Решение по адм. дело №425/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по депозирана жалба от С. И. И. от [населено място], [улица], ет.1, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1729-000086/22.08.2025 г., с която на основание чл. 171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 21.08.2025 г., като е отнето СУМПС [номер]. В жалбата се изразява несъгласие с така издадената заповед за прилагане на ПАМ, като оспорващият счита същата за неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че не са налице предпоставките да издаване на оспорения акт. Твърди, че при извършена проверка от служители на ответника с техническо средство Drager Drugtest 5000 с фабричен номер ARRC0071, чрез изследване на слюнка е установено, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, видно от проба № 14, извършена в 16:29 ч. на 21.08.2025 г., която отчела „опиати“. Пробата била показана и видяна от водача, издаден бил талон за изследване № 097864, като проверяваният С. И. И. не бил съгласен с показанията на техническото средство, в резултат на което се явил за вземане на кръвна проба, по указания ред и в определения времеви интервал. Въз основа на тези констатации бил издаден АУАН № [рег. номер]/22.08.2025 г. и лицето е било задържано за срок от 24 часа. Образувано било ДП № 796/2025 г. по описа на РУ-Шумен, като с постановление е назначена съдебно-химическа експертиза на специалист при МБАЛ- Варна към ВМА – София със задача да се установи евентуално наличие и вида на наркотични вещества в кръвната проба.

С оглед изложените факти оспорващия сочи, че липсват предпоставките за издаването и прилагането на съответната ПАМ, доколкото към момента на издаването й не са налице резултати от кръвната проба, които са от съществено значение и рефлектират върху законосъобразността на постановената ПАМ. Счита, че употребата на наркотични вещества и аналози не е установено по предвидения ред, регламентиран в ЗДвП и издадения подзаконов нормативен акт.

В заключение оспорващият сочи, че определящ за изхода на спора е факта дали се е явил да даде кръвна проба за изследване, която следва да бъде отчетена от административния орган, което не е сторено. Преждевременното издаване и налагане на ЗПАМ счита за незаконосъобразно, именно поради отсъствие на резултат от извършеното кръвно изследване. Отправя искане за отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв. Д. К., ШАК, която поддържа жалбата.

Ответникът – началник РУ ОДМВР-Шумен, редовно призован се представлява от юриск. С., пледира за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Шумен намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна по следните причини:

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № [рег. номер]/22.08.2025 г. (л.9 от делото) е съставен на С. И. И., за това, че на 21.08.2025г., около 16:00 ч. в [населено място], по бул. [населено място]“ срещу №34, в посока към магазин „Практикер“, като водач на МПС л.а. Ф. Ф. с рег. № [рег. номер], собственост на Я. К. Б.-И. като управлението на МПС е осъществено след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установени с техническо средство Drager Drugtest 5000 с фабричен номер ARRC0071, чрез изследване на слюнка е установено, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, видно от проба № 14, извършена в 16:29 ч. на 21.08.2025 г., която отчела „опиати“.

Издаден е талон за медицинско изследване № 097864.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1729-000086/22.08.2025 г., на основание чл. 171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 21.08.2025 г., като е отнето СУМПС [номер].

Заповедта е връчена на 22.08.2025 г., видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № 869000-11730/03.09.2025 г., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Ответникът е представил по делото още и заповед № 372з-3037/24.10.2024 г. на директора на ОД на МВР [населено място] (л. 16 от делото), заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 18-19 от делото), както и справка за водача за отнетите му контролни точки, съставените му АУАН и фишове, както и за наложените му ПАМ.

Не се спори между страните, а това се установява и от представената от Районна прокуратура – Шумен документация, че жалбоподателят се е явил в определения в талона срок и е дал кръв и урина за лабораторно изследване. Образувано е ДП № 796/2025 г. по описа на ОД на МВР – [населено място], по което е назначена съдебно – химическа експертиза за установяване наличието на наркотични вещества в кръвната проба на лицето. Експертизата е възложена на МБАЛ – Варна при ВМА, но няма изготвено заключение по нея, видно от писмо рег. № 3809/25 от 04.11.2025 г. на ШРП.

Оспорващият дал кръвни изследвания в СМДЛ „Рамус“ ООД, за което по делото е представен протокол с резултати от изследвания от 22.08.2025 г., с отразени отрицателни резултати от тест за наркотици, подробно обективирани в същия.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в кръга на делегираните му правомощия, видно от приложените по делото заповед № 372з-3037/24.10.2024 г. на директора на ОД на МВР [населено място] и, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивирана включително чрез препращане към съдържанието на съставения АУАН. Посочени са фактическите обстоятелства, които са послужили като основание за прилагане на принудителната административна мярка, като е цитирана и приложимата правна уредба.

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат различни по вид и продължителност принудителни административни мерки, една от които е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца – т. 1, б. "б" от същия член.

Следователно необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по този текст е констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.

Редът за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1), приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В нея са уредени средствата и способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 1 при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест.

Установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в три задължителни хипотези, регламентирани в чл. 3а от Наредба № 1 – т. 1 когато лицето откаже извършване на проверка с тест; т. 2 – когато лицето не приема показанията на теста и т. 3 – когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест. В тези случаи на водача се издава талон за изследване по образец съгласно чл. 3, ал. 2, като в чл. 6, ал. 1 – ал. 9 от същата наредба подробно са разписани правилата относно реда и начина на издаване, попълване и връчване на талона за изследване.

Императивната норма на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от наредбата, която гласи, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От своя страна чл. 171, т. 1, б. "б", изр. второ от ЗДвП сочи, че при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

От анализа на приложимата нормативна уредба следва изводът, че при несъгласие на проверяваното лице с резултатите от проверката оспорените показания на теста могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от химико-токсикологичното изследване, защото единствено и само те са меродавни за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По делото е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 изключения, тъй като жалбоподателят е подписал талона за изследване и е дал биологични проби в определения за това срок, след като не е приел показанията на теста. С оглед на това резултатите от дрегера не са годно доказателство за установяване на релевантните за спора факти и ответникът не е имал възможност да се позове на тях, за да приеме, че е налице употреба на наркотични вещества, още повече, че липсва конкретизация за вида на субстанцията. Неспазвайки установеното от законодателя ограничение, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, в резултат на което е стигнал до необоснования извод, че водачът е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Наличието на съставен АУАН срещу жалбоподателя не е абсолютно основание за издаването на процесната заповед и не дерогира изискването, че при оспорване на резултата от техническото средство изследването от кръвната проба е решаващо. Налагането на ПАМ по ЗДвП и налагането на наказание по ЗАНН са две отделни производства с различно предназначение и правни последици. Ето защо административният орган е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, преди да се произнесе по този ред. Във всички случаи дадените от водача биологични проби са го задължавали да изчака резултатите от изследването и едва тогава да определи налице ли е управление на ППС под въздействието на наркотични вещества или не. Преди излизането на тези резултати той не е могъл да направи такъв извод, защото законът дава приоритет на лабораторните стойности, каквито в случая не е имало към момента на издаване на заповедта.

Не се споделя становището на ответника, че при липса на резултат от лабораторното изследване определящ е резултатът от полевия тест, защото това противоречи с тълкуването на закона. Резултатите от взетата кръвна проба са условие за налагането на мярката, а не за нейната продължителност, още по-малко пък за иницииране на производство по глава XIV, раздел I от АПК, което се отнася за отмяна на влезли в сила съдебни актове и е неприложимо по отношение на административните актове. Както сам е посочил ответникът в писмения си отговор, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, а към този момент са липсвали надлежни доказателства, установяващи по несъмнен начин управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Административната принуда е държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на ПАМ изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК, гарантиращи спазването на правата на засегнатите лица и разкриването на обективната истина. Законодателят е разпоредил в кои случаи резултатите от дрегера са допустимо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Като не се е съобразил с тези императивни правила, административният орган е наложил ПАМ при липса на безспорна доказаност на нарушението.

Следователно обжалваната заповед е незаконосъобразна по същество и подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Жалбоподателят е поискал да му бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 1200 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК, както и заплатена държавна такса за образуване на дело и за издаване на съдебно удостоверение в размер общо на 15 лева, което искане се преценява от съда като основателно, доколкото липсва възражение за прекомерност на възнаграждението, отправено от ответната страна към съда.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С. И. И. от [населено място], [улица], ет.1, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1729-000086/22.08.2025 г., издадена от началник към РУ при ОДМВР-Шумен.

ОСЪЖДА О. Д. на МВР-Шумен, представлявана от директора да заплати на С. И. И. от [населено място], [улица], ет.1, с [ЕГН] разноски по делото в размер на 1215 /хиляда двеста и петнадесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.