдено нещо
не е признато, че не се дължат паричните суми по него, като във всеки момент може да
бъдат предприети действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния лист
спрямо М. М. Д..
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че след приключване на заповедното производство, са настъпили факти -
изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на изпълняемото право. Ответникът
4
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
От представения изпълнителен лист от 12.11.2013г. , издаден по ч.гр.д. №
1025/2013г. по описа на РС – Девня се установява, че вземанията, предмет на делото,
представляват непогасени суми за главница и за неплатена просрочена лихва по договор за
кредит, сключен със СИБАНК ЕАД и съдебни разноски по заповедното производство.
Съгласно удостоверение на ЧСИ Надежда Денчева рег. № 807, район на действие ВОС с изх.
№13093/26.09.2025г. с молба от 11.12.2013г. взискателя СИБАНК ЕАД е поискал от ЧСИ Н.
Денчева образуване на изпълнително дело за събиране на сумите.
В съдебната практика има спор каква е погасителната давност по отношение на
вземания, признати със заповед за изпълнение на парично задължение, т.е. дали същата е
такава по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД или по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. За казусът съдът наМ., че
процесните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. Влязлата в
сила заповед се ползва със стабилитет, тъй като установява ликвидността и изискуемостта
на вземането подобно на влязло в сила съдебно решение. Поради това е приложима нормата
на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която определя, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно мотивите на ТР № 2/26.06.2015г по
тълк.дело №2/2013г на ОСГТК на ВКС погасителната давност в изпълнителния процес се
прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ/, като: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е също
така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
ПДИ, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно удостоверение на ЧСИ Надежда Денчева рег. № 807, район на
действие ВОС, с изх. №13093/26.09.2025г. е наложен от ЧСИ запор на трудовото
възнаграждение на длъжника М. Д. на 20.12.2013г. и на 21.12.2013г. е наложен запор на
МПС на длъжника М. Д.. След налагане на запора от трудовото възнаграждение на ищеца
съгласно горнто удостоверение не са били постъпили суми от изпълнителни действия. При
налагането на запора по прицип не се извършва проверка, дали вземането съществува,
поради което той се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и поради
това изпълнителното действие следва да бъде зачетено, като действие, насочено към
имуществената сфера на длъжника и прекъсващо давността по отношение на ищцата.
Сътласно представено уведомление и от приложените материали към
изпълнително дело №20258070400149 на ЧСИ Надежда Денчева рег. № 807, район на
действие ВОС, се установява, че всички задължения на ищцата по договора за кредит са
прехвърлени от СИБАНК ЕАД на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД с договор за цесия от
29.09.2014г.
Съгласно удостоверение на ЧСИ Надежда Денчева рег. № 807, район на
действие ВОС, с изх. №13093/26.09.2025г. на 26.07.2017г. като взискател по делото е бил
конституиран ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД. На 25.06.2019г. изпълнителното дело е било
прекратено на основание чл.433, ал.1 т. 8 ГПК. На 27.01.2025г. е постъпила молба от ЕОС
МАТРИКС ЕООД за връщане на оригинала на изпълнителния лист, с който е било
образувано изпълнителното дело.
Видно от материалите по изпълнително дело №20258070400149 на ЧСИ Н.
5
Денчева с молба от 11.12.2013г. ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД е поискал от ЧСИ Н.
Денчева образуване на второ изпълнително дело за събиране на сумите.
Конституирането на цесионер ЕОС МАТРИКС ЕООД по молба от 26.07.2017 г.
само за себе си не представлява действие, годно да прекъсне давността, ако с молбата не е
било поискано и предприемане на изпълнителни действия, за което доказателства няма
представени по делото. Две години от датата на последното действие по валагане на запор
на МПС на длъжника на 21.12.2013г. са изтекли на 23.12.2015г. Съгласно съдебната практика
с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие автоматично по
силата на правната норма изпълнителното производство против длъжника се смята за
прекратено с всички последици от това. Последващият нарочен акт на съдебния изпълнител
– постановление за прекратяване от 25.06.2019г. за това прекратяване има само констативен
характер по отношение на вече настъпилите поради бездействието на взискателя последици.
Съгласно ТР №3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №3/2020г. погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от
когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. За казуса от дататата на 21.12.2013г. до
датата на новообразуваното второ, идентично на първото, изпълнително дело -30.01.2025 г.,
са изминали повече от 10 години без да са били поискани нови изпълнителни действия,
съответно от датата на ТР №3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г. по тълк. д.
№3/2020г до датата на новообразуваното второ, идентично на първото, изпълнително дело -
30.01.2025 г., са изминали повече от 5 години без да са били поискани нови изпълнителни
действия, респективно от датата на конституиране на взискателя ЕОС МАТРИКС ЕООД на
26.07.2017г. / ако евентуално се приеме, че с молбата за конституиране на ЕОС МАТРИКС
ЕООД са били поискани и предприемане на изпълнителни действия, за което обаче
доказателства не бяха представени по делото/ до датата на ново образуваното второ
идентично на първото изпълнигелно дело -30.01.2025 г., дори и като се отчете, че
давностният срок за погасяване на процесните вземания е спрял да тече от 13.03.2020г. до
21.05.2020г. и давността следва да се удължи с периода, за който не е текла, са изминали
повече от 5 години без да са били поискани нови изпълнителни действия. Поради това съдът
наМ., че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност към момента на
образуване на второто по ред изпълнително дело на 30.01.2025г., тъй като давностният срок
е изтекъл. Поради това следва да се приеме, че така предявенията иск е основателен
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на общо 852,90 лева.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът М. М.
Д., ЕГН **********, не дължи на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 2531,42 лева / две хиляди петстотин тридесет и един лева и 42 стотинки/ , просрочена
главница по договор за кредит от **.0**.20** г. , сключен със СИБАНК ЕАД, вземанията по
който са цедирани на ЕОС МАТРИКС ЕООД, законната лихва върху главницата от датата на
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на 11.11.2013 г. до окончателното
плащане, сумата от 785,26 лева / седемстотин осемдесет и пет лева и 26 стотинки/,
неплатена просрочена лихва за периода 13.03.2012г. до 10.11.2013г., както и сумата от
305,83 лева / триста и пет лева и 83 стотинки/, представляваща съдебно деловодни
разноски, от които 66,33 лева за държавна такса и 239, 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за които вземания е издаден на 12.11.2013г. изпълнителен лист по ч. гр. д.
№1025/2013г. на РС Девня поради погасяване по давност на вземанията
6
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД , ЕИК *********, гр. София, район Младост,
ЖК Младост 4, ул. “ Бизнес Парк София “ №1, сграда 15, вх. А, ет. 4, да заплати на М. М. Д.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „ Х. Д. „ №**Б, сумата от 852,90 лева / осемстотин петдесет и
два лева и 90 стотинки / за разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7