Решение по адм. дело №168/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.211, пр.2 от ЗМВР.

В. Е. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], [адрес] чрез адв.И. Ш. от САК обжалва заповед рег. № 4480з-69/ 12.03.2025 г. на началника на ГПУ – Олтоманци в РД „Гранична полиция“ – Драгоман към ГД „Гранична полиция“. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Моли за отмяна на заповедта. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание и писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира разноски по списък.

В съдебно заседание и писмена защита пълномощникът на ответника оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

С оспорената заповед на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца като командир на отделение на ГКПП – Олтоманци към ГПУ – Олтоманци в РДГП – Драгоман.

Обвинението е за това, че жалбоподателя като командир на отделение /КО/ на ГПКК – Олтоманци е проявил небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на разпоредби при упражнение на контрол за изпълнение на технологичния ред от служителя мл.инсп.Р. К. С. – старши полицай на ГКПП – Олтоманци, работещ на АРМ 2 – първа линия на 20.12.2024 г. ДНО сочи, че лек автомобил [Марка], модел „П“ с рег. № [рег. номер] е обработен след връщането му от сръбските власти след като е бил недопуснат в Р Сърбия. Посоченото МПС е обработено като селектирано МПС от служител, определен за работа на АРМ 3 – втора линия за контрол, след като е бил прехвърлено от служителя на АРМ 1 „вход“ на първа линия за контрол съгласно изискванията за обработване на МПС без наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ и валидна регистрация. Според ДНО жалбоподателя е изпълнил лошо и небрежно задълженията си по контрол на изпълнението на реда за обработване на трасе „изход“ на лекия автомобил от служителя Р. С. на посочената дата. ДНО е посочил, че проявените от жалбоподателя небрежност и лошо изпълнение по контрола на служителя на АРМ „изход“ е по отношение на изискванията на чл.38, ал.4 и чл.39, ал.2 от Инструкция № 8121з-1492/ 04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на ГКПП и на чл.10 от Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Граничен контрол“, утвърдена със заповед № 8121з-1640/ 22.112.2024 г. на министъра на вътрешните работи, което представлява нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Обвинението срещу жалбоподателя съдържа твърдения и за допуснати пропуски при изпълнение на „Указания за задълженията на командира на отделение на ГКПП Олтоманци“, утвърдени с рег. № 4480р-8504/ 18.12.2023 г. по описа на ГПУ – Олтоманци, тъй като в изготвената от него ДЗ за дежурството не е отразил посещение на служител от съпределна територия.

Установените от ДНО факти от дисциплинарната преписка сочат, че по график за дежурствата за м.12.2024 г., на дежурство от 08:30 часа на 20.12.2024 г. до 08:30 часа на 21.12.2024 г. на ГКПП – Олтоманци е бил екип 01 в състав: жалбоподателя като КО, мл.инсп.К. Д. Б., мл.инсп. А. Я. С. и мл.инсп.Р. К. С.. Като КО жалбоподателят е инструктирал дежурния екип, бил е служител за работа на АРМ 3 /втора линия/ и оператор на ЦАС. Според ДНО, посоченият в обвинението лек автомобил е напуснал Р България в дежурството на жалбоподателя, обработен е по неправилен начин от мл.инсп.Р. К. С. на АРМ 2 – първа линия, а след недопускането на автомобила в Р Сърбия и предаването му от сръбски полицай от ГП Рибарица на служител на ГКПП – Олтоманци автомобилът е обработен по правилния начин от служител на втора линия – АРМ 3.

Оспорената заповед е връчена на адресата на 18.03.2025 г., а жалбата е подадена на 31.03.2025 г.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 4480з-32/ 03.02.2025 г. на ДНО въз основа на справка рег. № 4480р-639/ 28.01.2025 г. от проверка по заповед № 4480з-356/ 31.12.2024 г. на ответника. Материалите от проверката са приобщени с протокол рег.№ 4480р-1249/ 18.02.2025 г. на ДРО. В протокол рег.№ 4480р-1250/ 18.02.2025 г. е обективиран извършения от ДРО преглед на видеозаписите на ГКПП – Олтоманци. Жалбоподателят е дал сведения № 4480р-415/ 17.01.2025 г. и № 4480р-1255/ 18.02.2025 г. Съгласно сведенията, лекият автомобил е превозван като товар на платформа от специален автомобил [Марка], модел „Д“ с рег. № [рег. номер] с водач и собственик Я. Г. П., като при проверката от служителя жалбоподателят е видял, че документите на лицето и управляваното от него МПС нямат признаци на подправяне и фалшификация, а при извършените проверки в АИС – ГК за обектите е нямало сигнали и ограничения, които да породят съмнения. Това не предполага извършване на допълнителни проверки, а след връщане на автомобила и разговор с водача жалбоподателят установил, че лицето е водено от сръбските гранични власти за проверки до полиция в Босилеград, Р Сърбия, върнат е на ГКПП Рибарци и след още няколко часов престой без обяснение от сръбските власти е пратен в посока Р България. След връщане на автомобила жалбоподателят е предприел всички действия, съгласно указанията за върнати от съпределна територия лица и МПС, независимо, че връщането не е извършено по официален ред със съответните протоколи за недопускане. За случая жалбоподателят е изготвил ДЗ и съобщение рег. № 1293/ 21.12.2024 . Съобщението е приложено по делото, но видно от ДЗ рег. № 4480Р-4237/ 04.06.2025 г. на системния оператор на ГПУ – Олтоманци, няма депозирана и регистрирана ДЗ за осъществен контакт на КО със сръбските власти за връщане на процесния автомобил от контролните органи на съпределната територия. ДРО е изготвил обобщена справка рег. № 4480р-1512/ 28.02.2025 г., с която жалбоподателят е запознат. Със становище рег.№ 4480р-1595/ 04.03.2025 г. ДРО е потвърдил данните в справката.

В съдебното производство е прието решение № 1131/ 04.07.2025 г. по адм.д. № 161/ 2025 г. на КАС, с което е отменена заповед № 4480з-70/ 12.03.2025 г. на ответника, с която на мл.инсп.Р. К. С. на основание чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Дисциплинарното наказание е за това, че на 20.12.2024 г. в 19:49 часа при изпълнение на служебните си задължения на трасе „изход“, АРМ 2 на ГКПП – Олтоманци служителят е извършил гранична проверка на специален автомобил [Марка], модел „Дукато“ с рег. № [рег. номер], превозващ на платформа лек автомобил [Марка], модел „Паджеро“ с рег. № [рег. номер] без да спази технологичния ред за обработка на превозвания лек автомобил, регламентиран в чл.38, ал.1, т.1-5 от Инструкция № 8121з-1492/ 04.11.2022 г. и чл.8, ал.5, б.“а“ от Организационно-технологичните правила за работа с АИС – ГК, Указанията за задълженията на служителите на работното място на АРМ 2 – трасе „изход леки автомобили, товарни автомобили и автобуси на ГКПП – Олтоманци“ в частта, касаеща противодействието на нелегалната миграция и указанията в писмо с рег. № 3282р-32090/26.11.2024 г. по описа на ГДГП за проверка наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да отмени заповедта съдът е установил неправилно приложение на материалния закон досежно правната квалификация на деянието и поради несъставомерно деяние.

Разпитаният по делото св.С. В. С. като председател на ДРО потвърждава извършените действия по разследване на нарушението и изводите в обобщената справка. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични и последователни без противоречия с писмените документи от преписката.

С оглед установената фактическа обстановка, жалбата е допустима. Подадена е от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211, пр.2 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР. Нормата на чл.204, т.4 от ЗМВР възлага налагане на наказанието в компетентност на служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Издателят на оспорената заповед е началник на ГПУ – Олтоманци в РДГП – Драгоман при ГДГП. Длъжността на органа е ръководна по см. на т.1 от раздел III.2.2.1, буква А „Държавни служители с висше образование“ от Приложение № 1 към заповед №8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.141, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.13/07.02.2017г., доп. и изм./.

По формата на акта:

Заповедта е издадена при спазване на установената за нея писмена форма по чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.63 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити относно имената на извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби, доказателствата, правното основание, вида на наказанието, срокът и реда на оспорване. Извън изложеното, пълно описание на установената деятелност на нарушителя се съдържа в обобщената справка и становището на ДРО, приети от ДНО и цитирани в оспорената заповед.

По процедурата:

Дисциплинарното производство е образувано по реда на чл.205, ал.1 от ЗМВР с писмена заповед на ДНО, връчена на жалбоподателя. Жалбоподателят е запознат с материалите от дисциплинарното производство и обобщената справка.

Спазена е процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. ДНО е приел писмените обяснения на служителя, като по този начин е осигурил възможност на дееца да даде обяснение по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на тезата си.

Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.1 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Обвинението е за нарушение на служебната дисциплина, извършено на 20.12.2024 г. Нарушението се счита за открито на датата, на която ДНО е установил неговото извършване и самоличността на нарушителя. Нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при ДНО. Становището на ДРО е изготвено на 04.03.2025 г., а материалите от проведеното дисциплинарно производство са постъпили при ДНО на 18.03.2025 г., видно от описа на л.22 от делото. ДНО е установил нарушението след тази дата, а оспорената заповед е издал на 12.03.2025 г. Следователно, заповедта е издадена в рамките на посочения в чл.195, ал.1 от ЗМВР двумесечен срок. Не е изтекъл и едногодишния срок от извършване на нарушението.

В дисциплинарното производство са спазени правилата на чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР. ДРО е събрал две групи доказателства. В първата група са доказателствата събрани от самия ДРО, а във втората група са приобщените материали от проверката. Събраните в двете групи доказателства са допустими и относими по общите правила на АПК.

Спазено е и правилото на чл.206, ал.2 от ЗМВР. ДНО е формирал мотиви относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при неговото извършване, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба във връзка с приобщената кадрова справка.

По материалния закон:

Заповедта противоречи на материалния закон.

Обвинението е за дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, пр.1 от ЗМВР, т.е. за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР – за небрежност в служебната дейност.

В заповедта обаче има описание на две нарушения. Първото нарушение е за неупражнен от жалбоподателя контрол по изпълнение на технологичния ред от мл.инсп.Р. К. С. на АРМ 2 – първа линия на 20.12.2024 г. по отношение обработката на лек автомобил [Марка], модел „П“ с рег. № [рег. номер], а второто нарушение е за неотразяване в изготвената ДЗ по време на службата на посещението на служител от съпределна територия. Фактите по нарушенията са различни поради което има обвинения за две нарушения. ДНО обаче е наложил едно дисциплинарно наказание без да посочи за кое нарушение се отнася същото. При обвинения за две нарушения ДНО е длъжен да определи наказание за всяко нарушение, като приложи правилото на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Липсата на подобно поведение е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Отделно от горното, фактическите обстоятелства по нарушенията не съответстват на дадената за тях правна квалификация по чл.194, ал.2, т.1, пр.1 от ЗМВР. ДНО е приел, че жалбоподателят е осъществил нарушения, свързани с неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като в същото време е цитирал пълния тест на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, в който се включват неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Фактическите обстоятелства по първото нарушение се отнасят до неосъществен контрол от жалбоподателят по отношение на служителя на АРМ 2 – изход относно реда за регистрация на превозвания лек автомобил. Тези обстоятелства ДНО е отнесъл към неспазване от подчинения служител на изискванията по чл.38, ал.4 и чл.39, ал.2 от Инструкция № 8121з-1492/ 04.11.2022 г. и чл.10 от Организационно-технологичните правила за работа с АИС – ГК. Фактическите обстоятелства по второто нарушение ДНО е свързал с неотразяване от жалбоподателя в изготвената от него ДЗ от дежурството на посещението на служителя от съпределната територия. Тези фактически обстоятелства ДНО е свързал с неспазване на „Указанията за задълженията на командира на отделение на ГКПП Олтоманци“, издадени от началника на ГПУ – Олтоманци. Видно от изложеното, деянията са несъставомерни по чл.194, ал.2, т.1, пр.1 от ЗМВР, тъй като нормите от Инструкция № 8121з-1492/ 04.11.2022 г. касаят работата на служителя мл.инсп.Р. К. С. и не се отнасят към контролната дейност на жалбоподателя като КО, а посочените Организационно-технологични правила за работа с АИС – ГК и Указанията за задълженията на командира на отделение на ГКПП – Олтоманци нямат характер на подзаконови нормативни актове. Неспазването на задълженията в Организационно-технологичните правила за работа с АИС - ГК и в Указанията за задълженията на командира на отделение на ГКПП – Олтоманци са съставомерни като нарушения по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, за които обаче няма повдигнати обвинения. Констатираното нарушение на материалния закон е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Независимо от горното, поведението на дееца не е съставомерно по чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР, тъй като не представлява небрежност в служебната дейност, нито е съставомерно по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и пр.3 от ЗМВР поради отсъствие на забавено или лошо изпълнение на заповед. Съгласно чл.38 от Инструкция № 8121з-1492/ 04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на ГПКК, задължителната проверка на документите на превозното средство касае превозното средство, а не процесния автомобил, който има качество на превозван товар по см. на чл.38, ал.1, т.5 от Инструкцията. Отделно от това, на място не е имало видимо основание за извършване на проверката на автомобила, поради което не са възникнали и основанията за задълбочена проверка по чл.38, ал.3 и ал.4 от Инструкцията. Това означава, че извършената проверка на превозното средство и неговия собственик от служителя мл.инсп.Р. С. отговаря на нормативните правила, поради което липсва твърдяната от ДНО небрежност в служебната дейност на жалбоподателя по отношение на дължимия контрол спрямо подчинения служител. Обстоятелството, че поведението на служителя не нарушава материалния закон е констатирано от съда и в отменителното решение по адм.д. № 161/ 2025 г. на КАС. По см. на чл.177, ал.1 от АПК решението на КАС е задължително за настоящия съд, което на самостоятелно основание води до несъставомерност на поведението на жалбоподателя.

С оглед на изложеното е дължима отмяна на оспорената заповед.

На основание чл.143, ал.1 от АПК РД „Гранична полиция“ - Драгоман дължи заплащане на жалбоподателя на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно представения списък. Адвокатското възнаграждение е малко над размера по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство и извършените процесуални действия, поради което отговаря на чл.36, ал.2 от ЗА.

Поради изхода от спора претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед рег. № 4480з-69/ 12.03.2025 г. на началника на ГПУ – Олтоманци в РД „Гранична полиция“ – Драгоман към ГД „Гранична полиция“.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – ДРАГОМАН да заплати на В. Е. Г. деловодни разноски в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.

На основание чл.211, изр.3 от ЗМВР решението не подлежи на касационно оспорване.

Решението да се съобщи на страните.