Решение по КНАХД №1402/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на „Неохим“ АД, [населено място], подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 103/02.06.2025г. на Районен съд – Димитровград по АНД № 469/2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 26-2400258 от 26.11.2024г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона, при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и че е необосновано. Изградено било върху невярна фактическа обстановка, установената била неправилно интерпретирана. Съдът не изложил съображения за противоречията в доказателствения материал, което приравнявало решението на такова, постановено при липса на мотиви. Невярно и без анализ на доказателствата било прието, че писмените правила на дружеството били нарочно създадени – във връзка със ситуацията. Това не било така, тъй като още при възражението против акта за установяване на административно нарушение били представени вътрешноорганизационни актове от 2015, 2018, 2020, 2021, 2022 и 2023г., както и такива от месеци 01 до 03.09.2024г. – т. е. всички тези документи били създадени преди датата на трудовата злополука и преди да бъдат дадени конкретни предписания на работодателя.

Съдът не анализирал твърденията на служители на Инспекцията по труда в контекста на оборващите ги писмени доказателства, с което пропуснал да направи анализ в цялост, изложил фактическа обстановка изцяло почиваща върху разпита на служителите на Инспекцията и по този начин я изградил едностранчиво и предубедено, изцяло основана на неподкрепени с други доказателства твърдения на актосъставителя. Единствено въз основа на заявеното от актосъставителя и свидетеля по акта, се твърдяло в решението, че не били представени доказателства от страна на дружеството за извършвана проверка за отсъствие на вредности на работното място на инцидента за периода 27.08.2024г. до 03.09.2024г. Сочи се, че в хода на проверката били представени серия документи за извършвани периодични проверки в периода 20.08.2024г. – 03.09.2024г., които били регулярни, извършвани два пъти в денонощие и отразени в сменните дневници, като от тях било видно, че нямало промяна в състоянието на затворените на 20.08.2024г. вентили, не бил възстановен притокът на кондензат и нямало промяна в състоянието, настъпило след затварянето им от инж. Я. на 20.08.2024г. Това се потвърждавало и от безаварийното извършване на огневите работи на същото място на 27.08.2024г.

Налице било и противоречие в съдебното решение – веднъж се приемало, че спирането на подаването на кондензат от цех 640 към цех 841 е необходима мярка, а след това се сочело, че същата била скъпа и несъответна на технологичния процес мярка.

Освен това, съдът не направил анализ, дали настъпилата злополука била резултат от конкретни неправилно предприети и в нарушение на правилата за безопасност действия от страна на пострадалите работници или била резултат изцяло от неприложени от страна на работодателя обезопасителни мерки. В решението било вписано, че по време на свалянето на старите демонтирани вентили и качването на новите пропуснал кондензат, като от стилистиката на изложения по този начин факт не ставало ясно дали лице пропуснало кондензата или той протекъл самостоятелно. От друга страна било посочено, че според обясненията на работника Т. някой почиствал с телена четка щуцера и кондензат протекъл не при свалянето на стария вентил, а при първото поставяне на новия. Пропуснато от съда в тази връзка било анализирането на действията на работниците. Не била изследвана причинно-следствена връзка между въздействието върху паропровода от неидентифицирано лице и протеклия кондензат.

Виждането за липса на мотиви се обосновава от касатора с твърдения за отхвърлянето на възражения срещу издаденото наказателно постановление. Това се отнасяло за датата на нарушението която, предвид приетото от актосъставителя и от административнонаказващия орган, била относително, а не точно определена. Нямало и мотиви относно твърдението, че в НП липсвало точно описание за това в какво следвало да се състои предварителният контрол и за описанието в акта относно липсата на текущ контрол, което всъщност касаело отново предварителен такъв.

Развиват се съображения в подкрепа на тезата, че свидетелите по акта следвало да бъдат най-малко двама, с оглед употребата в чл.40, ал.1 от ЗАНН на множествено число.

Не била отчетена от съда и заинтересоваността на свидетеля Г.-Н., която съставила и подписала Протокол № ПР2434536/03.10.2024г. за извършена проверка. С подписа си тя не била в състояние достоверно да установи фактите, тъй като била пряко заинтересована от доказване на вписаното в АУАН.

Поддържа се становище за банкетност на нормата на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и се обръща внимание на налично разминаване в описанието на нарушението между АУАН и НП. Поради последното, правото на защита на наказаното лице било нарушено.

Също така, в решението си съдът не обсъдил естеството на ежедневния контрол, осъществяван върху мястото, на което станала трудовата злополука. В контекста на изискването за предварителен и текущ контрол, не обсъдил и безспорното обстоятелство, че технологичното захранване на мястото, на което работили пострадалите на 03.09.2024г. било преустановено и то било безопасно. От Акт № 5/ 20.08.2024г. се виждало, че считано от 20.08.2024г. съоръжението било в ремонт, като топлофикационните тръбопроводи били дренирани в 8.30 часа на посочената дата. Това се потвърждавало от показанията на свидетеля Я., който посочил, че преустановяването на притока на кондензат било извършено лично от него на визираната дата чрез затваряне на главните арматури (кранове) преди мястото на работа. Водопроводна инсталация била проектирана така, че да нямало нужда от спиране и източване на цялата система, която била дълга километри и пълна с огромно количество вода. Затова винаги се спирала преди мястото на работа и се източвал наличния кондензат в нея, за да се обезопаси мястото на работа. По този начин бил спиран притокът на кондензат от цех „Амониев нитрат“. Преустановяването на захранването било потвърдено и чрез ежесменния мониторинг в периода от 20.08. до 09.09.2024г., който се извършвал всеки ден в 08.00 часа и в 20.00 часа. Теч или капане на конданзат не бил констатиран и при огневите работи на 27.08.2024г.

На последно място, в касационната жалба се навеждат доводи за несправедливо наложена санкция. Приетият от съда за осъществен частичен предварителен контрол и това, че нарушението било първо по ред, били смекчаващи отговорността обстоятелства.

По изложените съображения се претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, в представена чрез пълномощник писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за пред касационната инстанция, алтернативно – при отмяна съдебното решение, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на касационния жалбоподател.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград потвърдил Наказателно постановление № 26-2400258/26.11.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на „Неохим“ АД, за извършено нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ), е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10 000лв., и „Неохим“ АД е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково сумата от 472.00 лв., разноски по делото.

За да постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна, че в производствената база на „Неохим“ АД възникнал инцидент на линия за паров кондензат, който се намирал на главна естакада до втора кула на комплекс 837 към цех 841 „Пароразпределение и ВиК“, представляващ междуцехова комуникация, по която от цех 640 „Амониев нитрат“ се подавал излишъкът от паров кондензат към тополови пункт /ТП/ цех 841 „Пароразпределение и ВиК“. Извършваната от пострадалите работници на 03.09.2024г. работа била свързана с монтаж на нови вентили, като за целта предварително следвало да се свалят демонтираните „недържащи“ (пропускащи) дренажни вентили и да се качат новите за монтаж. Старите дренажни вентили били демонтирани на 27.08.2024г., за което бил представен Акт №333 за извършване на огневи работи. След пристигане на автокран започнало свалянето на старите, демонтирани вентили, и качването на новите. Стигнало се до пропускане на кондензат, при което пострадали В. Л. М. и М. Г. Т. – работниците, извършващи ремонтната дейност. Тази фактическата обстановка била пресъздадена от свидетелите по делото. На 20.08.2024г. свидетеля Я. лично обезопасил мястото за работа чрез затварянето на главен разпределителен вентил с предназначение за междинно изключване на зони, в които предстояло извършване на работа, и чрез оставяне на дренажните вентили отворени. От една посока идвал потока кондензат, а след вентила, който затворил, бил дренажния вентил, на който трябвало да се подмени арматурата (крана). Обхода на мястото се правил на всеки 12 часа, като до 03.09.2024г. не била констатирана промяна – нямало такова отбелязване в журнал или обаждане. Преди инцидента, на 27.08.2024г. под ръководството на свидетеля П. били извършени огневи работи – с цел развиване на болтове на вентилите, които трябвало да бъдат подменени поради силното им корозиране. Контрол по спирателния вентил не бил извършван от този свидетел и той не бил информиран да има проблем с демонтажа на арматурите, с изтичане на кондензат. Работено било по дренажните, а не по спирателните вентили. След настъпване на инцидента – на 03.09.2024г., на място дошли свидетелите А. и Г.-Н., които констатирали, че по време на ремонтните дейности възникнало непредвидено изтичане на горещ паров кондензат под налягане около 1 бар и температура около 700 градуса, който залял двамата работници, причинявайки им термични изгаряния. Мястото на инцидента било линия за паров кондензат, намираща се на главна естакада до втора кула на к-с 837 към цех 841 „Пароразпределение и ВиК“ на територията на „Неохим“ АД, която представлявала междуцехова комуникация, по която от цех 640 се подавал излишъкът от паров кондензат към ТП цех 841. В Акт №5 от 20.08.2024г. за предаване на съоръжение в ремонт, техническо място 841-ТМЦК- ТПЛФК-3, № на ПП/СП - ПП16541, издаден от началник цех 841, инж. К. Я., било посочено, че мястото се предавало обезопасено за ремонт на 20.08.2024г. На проверяващите не бил представен Правилник за вътрешните правила, а Инструкция за работа. Сменния дневник не бил представен, въпреки че бил изискан. Проверяващите приели липса на комуникация между двата цеха, при което не бил осъществен контрол по извършване на работа без риск за здравето на хората, извършващи ремонта. Някой трябвало да звънне и да каже да спрат парния кондензат или тръбата, защото се работило по нея. От дружеството не били представени други писмени доказателства, удостоверящи, че приложените обезопасителни мерки като дрениране и продухване на съоръжението на 20.08.2024г. били достатъчни за обезопасяване на ремонтирания участък. Освен това, в периода от 27.08.2024г. до 03.09.2024г. не били представени писмени доказателства, от страна на дружеството да била извършвана проверка за отсъствие на вредности на работното място на инцидента. Не била приложена мярка преустановяване на технологичното захранване с паров кондензат по линията за топлофикационна вода от цех 640 към цех 841, което следвало да се извърши чрез уведомяване на съответните заинтересовани лица, преди ремонта на 03.09.2024г.

От правна страна съдът е приел, че не били налице съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство. Ясно била посочена датата на нарушението, като възражението за използване на „към“ вместо „на“ 03.09.2024г. било неоснователно, датата била достатъчно конкретна, а тълкуването й било твърде формалистично. Не било налице наличието само на един свидетел по АУАН. Неоснователно бил и възражението на дружеството за несъбиране от страна на административнонаказващия орган на относимите доказателства. При административната процедура естествено и логично било жалбоподателят при поискване да представи всички доказателства, които ще го ползват, дори и да не били поискани. Необосновано било възражението, че АНО допуснал нарушение като не запълнил „квазибланкет“ на административнонаказваща норма. Нямало и разминаване във фактите и правните основания между АУАН и НП, доколкото АНО извършил само прецизиране чрез изключване на текст от подзаконов нормативен акт, който бил възприет преди това от актосъставителя. Неоснователни били и възраженията на жалбоподателя, че мотивите в НП не били съществени и съдържателни. Те били фрагментирани, но между тях имало логическа връзка и от съдържанието им се достигало до извода за налично нарушение и до основания за ангажиране на отговорност. Не били налице други основания за незаконосъобразност на НП. По същество, нарушението било доказано. Разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗЗБУТ не била спазена, въпреки че в това отношение от жалбоподателя бил представен впечатляващ брой документи. Законът обаче изисквал единствено ефективен контрол за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В случая ставало дума за рискова дейност – демонтаж и монтаж на агрегати (дренажни клапани, спирателни клапани, друга арматура) в тръбопровод, по който протичала вода в течно/газообразно състояние с висока температура, и предвид това работодателят трябвало да пази работниците си от злополука с оглед високата температура на водата. В този смисъл, трябвало да вземе мерки, за предотвратяване на възможна злополука. В настоящият случай въззивният съд е приел за несъмнено, че жалбоподателят е бил длъжен да вземе необходими мерки, които да направят текущият ремонт безопасен. Районен съд Димитровград е приел за установено, че на 20.08.2024г. от свидетеля Я. бил спрян главен разпределителен вентил и той преценил, че опасност за работа нямало, съответно и че нямало изтичане на конденз, след това – на 27.08.2024г., били свалени почти всички болтове на арматурите (проблемните) и оставен само по един, свързващ тръбите, като при обхода на смените никой не докладвал за нередовност. Въпреки това при сваляне на дренажните клапани протекла течност с висока температура, която наранила работниците. При така възприетите факти, съдът обосновал извод за наличие на неефективен контрол, небрежност, проявена от служителите на работодателя, свързана с неправилна и грешна оценка на риска. От показанията на свидетеля Я. ставало ясно, че спреният разпределителен кран пропускал по малко и станало натрупване на кондензат/гореща вода на мястото на дренажа. Според съда, това било лесно предвидимо, но рутината „приспала“ отразяване на евентуален проблем и правилната преценка на риска. Съдът приел, че множеството издадени документи и предписания, инструкции и други нямали нищо общо с това, че била проявена небрежност и не изключвали същата. Съдът е приел за възможно осъществяването на контрол по приемлив и съобразен със закона начин, който от своя страна би могъл да предотврати изтичане на събралия се кондензат преди да се снемат дренажните клапани. Този контрол можело да се осъществи преди извършване на демонтажа и с други средства, които да предпазят ефективно от нараняване работниците, като е приел, че същите е могло те да бъдат предупредени за вероятно натрупване на кондензат, което явно не било направено. Поради това, въззивният съд е приел, че АНО правилно е санкционирал дружеството за наличие на неефективен предварителен и текущ контрол.

Съдът е приел размера на санкцията като правилно определен, тъй като вследствие на неизпълнението на задължението по чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ се стигнало до нараняване на две лица, за едно от които имало летален изход. Наред с това, проявеното било бездействие от осъществяващите контрол лица, което било доста обезпокоително, сочещо на предоверяване в субективните способности, пълно неглижиране на обективни предпоставки, които били ясно видими и различими, потенциално опасни за живота и здравето на работниците.

Настоящата съдебна инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и обстоен анализ на събраните по делото доказателства.

Волята на съдебния състав е ясна и не води до неразбиране за това по какви съображения е формиран крайния извод за потвърждаване на наказателното постановление.

В случая отговорността на касационния жалбоподател е била ангажирана на основание чл.413, ал.2 от КТ. Нормата предвижда налагане на наказание „Имуществена санкция“ в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Според разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Предвиденото в разпоредбата задължение е общо по своя характер, но това не изключва отговорността за неизпълнението му.

Основните превантивни мерки, които работодателят е длъжен да предприеме за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са регламентирани с текстовете по чл.16, ал.1, т.1 – 8 от ЗЗБУТ. Непредприемането на коя да е от описаните в тази разпоредба мерки съставлява административно нарушение, осъществено чрез бездействие и наказуемо с предвидената за това санкция по чл.413, ал.2 от КТ.

В процесното НП ясно е посочено, че „Неохим“ АД, в качеството на работодател, не е осигурило именно ефективен контрол за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин, като конкретно не осъществило предварителен контрол и текущ контрол. Пояснено е в НП в какво се изразява липсата на предварителен контрол в какво се изразява липсата на текущ контрол.

Тълкуването на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ налага извод, че при всеки случай на възложена работа, осигуряването на ефективен контрол за извършването й без риск за здравето на работниците по безопасен начин предполага конкретна преценка и вземане на съответни организационни мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя, при съобразяване на специфичните условия на труд.

В конкретния случай такава преценка и предприети мерки липсват и това е така, тъй като действително работодателят не е извършил оценка на риска при извършване на дейностите по подмяна на вентили. В тази връзка, правилна е преценката на районния съд, че взираната разпоредба от ЗЗБУТ е била нарушена от „Неохим“ АД, поради което и правилно е била ангажираната административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез налагане на съответното наказание.

Във връзка с горното показателни са обстоятелствата, свързани с дрениране и продухване на съоръжението, извършени едва на 20.08.2024г., т. е. 14 дни преди възлагането на работата на дата 03.09.2024г., като през периода между тези дати работодателят не е представил писмени доказателства, удостоверяващи, че приложените обезопасителни мерки са били достатъчни за обезопасяване на ремонтирания участък и към датата 03.09.2024г., в т.ч. не са били представени и документи за извършена проверка в периода от 27.08.2024г. (след извършване на огневите работи по старите вентили) до 03.09.2024г., установяващи липса на опасност от настъпване на инцидент при подмяната на обсъжданите технически елементи. Единствено в тази насока е била представена разпечатка от диаграма на разходомер F102-3-F, удостоверяваща спиране подаването на паров кондензат от страна на цех 640 по линията към цех 841, което обаче било извършвано на 25.05.2024г., т. е. това се отнася за време значително преди дейностите по подмяна на вентилите на 03.09.2024г., следователно не е относимо към датата на ремонта и настъпването на инцидента, защото е несъмнено, че спирането на подаване на кондензат не е било налице към дата на злополуката.

Поради продължителния период между обезопасяване на съоръжението и извършването на същинските ремонтни дейности, е било необходимо да се извърши проверка за отсъствие на вредности и обезопасяване на мястото на работа, както и да се предприемат мерки за предотвратяване постъпването на паров кондензат. Всичко това явно не е било сторено от касатора непосредствено преди извършването на обсъжданите дейности и се е стигнало до увреждане на здравето на работници, а впоследствие и до смърт не един от тях.

Преценката и анализът на представените по делото доказателствата по случая водят и на извода, че на 03.09.2024г. е липсвала комуникация и координиране между производствените цехове – цех 841 и цех 640. Това е индикация, че нуждата от спиране на подаването/преноса на паров кондензат по тръбопровода за топлофикационна вода, не е била обект на разглеждане от ръководните и/или други служители на дружеството. Дори и липсата на активност в тази насока да е обосновано от технологична (вероятно и от икономическа) гледна точка, то няма как да оправдае липсата на адекватна преценка за възможните рискове за здравето и живота на работниците, на които е било възложено извършването на процесните дейности. Последното говори за наличие на допуснати нарушения на правилата за безопасност, които са допуснали наличието на технологично захранване на линията с гореща вода/пара преди започване на ремонтните дейности. От дружеството не е била извършена проверка на линията за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място.

Наличните, представени от касатора в хода на АНП писмени документи по организация и управление на безопасността при работа, вкл. и указанията в Инструкция за извършване на проверки на техническото състояние на паропреносната и топлопреносната мрежа, откриване на пропуски, установяване на причините и предприемане на корективни действия в цех 841 „Пароразпределение и ВиК“ (л.253), представляват по същността си указания за извършване на предварителна оценка на безопасността и възможните мерки за осигуряване на същата. Независимо от тяхното наличие и разработване от страна на дружеството, последното в качеството си на работодател е следвало във всеки един момент на производствената и ремонтната дейности да осъществява контрол по изпълнение на тези мерки, който контрол предвид настъпилото увреждане на здравето на процесните работници явно не е бил упражнен в достатъчна степен. Самият факт на настъпване на смърт, вследствие на трудова злополука сочи на липса на ефективност, с оглед спецификата на извършваните ремонтни работи.

Нарушението е извършено чрез бездействие от страна на работодателя, който не е приложил адекватно и своевременно необходимите адекватни технически и организационни мерки за безопасност, за да осъществи ефективен контрол по изпълнението им, като по този начин да гарантира работа без риск за здравето и живота на работниците.

Осигуряването на ефективен контрол е отговорност на работодателя и тя е налице дори в случите на пропуски на негови длъжностни лица, натоварени със задачи да осигурят безопасни и здравословния условия на труд. С други думи, дължимата от работодателя организация на работата в предприятието му следва да бъде съпътствана от постоянен и непрекъснат контрол за спазване на правилата за безопасност, независимо от начините за осъществяването му, който контрол е необходимо да е и ефективен.

Без съмнение в приложените по делото на районния съд журнали (л.396-424) на началник смяна в СЗ841 „Пароразпределение и ВиК“ за периода от 20.08.2024г. до 02/03.09.2024г., не се установява да е вписана забележка относно изтичане на кондензат. Независимо от това обаче (от възприетия подход и начин на работа, за които има данни по делото, а именно – ремонтите и другите монтажни работи да се извършват със секционни спирания на определения участък, т. е. чрез спиране на пароподаването преди мястото на работа и източване на кондензата на това място) с оглед настъпилия на 03.09.2024г. инцидент се налага извод, че спиране на пароподаването непосредствено преди мястото на работа, източването на кондензат само от това място и дренирането и продухването на съоръжението, не са били достатъчни мерки за обезопасяване.

Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е императивно установено и следва да бъде изпълнено при ефективно съблюдаване правилата за безопасност при полагане на труд. В случая изводът за нарушаване на изискванията на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ е основан на настъпилата на 03.09.2024г. трудовата злополука. Визираната разпоредба е изведена като общо правило, което в случая не е било спазено от касационния жалбоподател.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението относно размера на наложеното наказание. Въпреки че по отношение на касатора не са налице данни за извършено друго административно нарушение от коментирания вид, определянето на санкция в размер на 10 000 лева е обосновано, от гледна точка на тежестта на нарушението настъпилите от него последици.

Твърдението за заинтересованост на свидетеля по АУАН, попълнил и Протокол за извършена проверка №ПР2434536 от 03.10.2024г., също е неоснователно. В случая не може да става дума за предубеденост на П. Г.-Н. предвид факта, че преценката на изразеното от нея е направена от районния съд в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, и тя е правилна.

Другите възражения по касационната жалба са били обсъдени в контролираното съдебно решение и мотивите на районния съд в тази насока се споделят от настоящия съдебен състав, и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. При постановяването на решението са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички съществени възражения. Съдът е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, като ги е анализирал и въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи. Тези в насока, че АУАН и НП са били издадени от компетентни органи, че отговарят на всички изисквания за законосъобразност и че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, са правилни.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че като е достигнал до извод за потвърждаване на обжалваното пред него НП Районен съд Димитровград е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 130 лева, определени съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакцията от ДВ бр.53 от 2025г., в сила от 1.10.2025г.).

 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103/02.06.2025г. на Районен съд – Димитровград, постановено по АНД № 469/2024г.

ОСЪЖДА „Неохим“ АД, [населено място], [ЕИК] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково сума в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита по АНД (К) №1402/2025г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

Решението е окончателно.