РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. ЛЕВСКИ, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.А-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20254410100364 по описа за 2025 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск от Гаранционен фонд, гр.София, срещу М.
И. М. от гр.Левски с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“
КЗ, вр. чл.558, ал.7 КЗ, вр. чл.559, ал.3 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса на
застраховането е изплатил по щета №23110379/29.12.2023г. сума в размер на
2117,60 лв., от които 2080 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 37,60 лв.
– ликвидационни разноски по обработка претенцията, на увредения при ПТП,
настъпило на 04.11.2023г. с л.а. марка „***”, модел „***“ с рег.№***,
собственост на А. Ф. С..
Твърди, че виновен за катастрофата бил ответникът М. И. М., който
управлявайки л.а. марка „***”, модел „***“ с рег. №***, на ПП-3, км.62+458 с
посока на движение към гр.Русе, при наличието на пътен знак Б2 „Спри“, не
спира и удря правомерно движещият се лек автомобил марка „***”, модел
„***“ с рег.№ ***, като реализира ПТП с имуществени щети.
Твърди, че нанесените увреждания на лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с рег. № ***, са както следва: броня предна обл., лайсна пр.броня дясна,
1
основа предна броня ПВЦ, преден капак, панта преден капак - лява и дясна,
решетка преден капак - лява и дясна, калник преден десен, подкалник преден
десен ПВЦ, челно стъкло - тонирано, кора под предна броня, рамка радиатор,
фар десен, основа преден калник десен, рог преден десен, основа преден
калник ляв, рог преден ляв, радиатор воден, радиатор климатик, алтернатор,
въздушна възглавница шофьор, въздушна възглавница - пътник, греда преден
мост, резв. стъклоумивател.
Твърди, че възстановителната стойност на автомобила при средни
пазарни цени към датата на инцидента е 3039,36 лв. Навежда довод, че е
налице тотална щета, тъй като определеното обезщетение по експертна
оценка надвишава 70% от действителната стойност на автомобила към датата
на инцидента. С оглед на посоченото било определено и изплатено от ГФ
обезщетение в размер на 2080 лв. на основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от
Кодекса на застраховането.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът М. И. М. дължи на Гаранционен
фонд, сумата в размер на 2117,60 лева, представляваща изплатеното
обезщетение по щета №23110379/29.12.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №215/2025г. по описа на РС Левски.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника М. И. М., който е писмен отговор чрез пълномощник адв.Й.М. -
ПлАК.
Твърди, че описаните в исковата молба факти относно осъществяване на
ПТП не отговарят на действителната фактическа обстановка.
Твърди, че преди да навлезе на ПП - 3, км.62+458 спрял на пътен знак Б2
„Спри“ и след като се уверил, че по същия не се движат автомобили,
предприел преминаване на автомобила на ПП-3, с посока на движение към
гр.Русе. Твърди, че след включването си на ПП-3 изминал известно
разстояние, едва след което бил застигнат от МПС, движещо се със значителна
скорост, което блъснало управлявания от ответника автомобил в задна лява
част, поради което предполага, че това е станало при опит да бъде изпреварен,
2
без да е съобразено от другия водач разстоянието, на което да бъде заобиколен
автомобилът на ответника. Сочи, че се установява и от приложената към
исковата молба план-схема на ПТП, интензитета на настъпилите щети и
мястото на удара между двете МПС, че именно другият водач е станал
причина за настъпилото ПТП поради движение с несъобразена скорост и
неспазена дистанция.
Оспорва представения Констативен протокол за ПТП и приложената
към него План-схема. Заявява, че направените изводи в „Обстоятелства и
причини за ПТП“ в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица издаден
на 20.11.2023г. и План - схема не съответстват на действителната фактическа
обстановка. Същите са съставени 16 дни след ПТП и не кореспондират със
съставените АУАН сер. GA с бл.№1091730/04.11.2023г. и АУАН сер. GA с бл.
№1091731/04.11.2023г., които са съставени към момента на произшествието.
Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът се представлява от
адв.Я.А. – ПлАК, който поддържа исковата молба и счита иска за доказан от
събраните по делото доказателства. Представя писмена защита с подробни
аргументи за основателност на исковата претенция и неоснователност на
възраженията на ответника. Моли установителния иск да бъде уважен.
Ответникът М. И. М. се явява лично в съдебно заседание и се
представлява от адв.М., който поддържа изложените в отговора на исковата
молба съображения за неоснователност на иска. Представя писмени бележки с
подробни аргументи, че от доказателствата по делото се установява, че
причина за настъпване на ПТП е и нарушаване на правилата за движение от
другия водач, поради което не следва обезщетението за причинените от
произшествието щети да бъде възлагано изцяло в тежест на ответника. Моли
иска да бъде отхвърлен като неоснователен, при условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме иска за доказан, да приеме и наличие на съвина по
отношение на другия водач.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
3
произшествие е настъпило на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“.
В чл.558, ал.7 от КЗ е предвидено, че след изплащане на обезщетението
по чл.557, ал.1 от КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му.
Основателността на предявената искова претенция е обусловена от
кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки:
1) ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба деликт
- ПТП;
2) настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният
размер;
3) липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, обезпечаваща отговорността на деликвента към момента на
настъпване на ПТП.
4) изплащане от Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП лице
стойността на причинените имуществени вреди.
Установява се от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
план-схема към него рег.№31600-47444/01.12.2023г., изготвен от ст.
полицейски инспектор Св.К. при ОД МВР Плевен /л.6/ и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1029-1190/04.11.2023г., изготвен
от Д.Б.Д. – служител на с-р Пътна полиция при ОД МВР Плевен, посетил
местопроизшествието /л.60/, че на 04.11.2023г. около 9,15 ч. на ПП-3,
км.62+458, посока на движение към гр.Русе е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „***”, модел „***“ с рег. №***, собственост на ответника М.
И. М. и управляван от същия и лек автомобил марка „***”, модел „***“ с рег.
№***, собственост на А. Ф. С., управляван от А. С. А..
Установява се, че ПТП е настъпило в резултат на това, че ответникът М.
И. М. не съобразил поведението си с пътен знак Б2, като отнел предимството
на л.а. *** ***, който го удря. Установява се от констативния протокол, че в
4
резултат на настъпилото ПТП били причинени материални щети на л.а. ***
*** - цялостна деформация на предната част на МПС.
Безпротиворечива е съдебната практика, че Протоколът за ПТП, издаден
от служител на МВР в кръга на правомощията му /при задължително
посещение на мястото на ПТП в случаите на смърт, нараняване на човек и
при материални щети/, в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ.
Именно такъв официален свидетелстващ документ представлява
съставения за процесното ПТП констативен протокол за ПТП с пострадали
лица.
Като официален свидетелстващ документ той се полза не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП
(Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. №1506/2013 г., I т.о. на ВКС).
Материалната доказателствена сила на констативния протокол за ПТП е
оспорена от ответника, като е открито производство по чл.193 ГПК по
оспорване истинността на документа.
Недоказана от ответника, който носи доказателствената тежест за това, е
неистинността на оспорения констативен протокол по отношение на
удостоверените в него факти. От съвкупната оценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства не се опровергават удостоверените в него
обстоятелства.
Описаните в констативния протокол факти относно механизма на
настъпване на ПТП не са в противоречие, а се потвърждават от приобщените
материали по преписка №7222/2023г. по описа на РП Плевен. Констатациите в
протокола за ПТП съответстват на отразеното в съставения по ДП Протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, по преписката не са
налични други писмени доказателства, които да са в противоречие с фактите,
отразени в констативния протокол, да установяват друг механизъм на ПТП,
виновно поведение на другия участник в ПТП. Установява се, че с
Постановление от 07.06.2024г. прокурорът е възприел фактическа обстановка,
която съответства на констатациите в КП, липса на извършено престъпление
от общ характер, като е прекратил наказателното производство и изпратил
5
постановлението на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен за
преценка налице ли са основания за налагане на административно-наказателна
отговорност.
Установява се, че с Наказателно постановление №24-0938-
001768/28.06.2024г. на Началник Група в ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция,
по отношение на ответника М. И. М. е реализирана административно-
наказателна отговорност – наложена глоба в размер на 200 лв., именно за това,
че при навлизане в кръстовище не спира на знак стоп, сигнализиран с пътен
знак Б2, като се включва в пътя с предимство без да се подсигури и става
причина за ПТП с лек автомобил *** *** – нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП –
не пропуска ППС движещо се по път с предимство на кръстовище и
предизвиква ПТП.
Така установеното виновно противоправно поведение на ответника,
станало причина за ПТП, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност, се потвърждава и от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелите А. С. А., А. Ф. С., Т.И.
Й.ов – свидетели очевидци на настъпилото ПТП. Показанията им са
еднопосочни относно механизма на настъпване на ПТП – навлизане на
ответника М. М. в кръстовището от отсечка, сигнализирана със знак Стоп,
отнемайки предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил
*** ***, при което настъпил удар между предната част на л.а.*** *** и задната
част на управлявания от ответника л.а. *** ***. От показанията на св.А. А. и
А. С. се потвърждава още, че констативният протокол е изготвен след
посещение на мястото на ПТП от служители на ОД МВР Плевен, извършен
оглед и непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП, които са отразени в протокола.
В съответствие с горните е и заключението на вещото лице по
изготвената по настоящото гражданско дело съдебна автотехническа
експертиза относно механизма на настъпване на ПТП и съответствие на
описаните щети с механизма на ПТП, което заключение съдът кредитира в
тази му част като компетентно и мотивирано. Не се даде вяра на заключението
на вещото лице в частта му, в която посочва като причина за настъпване на
ПТП и движение на л.а. *** *** със скорост над разрешената такава от 60
км./ч., а именно около 90 км./ч. Установява се от приложената по преписка
№7222/2023г. на РП Плевен схема на съществуващата организация на
6
движение към датата на ПТП 04.11.2023г., че към тази дата по пътя с
предимство, по който се е движел л.а. *** *** при настъпване на удара, не е
имало поставен знак Б2, ограничаващ скоростта на движение до 60 км./ч.
Същото обстоятелство се потвърждава от вещото лице при изслушването му в
с.з. след предявяване на схемата относно оранизацията на движение към
датата на ПТП 04.11.2023г. Вещото лице изяснява, че не е правило проверка
към процесната дата, а констатацията в заключението за знак Б2 е въз основа
на справка в Google Maps, за която няма информация за датата на заснемане на
знака Б2.
Поради изложеното съдът прие, че от съвкупната оценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства не се оборва материалната
доказателствена сила на констативния протокол като официален
свидетелстващ документ, поради което съдът прие за установени фактите
отразени в него относно механизма на настъпване на процесното ПТП,
причинило материални щети.
Установява се, че ответникът с действията си е извършил виновно
противоправно поведение – деликт, описаното в исковата молба ПТП, в
резултат на което са били нанесени щети на другия участник в движението.
Недоказан е наведения от ответника довод за наличие на съвина от
страна на другия шофьор, респективно за съпричиняване на нанесените
материални щети. Изложени са аргументи за нарушаване от страна на водача
на л.а. *** *** на чл.20, ал.2 ЗДвП, задължаващ водачите на МПС при
избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите
са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да
предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да
застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и
да причинят значителни материални вреди.
Твърди се движение на св.А. А. с несъобразена с пътните условия
скорост – мокра пътна настилка поради дъжд и наличие на знак Ж19, указващ
препоръчителна скорост от 70 км./ч. Установено от събраните гласни и
писмени доказателства е, че същият се е движел със скорост около 90 км./ч.
7
Действително по делото са събрани доказателства за мокра пътна
настилка. В показанията си св.Т. Й.ов твърди, че към момента на настъпване
на ПТП валял силен дъжд. В показанията си св.А. С. твърди, че към този
момент леко ръмяло, а след това започнало силно да вали. Установява се от
съставения протокол за оглед на местопроизшествие, че същият е извършен
няколко часа след настъпване на ПТП, при мокра пътна настилка, макар към
този момент да е нямало валеж. От така събраните доказателства макар да се
установява мокра пътна настилка, дори и при ръмеж, не са събрани
доказателства, от които да се направи извод каква е била съобразената с
конкретните пътни условия скорост и такива, че скоростта, с която л.а. *** ***
се е движел е била над съобразената скорост. От събраните по делото
доказателства, вкл. материалите по изисканата преписка на РП Плевен, не се
установява водачът на този автомобил да се е движил с несъобразена скорост,
както и да е бил и санкциониран по административен ред за управление на
МПС с несъобразена скорост – от приобщените наказателни постановления,
издадени по повод настъпилите на процесната дата ПТП. Предвид на това
направеното възражение за наличие на съвина и съпричиняване на щетите се
явява недоказано.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установяват и настъпилите от пътнотранспортното произшествие вреди, които
са в причинно-следствена връзка с него, както и техният размер.
Установява се от представените Уведомление за имуществени вреди от
11.12.2023г., Доклад по щета за имуществени вреди №23110379/29.12.2023г.,
Техническа експертиза по щета №23110379/29.12.2023г., Заключителна
техническа експертиза по щета №23110379/29.12.2023г., Удостоверение за
собственост на МПС, издадено от С-р Пътна полиция при ОД МВР Плевен, че
от собственика на увреденото МПС А. Ф. С. е било подадено уведомление за
настъпилата щета от процесното ПТП и след извършване на експертиза са
били определени щети в общ размер на 2080,00 лв. – тотална вреда, тъй като
размера на определеното от експертната оценка обезщетение надвишава 70%
от действителната стойност на автомобила.
От т.3 от заключението на вещото лице по изготвената автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се
установява, че действителната пазарна стойност на увреденото МПС *** ***
към датата на инцидента е 3122,69 лв. Дадено е заключение, че разходите,
8
необходими за ремонт на нанесените щети са в размер на 3039,36 лв., което
надвишава 70% от действителната пазарна стойност на автомобила към датата
на инцидента – 3122,69 лв., поради което е налице тотална щета. Вещото лице
е изчислило, че дължимото се обезщетение е в размер на 2185,88 лв. (70% от
3122,69 лв.), като претендираната от ищеца сума не надхвърля същото. От
заключението на вещото лице се установява, че описаните щети напълно
кореспондират на механизма на причиняване на ПТП.
Налице е и предвидената в чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ предпоставка за
изплащане от Гаранционния фон на обезщетение на увреденото лице - към
момента на настъпилото ПТП управляваното от ответника МПС е било без
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Установява се от Справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд, че процесното МПС с рег.№ *** към момента на
настъпване на ПТП – 04.11.2023г., не е имало действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ - същата е била с прекратена на 16.03.2023г., като
последващо сключената застрахователна полица е започнала да действа от
07.11.2023г.
Не е спорно между страните и се установява се от представените 2бр.
преводни нареждания, че Гаранционен фонд е изплатил на собственика на
увредения л.а. - А. Ф. С., сумата в общ размер на 2080,00 лв., представляваща
обезщетение по щета №23110379/29.12.2023г.
При така установеното налице са предпоставките на чл.558, ал.7 КЗ за
встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и разходите за определянето и изплащането му. За
ищеца е възникнало регресното право да иска заплащане на сумата от 2217,60
лв., от която 2080,00 лв. – платено на обезщетение за имуществени вреди и
37,60 лв. – ликвидационни разноски за обработка на претенцията и
определяне на обезщетението, от виновното лице – ответника М. И. М..
Установява се, че до ответника М. И. М. била изпратена регресна покана
от Гаранционен фонд, за заплащане на изплатеното от фонда на основание
чл.557, ал.1 от КЗ обезщетение по щета №23110379/29.12.2023г. в размер на
2080 лв. и направените разходи за определянето му в размер на 37,60 лв.
Установява се, че регресната покана е получена на 08.01.2025г.
По делото не са представени доказателства за заплащане от страна на
ответника на претендираната сума, поради което исковата претенция се явява
9
основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 11.03.2025г. до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
последния разноски, както следва: 802,35 лв. - разноски в исковото
производство за заплатена държавна такса в размер на 42,35 лв.,
възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лв., разноски за свидетели в
размер на 60 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., както и
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№215/2025г. в общ
размер на 92,35 лв., от които 42,35 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.558,
ал.7 КЗ в отношенията между страните, че М. И. М., ЕГН:**********, с
адрес: ****, дължи на Гаранционен фонд, ***, представляван от **** –
Изпълнителни директори, сумата в размер на 2117,60 лева, представляваща
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №23110379/29.12.2023г.
в размер на 2080 лв. и направените разходи за определянето му в размер на
37,60 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК -
11.03.2025г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №215/2025г. по описа на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. И. М., ЕГН:**********, с
адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, ***, представляван от *** –
Изпълнителни директори, направените в настоящото производство разноски в
общ размер на 802,35 лева и направените по ч.гр.д. №215/2025г. по описа на
Районен съд - Левски разноски в общ размер на 92,35 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
11