№ 149
гр. Харманли, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20255630100530 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.45
от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. С. Г., ЕГН:
********** от гр.Харманли, ул. „...., чрез адв.Г.Г. от АК – Хасково, против Г. К. Г.,
ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. „...., в която се сочи, че на 03.11.2023г. в гр.Харманли,
по обяд, ищецът и неговите приятели Р.Н.Я и Г. Ж. Г. решили да отидат да обядват на ЖП
гарата, където имало павилионче, в което приготвяли скара. Когато пристигнали, видели, че
има опашка от чакащи хора, поради което Р. се наредил, а той и Г. застанали отстрани до
близкия подлез, за да изчакат да поръчат чрез него. Докато двамата си говорили непознат за
него мъж се приближил до тях и ударил Г. с юмрук в областта на лицето и той побягнал
надолу по стълбите към подлеза, а ищецът се изправил, за да види какво става с него,
непознатият за него мъж му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето и по-конкретно - в
дясната му скула, от който удар паднал на земята, почувствал се много зле, с дясното око
виждал замъглено, по цялото тяло му избила пот и му се догадило. Успял да се изправи и
тръгнал по стълбите на подлеза, където бил Г. и двамата с него отишли до павилиона при Р.,
който допреди да ги види, не бил разбрал какво се било случило. По това време непознатият
за него мъж, който го ударил, вече си бил тръгнал от района на ЖП гарата. Оказало се, че
това бил Г. К. Г., по прякор „Лявото“, с когото никога не бил общувал и не познавал до този
момент, единствено му бил познат по физиономия, защото го бил засичал в града.
Ищецът твърди, че след като Р. видял в какво състояние бил, се качили в автомобила
му и тръгнали към филиала на ЦСМП-Хасково в гр.Харманли. Тъй като той не бил в
1
състояние да шофира, Р. управлявал автомобила му.
Ищецът посочва, че бил изплашен, боляло го цялото лице, усещал как пулсира и не можел
да се съвземе от това, което се случило, а при пристигането им в центъра за спешна
медицинска помощ установили, че нараняванията му са изключително сериозни, поради
което лекарите му казали веднага да тръгва за гр.Хасково, където пристигнали с автомобила
на Р..
Ищецът изпаднал в ужас, притеснил се, че можело да му е нанесена непоправима
травма и лицето му да останело деформирано завинаги. Безпокоял се, чувствал, че се
влошавал с всяка изминала секунда. По време на пътуването му станало още по-зле, болките
му се засилили и то най-вече в областта на главата, като в същото време продължавал да се
поти. Никога преди не бил изпитвал подобен дискомфорт и толкова силна болка. Имал
чувството, че главата му щяла да се пръсне. Гадело му се през целия път до гр.Хасково, а
когато пристигнали в ЦСМП-Хасково, повърнал два пъти. В спешния център му поставили
система и му направили необходимите прегледи и изследвания. Установили, че има
счупвания, а от прегледа при офталмолог станало ясно, че счупената кост притискала окото
му и затова виждал замъглено. Лекарите констатирали, че състоянието му изисквало спешна
оперативна намеса, поради което бил транспортиран по спешност още в същия ден с
линейка до УМБАЛ „Св.Г.“ в гр.Пловдив, което било изключително травмиращо и
стресиращо изживяване за него. В момента, в който лекарите му казали, че трябвало да му се
направи операция, изпаднал в паника, всякакви лоши мисли преминали през съзнанието му.
Наред с огромния физически дискомфорт, който чувствал и който ставал все по- голям, бил
и емоционално разклатен и изключително обезпокоен за състоянието си. Чувствал се отчаян,
безпомощен и се боял, че можело да се стигне до необратими последици.
Ищецът посочва, че при постъпването му в УМБАЛ „Св.Г.“- гр. Пловдив, му били
направени множествено изследвания, сред които - компютър-томографско изследване,
образно изследване, клинични-лабораторни и други изследвания, които били необходими с
оглед влошеното му състояние и необходимостта от подготвяне за оперативна намеса. В
продължение на четири дни се налагало всеки ден да му бъдат извършвани гореизброените
изследвания, което освен, че било дискомфортно, било и много притеснително за него, тъй
като очаквал резултатите от всяко едно тях и се тревожел какви наранявания имал.
Ищецът твърди, че операцията му се състояла на 07.11.2023г., а поставената му
диагноза била „Счупване на костите на скулите и горната челюст, закрито Фрактура осси
зигоматици декстра“ и на 08.11.2023г. бил изписан от болничното заведение, като имал
насрочени два контролни прегледа съответно на 15.11.2023г. и на 22.11.2023г. Престоят му в
болницата продължил почти седмица, която седмица била най- тежката и трудна седмица,
която имал в живота си. По цял ден му правили различни изследвания, за да го подготвят за
предстоящата операция. В деня на самата операция се тревожел дали ще протече
безпроблемно и дали няма да възникнат някакви усложнения. Едни от най - страшните
мисли преминавали през ума му. Бил заобиколен от притеснените си близки, които се
опитвали да го успокоят, но те самите също не можели да прикрият, че се безпокоят за него
2
толкова, колкото и той. Това допълнително го тревожело, защото осъзнавал колко влошено
било състоянието му и колко сериозни били нараняванията му. Близките му носели и храна,
но нямал апетит, почти не ядял. Поради насъбралият му се от побоя стрес по цели нощи
будувал. Мислите му били насочени към момента, в който Г. Г. го ударил. Не намирал
логично обяснение, тъй като за него било непонятно какво можело да накара някого да
прояви подобна агресия към непознат човек, какъвто бил той за Г. Г.. Имал огромни
притеснения и за това дали щял да успее да се възстанови напълно след оперативната
намеса, дали нямало скулата му да бъде деформирана или да имал проблеми със зрението,
т.к. счупената кост притискала дясното му око. След операцията продължавал да изпитва
дискомфорт и да се чувства зле физически и психически. Дълго време след нея изпитвал
болки и се налагало периодично да ходи на прегледи и да приема медикаменти.
Възстановяването било продължителен процес. Преди всеки преглед се тревожел какво ще
установят лекарите по време на него и дали нямало да се окаже, че било възникнало някакво
усложнение.
Ищецът твърди, че животът му цялостно се променил след побоя. Ежедневието му
вече не било същото като преди. Споменът и уплахът от случката не можели да изчезнат от
съзнанието му. Нямал отговор на въпроса какво предизвикало проявената от ответника Г. Г.
спрямо него агресия. Страхувал се, че случилото се можело да се повтори. Започнал да има
проблеми със съня, както и било невъзможно да спи на дясната си страна за дълъг период от
време. Бил подтиснат и се затворил в себе си. Не искал да общува с никого и загубил
желание за всякакъв социален живот. Емоционално бил много зле.
Ищецът посочва, че живеел в малък град, в който всичко бързо се разчувало и ставало
достояние на хората, поради което случката с побоя също била станала известна на
съгражданите му и бил принуден да отговаря на въпросите на жителите на града относно
това какво и защо се било случило, което го карало да изпитва огромно неудобство и срам.
Ищецът заявява, че човекът, който му нанесъл удара, вследствие на който претърпял
гореописаните неимуществени вреди, бил ответникът Г. К. Г., ЕГН:********** и тъй като
осъщественото от него деяние съставлявало престъпление, с Определение №
166/09.12.2024г., по НОХД №572/2024г. по описа на РС- Харманли, съдът одобрил сключено
споразумение между прокуратурата и Г. К. Г., като признал последния за виновен за това, че
на 03.11.2023г., в гр.Харманли, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст, дължащо се на счупване на дясна горна челюст, ведно със счупване на
дясна ябълчена кост - престъпление по чл. 129, ал.2, пр.3, вр. ал. 1 от НК, за което му
наложил при условията на чл.54 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен
срок от три години.
Деянието, съставляващо престъпление и деликт, било извършено виновно от
ответника и вредите били причинени от него, поради което на основание чл.45 от ЗЗД бил
длъжен да ги поправи. Налице била и влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от
ГПК била задължителна за гражданския съд и доказвала противоправното деяние и вината
3
на ответника. Размерът на неимуществените вреди следвало да бъде определен от съда по
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Изхождайки от принципите на
справедливостта и съобразявайки съдебната практика по сходни случаи, ищецът смята, че
адекватният размер на обезщетение, което следвало да бъде присъдено в негова полза
възлизало на 20 000 лева /двадесет хиляди лева/.
Върху претендираната сума се дължала законна лихва от датата на увреждането
съгласно правилата на чл.86 от ЗЗД. Нейният размер за времето от увреждането -
03.11.2023г. до датата на завеждане на делото в съда възлизал на сумата 4186,89 лв.
С оглед на горното моли съдът на основание чл.45, вр.чл.51, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД, да
осъди ответника Г. К. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.Харманли, ул.„Дялко
Милковски“ №8, на основание чл.45 ал. 1 от ЗЗД да заплати на П. С. Г., ЕЕН: **********, с
постоянен адрес в гр.Харманли, ул.„Двадесет и втори септември“ №23 сумата от 20 000,00
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за виновно причинените от ответника
на ищеца неимуществени вреди от извършения на 03.11.2023г. в гр.Харманли деликт - удар,
довел до причиняване на средна телесна повреда, и на основание чл.86 от ЗЗД да заплати
сумата от 4186,89 лв./четири хиляди и сто осемдесет и шест лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от
03.11.2023г. до 08.05.2025г., както и да заплати лихвата за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и да заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна
на ответника Г.Г.. Такъв е постъпил след 1-месечния срок по чл.131 от ГПК, като ответникът
твърди, че исковете са допустими, но неоснователни, като освен това били и завишени по
размер. Излагат се подробни съображения в тази насока, вкл. че прчинната връзка между
деянието и вредите и размера на последните не били презюмирани в чл.300 от ГПК. Счита
също, че по-тежките увреждания на ищеца поглъщали по-леките такива, както и че лихвата
за забава следвало да се присъди до датата на одобряване на споразумението от съда, тъй
като противното означавало злоупотреба с право. Възразява ищецът да е претърпял
посочените вреди и счита, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца по
смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете или за уважаването им в по-
малък размер, съответстващ на чл.52 от ЗЗД. Претендира разноските по делото.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
С влязло в сила Определение № 166/09.12.2024г., по НОХД №572/2024г. по описа на
РС-Харманли ответникът Г. К. Г. е признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал.2, пр.3,
вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че на 03.11.2023г. причинил на ищеца П. Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, дължащо се на счупване на дясна
горна челюст, ведно със счупване на дясна ябълчена кост. Горните факти се потвърждават от
4
приложеното НОХД №572/2024г. по описа на РС-Харманли
Прието като доказателство по делото е епикриза от Клиника ЛЧХ към УМБАЛ „Свети
Г.“ ЕАД-ПЛовдив, видно от които ищецът П.Г. е с диагноза счупване на костите на скулите и
горната челюст, закрито фрактура оссизигоматици декстра, като е постъпил за лечение и
операция на 03.11.2023г. и е бил изписан на 08.11.2023г.
От показанията на св.Р. Я. се установява, че на 03.11.2023г. той бил заедно с Г. Ж. и
ищеца П. Г. в района на жп гарата в гр.Харманли, където ответникът ударил ищеца в
областта на лицето, което непосредствено след удара било деформирано, а ищецът изпитвал
силни болки в главата. Дясната скула под окото била ударена и хлътнала навътре, окото му
било изкочило и имало кръв. Веднага потеглили към гр.Хасково, като през цялото пътуване
ищецът се чувствал много зле, мислил, че ще умре и много го боляла главата, дори повърнал
няколко пъти. Оттам ищецът бил откаран с линейка в болница в гр.Пловдив, тъй като се
налагала операция. Св.Р.Я. посетил ищеца и по време на престоя му в болницата в
гр.Пловдив, като и там ищецът продължавал да се чувства зле и да го боли, лицето му било
подуто и изкривено, а окото зачервено, и се страхувал за живота си и за предстоящата
операция. Вследствие на удара, ищецът не можел да спи и да яде, пиел успокоителни и бил
под постоянно напрежение. От показанията на св.Я. се установява още, че след оперцията и
изписването му от болницата, ищецът Г. продължавал да се чувства отчаян и да има
проблеми със съня, като не можел да легне на страната, на която бил ударен. Съгласно
гласните доказателства ищецът се чувствал психически и физически зле, като около месец
стоял вкъщи, без да излиза навън, тъй като се притеснянвал да не му се присмиват и да не го
разпитват какво се случило. Според свидетеля Я. ищецът все още преживявал случилото се
и все още изпитвал болки, като след случилото се бил уплашен и променен психически, не
бил същият човек.
От показанията на св.Ю.И, майка на ищеца, се установява, че ищецът бил подготвян
за операцията 3-4 дни, в които бил много зле, не можел да диша и да яде, хранел се само със
сламка и изпитвал много силни болки, прилушавало му, като много го боляло слепоочието,
не можел дори да говори и много плачел. С.Иванова също потвърждава, че ищецът не можел
да легне на ударената страна и все още това било така – спял само на лявата си страна и
изпитвал болки и сега. Съгласно показанията на св.Иванова по време на престоя си в
болницата ищецът се притеснявал да не умре, да не загуби способността си да говори и да
не ослепее. Не излизал от вкъщи 3-4 месеца, тъй като се притеснявал да не го разпитват
хората и да не му се случило нещо подобно отново. Тъй като окото му било засегнато,
лекарите ги уведомили, че това състояние било много опасно и имало вероятност да не
прогледне и да не проговори. Свидетелката сочи още, че ищецът бил опериран на
07.11.2023г., а на следващия ден бил изписан, но лечението му продължило и в домашни
усливия, като 2-3 пъти седмично ходили на прегледи в гр.Пловдив. Лечението вкъщи
продължило още 2 месеца и половина съгласно показанията на св.Иванова, като челюстта на
ищеца била изкривена и не можел да говори и да яде, хранел се със сламка и пасирана
храна. Съгласно гласните доказателства ищецът започнал да се храни нормално след 4-5
5
месеца, като все още преживявал случая – бил друг психически, нервен и уплашен.
Така събраните гласни доказателства, ангажирани от ищеца, съдът възприема като
достоверно отразяващи действителната фактическа обстановка по делото, тъй като същите
са непротиворечиви, логични и съответстващи на останалите доказателства по делото,
поради което и съдът ги кредитира с доверие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като съгласно ал.2 на същата разпоредба вината се предполага до
доказване на противното.
За да се уважи искът по чл.45 от ЗЗД следва от страна на ищеца на основание
чл.154, ал.1 от ГПК да се докажат елементите от фактическия състав на деликта, а именно
противоправно поведение, изразяващо се в действие или бездействие на деликвента,
настъпване на вреда за увредения вследствие на това поведение, наличието на причинна
връзка между деянието и вредата. Предвид презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД в
тежест на ответника по иска е да я опровергае.
При така посочените елементи от фактическия състав на деликта съдът намира за
доказано осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на гражданската отговорност
на ответника Г.Гочев по реда на чл.45 от ЗЗД. В настоящия случай с влязло в сила
Определение № 166/09.12.2024г., по НОХД №572/2024г. по описа на РС-Харманли е
одобрено споразумение, като ответникът Г.Г. е признат за виновен за това, че на 03.11.2023г.
причинил на ищеца П. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст,
дължащо се на счупване на дясна горна челюст, ведно със счупване на дясна ябълчена кост –
престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно извършването на деянието, противоправността му и
виновността на дееца. А съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Имайки предвид тези
законови разпоредби и предвид ангажирането на наказателната отговорност на ответника по
силата на горепосоченото определение, имащо характер на влязла в сила присъда, следва да
се приеме за доказано извършването на деянието от ответника, неговата противоправност и
вината на извършителя – ответника Г..
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и причинната
връзка между деянието и тези вреди – съдът също намира за доказани по делото. Безспорно
се установи, че след побоя на 03.11.2023г., ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. Това се установи от неопроверганите показания на
свидетелите Р. Я. и Ю.И, кредитирани от съда с доверие, съгласно които след инцидента
ищецът претърпял операция, лежал е в болница 5 дни, първоначално не можел да се храни и
да говори, лицето му било деформирано, дясната му скула била хлътнала, като имал и силни
6
болки в главата и слепоочието. Освен това се страхувал да не умре, да не ослепее и да не
загуби способността си да говори, вследствие на удара. Съгласно гласните доказателства не
можел да спи нормално, като и понастоящем не можел да лежи на ударената страна.
Възстановил способността си да се храни едва след 4-5 месец, като дотогова се налагало да
яде пасирани храни със сламка. От показанията на свидетелите се установява също, че се
наложило да пие лекарства, вкл. успокоителни, като лечението му продължило и в домашни
условия. Понастоящем съгласно свидетелските показания ищецът продължавал понякога да
изпитва болки, като след инцидента той бил променен, вече не бил така спокоен, бил нервен
и уплашен да не му се случи същото, вкл. отказвал да излиза от дома си за продължителне
период от време.
Всичко така описано несъмнено съставлява и е свързано с претърпени от ищеца
болки и страдания, определено е довело до дискомфорт в ежедневието му, изпитване на
морални страдания от случващото се с него, психически шок и физически болки и то за един
некратък период от време. Необходимостта от това да се храни за 4-5 месеца със сламка,
както и първоначалната деформация на лицето на ищеца, вследствие на побоя, довело до
преустановяване на излизанията му извън дома за дълъг период от време, следва да се
приеме, че са оказали влияние на нормалното му ежедневие, довели са до значителни
затруднения при обслужването му и несъмнено са се отразили в негативен план на
самочувствието му, което прави страданията му с по-висок интензитет. Така описаните
последици от побоя съдът намира за представляващи претърпени от страна на ищеца П.Г.
неимуществени вреди – болки и страдания.
Така причинените на ищеца неимуществени вреди са резултат от престъпното
деяние, съставляващо непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и престъпление по
чл.129 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото същите са
настъпили единствено вследствие на побоя, което не бе оспорено и от ответната страна и се
потвърди от събраните по делото доказателства.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва да се
отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за
тях се определя по вътрешно убеждение от съда и по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно ППВС №4 от 1964г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г. по
гр.дело № 1273/09г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 708 от 14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 832 от 10.12.10г. по гр.дело № 593/10г. на ІV г.о., решение № 302 от
4.10.11г. по гр.дело № 78/11г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 69 от 18.03.14г. по гр.дело №
4686/13г., постановено по реда на чл.290 ГПК, в които е даден отговор на въпроса относно
съдържанието на понятието „справедливост” като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, който включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е
7
абстрактно понятие.
Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в разглеждания по
настоящото дело случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които
то е извършено и последиците от това увреждане. С оглед характера и тежестта на
уврежданията на ищеца (счупване на челюст, дължащо се на счупване на дясна горна
челюст, ведно със счупване на дясна ябълчена кост), както и предвид интензитета и
последиците от това увреждане (силните и продължителни болки и страдания,
първоначалната деформация на лицето, претърпяната операция и множеството изследвания
и последващи медицински прегледи, нарушенията в съня, храненето и говореното,
психическия стрес от случилото се, страха от възможните неблагопроятни последици за
здравето и живота, продължителното лечение, нежеланието за социални контакти дълго
време след побоя и т.н.), настоящият състав счита, че справедливото обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата от 7 000 лв. При определяне
размера на дължимото обезщетение, освен гореизброените обстоятелства, съдът отчете и
настъпилата промяна у ищеца след деликта – същият съгласно гласните доказателства е
променен психически, нервен и уплашен, както и това че продължава понякога да има болки
и все още да не може да спи на ударената страна. При преценката на обема на вредите не
могат да бъдат пренебрегнати тези факти, а именно че освен физическите болки, деликтът е
довел и до психологическа травма за пострадалия. Освен това по време на настъпване на
инцидента, пострадалият е лице в активна възраст, поради което ограничението, което е бил
длъжен да търпи по време на лечебния и възстановителен период определено е довело до
дискомфорт. Съдът отчете и максималната продължителност на лечебния и възстановителен
период на ищеца - до 4-5 месеца след настъпването на инцидента съгласно показанията на
св.Ю.Иванова. Решаващо също така за преценката на обема на вредите и тяхното
репариране са и настъпило оздравяване и липсата на данни за усложнения.
Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално
икономическите условия в страната към момента на настъпването на вредите, съдът приема
че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който
е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на горепосочената сума от 7 000
лева. Така определеното обезщетение в най-пълна степен според съда би довело до
репариране на претърпените от ищеца вреди. С оглед на изложеното и съгласно чл.45 от ЗЗД
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на деянието по
чл.129 от НК. Искът по чл.45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказаха претърпени
вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична стойност за овъзмездяването им.
Тук следва да се посочи, че от страна на ответника бе направено извън срока за
отговор по чл.131 от ГПК възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат, което възражение, обаче, съдът намира за преклудирано съгл. чл.133
от ГПК, доколкото е направено извън едномесечния срок за отговор и тъй като не се твърди
8
и доказва наличие на особени непредвидени обстоятелства, на които да се дължи този
пропуск. Предвид това съдът счита възражението за съпричиняване за недопустимо, поради
което не следва да го обсъжда по същество.
Акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи частично, като се
присъди лихва за забава върху дължимата на ищеца сума в размер на 1465.42 лв., доколкото
тази претенция е обусловена от изхода на делото по главния иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД.
Мораторна лихва се дължи на ищеца съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, според който при
задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. лихва
за забава се дължи от деня на увреждането. Изчислена посредством онлайн калкулатор
дължимата мораторна лихва върху главницата от 7000 лв. за периода от дататата на
увреждането – 03.11.2023г. до 08.05.2025г. възлиза на сумата от 1465.42 лв., поради което до
този размер искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 4 186.89 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото вземането е лихвоносно съгласно чл.84 ал.3 и на основание чл.86 от ЗЗД в
полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва за забава върху главницата от 7000
лв., считано от предявяване на иска на 09.05.2025г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба пълномощникът на ищеца адв.Г.Г.ева отправя искане за осъждане
на ответника да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна
помощ на ищеца съгл. чл.38 от ЗА. Според цитираната разпоредба адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, като ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се поема от
насрещната страна, която се осъжда да го заплати. Имайки предвид изложеното и доколкото
по делото са представени договор за правна защита и съдействие и пълномощно, съдът
счита, че следва да уважи молбата на адв. Г.Г., тъй като от така представените доказателства
се установява, че същата е надлежно упълномощена да представлява ищеца Г., оказала е
правна помощ на същия, представлявайки го по настоящото дело, като изрично в договора
за правна помощ и съдействие е посочено на какво основание се оказва безплатната правна
помощ, а именно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Следователно лицето, на което е
оказана правна помощ съгласно отразеното в договора за правна помощ, попада сред кръга
на лицата, имащи право на безплатна правна помощ, което обстоятелство не е нужно да бъде
доказвано (Определение №616 от 05.06.2017г. по гр.д. №5089/2016г., 4 гр.о. на ВКС). Налице
е и другото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
пълномощника на ищеца, а именно изхода на настоящото дело е в полза на ищеца и
дължимостта на разноските се извежда от императивното правило на чл.78, ал.1 от ГПК. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че в полза на адв. Г.Г.ева следва да се присъди
9
дължимото й се адвокатско възнаграждение, което съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/04 за МРАВ възлиза в размер на 1446.54 лв.
В тежест на ответника следва да се присъди държавната такса за настоящото
производство на основание чл.78, ал.6 от ГПК, възлизаща на сумата от общо 338.61 лв. (260
лв. по иска по чл.45 ЗЗД и 58.61 лв. по иска по чл.86 ЗЗД) съгласно чл.1 от ТДТССГПК и
чл.71, вр. чл.69 ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Г. К. Г., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. „...., на основание
чл.45 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца П. С. Г., ЕГН: ********** от гр.Харманли, ул. „....
сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, причинени от непозволено увреждане от 03.11.2023г., изразяващо се в
нанесена средна телесна повреда по чл.129 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска на 09.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането,
като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7 000 лв.
до пълния предявен размер от 20 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Г. К. Г., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. „...., на основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца П. С. Г., ЕГН: ********** от гр.Харманли, ул. „....
сумата от 1465.42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2023г. до
08.05.2025г. върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., като иска за
разликата над 1465.42 лв. до пълния предявен размер от 4 186.89 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Г. К. Г., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. „...., на основание
чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 от ЗА, да заплати на адвокат Г. Р. Г., ЕГН:********** от АК-
Хасково, с адрес гр.Свиленград, ул. „...., адвокатско възнаграждение в размер на 1446.54 лв.
ОСЪЖДА ответника Г. К. Г., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. „...., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС-Харманли държавна такса в общ размер
на 338.61 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10