Решение по КНАХД №2127/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Г. Д. И., [ЕГН], чрез адв. В. Ч., срещу решение № 959 от 31.07.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20253110202185/2025 г., по описа на ВРС, 3 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №442а-195/24 от 07.01.2025 г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което на касатора, за нарушениe на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, е наложена "глоба" в размер на 1000 лв.

Касаторът релевира доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон, като решението не съответства и на събраните доказателства. Изтъква, че въззивната инстанция не е разгледала основното възражение относно началото на административнонаказателното производство, свързано със съставянето на АУАН от лице, което не е присъствало и не е възприело лично извършеното нарушение. Сочи, че липсва изискуемото съдържание по чл. 40, ал.1, т. 4 от ЗАНН, и от АУАН не може да се установи кой е установил описаното нарушение, как е установено то и кои са свидетели на извършеното нарушение. Според касатора издаването на АУАН е извън срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението е било установено на 16.08.2024г., от която дата наказващият орган е имал възможност да установи нарушителя, като срокът за издаване на АУАН е изтекъл на 16.11.2024г. Като следващо нарушение сочи, че в АУАН и НП неправилно е посочено, че автомобилът е собственост на касатора, тъй като същият е собственост на фирма „Унифарма“ – факт, който също не е бил обсъден от въззивната инстанция. Оспорва мястото на извършване на нарушението, като изтъква, че при непосочване на точното местоположение не може да се обоснове извод дали автомобилът действително не е попадал в зоните на разрешено строителство и обособените паркинги на територията на посочения ПИ с идентификатор 83404.502.36. Излага твърдения, че описаното нарушение не е доказано от административнонаказващия орган и доколкото касаторът е санкциониран за паркиране върху сиви дюни, без обаче да е доказано откъде докъде се простират те, както и точното местоположение на автомобила, и дали той попада именно върху такъв тип защитена територия. Сочи, че вмененото нарушение по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК не е доказано и от субективна страна предвид липсата на забранителни знаци, указващи забрана за паркиране, които касаторът би могъл да възприеме и въпреки това виновно да паркира автомобила на забранено място. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП и претендира присъждане на разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. В. Ч., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. В допълнение сочи, че от приложените във въззивното производство снимки ясно се вижда, че настилката върху която са паркирани колите е чакъл, която е изкуствено насипвана допълнително и дори да е имало образувания на дюни, те са били заличени и няма как да се приеме, че е извършено деянието, тъй като няма как да се възприеме, че е имало дюни, там където са били паркирани автомобилите.

Ответната страна – Началник сектор „Охранителна полиция“ Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., депозира писмени бележки с.д. 15743/01.10.2025г., в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на Г. Д. И. против НП № 442а-195/24 от 07.01.2025г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лв, за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 16.08.2024 г., около 11: 31ч., в к.к. "Шкорпиловци", село Шкорпиловци, област Варна И. бил паркирал собствения си лек автомобил марка "Сузуки Витара" с рег. № ** **** ** върху крайбрежната и плажна ивица и дюните в границите на морски плаж „Шкорпиловци – север“ в поземлен имот с идентификатор 83404.502.36 по кадастрална карта и кадастралните регистри на землището на село Шкорпиловци. Нарушението било установено от служители на Общинска администрация гр. Долни Чифлик, по време на проверка на защитена зона и било документирано в констативен протокол от 16.08.2024 г. и снимков материал. Повикан бил полицейски екип, част от който бил св. И. К. А., който издал спрямо жалбоподателя Г. Д. И. АУАН за допуснато нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, като впоследствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което на Г. Д. И., за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, било наложено наказание по чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК "глоба" в размер на 1000 лв.

За да потвърди наказателното постановление, въззивната инстанция приела, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, и са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ВРС намерил че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, което позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено, и да организира адекватно защитата си. Въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство фактическата обстановка е била правилно изяснена, като въз основа на констатираните факти е бил приложен правилно и материалния закон. Мотивирано отхвърлил възраженията на И. във връзка с начина на описание на мястото на нарушението и отсъствието на указателна табела. Изложил е мотиви, че отговорността на И. за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е била ангажирана правилно по чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК и е наложена санкция в минималния размер, предвиден от законодателя. Изводите си основал на показанията на разпитания в хода на съдебното производство актосъставител И. А., които кореспондират с доказателствата, налични в преписката.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно тяхната оценка.

Лишени от основание са възраженията на касатора, обосноваващи незаконосъобразност на наказателното постановление поради неспазване на административнопроизводствените правила при издаването му.

Неправилно касаторът сочи, че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да тече от датата на съставяне на Констативния протокол - 16.08.2024г., и е изтекъл на 16.11.2024г. Нарушението се счита за открито, когато има достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, т.е., когато са налице факти и обстоятелства за определено действие или бездействие на конкретно лице и това поведение от обективна страна сочи на извършено административно нарушение. В случая нарушителят е установен от контролните органи на 04.11.2024 г., когато касаторът е декларирал по предвидения в закона ред, че той е управлявал процесното МПС при осъществяване на нарушението. Доколкото АУАН е съставен на 02.12.2024 г., към посочената дата не е изтекъл нито тримесечния срок от установяване самоличността на нарушителя, нито едногодишния срок от извършване на нарушението. Не е изтекъл и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като оспореното НП е издадено в шестмесечния такъв от съставяне на акта и в едногодишния срок от извършване на нарушението.

Противно на изложеното в жалбата няма нарушение в процедурата по издаване на АУАН поради факта, че актосъставителят не е бил очевидец на нарушението. АУАН е изготвен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, в която установяването на нарушението е въз основа на официален документ, и при която не са необходими свидетели. В случая, обаче, в процесния АУАН като свидетел е вписано и длъжностното лице при Община – Долни чифлик, което има качеството на очевидец по установяване на нарушението, описано и в Констативен протокол от 16.08.2024г. Следователно не е налице нарушение на производствените правила, тъй като актът е съставен в присъствието на един свидетел, за когото е установено, че е очевидец. Нарушителят е присъствал на това процесуално действие, поради което няма нарушение на неговото право на защита.

Неоснователно е и оплакването на касатора, че районният съд неправилно е приложил материалния закон. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че установеното от фактическа страна в хода на делото правилно е квалифицирано от наказващия орган по приложения административнонаказателен състав. В случая е безспорно установено, като доказано, както извършването на нарушението, така и неговия автор, а също и неговата вина.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. Легално определение на понятието "пясъчни дюни" е дадено в § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК и това са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни /бели/ дюни, неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ и облесени дюни.

Видно от горното за да е съставомерно деянието следва да се установи, че мястото попада в обхвата на "сиви дюни" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК. Настоящият състав намира за неоснователен довода в касационната жалба, че не е било установено по категоричен начин мястото на забраненото паркиране, респективно - че съответно нарушението е останало недоказано по несъмнен начин. Както в АУАН, така и в НП имотът, върху който има образувани дюни и съответно наказаното лице незаконосъобразно е паркирало лек автомобил, е вписан с идентификатора му по КККР на с. Шкорпиловци. Самото наличие на дюни в границите на крайбрежната ивица на плаж "Шкорпиловци-север" в землището на с. Шкорпиловци също е установено по безспорен начин, видно от констативен протокол от 16.08.2024г. и писмо на министерство на туризма с изх. №Т-94-Д-66/16.08.2024г. Съгласно Констативния протокол от 16.08.2024г., при извършено обхождане на северната част на морски плаж „Шкорпиловци“ в ПИ 83404.502.36 е установено, че върху сива дюна са паркирала автомобили, между които и автомобилът, управляван от касатора по настоящото дело. Посочено е и, че има поставени обозначителни информационни табели на северния плаж Шкорпиловци. Констативният протокол представлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение, т.е. обвързващ официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, вр. чл. 144 и чл. 228 от АПК. Констативният протокол е издаден от длъжностни лица в Община – Долни чифлик в кръга на функциите им и в пределите на тяхната компетентност, по установения ред и форма и удостоверява факта на извършване на нарушението. В подкрепа на горното, разпитаният във въззивното производство актосъставител изрично сочи, че съставителите на Констативния протокол от отдел „Екология“ – Община Долни чифлик са засичали паркираните автомобили с тяхно GPS устройство, като са налагали местоположението на карта на дюните. Извършеното от касатора нарушение се потвърждава и от справка рег. №442р-876/07.01.2025г. и декларации от 03.10.2024г. и 04.11.2024г.

Неоснователно е и следващото възражение на касатора, че не е доказано виновното му поведение. С деянието си касаторът е проявил най – малкото небрежност, а това обосновава неговата вина. В случая не е необходимо да има поставени обозначителни за наличието на пясъчни дюни знаци или такива, които забраняват паркирането, респективно спирането за престой, тъй като забраната за паркиране на пясъчни дюни произтича непосредствено от закона. Твърдението на касатора, че мястото е било застлано със чакъл не се подкрепя от останалите кореспондиращи си доказателства по делото.

Основателно, но неотносимо към материалната законосъобразност на издаденото НП, е възражението на касатора за отразената в актовете собственост на процесното МПС, с което е извършено нарушението. Правната норма, въз основа на която е санкциониран касатора не изисква специално качество на субекта на процесното нарушение, респективно - правно ирелевантно за налагане на предвиденото административно наказание е дали санкционираното лице е собственик или не на процесното МПС. В случая, това, което е от значение и което е безспорно установено, е единствено фактическото осъществяване на забраненото в чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК действие - преминаването, паркирането и престоят на превозни средства върху неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни).

В обобщения, касационната инстанция намира, че не са налице съществени противоречия във фактите, които да създават съмнения в обвинителната теза на наказващия орган и да опровергават фактическите констатации на въззивния съд. Наказателното постановление е съобразено и с целта на закона, регламентирана в чл. 2, т. 1 от ЗУЧК, която е създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие и по т. 3 - опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси.

По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП в релевантната й редакция към датата на приключване на устните състезания по делото, в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 959 от 31.07.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20253110202185/2025 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Г. Д. И., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.