№ 218
гр. Ловеч, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500432 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 211/ 05.05.2025 година на Ловешкия районен
съд по гражданско дело № 54/ 2025 година по описа на същия съд, с което са
отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Ц. А. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че Ц. А. А. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по Ч.гр.дело №2175/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, а
именно: 4 019,84 лв. - главница; 2 663,87 лв. - договорна лихва за периода от
01.03.2020 год. до 05.10.2023 год.; 1 782,71 лв. - обезщетение за забава за
периода от 02.03.2020 год. до датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва - от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, както и присъди сторените и
предявени разноски по Ч.гр.дело №2175/2024 год. по описа на PC-гр.Ловеч,
като неоснователни и недоказани. Присъдени са и съответните разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5864/ 15.05.2025 година от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град ***, чрез юрисконсулт Б. Д., против решение № 211/ 05.05.2025 година по
гр.д. № 54/ 2025 година по описа на РС – Ловеч. Считат, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е доказало
съобщаването на цесията на длъжника, тъй като уведомленията за нея не са
достигнали до длъжника и в този смисъл същият не можел да се счита за
уведомен за прехвърляне на вземането. Съгласно Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201 Зг., ТК, в случай, че ответникът
не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно
връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в исковото производство безспорно се
установило, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, следва да се приеме, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Това е така, тъй като уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може
да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
което следва да се приеме, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след
като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено.
Видно от изложеното, считат, че дружество е доказало изцяло
основателността и размера на претенцията си в хода на исковото
производство, както и обстоятелството, че няма постъпили плащания от
ответника след сключване на договора за цесия, предвид което неправилно
първоинстанционният съд не е съобразил решението си с цитираната по-горе
съдебна практика на ВКС, което е довело до постановяването на един
незаконосъобразен акт.
Счита, че неправилно сдът е приел, че не е налице подлежащо на
изпълнение вземане, като развива съображения, че срокът на договора е
2
изтекъл на 05.10.2023 година, т.е. е падежирал и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
първоинстанционното, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно и
да бъдат уважен исковите им претенции. Претендират се и направените в хода
на настоящото производство разноски за държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил е отговор.
В съдебно заседание въззивника не се представлява, представено е
писмено становище.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 54/ 2025 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на
въззивника, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност
съдът приема за установено следното:
На 28.11.2024 година „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, срещу Ц. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за
сумата 4 019.84 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
кредит за потребителски кредит № **********/ 27.05.2019 година; 2 663.87
лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2020г. до
05.10.2023г. и 1 782.71 лева, представляващи обезщетение за забава за периода
от 02.03.2020 година до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлениетодо окончателното изплащане на задължението, както и разноски в
размер на 169.33 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор
за кредит за потребителски кредит № **********/ 27.05.2019 година, сключен
между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. А. А., прехвърлено от страна на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
30.11.2022 година в полза на „Агенцията за събиране на вземания ЕАД.
Посочва, че за изършената цесия длъжникът е уведомен с уведомително
писмо, пратено с известие за доставяне.
3
Посочва още, че размерът на отпуснатия кредит е 4 435.09 лева,
преведени по лична банкова сметка на кредитополучателя. Така извършеното
плащане съставлява изпълнение на задължението на Кредитора, като за
кредитополучателят възниква задължение за връщане на сумата от 8 126.34
лева, на 47 броя равни месечни вноски, всяка от които по 169.30 лева, а
последната погасителна вноска от 169.24 лева. Крайният срок на всички
задължения по кредита е 05.10.2023 година. Твърди, че длъжникът не е платил
задълженията си по кредита, поради което е начислена лихва за забава за
периода от 02.03.2020 година до датата на подаване на заявлението в съда в
размер на 1 782.71 лева, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020 година
не е начислявана лихва за забава или неустойка на основание чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС.
Съдът е уважил така подаденото заявление и е издал заповед № 1164 за
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.12.2024 година по ч.гр.д. №
2175/2024 година по описа на РС – Ловеч.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от Ц. А..
С разпореждане № 3212/ 10.12.2024 година заповедният съд е указал на
заявителя да предяви установителен иск едномесечен срок от връчване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е
връчено на 28.08.2019 година, като в указания срок на 14.01.2025 година
(клеймо 13.01.2025 година) е предявен установителния иск по чл. 422 вр. чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на
27.05.2019 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. А. А. е сключен Ц. А. А., по
силата на който заемодателят е предоставил на заемателя обща сума в размер
от 3 000 лева. В т.7.1 от Договора е отразен общ размер на кредита 4 436.09
лева, в която сума е включена застрахователна премия в общ размер от 959.90
лева по застраховка Банк комбо Живот и Безработица. Предвидена е и
еднократна такса за оценка на риска 475.19 лева, платима в деня на
подписване на договора, която се финансира от Кредитора и се възстановява с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно клаузите
на договора А. се задължила да върне сума в размер на 8 126.34 лева в срок от
48 месеца, на равни погасителни вноски от 169.30 лева на пето число от
месеца, като срокът на договора е 05.06.2023 година. Уговорен бил фиксиран
4
годишен лихвен процент по заема – 33.67% и годишен процент на разходите –
48.77 %. Договорът съдържа погасителен план, в който е посочена само
общата месечна вноска и оставащият размер главница.
Съгласно чл. 9.4 от Условия към договора за кредит, при просрочие на
една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата към момента законна лихва за периода за
забавата върху всяка погасителна вноска.
По делото е представен договор за продажба на вземания от 30.11.2022г.
между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК ***.
Съгласно чл. 6.4 неразделна част от Договора са приложение №1 – Списък на
договори за потребителски кредити, вземанията по които се прехвърлят. В
случая е представено Приложение № 1/ 30.11.2022 година към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 година, сключен между
„Иновативни финанси“ ООД, ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. В него е отразено, че на 27.10.2023 година продавачът „Иновативни
финанси“ ООД, ЕИК *** прехвърля на купувача „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД – София договор № **********/ 27.05.2019 година между „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. А. А. с остатък 8 022.99 лева. Приложението не е
подписано и не е представен договор за цесия от 18.10.2023 година.
Представено е подписано Приложение №1/ 31.01.2024 година към
договор за продажба на вземания сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в което не фигурира процесното
вземане.
Съгласно Приложение №4 към договор за цесия между „Ти Би Ай Банк“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, продавачът е упълномощил
купувача да уведомява всички длъжници (като съгласно представените по
делото доказателства не фигурира процесния договор) по смисъла на
разпоредбата на чл. 99, пр.3 от ЗЗД.
До А. е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, което
съгласно известие за доставяне 1281248/ 30.10.2023 година на Български пощи
ЕАД е непотърсена, като няма данни да е спазена процедурата по чл. 44, б) от
Общите условия за валидно връчване.
Съгласно справка от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по договора са платени
общо 1 229.60 лева, приложени вносни бележки.
5
В хода първоинстанционното производство е изслушана СЧЕ, от която
се установява, че по договора е платена сумата от 1 229.60 лева, с които е
погасена главница в размер на 341.65 лева, договорна лихва 886.06 лева и
наказателна лихва в размер на 1.89 лева.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240 от
ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело № 2175/ 2024 година по описа на
Ловешкия районен съд, предявен от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Ц. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, с който да се признае за установено по
отношение на ответника Ц. А. А., че същият дължи на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД ЕИК ***, суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед
за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.дело №2175/2024 год. по описа
на РС-гр.Ловеч, а именно: 4 019,84 лв. - главница; 2 663,87 лв. - договорна
лихва за периода от 01.03.2020 год. до 05.10.2023 год.; 1 782,71 лв. -
обезщетение за забава за периода от 02.03.2020 год. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва - от датата на подаване на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и присъди
сторените и предявени разноски по Ч.гр.дело №2175/2024 год. по описа на PC-
гр.Ловеч.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния
интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240 от
ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване е да установи правния
интерес и факта от който произтича вземането му и размера на претенциите.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от
доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като
доказателство ч.гр.д. № 2175/2024 год. по описа на РС-Ловеч, от които е
видно, че срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено
възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът
е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният
установителен иск по този ред е допустим.
6
От приложените по делото доказателства се установява, че основанието
на което се претендират процесните суми произтичат от договор за
потребителски кредит и цесия. По отношение на този вид договори са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона
за защита на потребителя (ЗЗП), при действието на чл. 9, ал.3 от ЗПК и § 13,
т.1 и т.12 от ЗЗП.
От писмените доказателства по делото и заключението на назначената в
първоинстанционен съд съдебно-икономическа експертиза се установява,
безспорно, че на 27.05.2019 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. А. А. е
сключен Ц. А. А., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя
обща сума в размер от 3 000 лева, която заемателят се задължил да върне на
48 месечни вноски за периода 05.07.2019 година до 05.06.2023 година (вкл.).
От заключението на експерта се установява, че за периода от 05.07.2019
година до 16.03.2021 година лъжникът е заплатил общо 1 229.60 лева, с които
е погасена главница в размер на 341.65 лева, договорна лихва 886.06 лева и
наказателна лихва в размер на 1.89 лева.
Спорният момент, релевиран и с отговора на исковата молба, е налице
ли е валидна цесия и съобщена ли е надлежно твърдяната цесия на длъжника
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, и в този смисъл породила ли е действие, с оглед на
наличието на активната легитимация на ищеца.
От приложените по делото доказателства – договори за цесия и
приложения ищецът да е придобил вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД към Ц.
А. А. по Договор за кредит за потребителски кредит № **********/
27.05.2019 година. Единствено в Приложение № 1/ 30.11.2022 година към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 година,
сключен между „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК *** и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е отразено, че на 27.10.2023 година продавачът
„Иновативни финанси“ ООД, прехвърля на купувача „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, договор № **********/ 27.05.2019 година, сключен между
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. А. А. с остатък 8 022.99 лева. Същото обаче не е
подписано и не е представен договор за цесия от 18.10.2023 година, а от
приложените останали договори за прехвърляне на вземания и приложения не
се установява активната материалноправна легитимация на ищеца.
При тези съображения решението на първоинстанционния съд е
7
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 211/ 05.05.2025 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 54/ 2025 година по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8