№ *6304
гр. *, 3*.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, *55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.. С.А
при участието на секретаря А.Г.
като разгледа докладваното от П.. С.А Гражданско дело № 2024***0*28753
по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3*.08.2025 година град *
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осми април две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П..С.А
Секретар А.Г.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.. С.а
гражданско дело номер 28753 по описа за 2024 година на СРС, *55 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. С. С., с ЕГН **********, от гр.
*, ул. „*“ № 4, вх. Г, ет. партер, ап. 24, против „К ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул. „*, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от изпълнителния директор
*, и против „*“ ЕООД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, сграда А,
ет. 4, * „*“, представлявано от управителя * за установяване по отношение на „К ЕАД, че
Договор за паричен заем № * от 25.0*.2024 г. е нищожен като неравноправен, поради
противоречие със закона и заобикаляне на закона, а при условие на евентуалност е предявен
иск за установяване по отношение на „К ЕАД, че клаузата на чл. 4, ал. * от Договор за
паричен заем № * от 25.0*.2024 г. е нищожна като неравноправна, поради противоречие със
закона и заобикаляне на закона, както и за установяване по отношение на „*“ ЕООД, че * №
* от 25.0*.2024 г. е нищожен поради липса на основание, а в условие на евентуалност е
предявен иск за установяване по отношение на „*“ ЕООД, че * № * от 25.0*.2024 г. е
нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, както и за осъждане на „*“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 75,88 лв., платена от
ищеца на ответника без основание, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.0*.2024 г. сключил с „К ЕАД договор за
паричен заем в размер на 300 лв., която сума следвало да бъде върната в срок от 25 дни, при
договорен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,*3
%. Също така твърди, че в чл. 4 от договора се съдържало задължение за заемателя да
предостави на кредитора едно от посочените обезпечения. По силата на чл. 4 от същия
договор ищецът сключил с „*“ ЕООД * № *, с който да бъде обезпечен договора за заем.
Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по договора за поръчителство
възлизало на 75,88 лв. На 29.0*.2024 г. ищецът заплатил на „К ЕАД по двата договора сума в
общ размер на 384,50 лв., с която погасил задълженията си, както следва: сумата от 300 лв. –
главница, сумата от 8,62 лв. – договорна лихва и сумата от 75,88 лв. – възнаграждение за
поръчителство. Също така твърди, че сумата от 75,88 лв. впоследствие била преведена от „К
ЕАД на „*“ ЕООД. Оспорва договорите за заем и поръчителство като нищожни. Излага
твърдения за нищожност на договора за заем поради липса на годишен процент на разходите
/ГПР/, липса на методика за формиране на ГПР, при погрешно посочен ГПР, непосочване на
дължимата договорна лихва. Сочи, че задължението за посочване на поръчител не могло да
бъде изпълнено от ищеца, тъй като клаузите на договора били предварително изготвени и
ищецът не можел да влияе върху тях. Излага подробни съображения относно нищожността
на клаузата за предоставяне на обезпечение, позовава се на съдебна практика. Оспорва
клаузата като нищожна поради заобикаляне на закона, и като неравноправна по смисъла на
2
чл. *43, ал. 2, т. 5 от ЗПП. Оспорва същата клауза, като твърди, че не е индивидуално
уговорена. Със сключването на договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване
на договора за кредит, като непосочването на действителния размер на ГПР представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. * и ал. 2, т. * от ЗЗП. Излага
подробни съображения за нищожност на договора за поръчителство, поради накърняване на
добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост в
гражданските правоотношения. Сочи, че срещу задължението за плащане на
възнаграждение по договора за поръчителство не получавал насрещна престация. Излага
подробни съображения относно нищожността на сключените договори, позовава се на
съдебна практика. Оспорва договора за заем като нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. **, ал. *, т. *0 от ЗПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. *3* от ГПК от ответното дружество „К ЕАД, с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен Договор за паричен заем
№ * от 25.0*.2024 г. при общи условия, като въз основа на договора бил сключен договор за
поръчителство с „*“ ЕООД. Не спори, че ищецът е погасил задължението си по договора.
Излага твърдения, че ищецът не е бил задължаван да сключва договор с втория ответник,
както и че договорът, сключен между ищеца и „*“ ЕООД е договор за поръчка и намира
правното си основание в чл. 280 и сл. от ЗЗД. Твърди, че договора за заем е сключен в
съответствие с изискванията на ЗПК, като оспорва изложените твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба относно недействителност на сключения между
страните договор. Позовава се на законосъобразност на размера на договорения годишен
процент на разходите в съответствие с чл. *9, ал. 4 от ЗПК. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото
разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество „К ЕАД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. *3* от ГПК от ответното дружество „*“ ЕООД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Не спори сключен между страните *, с който се обезпечавал
сключен между ищеца и „К ЕАД *, както и договорено възнаграждение в размер на 75,88
лв., платено на 29.0*.2024 г. Твърди, че предоставя поръчителство по занятие. Излага
подробни твърдения относно извършените действия по сключване на договор за
предоставяне на потребителски кредит, както и за предоставяне на поръчителство. Оспорва
изложените от ищеца твърдения за оскъпяване на договора за кредит с предоставеното
поръчителство. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество „*“ ЕООД, редовно призовано, не
3
изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.
2*, ал. * от ЗПК, чл. *46 във връзка с чл. *43 от ЗЗП, и чл. 26, ал. *, предл. *, 2 и 3 от ЗЗД, и
чл. 55, ал. *, предл. * от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. * и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. *2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от * № * от 25.0*.2024 г.
се установява, че същият е сключен между „К ЕАД и В. С. С., по силата на който „К ЕАД е
предоставило на ищеца кредит в размер на 300 лв. за срок до *8.02.2024 г., при договорен
фиксиран лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49,*3 %, с посочен
общ размер на всички плащания от 308,33 лв., като договорът е сключен при общи условия.
От представения и приет като доказателство заверен препис от * от 25.0*.2024 г. се
установява, че същият е сключен между „*“ ЕООД и В. С. С., по силата на който „*“ ЕООД в
качеството му на поръчител се е задължил да отговаря пред „К ЕАД за всички задължения
на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит и/или възникнали в
резултат на неизпълнение на потребителя по договора за потребителски кредит, както
следва: задължение за връщане на сумата по предоставения от „К ЕАД на потребителя
потребителски кредит в размер на 300 лв.; задължение за плащане на опредЕ. в договора
възнаградителна лихва; задължение за плащане на всички дължими от потребителя разноски
във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит;
задължение за плащане на опредЕ.та в договора за потребителски кредит лихва за забава в
случай на забава на плащането на което и да е изискуемо парично задължение на друго
предвидено в договора обезщетение за неизпълнение; задължение за плащане на всички
разноски на „К ЕАД, направени за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията на „К
ЕАД по договора за потребителски кредит, включително, но не само, разноски за поставяне
на потребителя в забава, покани за доброволно изпълнение, посещения на място, съдебни
разноски /държавни такси, разноски по принудително изпълнение, разноски по събиране и
представяне на доказателства/, адвокатски хонорари. По договора е било договорено
възнаграждение в размер от 75,88 лв.
От представения заверен препис разписка от 25.0*.2024 г. се установява, че на същата
дата на ищеца е била предоставена сумата от 300 лв., а от представения заверен препис от
разписка от 29.0*.2024 г. се установява, че ищецът е наредил по сметката на „К ЕАД сумата
от 384,50 лв.
От представеното от ответното дружество „*“ ЕООД писмено доказателство се
установява, че по договора за предоставяне на поръчителство е била платена сумата от 75,88
лв. от „К ЕАД.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
4
се установява, че изчисленият ГПР по погасителен план с включена договорна лихва и
поръчителство е в размер на 409,82 %, като плащането от 384,50 лв. се разпределя по
следния начин: погасена главница в размер на 300 лв., погасена договорна лихва в размер на
8,33 лв., погасено поръчителство в размер на 75,88 лв. и надвнесена сума в размер на 0,29
лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявените искови претенции срещу „К ЕАД съдът намира следното:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „К ЕАД е бил сключен * № * от
25.0*.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. * от ЗПК, и е сключен при
общи условия. Спори се относно валидността на договора за потребителски кредит и
договора за предоставяне на поръчителство, както и на клаузата, въз основа на която е
платено възнаграждение на поръчителя.
По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор като
неравноправен, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване
на изискванията на закона, като не се спори относно предоставяне на предварителна
информация на ищеца преди сключването му. Не се спори, че екземпляр от договора е бил
предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена
форма.
По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на
изискванията на чл. **, ал. *, т. *0 от ЗПК, съдът намира следното:
В процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от
40 % и ГПР в размер на 49,*3 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на
чл. *0, ал. *, т. *0 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето
защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за неоснователен.
По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като
противоречащ на чл. *9 от ЗПК, съдът намира следното:
В индивидуалните клаузи на * № * от 25.0*.2024 г. страните са договорили годишен
процент на разходите в размер на 49,*3 %. Съгласно чл. *9, ал. * от ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския
съвет на Република *. Съобразно с член единствен, ал. * от ПМС № 426/20*4 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният
размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен
процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс
десет процентни пункта. За периода на договора от 25.0*.2024 г. до *8.02.2024 г. основният
лихвен процент на БНБ е, както следва: от 0*.0*.2024 г. – 3,79 на сто. Следователно
уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,*3 % е под предвидения в
закона петкратен размер на законната лихва. При договорена дължима сума по кредита от
5
308,33 лв. дължимото възнаграждение възлиза на 8,33 лв. Съдът намира за неоснователен
иска на предявеното основание за заобикаляне на закона, поради което същото следва да
бъде оставено без уважение.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК препраща към тези на чл. *43 – *48 от ЗЗП. В
конкретния случай се твърди, че договорът за потребителски кредит съдържа уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да
заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство.
На първо място следва да се посочи, че в българската правна доктрината се прави
ясно разграничение между пълна и частична недействителност на договора, като
нищожността на отделни клаузи на договора не влече нищожност на целия договор. При
едновременното действие на стар общ закон, какъвто е ЗЗД, и нов специален закон, какъвто е
ЗПК, а последният е специален по отношение на стар и общ закон, какъвто е ЗЗП,
нищожността на отделна клауза от договора за потребителски кредит не влече нищожност
на целия договор. Отделно от това дори и отделни клаузи от потребителски договор да са
неравноправни, то целият договор не може да се обяви за нищожен на това основание. Не на
последно място следва да се посочи, че не следва да се подложи на изследване валидността
на всяка отделна клауза от сключения между страните договор, а само онези, които са довели
до евентуално неправомерно разместване на блага в имуществените сфери на страните.
Отделно от това в ЗПК не се съдържа изискване да е налице равновесие между правата и
задълженията на страните по договора. Ето защо съдът намира, че исковата претенция на
предявеното основание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
С оглед неоснователността на предявената искова претенция за установяване
нищожност на договора за потребителски кредит на претендираните основания, съдът
следва да се произнесе по евентуално предявената претенция за установяване нищожност на
клаузата на чл. 4, ал. * от договора за потребителски кредит.
С клаузата на чл. 4, ал. * от * № * от 25.0*.2024 г. е договорено задължението на
потребителя в срок от десет дни, считано от датата на подаване на заявлението да
предостави на кредитора едно от договорените обезпечения, като одобряването на
заявлението за предоставяне на кредит е поставено в зависимост от предоставяне на
посочените в договора обезпечения.
От приетия като доказателство * № * от 25.0*.2024 г. се установява, че същият е
сключен между „*“ ЕООД и В. С. С., по силата на който „*“ ЕООД в качеството му на
поръчител се е задължил да отговаря пред „К ЕАД за всички задължения на потребителя,
произтичащи от договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на
неизпълнение на потребителя по договора за потребителски кредит, подробно описани по-
горе. В чл. 4, ал. * от последния договор е уговорено предоставяне на обезпечение от страна
6
на потребителя в определен срок в изпълнение на което обезпечение се поставя
възникването на договорно отношение по договора за потребителски кредит. От
представения * се установява, че е предвидено заплащане на възнаграждение за поръчителя,
като видно от Приложение № * към договора размерът на възнаграждението е 75,88лв.,
платимо на датата на падежа на кредита. Събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност налагат извод, че уговореното възнаграждение за
предоставена гаранция не е включено в общата дължима сума от потребителя. В договора за
потребителски кредит общата дължима сума от потребителя възлиза на 308,33 лв. и включва
размера на главницата и възнаградителната лихва, но в същата не е включено договореното
възнаграждение по договора за поръчителство. От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че изчисленият ГПР по погасителен план с
включена договорна лихва и поръчителство е в размер на 409,82 %. Уговарянето на
възнаграждение за поръчителя, което не е включено в общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на § *, т. * от ДР на ЗПК води до заобикаляне на закона, поради
което и клаузата на чл. 4, ал. * от договора за потребителски кредит е нищожна.
По предявените искови претенции срещу „*“ ЕООД съдът намира следното:
Претендира се нищожност на различни основания: липса на основание, противоречие
със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. С оглед поредността на
основанията, посочени в чл. 26, ал. * от ЗЗД, макар и да е предявен като евентуален иск,
съдът намира, че първо следва да се произнесе по евентуално наведените основания –
противоречие със закона и заобикаляне на закона, а след това да изследва накърнени ли са
добрите нрави и едва накрая дали е налице липса на основание.
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „*“ ЕООД е бил сключен * от
25.0*.2024 г. Спори се относно валидността на договора.
Съгласно чл. *38, ал. * от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
От приетия като доказателство * от 25.0*.2024 г. се установява, че „*“ ЕООД, като
поръчител, се е задължило да спрямо кредитора на потребителя – „К ЕАД да отговаря за
изпълнение на задължението на потребителя. Ето защо съдът намира, че процесният
договор не противоречи на закона.
В чл. 4, ал. * от * от 25.0*.2024 г. е предвидено възнаграждение за поръчителя, а от
Приложение № * към договора се установява, че размерът му възлиза на 75,88 лв., платимо
на датата на падежа на кредита или на *8.02.2024 г. Така договореното възнаграждение за
поръчителя не е включено в общата дължима сума по кредита. В чл. 8, ал. 5 от * от
25.0*.2024 г. е посочено, че „К ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор, като е
договорено, че при недостатъчност на сумата за погасяване на изискуемите задължения, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Липсата на
доказателства за овластяване на кредитора да приема плащане по възнаграждение по
7
договора за поръчителство, както и плащане по договора за поръчителство с приоритет пред
дължимите вноски по договора за потребителски креди, налага извод, че се цели
заобикаляне на закона, и облагодетелстване на едно трето лице спрямо задължението по
основното правоотношение – това по договора за потребителски кредит. Горното налага
извод, че така сключен, договорът за поръчителство заобикаля закона, което го прави
нищожен на това основание.
С оглед основателността на предявения иск на основание заобикаляне на закона,
съдът намира, че следва да остави без разглеждане предявения иск за установяване
нищожност на процесния договор на останалите претендирани основания.
По отношение на предявения иск за осъждане на „*“ ЕООД да заплати сумата от
75,88 лв., платена от ищеца на ответника без основание по * от 25.0*.2024 г., съдът намира
следното:
Съгласно чл. 55, ал. *, предл. * от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № * от *979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. *, предл. *
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. От представените от ищеца
доказателства се установява, че ищецът е платил сумата от 384,50 лв. по сметка на „К ЕАД,
от която сумата от 75,88 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство. Ето защо съдът
намира, че исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно разноските по предявения иск срещу „К ЕАД, съдът намира следното:
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. * от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на уважената част от исковите претенции, като в полза
на ищеца следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 470,40 лв.,
от които: сумата от 70,40 лв., представляваща платени държавни такси за завеждане на иска
и за съдебни удостоверения, и сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за вещо лице.
Ищецът има право и на разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна
помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. *, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в общ размер на 480 лв. за
уважения иск, представляващо минималното такова към момента на сключване на договора
с включено ДДС.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
Относно разноските по предявения иск срещу „*“ ЕООД, съдът намира следното:
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
8
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. * от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на уважената част от исковите претенции, като в полза
на ищеца следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на *00 лв.,
представляваща платена държавна такса. Ищецът има право и на разноски за адвокат. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е
предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38,
ал. *, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение в общ размер на 960 лв. за уважените искове, представляващо минималното
такова за всеки иск към момента на сключване на договора с включено ДДС.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, *55 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от В. С. С., с ЕГН
**********, от гр. *, ул. „*“ № 4, вх. Г, ет. партер, ап. 24, против „К ЕАД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от
изпълнителния директор *, че клаузата на чл. 4, ал. * от Договор за паричен заем № * от
25.0*.2024 г. е нищожна поради заобикаляне на закона, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
за установяване по отношение на „К ЕАД, че Договор за паричен заем № * от 25.0*.2024 г. е
нищожен като неравноправен, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, и
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени претенции за установяване по отношение на „К
ЕАД, че клаузата на чл. 4, ал. * от Договор за паричен заем № * от 25.0*.2024 г. е нищожна
като неравноправна и поради противоречие със закона.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от В. С. С., с ЕГН
**********, от гр. *, ул. „*“ № 4, вх. Г, ет. партер, ап. 24, против „*“ ЕООД, с ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от
управителя * че * № * от 25.0*.2024 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за установяване по отношение на „*“ ЕООД, че * № * от
25.0*.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените претенции за установяване по отношение на „*“ ЕООД, че * № * от 25.0*.2024
г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*,
сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от управителя * ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С., с ЕГН
**********, от гр. *, ул. „*“ № 4, вх. Г, ет. партер, ап. 24, сумата от 75,88 лв. /седемдесет и
пет лева и осемдесет и осем стотинки/, платена от ищеца на ответника без основание, а на
9
основание чл. 78, ал. * от ГПК, сумата от *00 лв. /сто лева/, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „К ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*,
сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от изпълнителния директор *, ДА ЗАПЛАТИ на В. С.
С., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № 4, вх. Г, ет. партер, ап. 24, на основание чл. 78, ал. *
от ГПК, сумата от 470,40 лв. /четиристотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „К ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*,
сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от изпълнителния директор *, ДА ЗАПЛАТИ на * „Д.
М.“, с ЕИК ** с адрес на упражняване на дейността: гр. *, ж.к. „*“, бл. **2, вх. А, ет. 2, офис
**, представлявано от Д. М. М., сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
*, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*,
сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от управителя * ДА ЗАПЛАТИ на * „Д. М.“, с ЕИК **
с адрес на упражняване на дейността: гр. *, ж.к. „*“, бл. **2, вх. А, ет. 2, офис **,
представлявано от Д. М. М., сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
*, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10