Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2263 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №552278 от 04.12.2018год.,
постановено по гр.дело №29514/2018г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, жалбоподателят-ответник
З.„А.Б.“ е осъден да заплати на З.„Б.И.“АД на основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.)
сумата 985,48 лева- регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка по щета 14015201006075, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба 10.05.2018г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
1511,37 лева и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в
размер на 115,39 лева съобразно уважената част от иска и след направена
компенсация.
Срещу така
постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника З.„А.Б.“. Жалбоподателят
поддържа, че надлежно е оспорил наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и собственика на увредения автомобил.
Представената по делото застрахователна полица не била подписана от страните и
поради липса на предвидената в закона форма застрахователният договор бил
нищожен. Претендира отмяна на решението
на СРС и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият
ищец не е подал отговор на въззивната жалба, негов представител не се е явил в
проведеното открито съдебно заседание и не е взел становище по жалбата.
Подадена е единствено молба за присъждане на разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Съгласно
чл.213, ал.1 КЗ(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност". В случая по делото не е спорно настъпването на процесното
ПТП, произтеклите от него имуществени вреди и заплащането на обезщетение от
страна на ищеца. Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя-
ответник относно липсата на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца в качеството на застраховател и
собственика на увредения автомобил в качеството на застрахован. Действително
представената по делото полица не е подписана от представители на страните, но
от всички представени по делото писмени доказателства може да се направи
еднозначен извод за наличието на застрахователно правоотношение- застрахованият
е подал своевременно уведомление до застрахователя за настъпването на
застрахователно събитие, представил е изискуемите документи, страните са
съставили и изготвили опис- заключение за щетите и след издаването на
възлагателно писмо и извършване на необходимия ремонт застрахователят е
заплатил стойността на последния по издадената от официалния сервиз фактура
(платежно нареждане на л.30 от първоинстанционното дело). Следователно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
е установено и предвид извършеното плащане на основание чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) застрахователят по това правотношение се е суброгирал в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите, респективно- срещу неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", в случая-
ответника по делото, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В подкрепа на това становище е и извършеното
от ответника частично плащане, което не се оспорва. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, при липса на твърдения за погрешно плащане, ответникът
на практика навежда взаимно изключващи се доводи.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, но настоящият състав намира че такива не следва да му се
присъждат. Както бе посочено по-горе, ищецът в производството и ответник по
жалбата не е подал в срок отговор, не е изпратил представител в проведеното
открито съдебно заседание и не е взел становище по въззивната жалба.
Единственото извършено от него действие е подаването на молба за присъждане на
разноски, което на практика не представлява правна защита и съдействие на
страната по делото. Ето защо на ответника по жалбата разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №552278 от 04.12.2018год.,
постановено по гр.дело №29514/2018г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/