№ 20946
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110133985 по описа за 2025 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу П. В. К., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5476,15 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,
701,16 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 19.03.2025 г., 57,53 лева – главница,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,
ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 12,71 лева –
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 19.03.2025 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 16866/2025 г. по описа на
СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на
сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение
на този договор ищецът е доставил за процесния период топлинна енергия. Твърди, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово
разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
наличието на облигационни отношения между страните. Развива подробни съображения в насока,
че не дължи претендираните суми. Оспорва изпадането в забава. Счита, че ищецът не е
легитимиран да претендира сумите за услуга дялово разпределение. В подаденото възражение по
чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство, длъжникът е релевирал възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдените от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдени от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
1
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
В настоящия случай по делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №135, том XXXVII, дело №7212/93г. на нотариус Ч.Б., видно от който, П.М.Т. и Н.С. Т.
са дарили на ответника П. К. *, находящ се в * в ***, като дарителите са си запазили
правото на ползване върху имота. По делото е представена и молба-декларация, изходяща от
ответника П. К. до председателя на Директора на Т.Р. „Земляне“ за откриване на партида на
горепосочения адрес. По делото няма данни за настъпила след извършената разпоредителна
сделка смърт на ползвателите, нито са ангажирани доказателства, сочещи на прекратяване на
учреденото им ограничено вещно право на друго законово основание, но от представената по
делото молба-декларация от 8.11.1999г. ответникът е направил искане до топлопреносното
дружество за откриване на партида за имота на негово име, декларирайки, че го ползва за жилищни
нужди заедно с членовете на семейството си. От представени формуляри за главен отчет и
изравнителни сметки се установява, че въз основа на така направеното искане ответникът е вписан
като титуляр на партидата и се води като задължено лице за цената на доставената топлинна
енергия, респ. на негово име като клиент на услугата са начислявани дължимите суми за
потребление по издаваните фактури. Съдът намира, че подадената от ответника молба-декларация
обективира отправено до ищеца предложение за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за процесния имот, което последният е приел, предвид данните за титулярството на
партидата. Следователно, при така постигнатото съгласие и по аргумент от приетото във
визираното по-горе ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че въпреки наличието на
учредено в полза на трети лица вещно право на ползване върху имота, качеството потребител на
топлинна енергия през исковия период има ответникът, който е встъпил по своя воля като страна-
купувач в договорно правоотношение с ищцовото дружество за продажбата й вместо задължените
съгласно закона лица.
По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия
на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в
сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не е спорно, че са спазени
законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за
2
последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответникът не твърди и
не ангажира доказателства да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия
следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за него действие, поради което съставляват
източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови
клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването през исковия период
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия между ищеца и ответника, което
предпоставя ангажиране отговорността на последния за неизпълнени договорни задължения.
Между страните не е спорно, че в рамките на исковия период ищецът е доставял топлинна
енергия за процесния имот при дялово разпределение, извършено от „Т.С.“ ЕООД, като стойността
на потреблението, определяна съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, възлиза на начисления размер от
5476,15 лв., формиран от общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните
фактури, коригирана с резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отоплителен
сезон въз основа реален отчет на измервателните уреди. Безспорно е също, че дяловото
разпределение е извършвано от ФДР съобразно нормативните изисквания, по коректно приложена
методология, като цената на тази услуга за исковия период е в размер съответен на претендираната
сума от 57,53 лв. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ, като в чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия от 2016г. е предвидено, че купувачът
на топлинна енергия заплаща на продавача (топлопреносното предприятие) стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания търговец. Съгласно визираните разпоредби ищецът
е легитимиран титуляр и на вземането за цена на услугата дялово разпределение, което в
отношенията с потребителя възниква в полза на топлопреносното дружество, задължило се срещу
възнаграждение да предостави тази услуга самостоятелно или чрез трето лице-изпълнител.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за
абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в
началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че ФДР „Т.С.“ ЕООД е извършвала разпределение на ТЕ в блока след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. Посочено е, За процесният период от 01.05.2022-30.04.2024 г. , Фирмата за
ДР е отчитала водомерите в имота с изключение на периода 2023 - 2024 г., когато ответника не е
осигурил достъп. По време на отчетите с изключение на май 2024 г. е попълнен документ за главен
отчет, който е подписан от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.
По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са
монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и е начислявана ТЕ за загряване на
топла вода. За периода 01.05.2023- 30.04.2024 г. разходът за топла вода се изчислява на 3 броя
потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ. Относно ТЕ,
отдадена от сградна инсталация е изложено, че изчисленията са извършени съгласно
методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. Според
експерта общият размер на дължимите суми за процесния период възлиза на 5427,84 лв., от
които 406,02лв. ТЕ за сградна инсталация и 5021,82 лв. ТЕ за подгряване на топла вода.
Съгласно заключението, сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба, като са извършвани и периодични проверки на топломера отново в
съответствие с нормативната уредба. Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно
Наредба за топлоснабдяването, основната предпоставка за определяне на служебна енергия
за отопление и подгряване на вода е неизпълнение на задължението на потребителя да
3
осигури достъп до уредите, и да се монтират такива, разположени в имота му.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител, а именно да не са монтирани такива, или да не е осигурен достъп. В настоящото
производство се установи, че са налице и двете предпоставки, липсват монтирани
топлоразпределители, а от друга страна за част от периода не е и осигурен достъп за
отчитане. Поради гореизложеното съдът приема, че ищецът е доказал наличието на
основната предпоставка за начисляване на служебна енергия по реда на Наредбата за
топлоснабдяването, а именно липсата на топлоразпределители и осигурен достъп за част от
периода, поради което съдът приема, че главният иск за доставена в имота топлинна енергия
е доказан в своето основание.
Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че за процесния период дължимите, но
неплатени суми възлизат на 5476,15 лева – главница за ТЕ; 57,53 лева – главница за дялово
разпределение. Според експерта дължимата лихва върху главницата за ТЕ възлиза на 697,86
лв., а на лихвата върху главницата за дялово разпределение – 12,82 лева. С оглед изложеното
съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния имот през процесния период
ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 24.03.2025 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в
сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С оглед датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК не са налице погасени по давност вземания.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 57,53 лева, която сума не се явява и погасена
по давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на СсЧе дължимата лихва върху главницата за ТЕ в размер
на 5476,15 лв. възлиза на сумата от 697,86лв., до който размер предявеният иск следва да
бъде уважен, а за разликата над него подлежи на отхвърляне.
4
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 124,95 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство:
124,95 лева за държавна такса, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно обема на
извършените от юрисконсулта действия по защитата, както и фактическата и правна
сложност на делото/, 300,00 лева за депозит по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза и 300,00 лв. за депозит по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 174,50 лв. –и сумата от 822,84 лв. – разноски в исковото производство, от
които Н.В.В. дължи 244,00 лв., а А.И.В. 488,01 лв.
Ответникът е представляван от адвокат предоставил безплатна правна помощ по реда
на чл.38 ЗА. Доколкото съдът е този който определя дължимото възнаграждение в тази
хипотеза приема, че то възлиза на 50 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ч. сумата от 0,13лв. за заповедното
производство. За исковото производство съдът определя адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, като съразмерно на отхвърлената част от исковете на адв. Ч. се дължи
сумата от 1,28лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу П. В. К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, съществуването на вземания на
„Т.С.” ЕАД от П. В. К. за сумата от 5476,15 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2022г. до 30.04.2024г. за
топлоснабден имот, находящ се в ***“, *, *, аб.№ *** ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 24.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането,
за сумата от 697,86лева – мораторна за периода от 15.09.2023г. до 19.03.2025г. и за сумата от 57,53
лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за
периода от 1.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.03.2025г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 16866/2025г. по описа на СРС, 179 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ иска за иска за мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ за сумата
над 697,86 лв. до пълния предявен размер от 701,16 лв. и иска за сумата от 12,71 лв.
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
19.03.2025 г.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 174,50 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 822,84лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
адв. Д. Й. Ч. от САК, служебен адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от
5
0,13 лв. – възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство на ответника
П. В. К. в заповедното производство и сумата от 1,28лв. за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6