Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
2407 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2019**********, депозирана
от „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, чрез управителяЕ.П., срещу отказ № 20190603164133-2/31.10.2019
г. на ДЛР при Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ,
с който е отказано вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), а именно заявяване на действителни
собственици. Жалбоподателят поддържа,
че ДЛР постановило незаконосъобразен отказ, тъй като не спазило сроковете,
предвидени в чл. 19, ал. 2 и чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ при указанията си да бъде
представено доказателство относно съществуването на „Ф.И.И.“, чрез което
непряко се упражнява контрол и удостоверяващ лицата ,които го представляват по
националния му закон. Указанията били от 28.10.2019 г. и в тях изрично било
посочено, че следва да бъдат изпълнени в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ – до
изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите. Срокът изтичал до
края на работния ден на 31.10.2019 г., но в 15.00 ч. на 31.10.2019 г. Търговският
регистър вече не позволявал отстраняване на нередовностите, а отказ бил
постановен преди края на работния ден. Така била отнета възможността на
заявителя да отстрани нередовностите в срок.
Предвид изложеното счита, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени същия и да даде
задължителни указания на АВ – ТР да бъде даден нов тридневен срок на заявителя.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените
доказателства, приложени към заявление Б7 вх. № 20190603164133 и след извършена
справка в електронната партида на „С.Г.“ ЕООД, намира следното от фактическа и
правна страна:
С електронно заявление Б7 вх. № 20190603164133, депозирано от управителяЕ.П.,
са заявени за вписване обстоятелства в полета 529 „Основание за вписване“, 550
– „Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в
дружеството“, 537 – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което
пряко се упражнява контрол“ и 5371 – „Представители на юридическото лице или
друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“, 538 „Юридическо
лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“ и 5381
„Представители на юридическото лице или друго правно образувание, чрез което непряко
се упражнява контрол“. Към заявлението са приложени нотариално заверена
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, съобразно утвърден образец в Приложение № 3
към чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, доказателства за платена държавна такса.
В декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП е посочено включително, че „Ф.И.И.“,
Бахамски острови е лице, което непряко упражнява контрол върху „С.Г.“ ЕООД.
На 28.10.2019 г. в 13.49.08 часа ДЛР е дало указания за представяне на документите, установяващи съществуването на юридическото лице „Ф.И.И.",
чрез което непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които го
представляват по националния му закон, доколкото същото не е учредено по
българското право. Същите били изискуеми на основание чл.50а, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ.
На 31.10.2019 г.
в 14.28.24 часа ДЛР е постановило обжалвания отказ, с мотиви, че заявителят не е изпълнил
дадените му указания,.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок –
отказът е постановен на 31.10.2019 г., а жалбата е депозирана на 11.11.2019 г.,
като няма данни отказът да е съобщен преди тази дата. Жалбата е депозирана от
процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по
вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да
провери дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона.
След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС)
2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл.
61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на физическите лица, действителни
собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се
въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива
действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите,
включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и
сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици
се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски
регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата).
В настоящия случай заявителят „С.Г.“ ЕООД е подал заявление Б7 във формата
на образеца и попълнени данни съответни на приложената декларация по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП.
Действително, съгласно чл. 50а, ал. 2 от Наредба №
1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, към заявлението за вписване
на действителни собственици се прилагат документи, установяващи съществуването
на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко
се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по
националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани
в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Това
изискване обаче е въведено с посочения подзаконов нормативен акт без да бъде
съобразено, че в ЗМИП, който закон въвежда изискването за обявяване на
действителни собственици, предвижда само, че вписването на действителните
собственици се извършва въз основа на нотариално заверена декларация по
образец. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове Наредбата
е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Т.е., наредбата може да
предвижда правила само за доразвиване на законовите разпоредби, за чието
прилагане се издава, не и да създава нови правила, които законът не
предвижда. Посочената Наредба е издадена
за прилагане на ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП приложим в производството
по вписване на обстоятелствата относно действителните собственици е именно ЗТРРЮЛНЦ.
Следователно в случая наредбата следва да се разглежда както при сравнение със
ЗТРРЮЛНЦ, така и със съответните разпоредби на ЗМИП, които касаят обявяването
на действителни собственици. Според чл. 63, ал. 4 ЗМИП съответните данни се
вписват съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с
правилника за прилагане на закона. Специалният закон предвижда като достатъчна
за удостоверяване съществуването на вписваните обстоятелства декларация на
заявителя и не въвежда изискване за удостоверяване верността на декларираните
обстоятелства, съответно не изисква представяне на други документи към нея.
Предвид функцията си на акт по прилагане на закона, изискване за представяне на
други документи подзаконовият нормативен акт не може да създава. В случая чл.
50а от Наредбата не следва да се прилага, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА, тъй
като излиза извън законовата делегация и противоречи на чл. 63, ал. 3 ЗМИП,.
Предвид горните нормативни разпоредби и при преглед на подаденото
заявление, съдът намира, че същото отговаря на изискванията на закона по
съдържание и приложени документи, както и че са заявени подлежащи на вписване
обстоятелства. Заявителят е измежду лицата, задължени да декларират
действителните си собственици и е заявил надлежно същите обстоятелства.
Приложена е декларация по образец, утвърден с Правилника за приложение на
Закона за мерките срещу изпиране на пари.
По
изложените съображения отказът на ДЛР се явява изцяло незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Само за
пълнота следва да бъде посочено, че оплакванията на заявителя за неспазване на
срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ също са основателни. ДЛР е броило срока в
денонощия, а не в работни дни. Вярно е, че указанията са дадени в 13.49.08 часа на 28.10.2019 г. и в 13.49.08 часа на
31.10.2019 г. изтичат три денонощия, а отказът е постановен на 31.10.2019 г. в
14.28.24 часа, т.е., след изтичане на трите денонощия. Законът обаче не измерва
срока в денонощия, а в работни дни, които се броят от деня следващ деня на
подаване на заявлението и изтичат в края на третия работен ден, т.е., в случая на 31.10.2019 г. в 17.00 часа.
Воден от
изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ е по жалба с вх. № 2019**********, депозирана от „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, отказ
№ 20190603164133-2/31.10.2019 г. на ДЛР при Агенцията по вписванията,
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на
обстоятелства по заявление Б7 вх. № 20190603164133.
УКАЗВА на
Агенцията по вписвания, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ да впише
заявените обстоятелства по заявление Б7 вх. № 20190603164133, депозирано
от „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ******.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: