№ 1542
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20251100900472 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Константина Рядкова, като разгледа търг. дело № 472 по
описа за 2025 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „БМ-ГРУП-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ж.к. ********, представлявано от
управителя А.Н.А., срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. Московска № 33,
представлявана от кмета В.Т., кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
сумата 29712,69 лева - възнаграждение по договор № РТР23-ДГ55-3 от 23.10.2023 г.,
представляващо неплатен остатък по фактура № **********/19.02.2024 г. на обща стойност
1
94673,69 лева с ДДС и сумата 15584,44 лева - неустойка за забава в плащането по договора в
максимален размер, начислена за периода 20.02.2023 г. - 09.03.2025 г..
Ищецът твърди, че след проведена обществена поръчка сключил със Столична община
договор № РТР23-ДГ55-3 от 23.10.2023 г., като на 24.11.2023 г. бил подписан двустранен
протокол за приемане на извършени СМР, за дължимото възнаграждение за които дейности
била издадена фактура № 929/19.02.2024 г. на стойност 94673,69 лева с ДДС, която била
частично заплатена. Остатъкът в размер на 29712,69 лева не бил заплатен, въпреки че
възложителят в писмо за потвърждаване на салда, признал дължимостта му. В договора била
предвидена неустойка за забава в размер на 0,5 % от незаплатеното възнаграждение, но не
повече от 10 % от общата стойност на договора (155844,41 лева). Забавата в плащането на
сумата 29712,69 лева продължила за периода 20.02.2023 г. - 09.03.2025 г., поради което
дължимата неустойка надхвърляла максималния уговорен размер от 15584,44 лева и ищецът
претендира присъждането на последния.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира такъв, с който признава да
дължи главницата, но оспорва да дължи мораторна неустойка и разноски, тъй като не
разполагал с необходимите средства, поради неприет бюджет. Счита, че тъй като не е
търговец спорът следва да се разгледа по общия ред. Възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 365, т. 2 ГПК по правилата за разглеждане на търговски спорове се разглеждат
и тези, произтичащи от договор за обществена поръчка, какъвто е процесният.
В допълнителната искова молба ищецът заявява, че по отношение на главното вземане
е налице признание на иска и следва да бъде постановено решение при признание на иска.
Счита, че липсата на приет бюджет не освобождава длъжника от задължението да извърши
плащане по сключения договор и забавата на общо основание поражда задължение за
заплащане на мораторна неустойка.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА не е упражнила процесуалното право да депозира
отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 17.08.2025 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че между тях е сключен договор
№ РТР23-ДГ55-3 от 23.10.2023 г., в рамките на който са изпълнени и приети от СТОЛИЧНА
ОБЩИНА СМР, като за възнаграждението за които е издадена фактура №
**********/19.02.2024 г., от която е налице неплатен остатък в размер на 29712,69 лева.
Видно от съдържанието на договор № РТР23-ДГ55-3 от 23.10.2023 г., в разпоредбата
на чл. 38 страните предвидили при незаплащане в срок на дължимото за изпълнените работи
възнаграждение, да се дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден просрочие, но не
повече от общата стойност на строителните работи, установена в чл. 5 от договора, която
стойност възлиза на сумата 155844,41 лева.
Видно от протокол за приемане на извършени СМР № 1 от 04.12.2023 г., подписан от
страните, възложителят приел без забележки изпълнени работи на обща стойност 155844,41
лева с ДДС. С протокол за приемане на извършени СМР № 2/24.11.2023 г. страните
установили извършени към този момент СМР на стойност 94673,69 лева, за която била
издадена процесната фактура № **********/19.02.2024 г., от която СТОЛИЧНА ОБЩИНА с
платежно нареждане от 03.09.2024 г. погасила сума в размер на 64961 лева, като остатъкът
2
по така издадената фактура, останал непогасен и съответно е предмет на предявения главен
иск в размер на 29712,69 лева, който ответникът не оспорва.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение предявения главен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иск за реално изпълнение на задължение за престиране на
възнаграждение за изпълнена конкретно възложена работа, се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума,
представляваща възнаграждение за изпълнени строително-ремонтни работи; настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално
изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца „БМ-ГРУП-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на
съответната парична сума (възнаграждение за извършена работа), е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна (СТОЛИЧНА ОБЩИНА) носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая
възложителят не оспорва, че в резултат на изпълнената съгласно договора работа, в правната
му сфера възникнало задължение за заплащане на дължимото възнаграждение, което само
частично погасил.
Договорът за изработка включва в съдържанието си две основни облигаторни
задължения за страната, дължаща характерната престация – изпълнителя, а именно да
извърши качествено и в срок уговорената работа съобразно възлагането и да предаде
овеществения резултат (ремонт и възстановяване на детски площадки) на възложителя, а
за последния - да приеме (волеизяви относно одобряване/неодобряване на) извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал.
1, изр. 1 ЗЗД.
Принципно възнаграждението, следващо се за извършена възложена работа, по
правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, е изискуемо от приемане , като съдебната практика е
категорична, че приемането на извършена работа, възложена с договор за изработка,
обхваща два момента: 1). фактическото получаване на изработеното от поръчващия и 2).
признанието, че изработеното съответства на възложеното.
В решение № 84/30.07.2015 г. по търг. дело № 1428/2014 г. на ТО на ВКС, е разяснено,
че релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление
на възложителя, придружаващо предаването на готовия резултат, че счита същия за
съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо
изразено одобрение на изпълненото. Простото разместване на фактическата власт върху
работата (ремонтирани детски площадки), без съпровождащо го изрично или мълчаливо
изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не
съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, т. е. необходима за приложението на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД е кумулацията на фактическо (предаването) и правно действие
3
(одобрение).
В случая в нарочен двустранно подписан протокол за приемане на извършени СМР от
04.12.2023 г. възложителят е изразил воля, че приема за изпълнени посочените в протокола
видове работи, в съответните количества и на съответната стойност. В протокола не е
отразено, че изпълненото не съответства на договора или страда от недостатъци, които могат
да се забележат при обикновен преглед, поради което следва да се счете, че възложителят
СТОЛИЧНА ОБЩИНА е приела изработеното като изцяло съответно на възложеното.
С одобряване на изпълнената работа, в правната сфера на СТОЛИЧНА ОБЩИНА е
породено задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, което е с настъпил
падеж и съответно ответникът на 03.09.2024 г. е престирал изпълнение, но само частично –
не в пълния дължим обем, като е налице остатък в размер на 29172,69 лева, с настъпил
падеж, което означава, че предявеният главен иск е изцяло основателен.
Относно акцесорния иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена /глобално или в процент/ парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, основателността на иск, при
квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от предпоставките: наличие на валидно
главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка и релевирано
неизпълнение на главното задължение.
От писмените доказателства, събрани в хода на производството, се доказа
съществуването на правоотношение, породено от сключения договор № РТР23-ДГ55-3 от
23.10.2023 г., в който е уговорено и акцесорно задължение за страната възложител –
СТОЛИЧНА ОБЩИНА да престира на кредитора-изпълнител мораторна неустойка в размер
на 0,5 % от дължимото възнаграждение за всеки ден забава, но не повече от 10 % от общата
стойност на договора, която е 155844,41 лева, с включен ДДС (чл. 5, ал. 1 от договора).
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като
4
абсолютна предпоставка за нейната действителност - така решение № 247/11.01.2011 г. по т.
д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О., и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на
ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за проверка валидността на неустоечната
клауза, съдът намира, че същата не противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният
размер от 0,5 % от неиздължената по договора сума за всеки ден забава, не нарушава
принципа на справедливост, още повече, че е уговорен и краен предел за начисляване на
неустойката - 10 % от стойността на договора, който максимален размер на неустойката е
съответен на установения размер на общо приложимото мораторно обезщетение –
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Това означава, че неустоечната
клауза е валидна и е породила акцесорно задължение в правната сфера на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА.
Възникването на акцесорното вземане за неустойка предполага длъжникът да е в
забава на обезпеченото с неустойката задължение, а забавата настъпва след падежа на
задължението, който е 20 дни след подписване на констативен протокол, удостоверяващ
изпълнението на всички възложени СМР – чл. 6, ал. 1, т. 3 от договора. Такъв протокол е
подписан на 04.12.2023 г., съответно възложителят е дължал изпълнение до 24.12.2023 г. и
от 25.12.2023 г. е изпаднал в забава. Ищецът обаче претендира забавата да е настъпила на
20.02.2024 г. (датата, следваща издаването на фактура № **********/19.02.2024 г.) и
съответно за периода 20.02.2024 г. – 09.03.2025 г. (денят, предхождащ подаването на
исковата молба) са изминали 382 дни, което означава, че при размер на неустойката от 5 %
върху неплатеното възнаграждение за всеки ден, размерът на неустойката би възлязъл на
сумата 56751,24 лева, затова следва да се приложи уговореният максимален размер на това
акцесорно вземане – 10 % от стойността на договора или 15584,44 лева.
Това сочи на основателност и на акцесорния иск. Доводите на ответника, че забавата
му е в резултат на липсата на предвидени бюджетни средства, са неоснователни, с оглед
изричната разпоредба на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, съгласно която обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност. А престирането на мораторна неустойка е именно реализиране на договорната
отговорност на СТОЛИЧНА ОБЩИНА за вредите от неточното във времево отношение
изпълнение на задължението за заплащане на дължимото на „БМ-ГРУП-ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД възнаграждение по договор № РТР23-ДГ55-3 от 23.10.2023 г..
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ищеца „БМ-ГРУП-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, което доказва извършени такива в
общ размер от 7931,91 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, като от страна на
ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение не са релевирани.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. Московска № 33,
представлявана от кмета В.Т., да заплати на „БМ-ГРУП-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК
5
*********, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ж.к. ********,
представлявано от управителя А.Н.А., на основание чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата
29712,69 лева - възнаграждение по договор № РТР23-ДГ55-3 от 23.10.2023 г.,
представляващо неплатен остатък по фактура № **********/19.02.2024 г. на стойност
94673,69 лева, с ДДС и сумата 15584,44 лева - неустойка за забава в плащането по договора
в максимален размер, начислена за периода 20.02.2023 г. - 09.03.2025 г., ведно със законната
лихва върху всяка от тези суми от предявяване на исковата молба – 10.03.2025 г. до
окончателното им погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 7931,91 лева
(седем хиляди деветстотин тридесет и един лева и деветдесет и една стотинки) – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6