№ 149
гр. гр.Велинград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20225210100407 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.
Предявен е от Х. И. П., ЕГН: ********** и С. Х. П., ЕГН: **********, и
двамата с постоянен адрес: Велинград, ул. „********“№ 18а, против П. Д. Г.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: Велинград, ул. ********* № 7, Д. П. Г.,
ЕГН: **********, с адрес за връчване гр.Велинград, ул. „*******“ № 9 и Е. И.
Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „*******“, № 9,
иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, с който се иска съдът да определи
начина на реалното ползване между страните на съсобствения поземления
имот с идентификатор -10450.168.35, по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г., последно изменени от 19.03.2022 г., с
адрес на поземления имот: гр. Велинград, местност „Бучимиша“, с площ от
753 кв. м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на
трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория на земята: 0, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 168035, при съседи:
10450.1.163, 10450.1.168.36, 10450.168.59, 10450.168.34.
Ищците П. твърдят, че с ответника са съсобственици на процесния
поземлен имот при права - по 1/2 идеални части за ищците в режим на СИО и
1/2 идеални част за ответника П. Д. Г.. Излагат, че между страните е налице
1
влязло в сила на 14.02.2020 г. решение от 15.02.2019 г., постановено по г.д. №
262/2018 г., по описа на РС Велинград, по силата на което ищецът е признат за
собственик на 3/6 идеални части от процесния имот с идентификатор
10450.168.35, с номер по предходния план 168035, и съседи: 10450.168.163 ,
10450.168.36, 10450.168.59, 10450.168.34., а ответникът е собственик на
останалата ½ идеална част по силата на възмездна сделка, обективирана в
нотариален акт № 57, том II, рег. № 2427, н.д. № 244/2016 на нот. с рег. № 650,
с район на действие РС Велинград. Твърди се, че имотът е застроен с три
стопански постройки: 1. с идентификатор 10450.168.3, със застроена площ от
35 кв.м, брой етажи 1, собственост на ищците в режим на СИО; 2. с
идентификатор 10450.168.1, със застроена площ от 1 14 кв.м, брой етажи 1,
собственост на ответника П. Г.; 3. с идентификатор 10450.168.2, със застроена
площ от 208 кв.м, брой етажи 1, собственост на Е. И. Г., построена в резултат
на учредено в нейна полза безвъзмездно право на стоеж от родителите й с НА
125, том.2, рег.№4492, нотариално дело № 333/2013 г на нотариус peг. № 541,
с район на действие РС Велинград, като тя е собственик на първия етаж от
нея, а ответникът на втори етаж. Твърди се, че ищците имат достъп до
стопанската си сграда и обора по малка пътека от западната й страна,
влизайки в имота от източната му страна откъм улицата, септичната яма в
имота се намира между собствената им сграда и улицата. Твърди се, че и трите
стопански сгради се използват като обори за отглеждане на животни и имат
обща септична яма, в която се изхвърлят био отпадъците. Поддържа се, че
ответникът е завладял дворното място и е завързал две големи кучета в него, с
което ограничава използването му от ищците, като те не могат да го използват
според правата си, а ответникът отказва категорично и доброволно да
определят режим на реално ползване на общия имот според правото си на
собственост. Предвид изложеното молят предявеният иск да бъде уважен.
Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника П. Д. Г., с
който изразява становище, че искът е преждевременно предявен, тъй като
сградата, за която ищците се легитимират като собственици с идентификатор
10450.168.35.3, със застроена площ от 35 кв.м, не е действително тяхна, като е
налице преюдициално исково производство по гр.д.№20225210100258 по
описа на PC Велинград, образувано по ИМ на Е. Г. против настоящите ищци
съпрузите Х. и С. П.. Твърди, че суперфицията, която е учредена на
2
ответницата Е. Г. е реализирана, като е построена двуетажната
селскостопанска сграда на застроена площ от 208 кв.м, попълнена с
идентификатор 10450.168.35.2, като това е станало по време на бракът й с Д.
Г., тъй като учредяването на вещните права и строителството на сградата, е
реализирано от тях двамата по време на брака им с общи техни семейни
средства и цялата сграда е тяхна собственост, в режим на бездяловата СИО,
поради което счита, че и последният следва да бъде конституиран като страна
по делото. Поддържа се, че са налице предпоставките за спиране
производството по настоящото дело, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до
приключване на гр.дело №258/2022г. с влязло в сила съдебен акт, като
изходът по това дело има значение и за производството по делба, образувано
между същите страни и спряно към настоящия момент.
С Протоколно определение № 80 от 21.02.2023 г. съдът е конституирал
като ответник по гр.дело № 407/2022 г.по описа на ВРС, Д. П. Г., ЕГН
**********, с адрес за връчване гр.Велинград, ул. „*******“ № 9, който в
срока по чл. 131 ГПК излага, че се присъединява към възраженията на
ответника П. Г..
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява спорна съдебна
администрация и цели да предостави правна защита на съсобственици на
недвижими имоти, които не могат да постигнат съгласие как да ползват
общата вещ съобразно правата си в съсобствеността. Съдът замества
мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и
възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за
разпределяне ползването на общия имот, т. е. съдът е компетентен да се
произнесе само по тези въпроси, които са от компетентността на мнозинството
съсобственици. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение
до възникване на спора и предназначението на имота. Съдебната
администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и
с предназначението на вещта.
За да бъде уважено отправеното до съда искане разпределяне на
3
ползването е необходимо кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1) няколко лица да са носители на правото
на собственост върху вещта, чието разпределяне правото на ползване се иска;
2) невъзможност да се образува мнозинство за взимане на решение за
ползване на общата вещта; 3) възможност за разпределение ползване на
общата вещ съобразно фактическото състояние и с оглед предназначението на
вещта.
За безспорно между страните е обявено обстоятелството, че между
страните е налице влязло в сила на 14.02.2020 г. решение от 15.02.2019 г.,
постановено по г.д. № 262/2018 г., по описа на РС Велинград, съгласно което
ищецът е признат за собственик на 1/2 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 10450.168.35, с номер по предходния план 168035, и съседи:
10450.168.163, 10450.168.36, 10450.168.59, 10450.168.34, по силата на
възмездна сделка, обективирана в нотариален акт № 57, том II, рег. № 2427,
н.д. № 244/2016 на нот. с рег. № 650, с район на действие РС Велинград, а
ответникът е собственик на останалата ½ идеална част по силата завещание в
негова полза. Имотът е застроен със следните стопански постройки: 1. с
идентификатор 10450.168.3, със застроена площ от 35 кв.м, брой етажи 1; 2. с
идентификатор 10450.168.1, със застроена площ от 114 кв.м, брой етажи 1,
собственост на ответника- П. Г.; 3. с идентификатор 10450.168.2, със
застроена площ от 208 кв.м, брой етажи 2, построена в резултат на учредено в
полза на Е. И. Г. безвъзмездно право на стоеж от родителите й с нотариален
акт № 135, том.2, рег.№4492, нотариално дело № 333/2013 г на нотариус peг.
№ 541, с район на действие РС Велинград, като тя и съпругът й- ответникът Д.
П. Г. са собственици на първия етаж от нея, а ответникът П. Д. Г. на втория.
Тези обстоятелства се доказват и от представените по делото писмени
доказателства, а именно: 1. Нотариален акт за учредяване на право на
строеж(суперфиция) № 135, том.2, рег.№4492, нотариално дело № 333/2013 г.
на нотариус peг. № 541, с район на действие РС Велинград; 2. Нотариален акт
за дарение на право на строеж върху недвижим имот № 126, том 1, рег. №
1736, нот.д. № 124/2015 г. на нотариус рег. № 541, с район на действие РС
Велинград; 3. Решение № 52 от 15.02.2019 г., постановено по г.д. № 262/2018
г., по описа на РС Велинград; 4. От протокол от 17.10.2019 г. по гр.д. № 1052
от 2016 г. по описа на РС Велинград.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том 1,
4
рег. № 484, дело № 26 от 12.03.2020 г. на нотариус рег. № 649, с район на
действие РС Велинград, се установява, че ищците са собственици на Сграда с
идентификатор 10450.168.35.3 област Пазарджик, община Велинград, с
функционално предназначение -Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със
застроена площ от 35,00 кв. м..
От разпита на свидетеля Н.С.Я., вуйчо на ищеца и ответника, се
установи, че до 2010 г. в процесния имот е имало една сграда от около 114
кв.м.. Свидетеля излага, че след 2010 г. на гърба на тази постройка е изградено
помещение с размери 3м. широко и 9 м. дълго и друго помещение с размери
3м. на 3м., представляващо стая за предаване на мляко с отвор към старата
сграда. От разпита става ясно още, че през 2013 г. е построена още една сграда
от ответника Е. И. Г.. От показанията му се установява, че в имота съществува
септична яма, която е изградена от брат му-баща на ищеца Х. И. П. и
ответника Е. И. Г..
От разпита на свидетеля И. Х. З. се установи, че пред сградата
собственост на ответниците съществува септична яма, която е изградена преди
2013 г.. От показанията му става ясно, че през 2014 г. ответникът Г. е
изградила сграда за отглеждане на животни, която и до момента се ползва по
предназначение. От разпита му се установи, че преди изграждането на тази
сграда в имота е съществувала стара сграда. Свидетеля сочи, че имота е
ограден с колове и телена ограда, като също така има и кучета и
видеонаблюдение. Излага, че входа е между двете сграда, като ямата се пада от
лявата страна и е оградена с цел безопасността на хора и животни.
От приетата без възражения съдебно- техническа експертиза и
допълнение към нея се установява, че процесният имот представлява ПИ с
идентификатор 10450.168.35 област Пазарджик, община Велинград, гр.
Велинград, м. БУЧИМИША, вид територия Земеделска, НТП Друг вид
земеделска земя, с площ от 753,00 кв. м, стар номер 168035, съгласно Заповед
за одобрение на КККР РД-18-1214/06.06.2018 г., издадена от ИД на АГКК, при
граници на ПИ с ИД 10450.1.163, 10450.168.34, 10450.168.36, 10450.168.59,
ведно с изградените сгради от основното застрояване със селскостопанско
предназначение – 1. Сграда с идентификатор 10450.168.35.1 област
Пазарджик, община Велинград, с функционално предназначение -
Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 114,00 кв. м. -
5
собственост на ответниците; 2. Сграда с идентификатор 10450.168.35.2 област
Пазарджик, община Велинград, с функционално предназначение -
Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 208,00 кв. м. -
собственост на ответниците и 3. Сграда с идентификатор 10450.168.35.3
област Пазарджик, община Велинград, с функционално предназначение -
Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 35,00 кв. м. -
собственост на ищците. Вещото лице е изложило, че в дворното място са
изградени сгради от допълващото застрояване, които не са отразени в
кадастралната карта, както следва: а/ Пристройка от югозапад към сграда № 3
с размери 2,30/2,35м.л., застроена площ от 5,51 м.кв., собственост на ищците;
б/ Пристройка от север към сграда № 1 с размери 3,70/8/70м.л., застроена
площ от 32,19м.кв., собственост на ответниците и в/ Метален гараж със
застроена площ от 18,00м.кв., поставен в крайната югозападна част на ПИ,
собственост на ответниците. Посочено е още, че дворното място е с начин на
обслужване от към улицата от три външни входа отделно от това в източната
част на имота към обслужващата улица и пред сграда № 1 е изградена
бетонова шахта, вкопана под нивото на прилежащия терен с трапецовидна
форма и размери 8,00/6,10/3,65м.л., или заемаща площ от имота в размер на
25,00м.кв., която представлява септична яма за съхранение на тор. В
проведеното на 11.03.2025 г. вещото лице излага още, че застроената площ на
всички сгради, вкл. тези които не са нанесени в кадастъра е 412,70 кв.м.,
незастроената площ е 341 кв.м. От 412,70 кв.м. засторена площ, за ищците
застроено е 35 кв.м. плюс 5,51 кв.м., или общо 40,51 кв.м., а за ответниците
всичко останало 372,19 кв. м.. По отношение на сграда номер 2 от 208 кв.м.
вещото лице посочва, че представлява селскостопанска сграда на два етажа с
изпълнен първи етаж по монолитен начин обор и на него върху
стоманобетонова плоча е изградена с дъсчени летви плевня за съхранение на
фуражите за обора.
В допълнение вещото лице е изложило, че сгради ползвани и
собственост на ищците са: 1. Сграда с идентификатор 10450.168.35.3 област
Пазарджик, община Велинград, с функционално предназначение -
Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 35,00 кв. м. и 2.
Пристройка от югозапад към сграда № 3 с размери 2,30/2,35м.л., застроена
площ от 5,51м.кв., или общо застроена площ от 40,51 м.кв.. Сгради ползвани и
собственост на ответниците са: 1. Сграда с идентификатор 10450.168.35.1
6
област Пазарджик, община Велинград, с функционално предназначение -
Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 114,00 кв. м.; 2.
Сграда с идентификатор 10450.168.35.2 област Пазарджик, община
Велинград, предназначение - Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със
застроена площ от 208,00 кв. м.; 3. Пристройка от север към сграда № 1 с
размери 3,70/8/70м.л., застроена площ от 32,19м.кв. и 4. Метален гараж със
застроена площ от 18,00м.кв., поставен в крайната югозападна част на ПИ,
или Общо застроена площ от 372,19 м.кв.. От изложеното следва, че при
Площ ПИ - 753м.кв. 1/2 = 376,50м.кв. или за ищеца до квотата си остават
335.49м.кв. от ПИ, без ЗП на сградите, а за ответниците до квотата си остават
3.81 м.кв. от ПИ, без ЗП на сградите.
Възможни варианти, които експертизата предлага за разпределение на
реалното ползване на поземлен имот с идентификатор 10450.168.35, са
следните:
Вариант 1, представен със Скица проект М 1:266, на лист 201 по делото,
съгласно който:
А/ Реално ползване, оцветено в синьо от 255,76м.кв. за ищците - в по
малко от квотата си със 108,24м.кв.
Б/ Реално ползване, очертано в жълто от 472,24 м.кв. за ответниците - в
повече от квотата си със 108,24м.кв.
В/ Общо ползване, оцветено в червено от 25,00м.кв., което представлява
септична яма за съхранение на тор.
Вариант 2, представен със Скица проект М 1:266, от допълнителното
заключение на лист 214 по делото, съгласно който:
А/ Реално ползване, оцветено в синьо от 338,95м.кв. за ищците - в по
малко от квотата си с 24,55м.кв.
Б/ Реално ползване, очертано в жълто от 389,05 м.кв. за ответниците - в
повече от квотата си с 24,55м.кв.
В/ Общо ползване, оцветено в червено от 25,00м.кв., което представлява
септична яма за съхранение на тор.
В производството по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността всички
съсобственици, съответно носителите на ограничено вещно право на ползване
върху вещта - предмет на иска са задължителни необходими другари.
7
Разпределението на ползването е временно решение при съсобствени
имоти, предвидено, когато съсобствениците не могат сами да стигнат до
решение как общата вещ да се ползва от всички, които имат право. В рамките
на съдебната практика са изведени няколко критерии, които трябва да се
съблюдават при извършването на преценката за целесъобразност. При
разпределяне на ползването на дворно място съдът следва да вземе предвид
съществуващото в момента фактическо положение, включително и
извършените от съсобствениците подобрения.
Водещо при определянето на това кой колко от вещта да ползва е първо,
фактическото положение – кое лице кой имот обитава, второ, кой каква част
има право да ползва, и дали при някой от вариантите някой от
съсобствениците не е ощетен твърде много, въз основа припадащите му се
идеални части. Водещо е и разпределението да се извърши по начин, че да не
води до бъдещи съдебни спорове между страните, например защото една от
страните е ощетена с дяла си и има право на обезщетение, търсимо отново по
чл. 32, ал.2 ЗС. Разпределението на ползването, което извършва съдът по реда
на чл. 32, ал. 2 ЗС, следва да е съобразено не само с квадратурата на общия
имот и идеалните части на съсобствениците, а и с индивидуалните
собственически права върху намиращите се в имота постройки, които се
изключват от разпределението, като за сметка на това на останалите
съсобственици се предоставя по-голям дял от незастроената част, респ.
притежаващият по-малка застроена площ получава в дял по-голяма свободна
площ.
Съдът при определяне начина на ползване на съсобствен имот се
ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на
съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най-
целесъобразното ползване на имота от съсобствениците, и то по фактическото
положение на този имот към момента на разрешаването на спора - при
наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други
постройки.
Изхождайки от приетите по делото съдебно-технически експертизи
съдът приема, за съответстващ между начина на застрояване, фактическото
положение и правата на страните Вариант 1, представен със Скица проект М
1:266, от заключението на вещото лице на лист 201 по делото. По следните
8
съображения:
От писмените доказателствата по делото безспорно се установява, че в
полза на ответниците съпрузи е учредена суперфиция за изграждане на
процесната сграда с идентификатор 10450.168.35.2, като не е спорно, че е
реализиран строеж от тях. При това положение следва да се приеме, че
доколкото те не притежават право на собственост върху поземления имот
върху който тази сграда е изградена, то на същите следва да им се предоставят
единствено правото да ползват поземления имот, дотолкова доколкото им е
необходимо за да обслужват тази постройка. Ето защо съдът счита, че на
същите следва да им се предостави за ползване единствено частта от
поземления имот означена с жълт цвят на скицата на вещото лице на л. 201
ограждаща сграда 2 от същата скица, както и да им се предостави за общо
ползване заедно с останалите страни по делото частта от поземления имот
оцветена в червено на скицата на вещото лице, предвид дейността, която се
извършва в частта от сградата собственост на ответниците- съпрузи.
От свидетелските показания на св. Николай Ямаков вуйчо на ищеца и
ответницата става ясно, че ответницата Е. Г. е изградила първоначално обор,
като впоследствие някъде около 2015 г. е изградена и нова част. От
представената скица- „виза“ на л. 157 от делото е видно, че е издадена виза за
проектиране и изграждане на „краварник с пунк за съхранение на мляко и
хладилна камера на един етаж“. От разпита на вещото лице безспорно се
установява, че на място макар в КККР на гр. Велинград да е нанесена и
описана като едноетажна на място съществува и втори етаж на процесната
сграда с идентификатор 10450.168.35.2. В този смисъл са и показанията на
свидетелите Н. Ямаков и И. З.. От представения по делото нотариален акт за
дарение на право на строеж върху недвижим имот безспорно се установява, че
на ответника П. Г. е учредено право на строеж върху сграда- краварник.
При съвкупната преценка на тези доказателства и доколкото от
ответника П. Г. не оспорва с отговора на исковата молба, че е реализирана
двуетажна постройка на застроена площ от 208 кв.м. и като се кредитират
показанията на свидетеля Ямаков и експертизите на вещото лице следва
извод, че някъде около 2015 г. ответникът Г. е реализирал учреденото му право
на строеж като е изградил втори етаж, над съществуващия и изграден преди
това от родителите му краварник. В подкрепа на този извод на съда са и
9
представените от ответника П. Г. снимки на процесната сграда, от които е
видно, че същата не е изградена като монолитна двуетажна сграда, а вторият
етаж е пристроен над първия.
Съгласно практиката на ВКС правомощието на съсобственика на имота
да изгради сграда в общия имот въз основа на надлежно учредено право на
строеж, да ползва застроената част е елемент от съдържанието на отстъпеното
в негова полза вещно право, което на собствено основание поражда за
суперфициара и правомощие да владее и ползва застроената част.
Следователно на ответника П. Г. следва да му се предостави на собствено
основание правото да ползва незастроената част около тази постройка,
дотолкова доколкото му е необходимо за обслужването й. В този смисъл
съгласно решение № 252/25.11.2014 г. на ВКС, по г.д. № 933/2014, I ГО, макар
да запазва съсобствения си характер тази част от съсобствения имот не може
да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като правото на
строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал. 2
ЗС правомощие на останалите съсобственици да си служат с нея. Тъй като се
установи, че по отношение на първия етаж от същата следва да се предостави
и право на ползване на поземления имот за ответниците- съпрузи, то следва да
се възприеме, предложението на вещото лице по първоначалната
експертизата, като общо на ответниците се предостави за ползване оцветената
част в жълто част от поземления имот ограждаща тази постройка, означена
като сграда 2 на скицата на л. 201 от делото, както и общо за ползване между
страните по делото оцветената в червено част от поземления имот.
Съгласно цитираната практика на ВКС, а и съгласно решение №
2/18.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3267/2015, I ГО по отношение на частта от
съсобствения имот, извън усвоената от законно строителство, на общо
основание са приложими правилата на съсобствеността и ползването на тази
част подлежи на разпределение между съсобствениците съобразно техните
права. Следователно като се съобрази изложеното следва да се приеме, че
единствения възможен вариант на разпределение на ползването като се
съобрази застрояването на имота и незастроената част от него е този, при
който именно в дял на ответника П. Г. се пада частта от имота, която е
застроена с постройката, представляваща сграда № 2 на скицата на вещото
лице на л. 201 от делото. Тъй като съгласно цитираната практика на върховния
съд площта от имота, застроена върху учредено право на строеж не подлежи
10
на разпределение, то следва извода, че същата не следва да се включва в дела
на ответника Г. при разпределение ползването на съсобствения имот. Съгласно
допълнителната експертиза на вещото лице площта на имота заета от
строителство е в размер на 372,19 кв. м., то следва изводът, че на
разпределение между страните подлежи незаетата част в размер на 380,18
кв.м. /753-372,19= 380,18 кв.м./ или при съобразяване правата на страните в
съсобствеността то следва, че на ищеца следва да се определи за ползване
незастроена част от имота в размер на 190,1 кв.м., колкото и за ответника П. Г..
При това положение съдът счита, че именно първоначалната експертиза
на вещото лице, съгласно която на ищците е определено за реално ползване
място, оцветено в синьо с площ от 255,76 кв.м., което е с около 65 кв.м. в
повече от дела им, като от друга страна е съобразено и правото им на
собственост и осъществяваното владение върху постройките, изградени в
предоставената им част, като на следващо място са съобразени правата на
ответника и начина на реално ползване на постройките в неговата част, най-
добре отговаря на правата на страните. Действително при този вариант
ищците ползват с 65 кв. м. повече от площта, която им се полага, но това
разпределение обаче е възможно най-близкото до правата на страните, тъй
като отклонението е незначително на фона на това определено с Вариант 2 по
допълнителното заключение. Установеният принцип, че разпределението за
ползване следва да съответства по площ на правата на страните търпи
отклонения, когато несъответствията ще бъдат незначителни и се налагат за да
се съобрази и фактическото ползване в имота - Решение № 188 от 11.01.2017 г.
по гр.д. № 2762/2013 г., I Г.О..
Предвид изложеното на ответника следва да се предостави за
самостоятелно ползване мястото оградено в жълто, ограждащо сграда 1 на
скицата на л. 201 от делото, а не така както е посочило вещото лице за общо
ползване с ответниците- съпрузи.
По разноските
С определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.
о., е прието, че в производство по разпределение ползването на
съсобствен имот, страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
11
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са
направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32,
ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата
вещ или взетото решение е вредно за вещта.
Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Поради
изложеното и разноските за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат
присъждани в полза на ищеца.
Разноските, направени от ищците в производството в размер на 25 лв.,
представляващи сторени разноски за държавна такса, следва да се разпределят
между страните, като ответникът П. Г. следва да бъде осъден да заплати
половината от тях, съобразно дела му в съсобствеността. По отношение на
допуснатите експертизи ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника П. Г. сумата от 200 лв., представляваща половината от сторените
разноски по допълнително изслушаната съдебно- техническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ПОЛЗВАНЕТО между
Х. И. П., ЕГН: ********** и С. Х. П., ЕГН: **********, П. Д. Г., ЕГН:
**********, Д. П. Г., ЕГН: ********** и Е. И. Г., с ЕГН: **********, на
поземления имот с идентификатор -10450.168.35, по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г., последно изменени от
19.03.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. Велинград, местност
„Бучимиша“, с площ от 753 кв. м., с трайно предназначение на територията
земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория
на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
168035, при съседи: 10450.1.163, 10450.1.168.36, 10450.168.59, 10450.168.34,
по начина, отразен в Скица проект М 1:266, на лист 201 от делото към
заключението на вещо лице Б. З. Г., представляваща неразделна част от
12
настоящото решение и приподписано от съдията докладчик, както следва:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ищците Х. И. П., ЕГН:
********** и С. Х. П., ЕГН: ********** ДА ПОЛЗВАТ 255,76м.кв. от
поземления имот с идентификатор -10450.168.35, защриховани със син цвят в
Скица проект М 1:266, на лист 201 от делото към заключението на вещо лице
Б. З. Г., представляваща неразделна част от настоящото решение и
приподписано от съдията докладчик.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ответникът П. Д. Г.,
ЕГН: ********** ДА ПОЛЗВА 472,24 кв.м., от поземлен имот с
идентификатор 10450.168.35, защриховани с жълт цвят в Скица проект М
1:266, на лист 201 от делото към заключението на вещо лице Б. З. Г.,
представляваща неразделна част от настоящото решение и приподписано от
съдията докладчик.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ответниците Д. П. Г.,
ЕГН: ********** и Е. И. Г., с ЕГН: ********** ДА ПОЛЗВАТ частта от
поземления имот означена с жълт цвят, ограждаща сграда 2 от Скица проект
М 1:266, на лист 201 от делото към заключението на вещо лице Б. З. Г.,
представляваща неразделна част от настоящото решение и приподписано от
съдията докладчик.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 32, ал. 2 ЗС Х. И. П., ЕГН:
********** и С. Х. П., ЕГН: **********, П. Д. Г., ЕГН: **********, Д. П. Г.,
ЕГН: ********** и Е. И. Г., с ЕГН: ********** ОБЩО ДА ПОЛЗВАТ 25,00
м.кв., от поземлен имот с идентификатор 10450.168.35, защриховани с червено
в Скица проект М 1:266, на лист 201 от делото към заключението на вещо
лице Б. З. Г., представляваща неразделна част от настоящото решение и
приподписано от съдията докладчик.
ОСЪЖДА П. Д. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: Велинград, ул.
********* № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. П., ЕГН: ********** и С. Х. П., ЕГН:
**********, и двамата с постоянен адрес: Велинград, ул. „********“№ 18а,
сумата от 12,50 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Х. И. П., ЕГН: ********** и С. Х. П., ЕГН: **********, и
двамата с постоянен адрес: Велинград, ул. „********“№ 18а, ДА ЗАПЛАТЯТ
на П. Д. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: Велинград, ул. ********* №
7, сумата от 200 лева, представляваща сторени разноски.
13
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
14