РЕШЕНИЕ
№ 1159
Силистра, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВАЛЕРИ РАДАНОВ |
При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20257210700271 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят О. Б. Х., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра, [улица], оспорва заповед № 25-1099-000256 / 14.07.2025 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, с доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон; претендира също така направените по делото разноски (10 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение).
Ответникът – началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра – не изразява становище по жалбата съобразно надлежния ред.
Съдът прие за установено следното:
С оспорената в настоящото производство заповед № 25-1099-000256 / 14.07.2025 г., ответникът е наредил следното: „Налагам на О. Б. Х. ЕГН/[ЛНЧ] с постоянен адрес [населено място] [улица], принудителна административна мярка по чл. 171 т. 4 ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач чл. 171, т. 4 изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.
Мотивите на заповедта са следните: «... водачът О. Б. Х. става с "отнети всички контролни точки”. Контролните точки са отнети с влизане в сила на наказателни постановления, както следва: 1. НП № 22-1099-000338 / 24.03.2022 г. / в сила на 23.06.2022 г. – отнети 6 к.т.; 2. НП № 22-1099-001836 / 27.10.2022 г. / в сила на 29.11.2022 г. – отнети 6 к.т.; 3. НП № 24-1099-000444 / 04.04.2024 г. / в сила на 08.05.2024 г. – отнети 10 к.т.; 4. НП № 24-1099-000912 / 05.06.2024 г. / в сила на 08.08.2024 г. – отнети 10 к.т.; 5. НП № 25-0280-000094 / 20.03.2025 г. / в сила на 16.04.2025 г. – отнети 10 к.т. Общият брой на отнети контролни точки е 42 к.т. Водачът не може да се възползва от привилегията, посочена в чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба № 1з-2539 / 17.12.2012 г. за служебно възстановяване на контролни точки, във връзка с посочения законов срок за липса на НП, а именно след изтичане на две години от датата, на която е влязло в сила последното постановление, с което на водача са отнети контролни точки. В. О. Х. не се е възползвал от възможността да се яви за възстановяване на контролни точки в периода от влизане в сила на НП № 22-1099-000338 и НП № 25-0280-000094».
Обжалваната заповед е издадена от орган с компетентност, редовно възложена по реда на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, видно от документите, съставляващи л. 20 – 23, 35 от делото. Спазена е законоустановената форма за издаване на административен акт, тъй като заповедта е обективирана в писмен вид и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактическо и правно основание. Доколкото производството пред ответника се е изчерпило с издаването на заповедта, не са налице данни за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсват факти, сочещи отклонения от целта на закона.
Относно материалната законосъобразност – процесната хипотеза, обуславяща изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, е уредена в чл. 171, т. 4 ЗДвП и се счита за осъществена, когато съответното лице не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, а именно: да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, след като са му отнети всички контролни точки и поради тази причина е изгубил придобитата правоспособност. Приложените по делото наказателни постановления доказват осъществяването на гореописаната хипотеза, поради което обжалваната заповед се явява материално законосъобразна.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя. 1/ Фактическото и правното основание на заповедта, както и съдържащата се в разпоредителната част фраза „изземване на свидетелство за управление на водач на МПС“ достатъчно ясно изявяват волята на органа за прилагане на принудителна административна мярка по по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Изписването на израза „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ в разпоредителната част е резултат от допускането на очевидна фактическа грешка, чието изправяне обаче не се извършва по реда на обжалването. 2/ Незаконосъобразното издаване на ново свидетелството за управление на моторно превозно средство не може да санира факта на изгубената правоспособност. Неговата материална доказателствена сила е оборима и по делото тя е оборена от представените наказателни постановления. 3/ Върху всяко от приложените по делото наказателни постановления е удостоверена датата на връчването им. При това положение не е пречка да се установи дали съответното наказателно постановление е влязло в сила, дори да липсва отбелязване за датата на влизането му в сила. Ако жалбоподателят е препятствал влизането на някое от тези наказателни постановления в сила чрез подаване на жалба до съда, той е следвало да докаже това (ответникът не носи процесуалната тежест да доказва отрицателни факти – в случая – че не са подавани жалби срещу гореспоменатите наказателни постановления. 4/ Съразмерността се преценява само в случаите, когато оспореният административен акт е издаден в условията на оперативна самостоятелност. В разглеждания казус обаче ответникът е действал в хипотезата на обвързана компетентност. 5/ Вярно е, че в наказателно постановление № 25-0280-000094 / 20.03.2025 г. е отразено, че „към 20.03.2025 г. на водача остават 7 контролни кочки“. Тази невярна констатация обаче нито е необорима, нито има конститутивен ефект, т.е. тя не произвежда в правната действителност наличието на въпросните 7 контролни точки. Нейното значение би могло да се релевира евентуално по въпроса за вината на водача. Принудителните административни мерки обаче имат за цел не да накажат виновното лице, а да предотвратят или преустановят нарушението и/или неговите последици, поради което в настоящото производство вината на жалбоподателя е правно ирелевантна.
Изложените по-горе съображения налагат извода, че жалбата е неоснователна. Това би могло да обуслови право на разноски в полза на ответника, но предвид ненадлежното сезиране на съда с писмено становище вх.№ 1522 / 26.09.2025 г., съдържащо искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, произнасяне по това искане не следва да бъде обективирано (относно ненадлежността на сезирането съдът се произнесе с определение в съдебно заседание на 14.10.2025 г.).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Б. Х., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра, [улица], срещу заповед № 25-1099-000256 / 14.07.2025 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
| Съдия: | |