№ 1674
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20251100901533 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „ДиЛакос“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“
АД осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за
заплащане на сумата 54079.80 лева, заявен като частичен иск от сумата 61575.00 лева –
застрахователно обезщетение, дължимо по договор „Каско на МПС“ за имуществени вреди
на застрахованата вещ - л.а. „БМВ Х3“ с рег.№ ****, собственост на ищеца, причинени при
ПТП на 02.05.2023г. в гр.София, поради виновното и противоправно поведение на водача на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда - 15.08.2023г., до окончателното плащане
Ищецът „ДиЛакос“ ЕООД твърди, че е собственик на л.а. „БМВ Х3“ с рег.№ ****, за
който бил сключен договор със „ЗАД Армеец“ АД за имуществено застраховане „Каско на
МПС“ по полица № 0306Х0725995/2022г. Посочва, че на 02.05.2023г. и в срока на действие
на договора е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****,
движейки с в гр.София по бул. „Лазар Михайлов“ в посока от ул. „Герено“ към ул. „Иван
Кралича“ и в района на кръстовището с ул. „Биримирски извор“, предприел маневра за
завиване на ляво без да пропусне насрещно движещият се по път с предимство л.а. „БМВ
Х3“ с рег.№ ****, в резултат на което настъпил удар, след който увреденото МПС се
отклонило вдясно и се блъснало в бордюр и в крайпътно дърво. Заявява, че нанесените
материални щети на л.а. „БМВ Х3“ с рег.№ ****, които касаят предимно предна ходова част,
са на стойност, която прави икономически нецелесъобразно ремонтирането на автомобила,
поради което счита, че е налице тотална щета по смисъла на закона. Твърди, че
1
непосредствено след произшествието е уведомил ответника като застраховател по договор за
имуществено застраховане за правото му да получи обезщетение за вещта, но на 13.06.2023г.
получил отказ, който счита за необоснован, поради което предявява претенция за сумата,
съставляваща 75 % от пазарната стойност на застрахования автомобил, намалена със
стойността за ремонт на преден десен калник, която част е била увредена преди процесното
ПТП и за която не претендира обезщетение (така в молба по чл.214 ГПК от 28.05.2025г.).
Претендира разноски.
Ответникът „ЗАД Армеец“ АД не оспорва, че е страна по валидно възникнало
застрахователно правоотношение с ищеца, по силата на което е приел да го обезщети за
вреди по л.а. „БМВ Х3“ с рег.№ **** в случай на настъпил покрит риск по договора за
застраховане. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и
вредите, чието репариране се търси от ищеца. Излага доводи, че част от описаните като
увредени при произшествието детайли са липсвали при подписване на договора за
застраховане, поради което те не са включени в обхвата му, както и че друга част са резултат
от предходен некачествен ремонт на автомобила, без да ги сочи, поради което поддържа, че
е налице изключен риск по смисъла на т.10.23, т.11.4 и т.12.4 от Общите условия към
договора за имуществено застраховане. Счита, че водачът на застрахованото МПС е
шофирал без поставен предпазен колан, което е довело до увреждане на интериора на
превозното средство и доколкото това е следствие от допуснато от него противоправно
поведение и значително неизпълнение на договорно задължение, то обезщетение за тези
вреди не се дължат. При условията на евентуалност оспорва размера на исковата претенция,
като счита същата за завишена. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът е привлякъл като трето лице помагач ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с твърдение, че в случай, че исковата претенция се яви
основателна, то за ответника ще възникне регресно право по отношение на третото лице
помагач в качеството му на застраховател по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за водача на увреждащото МПС – л.а. „Фолксваген Голф“. С
определението си по чл.140 ГПК по образуваното по иска гр.д.№ 45802/2023г. на СРС, този
застраховател е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника и е бил
редовно призован за съдебното заседание, но не е заявил становище по иска.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
От приложено свидетелство за регистрация на л.а. „БМВ Х3“ с рег.№ **** (.7 от
делото) се установява, че негов собственик е ищеца „ДиЛакос“ ЕООД.
Видно от приложена полица № 0306Х0725995/2022г. (л.7), собственикът е сключил
договор за имуществено застраховане на вещта по договор за застраховка „Каско на МПС“ с
период на покритие 16.05.2022г. - 15.05.2023г. при клауза Пълно Каско. Към момента на
застраховане на вещта същата е била оценена на 82100.00 лева. Съгласно т.10.23 от
приложимите ОУ на застрахователя (л.38-44) застрахователят не покрива вреди на детайли,
възли и агрегати, настъпили в резултат на техническа неизправност на автомобила, скрит
2
дефект или некачествен ремонт, а съгласно т.11.4 от тях се освобождава от отговорност за
щети, когато се установи несъответствие между декларираните обстоятелства относно
настъпилия риск и обективната действителност. В т.12.4 от ОУ изрично е договорено, че не
подлежат на обезщетяване увреждания на детайли, които са налице към датата на сключване
на договора. Предвидено било, че същите могат да бъдат включени в обхвата на
застраховката само при отстраняването им, за което застрахованият собственик следва да
уведоми застрахователя за нов оглед. Видно от т.123 от договора в случай на пълна загуба на
МПС (тотална щета) застрахователят се задължава да изплати обезщетение, равно на
действителната пазарна цена на автомобила към датата на събитието, намалена със
запазените части, като няма пречка да изплати пълния размер на дължимо обезщетение, без
редуциране със стойността на запазените части, в който случай обаче собственикът на
застрахованата вещ следва да му я прехвърли – т.126.
Приет като доказателство е Протокол за ПТП № 1851445/02.05.2023г., съставен от
мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР, съгласно който на посочената дата е настъпило ПТП,
при което водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****, движейки се в гр.София по бул.
„Лазар Михайлов“ в посока от ул. „Герено“ към ул. „Иван Кралича“ и в района на
кръстовището с ул. „Биримирски извор“, предприел маневра за завиване наляво без да
пропусне насрещно движещият се по път с предимство л.а. „БМВ Х3“ с рег.№ ****, в
резултат на което го ударил, а от своя страна л.а. „БМВ Х 3“ се отклонил и се блъснал в
бордюр, после и в крайпътно дърво. Протоколът е съставен след посещение на
произшествието и в присъствието на водачите на участващите автомобили, за което са
положили подпис. Отразени са данните относно сключените задължителни застраховки ГО,
както и видимите увреждания по автомобилите. За л.а. „БМВ Х3“ е посочено, че
уврежданията са в областта на предна броня, преден капак, два броя фарове, предна ходова
част, предно челно стъкло, вътрешно огледало.
Приобщена към доказателствата е била административно-наказателната преписка,
образувана по случая – л.100-115. Видно от съставения АУАН за виновен за ПТП е посочен
водача на л.а. „Фолксваген Голф“, чието нарушение се състои в предприемане на
неподсигурена маневра за завой наляво при насрещно движещо се превозно средство, чието
предимство не е зачел и осигурил. Изводите се базират на приобщените декларации на
двамата водачи и състоянието на автомобилите след удара, възприето непосредствено от
автосъстовителя. Въз основа на този акт е било издадено наказателно постановление, с което
на виновния водач е била наложена глоба за нарушението. Видно от справка в
информационната система на ГФ за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ **** е била сключена
застраховка ГО с третото лице помагач, валидна към датата на ПТП – л.54.
Видно от издадена след оглед на автомобила в „М Кар София“ ЕООД (сервиз на
БМВ) проформа фактура (л.87-98) стойността за възстановяване на увреденото МПС на
ищеца възлизала на 71599.04 лева.
По делото няма спор и се признава от ответника, че на 04.05.2023г. пред него е била
заявена претенция от ищеца за обезщетяване на вредите по процесния договор за
3
застраховка „Каско на МПС“, по което искане е била образувана преписка по щета №
10023030110735. Установява се, че с писмо от 13.06.2023г. (л.13 от делото) ответникът е
отказал уважаване на претенцията с поддържаните и пред съда доводи за наличие на
изключен риск по т.10.23 и т.11.4 от ОУ.
Във връзка с възраженията си ответникът е представил и по делото е приет протокол,
съставен от застрахователя „ЗАД Армеец“ АД (л.34), в който е отразено, че е налице
увреждане на преден десен калник към датата на застраховане на автомобила.
За изясняване на спора по делото са били допуснати гласни доказателства и е била
назначена основна и допълнителна съдебна автотехническа експертиза.
От разпита на свидетеля М.Г. (о.с.з. 04.12.2023г.) се установява, че същият е
управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ и е участвал в произшествие в гр.София на 02.05.2023г.,
за което е съставен протокола за ПТП. Свидетелят е заявил, че е следвало да се отклони по
улица вляво спрямо посоката си на движение, но не знаел точно по коя, поради което
отклонил вниманието си към навигацията в автомобила, в резултат на което не съобразил
насрещно движещият се по път с предимство л.а. „БМВ Х3“ и го ударил. Не спори, че
вината за удара е негова, нито указва на друг различен от протокола механизъм на
произшествието. Потвърждава, че след удара другият автомобил се е отклонил от пътя си и
се блъснал челно в дърво, а до идването на органите на пътната полиция никой не е
премествал автомобилите.
Разпитан е актосъставителят Б.К. (о.с.з. 18.09.2024г.), който след предявяване в зала
на протокола за ПТП е заявил, че си спомня произшествието и че описаното в протокола
отговаря напълно на обстоятелствата, които е видял след посещението му.
От приетото като неоспорено заключение на основната и допълнителна
автотехническа експертиза, се установи, че:
Произшествието е настъпило на 02.05.2023г. в светлата част на денонощието при суха
асфалтова настилка в района на кръстовището на ул. „Биримирски извор“ и бул.
„Лазар Михайлов“ в гр.София. Същото е настъпило в резултат поведението на водача
на л.а. „Фолксваген Голф“, който предприел маневра за завиване наляво, като отнел
предимството на насрещно движещият се л.а. „БМВ Х3“, който след удара се отклонил
от траекторията си на движение и се блъснал последователно в бордюр, а после в
дърво.
Описаните в протокола за ПТП и в описа на застрахователя увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка от така установения механизъм на ПТП.
Стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни
цени към датата на събитието е 60123.34 лева.
Действителната стойност на автомобил „БМВ Х3“ с рег.№ **** към датата на ПТП е
72592.00 лева.
Възстановителната стойност е 82 % от действителната пазарна стойност на
застрахованата вещ, т.е. налице е тотална щета.
4
Стойността за възстановяване на преден десен калник е 364.20 лева.
Запазените части на автомобила са 30 % от общата му пазарна стойност или в размер
на 21778.00 лева.
Уврежданията в интериора на автомобила, получени в резултат на въздействие отвътре
навън, са на стойност 14577.60 лева с ДДС (така в допълнителното заключение), като
същите са настъпили в резултат на свободното движение на твърд тъп предмет в
купето на автомобила, причинено от удара. Не може обаче да се обоснове, че причина е
свободното движение на тялото на водача, поради непоставен предпазен колан, тъй
като няма следи за това в съставените документи. Конкретно, липсват показания на
свидетели и в протокола за ПТП не се сочат телесни увреждания на водача на л.а.
„БМВ Х3“, каквито вещото лице счита, че би следвало да има при непоставен колан
(така в основното заключение).
Няма данни вредите да са резултат от предходен некачествен ремонт, нито от по-рано
наводняване на автомобила. Второто е изрично изключено от вещото лице при
изслушването му в о.с.з. на 27.03.2025г., при което е подчертал, че вредите се изразяват
в счупване на детайли, което не се получава при наводнение, а само при удар.
Дадените при диагностика на автомобила грешки са резултат от уврежданията и не се
дължат на техническа неизправност на превозното средство преди удара.
След преценка на така установените факти, съдът намери следното от правна
страна:
За уважаване на предявения срещу „ЗАД Армеец“ АД иск по чл.405, ал.1 КЗ в тежест
на ищеца е било да установи, че е налице договор за застраховка между него и ответника;
настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск по договора за
застраховка; вид и размер на причинените от произшествието на 02.05.2023г. вреди по
застрахованата вещ.
Относно застрахователното правоотношение:
По делото не е спорно и се установява валидно възникнало застрахователно
правоотношение между ищеца и „ЗАД Армеец“ АД по договор за имуществено застраховане
на л.а. „БМВ Х3“ с рег.№ ****, в периода на действие на който е настъпило ПТП, в пряка
причинно-следствена връзка с което се твърди да са настъпили вредите, чието обезщетяване
се търси. Обстоятелството е отделено за безспорно с доклада по делото и се доказва с
приложената двустранно подписана полица. Именно в изпълнение за задълженията си по
договора ищецът е уведомил застрахователя относно настъпилото събитие, а последният от
своя страна е образувал преписка и извършил оглед на вещта с опис на вредите по нея.
Спори се относно механизма на ПТП и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между него и описаните вреди, както и кои от тях евентуално подлежат на
обезщетяване при допускането, че не е налице изключен риск по смисъла на т.10.23, т.11.4 и
т.12.4 от ОУ.
Относно механизма на ПТП
5
Механизмът на произшествието съдът намира за еднозначно установен от протокола
за ПТП и разпита на свидетелите. Изслушан е бил водачът на увреждащото МПС, който е
признал, че е предприел маневра, без да отрази насрещно движещото се по път с предимство
превозно средство, в резултат на което е настъпил удар. Свидетелят е посочил, че поради
непознаване на пътя е разчитал на указанията от навигацията си, в която е поглеждал, за да
се ориентира и това е довело до загуба на възприятието относно пътната обстановка.
Поведението е неизвинително и съставлява нарушение на правилата за движение по
пътищата и конкретно на чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата, който вменява на
водачите на превозни средства при завиване наляво за навлизане в друг път да пропуснат
движещите се насрещно пътни превозни средства, което водачът на л.а. „Фолксваген Голф“
не е сторил. Разпоредбата е намерила място и в съставения на този водач АУАН и НП. Така
е отразен механизма на ПТП и в протокола, съставен от свидетеля Б.К.. Същият е заявил, че
не е пряк очевидец на удара, но е отразил възприетите от него на място обстоятелства
относно участващите превозни средства, техните водачи, местоположението на
автомобилите след удара и вредите по тях. В частта относно механизма протоколът за ПТП
няма доказателствена стойност, но по отношение на пряко възприетите от актосъставителя
обстоятелства се ползва с такава доказателствена сила. Именно въз основа на показанията на
водача на увреждащото МПС, тези на актосъставителя, както и след преценка на събраните
по делото доказателства, вещото лице е дало заключение, че описаният механизъм се
подкрепя от обективно събраните данни и конкретно от следите относно местоположение на
съприкосновението между двата автомобила, съответно между застрахованото при
ответника МПС и крайпътното дърво. С оглед на това, че показанията на свидетелите са
пълни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, както и в пълно съгласие с
писмените доказателства, както и предвид обосноваността на автотехническата експертиза,
съдът намира възражението на ответника относно неустановен механизъм на произшествие
за опровергано.
Относно вида на вредите и пряката причинно – следствена връзка с настъпилото
събитие
Установява се от приложената щета, образувана при застрахователя, че ответникът е
уведомен за събитието на 04.05.2023г., когато е бил извършен оглед на автомобила.
Съгласно приетото заключение, описаните вреди напълно кореспондират с механизма на
М.ПТП и са негово пряко проявление. При изграждане на изводите си вещото лице е
преценило в коя част за всяко от участващите превозни средства е настъпил удара, какви
следи са останали с оглед преценка за механизма на проявление на удара, причината за него,
съответно силата на удара, както и в коя зона се намират описаните увреди. Извел е
еднозначен отговор, че всички те са резултат от процесното произшествие. Ответникът не е
провел насрещно доказване, че механизмът на ПТП е друг, съответно, че вредите имат друг
произход. Отговорите на поставените от ответната страна въпроси към вещото лице отричат
тезата на застрахователя. Доказа се, че вредите не са резултат на наводняване на автомобила,
тъй като увредените детайли са счупени, което може да е резултат само от съприкосновение
6
с друг предмет, както при произтеклото ПТП, но не и от трайно въздействие на вода.
Установи се също, че повредите в купето на автомобила не са резултат от свободното
движение на тялото на водача, като последица от непоставен обезопасителен колан, а от
въздействие на друг тъп предмет, който би могъл да е чанта, куфар или подобен на тях по
твърдост и обем. В този смисъл, не може да се търси вина у водача на застрахованата вещ за
причинените в интериора на превозното средство увреждания отвътре навън. Тези вреди
могат да са резултат от свободно движение на тяло, чието превозване е позволено, а не
такива, чието нахождение в автомобила за забранени и водят до изключен риск по смисъл на
раздел VI от ОУ на застрахователя. Не са резултат и от движението на тялото на водача,
поради непоставен колан – това е отречено от вещото лице, предвид липсата на телесни
увреждания, описани от актосъставителя и свидетелите, съответно липсата на данни за
оказана медицинска помощ на този водач, увреден от това, че не е поставил правилно
предпазния колан. Установи се само, че при огледа на вещта преди застраховането й,
ответникът е описал увреждане на преден десен калник, за което няма доказателства да е
било отстранено, което да има за последица включване на детайла в обхвата на
застраховката, тъй като ищецът не е представил протокол за повторен оглед, който да
констатира ремонта. Това възражение следва да бъде зачетено от съда, който приема, че
всички вреди са пряк резултат от произшествието и за тях се дължи обезщетение по силата
на валидно възникналото и съществуващо към датата на събитието застрахователно
правоотношение, като от тях се изключи увредата на преден десен калник, съществувала
преди сключването на договора, която не е била отремонтирана по време на действието му,
поради което се явява изключен риск по смисъла на чл.12.4 и т.125.2 от ОУ. По делото няма
доказателства в подкрепа на възражението, че щетите са последица от техническа
неизправност на превозното средство, скрит недостатък или некачествен предходен ремонт.
Данните от диагностиката след ПТП са резултат от защитните системи на автомобила, които
не позволяват привеждане в движение при увреждания от такава степен (така и в
заключението на вещото лице). Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице
хипотези на изключен риск по смисъла на т.11.4 и т.10.23 от ОУ, поради което вредите, без
тези на преден десен калник, се явяват покрит риск по договора за имуществено
застраховане.
Относно размера на дължимо обезщетение
Видно от приетата основна и допълнителна САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на вещта, е 60123.34 лева при действителна пазарна стойност на увреденото
МПС към датата на застрахователно събитие от 72952.00 лева. При тези данни стойността за
възстановяване на автомобила съставлява 82.82 % от действителната му пазарна цена.
Съгласно чл.390, ал.2 КЗ, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 % действителната стойност на застрахованата вещ, е налице тотална щета, какъвто е
настоящия случай.
При това положение дължимото обезщетение по договора за имуществено
застраховане се съизмерява с действителната пазарна стойност на автомобила към датата на
7
ПТП, която съгласно приетото заключение е 72592.00 лева, намалена със сумата от 364.20
лева, на която е оценен ремонта на преден десен калник, за който се установи, че е бил
увреден преди подписване на застрахователния договор и следователно преди процесното
ПТП, поради което увредата на този детайл не се покрива от застраховката – аргумент от
т.12.4 и т.125.2 от ОУ. Получената сума от 72227.80 лева следва да се намали със сумата, на
която вещото лице остойностява запазените части на застрахованата вещ – 21778.00 лева или
30% от действителната пазарна цена на автомобила. Горното правило е установено между
страните с разпоредбите на т.123 и т.126 от ОУ към договора. Те предвиждат, че в случай на
увреда на застрахованото МПС до пълна загуба (тотална щета) размерът на дължимо
обезщетение е равен на действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части, който резултат не
може да надхвърля застрахователната сума, която в случая е 82100.00 лева. В случай, че
страните постигнат съгласие застрахователят да изплати действителната стойност на вещта,
без тази стойност да се намалява със запазените части, то застрахованият следва да
прехвърли на застрахователя собствеността върху увреденото МПС. Тези разпоредби
съответстват на застъпеното и в съдебната практика разбиране, че противното би довело до
неоснователно обогатяване на собственика на вещта, който едновременно би получил както
обезщетение, равно на пазарната й стойност към датата на събитието, така и детайлите на
автомобила, които са реализируеми на вторичния пазар (така Решение № 167 от 11.05.2016 г.
по т. д. № 1869/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 119/22.02.2024г. по гр.д.№ 191/2023г. на ВКС,
II ТО). Това разбиране мотивира съда да приеме, че дължимото от ответника на ищеца
обезщетение по процесния договор за застраховка „Каско на МПС“ възлиза на 50449.80 лева
(72592.00 – 364.20 – 21778.00), поради което за горницата до пълния претендиран размер от
54079.80 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. Горното се приема от съда,
въпреки че в заключението не са посочени вида запазени части, тяхното състояние,
съответно цената, на която могат да бъдат продадени, но възражения в тази насока не са
били правени, поради което следва да се приеме изводът на вещото лице, че същите възлизат
на 30 % от пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП. Що се отнася до
аргумента на ответника, че този процент би следвало да е ограничен до 25 % съгласно чл.22
от Приложение № 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по
чл.249, т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, то тази методика не намира приложение към
настоящия случай – така Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.на ВКС, І ТО,
Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 115/09.07.2009 г.
по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на
ВКС, II ТО, Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др. Случаят
не е и такъв на задължително застраховане.
Съдът намира, че обезщетението е дължимо, независимо, че не са представени
доказателства за прекратена регистрация на автомобила – така Решение № 44/02.06.2015г. по
т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, І Т. О ., Решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на
8
ВКС, ТК, І Т. О. Горното обстоятелство е имало значение само относно въпроса за дължима
законна лихва, като съдилищата са приемали, че такава се дължи от датата на представяне на
доказателства за прекратена регистрация, но в случаите, когато застрахователят не спори, че
настъпилото събитие е покрит риск по застрахователния договор и е налице тотална щета,
какъвто не е настоящия случай. Дерегистрацията се осъществява по реда на чл.18а от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно действащата към датата на
ПТП и понастоящем уредба прекратяването на регистрацията на излязло от употреба поради
пълна загуба МПС е възможно само при доброволно уреждане на претенцията на ищеца
като тотална щета – аргумент от чл.18а, ал.7 от Наредбата, тъй като дерегистрацията на
автомобила изисква представяне на документ за прието решение от застрахователя да
изплати обезщетение при условията на тотална щета на вещта, с което решение
собственикът на превозното средство няма как да се снабди при отказ на застрахователя да
плати обезщетение при условията на чл.390, ал.2 КЗ. С оглед изложеното, съдът намира, че
върху посочения по-горе размер на дължимо обезщетение следва да се присъди законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното му плащане, тъй като противното –
да се отхвърли претенцията за законна лихва, би довело до възникване права за
застрахователя, произтичащи от незаконосъобразния му отказ да плати застрахователно
обезщетение при настъпил риск, който отказ е бил отменен по съдебен ред. На практика,
всеки отказ на застраховател да изпълни своевременно задълженията си по договора би го
освободило поне от законната лихва, като неблагоприятните последици настъпват за
застрахования, а това е в противоречие с правния ред. Такова разбиране е застъпено и в
Решение № 701/02.12.2024г. по в.т.д.№ 794/2024г. на САС, което настоящият състав споделя,
поради което приема, че ответникът дължи на ищеца законна лихва върху главицата от
15.08.2023г. до окончателното плащане.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разноски са в размер на 2473.19 лева, от които 2163.19 лева
държавна такса, 250.00 лева депозит за вещо лице и 60.00 лева депозити за призоваване на
свидетели. От тях в тежест на ответника се възлагат 2307.24 лева съобразно уважената част
от исковата претенция.
Разходите на ответника възлизат на 900.00 лева, от които 500.00 лева депозити за
вещо лице и 400.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на
НЗПП с оглед броя съдебни заседания и проявената процесуална активност на страната. От
тях в тежест на ищеца се възлага сумата от 60.39 лева съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
9
При компенсиране на разходите ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
2246.85 лева - разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, да
заплати на „ДиЛакос“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Бенковски“, бул. „Лазар Михайлов“ № 40А, сумата 50449.80 лева
(петдесет хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки),
предявен частично от сумата 61575.00 лева – застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Каско на МПС“ по полица № 0306Х0725995/2022г. за л.а. „БМВ Х3“ с
рег.№ **** за вреди от настъпило на 02.05.2023г. в гр.София ПТП, ведно със законната
лихва от 15.08.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдената сума до пълния заявен размер от 54079.80 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********,
да заплати на „ДиЛакос“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 2246.85 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл. „Позитано“ № 5, като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10