Решение по адм. дело №416/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила жалба от ЕТ Б. М. - В.М., действащи чрез адв. Б. Д., АК - Русе. Жалбата е насочена срещу Уведомително писмо с изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С писмото е за извършена оторизация и отказано плащане на сумата от 72 974.94 лева за подпомагане по интервенция Е. - НИП за кампания 2023г. по подадено от едноличния търговец заявление за подпомагане с УИН 18/300623/06219.

Оспорва се частта от УП с отказано плащане на сумата от 72 974.94 лева за подпомагане по интервенция Е. - НИП за кампания 2023г.

В жалбата подробно и мотивирано се релевират доводи, че така оспорения административен акт липсват достатъчно пълни и ясни мотиви за направените намаления/отказаното плащане по интервенция Е. - НИП за кампания 2023г. При издаването на Уведомително писмо на ДФЗ с изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025 г., изпълнителният директор на ДФЗ е допуснал съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което било самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, предвид и цитираната в тази насока съдебна практика на ВАС, V отд. Сочи се още, че наличните, но недостатъчни мотиви са изложени в табличен вид, с пояснения към съответната таблица, но не ставало ясно коя точно хипотеза е приложена и по отношение на кой имот или за кое неизпълнение. Същото се установявало и в приложение на таблица 19.1, касаещо интервенциите по Е. - НИП /Приложение 19/, в което не били отразени площи. Не било посочено и при коя конкретна хипотеза от всички изброени в разясненията към таблицата е направено намаляването или отказа за подпомагане. Нямало яснота и в таблица 19.2 в която пък били посочени имената на препаратите за растителна защита, категорията на употреба и други данни за тези препарати.

Това оплакване съдът подвежда по хипотезата на чл.146, т.2 и т.3 от АПК – „неспазване на установената форма“ – досежно твърдяната липса на мотиви, което е и нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по т.3 - „съществено нарушение на административнопроизводствени правила“, свързано с липсата на мотиви и неяснотата на административния акт, непозволяваща организиране на адекватна защита срещу него.

В жалбата се релевират и аргументи по съществото на спора, като се сочи, че в Таблица 19.2 от Приложение 19, срещу препарата Бутизан /позиция 4 от таблицата/, неправилно било посочено, че същият е от първа професионална категория, тъй като със Заповед № РД 11-1857 / 07.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, е изменена категорията на употреба на БУТИЗАН 400 СК от I категория на II категория. Съответно това е следвало да бъде съобразено от АО към датата на разглеждане на заявлението на ЕТ Б. М. - В.М. и оторизиране на плащането, независимо, че тази промяна в категорията на употреба на БУТИЗАН 400 СК е настъпила след срока за подаване на заявленията за подпомагане по съответната мярка. Основание по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

Същите доводи се излагат и поддържат и в съдебна зала.

Иска се от Административния съд да отмени Уведомително писмо с изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025г. в частта за отказано плащане на сумата от 72 974.94 лева за подпомагане по интервенция Е. - НИП за кампания 2023г. по подадено от едноличния търговец заявление за подпомагане с УИН 18/300623/06219, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, [населено място]. Претендират се направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФЗ [населено място], действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Ж., счита жалбата за неоснователна, като излага подробни доводи за законосъобразност на административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на търсените от жалбоподателя разноски.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Фактите :

Няма спор между страните, че ЕТ Б. М. - В.М., от [населено място], община Русе е земеделски производител.

На 10.04.2023г., ЕТ Б. М. - В.М. подал до ДФЗ общо заявление за подпомагане (л.93 и сл. от адм. преписка) с УИН 18/300623/06219 и заявление за подпомагане за кампания 2023 от 23.06.2023г.

Исканото подпомагане е основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) и касае Е. схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Е.-БРЕИ), Е. схема за намаляване използването на пестициди (Е.-НИП) и Е. схема за разнообразяване на отглежданите култури (Е.-РОК).

Неразделна част от това заявление са таблиците към него (л.101 и сл. от адм. преписка), първата от които е за използваните парцели, за които иска подпомагане. Видно от тази таблица е, че ЗП иска подпомагане по ОПДУ за всичките 31 броя БЗС. Втората таблица описва Е. схемите за 2023г., за които се кандидатства и конкретните БЗС-26 броя, свързани с приложение на тези Е.-схеми. Видно от таблиците е, че са заявени 800.48 ха по ОПДУ и 714.46 ха по Е. схема за намаляване използването на пестициди.

На л.37 от адм. преписка е представена и таблица 2, свързана с подадени от ЗП данни към ДФЗ досежно приложението и проверката на Е.-НИП, като тези документи са подадени, съответни извлечени от СЕУ(Системата за електронни услуги). По т.25 от таблицата е описана фактура за закупуване на ПРЗ (препарат за растителна защита) Бутизан 400 СК, а като количество е посочено 250 л.

В следваща такава таблица виждаме, че същият този ПРЗ „Бутизан 400 СК“ е посочен като неподходящ за Практика 1 и Практика 2.

На 09.04.2024г., зам. изпълнителният директор на ДФЗ отправил питане(л.67 от адм. преписка) до изпълнителния директор на БАБХ, свързано с искане за предоставяне от БАБХ на списък на разрешените за употреба в България ПРЗ, с уточнение кои от тях съдържат глифозат и кои са от П. професионална категория.

На 25.04.2024г. в ДФЗ е получена информация по отправеното запитване, която информация според придружителното писмо била актуална към месец юли 2023г. В таблицата на л.70 и сл. от адм. преписка е видно, че под №43 е записан ПРЗ Бутизан 400 СК, с посочена П. професионална категория.

До изпълнителния директор на БАБХ е изпратено ново запитване(л.83 от адм. преписка), свързано с уточняване за всеки един от ПРЗ, П. професионална категория, дали е третиране на семена или не.

На 21.06.2024г. в ДФЗ постъпва писмо от изпълнителния директор на БАБХ, с приложена таблица по повод допълнителното запитване. От нея е видно, че Бутизан 400 СК не се употребява за третиране на семена.

Така на 01.06.2025г., изпълнителният директор на ДФЗ издава и оспореното в настоящото производство Уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/1347 от 01.06.2025г., с което е извършена оторизация и отказано плащане на сумата от 72 974.94 лева за подпомагане по схема за интервенция Е. - НИП за кампания 2023г. по подадено от ЕТ Б. М. - В.М. заявление за подпомагане с УИН 18/300623/06219. То е изтеглено на 03.06.2025г., от СЕУ от ЕТ, а жалбата срещу отказаната сума за оторизация по схема за интервенция Е. - НИП за кампания 2023г. е депозирана пред АС-Русе на 13.06.2025г.

Към жалбата е приложено като доказателство (л.42) и Заповед №РД 11-1857/07.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ. От нея е видно, че от датата на издаването на заповедта се променя част от характеристиките на ПРЗ „Бутизан 400 СК“, като категорията на употреба от П. професионална категория става на Втора професионална. От приложено към доказателствата писмо от Асоциация за Растителна индустрия в България става ясно, че причината за тази промяна, не само по отношение на ПРЗ Бутизан 400 СК, а като цяло на ПРЗ от П. професионална категория е не в промяна на съставки, а на основание критериите за определяне на категорията, съгласно Наредба за разрешаване.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Уведомително писмо с изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025г., издадено от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” по заявление УИН 18/300623/06219, е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Съдът приема, че в оспорената му част то е издадено при съществено нарушение на административно-производствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, включително и в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.

Издателят на оспорения административен акт е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдържанието на уведомителното писмо не е достатъчно ясно и мотивирано относно отказано плащане на сумата от 72 974.94 лева за подпомагане по интервенция Е. - НИП за кампания 2023г. Съгласно тази норма индивидуалния административен акт следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В таблица 1, в колона 2 по отношения на схема за интервенция Е. - НИП, е записано искана сума – 72 974.94 лева, а в колона 3 „Намаления“ – същата - 72 974.94 лева.

В обясненията под таблицата е записано, че в колона 3 „Намаления“ се отчита намаления на субсидията в резултат на извършени проверки съгласно чл.70 от ЗПЗП, административни санкции съгласно чл.76 от ЗПЗП, намаления съгласно чл.82, чл.83 и чл.88, т.1, т.4-8 от „Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции“ и намаления съгласно чл.17 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато е приложимо.

Това са няколко различни хипотези, в различните разпоредби от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., при които АО е възможно или да намали с определен % исканата субсидия или да я откаже изцяло. Коя точно е приел, че е налице, от тази част на УП не става ясно. Всъщност АО е отказал изцяло субсидията, видно от таблицата. НО в разпоредбата на чл.88, в т.1-8 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., издателят й е предвидил осем различни хипотези, при които се намалява размера на плащането или се отказва плащане.

Поглеждайки внимателно Приложение 19, свързано с Е. схема за намаляване на пестициди(л.16 и сл. от адм. преписка) виждаме следното в първата част на таблицата – Подадена е декларация по Е.-НИП, а в КОЛОНА 3 е записано „НЕ“ под описание на колоната със следното съдържание „В декларативната част е посочено, че не са използвани ПРЗ на заявените площи за подпомагане по Е.-НИП за Практика 1“. В описанието под таблицата е посочено още, че „На основание чл.41, ал.4 от Наредба № 3, плащането по еко схемата по ал.1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал.2 и е диференцирано според типовете земеползване-за обработваеми земи, за трайни насаждения или за постоянно затревени площи“.

В обясненията още по - долу е записано, че „Съгласно декларираните от Вас данни, след извършване на проверките по реда на чл.70 от ЗПЗП, в Таблица 19.1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. За тези площи ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.88, т.7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“. Следва таблица с описани ПРЗ, като в последните две колони е записано „Подходящо за Практика 1“ и „Подходящо за Практика 2“. Срещу препарата Бутизан 400 СК в тези две колони е посочено „НЕ“. Следват и обяснения за всяка една колона, като е уточнено нпр за Колона 7 - „Подходящо за Практика 1“, че когато използването на ПРЗ е от втора професионална категория….в колоната се попълва „Да“. Записано е кога се попълва „Не“ и е уточнено, че когато има един или повече записи с отговор „Не“ в Колона 7, стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане.

Този внимателен преглед на гореустановеното бе извършен, за да аргументираме защо съдът счита, че липсва яснота и мотивираност на АО относно отказаното плащане на сумата от 72 974.94 лева за подпомагане по интервенция Е. - НИП за кампания 2023г.

Съдебната практика в това отношение е категорична, че така издадено, при липса на достатъчно ясни мотиви, УП в оспорената му част е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Фактическите основания не могат да се извлекат и от документите, предхождащи и съпровождащи издаването на оспореното уведомително писмо – заявлението за подпомагане и съответните приложения, както и от приложената в преписката кореспонденция със изпълнителния директор на БАБХ. В УП не се сочи кога точно са направени тези административни проверки, а дори и липсва такъв конкретен текст.

Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. В случая в оспорения административен акт липсва и препращане към други документи, съдържащи се в преписката по издаване на акта. Липсата на конкретно посочени фактически основания и съответните на тях правни изводи нарушава правото на защита на адресата на издадения акт, както и препятства съдебния контрол.

Нещо повече. Съгласно чл.41, ал.4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., „Плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи“. Никъде в УП, или в придружаващите го документи, с оглед на отказа на АО за изплащане на исканата субсидия не откриваме диференциация според типовете земеползване и съответно дали недопустимостта или несъответствията за уважаване на исканото подпомагане са свързани с определен вид от тези площи, или касае всичките видове. Защото както посочихме по-горе видно от таблиците към УП е, че са заявени 800.48 ха по ОПДУ и 714.46 ха по Е. схема за намаляване използването на пестициди (Е.-НИП), където земеделският стопанин е посочил 26 броя БЗС. Липсва разграничение за кои БЗС и кои типове земеползване АО приема, че е ползван ПРЗ Бутизан 400 СК, с посочена П. професионална категория.

Издателят на уведомителното писмо продължава порочната практика в производството по издаване на ИАА по ЗПЗП да не изпълнява задължението си за мотивиране на актовете съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В чл.20 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни липсва такова изискване. Според тази разпоредба, относима към конкретното УП, Държавен фонд "Земеделие" уведомява кандидата с уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по интервенциите и мерките по чл. 1 чрез СЕУ. Това по никакъв начин не освобождава издателя на УП, което е ИАА по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, да не спазва разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Напротив.

Липсата на мотиви е самостоятелно основание за незаконосъобразност на УП с изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025г. в оспорената му част.

Уведомителното писмо, предмет на контрол пред РАС /в частта, която се оспорва/ е издадено, както правилно се твърди от оспорващата страна, и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Същественото нарушение се състои в нарушаване на правилото на чл.35 от АПК, съгласно което „Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени“.

Съгласно цитираната и по-горе чл.41, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., „Допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, и/или 2. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2024 г., в сила от 1.11.2024г.) при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби)“.

Според чл.41, ал.3 от същата Наредба, „Земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи.

А изр. 2-ро на чл.41, ал.3 Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява „към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни“.

Не е спорно, видно е и от доказателствата в административната преписка, че ЗП ЕТ Б. М. - В.М. за процесната 2023г. е закупувал ПРЗ Бутизан 400 СК, с посочена П. професионална категория.

Не е спорно, че изпълнителният директор на ДФЗ на два пъти е изискал от БАБХ да му се представи списък на разрешените за употреба в България ПРЗ, с уточнение кои от тях съдържат глифозат и кои са от П. професионална категория. Факт е, че в самата кореспонденция е поискано тази информация да е актуална към юли месец 2023г., именно предвид срока по чл.12, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни и точно така е била подадена към ДФЗ.

Независимо от липсата на достатъчно мотиви в оспорения АА, съдът приема че по същество административният орган е приел следното: Спазвайки „буквата на закона“, в случая разпоредбата на чл.41, ал.3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. според която „Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни“, изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното пред АС-Русе УП с отказ за подпомагане. Приел е, че ЗП е използвал ПРЗ Бутизан 400 СК, с посочена П. професионална категория, а това прави искането за финансиране/подпомагане по Е. схема за намаляване използването на пестициди (Е.-НИП) недопустимо.

Този извод на изпълнителния директор на ДФЗ е в нарушение на закона и целта му.

Видно от представените с жалбата доказателства е, че съгласно Заповед №РД 11-1857/07.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, от датата на издаването на заповедта се променя част от характеристиките на ПРЗ „Бутизан 400 СК“, като категорията на употреба от П. професионална категория става на Втора професионална. От приложено към тези доказателства писмо от Асоциация за Растителна индустрия в България става ясно, че причината за тази промяна, не само по отношение на ПРЗ Бутизан 400 СК, а като цяло на ПРЗ от П. професионална категория е не в промяна на съставки, а на основание критериите за определяне на категорията, съгласно Наредба за разрешаване.

Това означава, че на практика ПРЗ Бутизан 400 СК, с посочена П. професионална категория е преминал в по-лека такава, и то в същата стопанска година, само дни след приключване на срока за приемане на заявления за подпомагане на ЗП. И по-важното е, че е прекатегоризиран не заради промяна на съставки в неговото съдържание, а поради административна промяна. От датата на издаване на Заповед №РД 11-1857/07.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ до датата на изготвяне на УП изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025г. са изминали почти две години. Административният орган е следвало да съобрази тази промяна по отношение на ПРЗ Бутизан 400 СК и едва тогава да издаде уведомителното писмо. Този пропуск е на практика неизясняване от АО на факта на реалното влияние на ПРЗ, ползван от ЗП. А това е нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, като с несъбирането на допълнително доказателства за изясняване на обективната истина, АО е нарушил и следващата норма - на чл.36 от АПК. Ако беше изяснил и съобразил това, издателят на УП щеше да приеме, че ЗП подлежи на подпомагане по Е. схема за намаляване използването на пестициди (Е.-НИП).

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт в оспорената му част е издаден и в нарушение на материалния закон и целта на закона.

И ако за изпълнителния директор на ДФЗ оправдание е разпоредбата на чл.41, ал.3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., то за съда в случая следва да намери приложение чл.142, ал.2 от АПК, според която „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания“. Така, съобразявайки Заповед №РД 11-1857/07.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, съдът приема, че така издаденото и оспорено УП изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025г. е в нарушение на закона-ЗПЗП, подзаконовите актове по прилагането му и целта на закона.

По изложените по-горе съображения съдът намира жалбата за основателна и доказана. Административният акт страда от пороците, записани в чл.146, т.2, т.3 и т.4 и 5 от АПК..

Съдебната практика е непротиворечива досежно причините, по които съдът приема, че административният акт е издаден както при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и при съществено нарушение на административно-производствени правила. УП изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025г. е и в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона.

Това налага отмяна на УП изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025г. в оспорената му част.

Преписката следва да се изпрати на ответника - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателна агенция за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 18/300623/06219 по интервенция Е. - НИП за кампания 2023г., подадено от ЕТ Б. М. - В.М., при спазване на процедурата по издаването му и дадените по-горе указания по прилагане на закона.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК административният орган дължи направените и доказани от жалбоподателя разноски в съдебното производство. Те са поискани за адвокатско възнаграждение и доказани в размер на 2650 лева и държавна такса в размер на 50 лева. От процесуалният представител на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2“. В случая делото е с материален интерес 72974.94 лева. Минималното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата е в размер [рег. номер]. плюс 8 % за горницата над 25 000 лева. Адвокатът на ЕТ Б. М. - В.М. е поискал сумата от 2650 лева, която определено е под минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Това прави възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение неоснователно.

Воден от горното, на основание чл.172 от АПК, вр. с чл.173, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по оспорване на ЕТ Б. М. - В.М., Уведомително писмо, изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано плащане на сумата от 72 974.94 лева за подпомагане по интервенция Е. - НИП за кампания 2023г. по подадено от едноличния търговец заявление за подпомагане с УИН 18/300623/06219.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за подпомагане по интервенция Е. - НИП по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2023 година, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

Осъжда Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателна агенция [населено място] да заплати на ЕТ Б. М. - В.М., [ЕИК] направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2650 (Две хиляди шестстотин и петдесет) лева и 50(Петдесет) лева - за държавна такса за завеждане на делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.