РЕШЕНИЕ
№ 616
гр. Бургас, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120108272 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Я. И. с ЕГН **********,
адрес: гр. ......., против Главна дирекция „Гранична полиция“, адрес: гр. ....,
представлявана от гл. комисар А..Н..З.., с която се претендира осъждането й за
заплащане на сумата от 6 700 лева, представляваща сборна главница, формирана от
сумите, представляващи месечната равностойност на храна за периода 01.12.2021 г. до
30.11.2024 г., дължими на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, както и сумата в размер на
1 006. 42 лева, представляваща сборна лихва за забава върху всяка от главниците,
дължима за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
02.12.2024 г до окончателно й изплащане.
Основанията за дължимост на претендираните суми се основават на твърдения,
че ищецът е изпълнявал и към настоящия момент изпълнява длъжността старши
експерт /ветеринарен лекар/ в сектор „ УСПР и ТЕСиВ“ към РДГП – Бургас при
Главна дирекция „Гранична полиция“. Трудовото му правоотношение било
преобразувано в служебно по ЗДСл и след това било спряно изплащането на
равностойността на полагаемата му се храна съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР, според която на служителите в МВР се осигурява храна или левовата й
равностойност. Излага, че осигуряването на храна или заплащането на левовата й
1
равностойност било уредено в Наредба № ..... от 01.07.2015 г. за осигуряване на храна
или левовата й равностойност на служителите в МВР. Съгласно чл. 4 от Наредбата
служителите на МВР, на които не се осигурявала храна, получавали ежемесечно
левовата й равностойност, която се определяла ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи. В чл. 1 от тази наредба били изключени служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В изпълнение на тази наредба министърът на вътрешните работи
със свои заповеди № .... г., № .... г., № ....г., № .... г., № .... г., № .... г., определил
размерът на левовата равностойност на храната и служителите в МВР за периода от
2021 г. до 2024 г.
Поддържа се, че правният статут на служителите по чл. 142, ал.1 от ЗМВР се
урежда както от Закона за държавния служител, така и от специалния Закон за
министерството на вътрешните работи. Приложимостта на разпоредбата на чл. 181, ал.
1 от ЗМВР към служителите по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР произтича от обстоятелството,
че текстът на нормата не разграничава категориите служители, които имат право да
получат безплатна храна или левовата й равностойност, от което следва, че всички
служители в МВР, включително и държавните служители по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР
имат такава привилегия.
За тригодишния период от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата равностойност
на храната е в следните размери: за 2021 г., съгласно заповед № ....г. - 120 лв., за 2022
г., съгласно заповед № .... г. - 120 лв., за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.,
съгласно заповед № .... г. - 120 лв., за периода от 01.08.2023г. до 31.12.2023 г.., съгласно
заповед № .... г., изменена със заповед № .... г. - 200 лв., за 2024 г., съгласно заповед №
....г., изменена със заповед № .... г. - 300 лв. Общо за целия период посочва, че
дължимата му сума съобразно гореизложеното се явява в размер на 6 700 лева.
Сочи също така, че като допълнителна част от месечното възнаграждение сумата
за храна се дължи заедно с него и се изплаща до 27-мо число през текущия месец, за
който е дължима, съгласно чл. 20, ал. 2 от Вътрешните правила за заплатите на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, утвърдени със заповед № ....г. на
министъра на вътрешните работи. Ответникът изпада в забава на 28-мо число на
месеца, за който дължи заплата. Посочва, че общата сума на дължимата мораторна
лихва, изчислена за всеки месец забава била в размер на 1 006. 42 лв.
Предявени искове са с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По делото е постъпил отговор от ответната страна, озаглавен “становище“, с
който исковете са оспорени като неоснователни. Излага подробни доводи в насока на
това, че по отношение на ищеца намира приложение изцяло ЗДСл, доколкото същият
се явява такъв, макар и работещ в структурите на МВР. В посочения нормативен акт
законодателят не предвидил заплащане на левовата равностойност на храната.
2
Потвърждава, че с Тълкувателно решение № 1/27.11.2024 г. на ОСГК на ВКС по
тълкувателно дело № 1/24 г., държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
чиито статут е уреден със ЗДСл, имат право на безплатна храна или заплащане на
левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР . Счита
обаче че цитираното тълкувателно решение няма обратно действие, а започва да се
прилага от приемането му. Прави обстоятелствено изложение, с което изтъква, че
органът по назначението проявил добросъвестност, тъй като по собствена инициатива
поискал образуването на тълкувателно дело предвид наличието на противоречива
съдебна практика по сходни претенции. В конкретния случай, въпреки действието на
тълкувателното решение занапред във времето, със заповеди № ...- .... г. и № ..... г. на
министъра на вътрешните работи, било разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена
левовата равностойност на храната за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в определен в заповедите размер. По
отношение на иска за лихва за забава, посочва, че в настоящия случай липсва законово
дължимо поведение от страна на работодателя по отношение на главното задължение,
като съответно не може да се определи датата на забавата и какъв е размерът на
обезщетението за времето до датата на подаване на исковата молба. С горните мотиви
се моли за отхвърлянето на исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори за съществувалото между страните служебно
правоотношение в периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г. включително, съгласно
което ищецът е полагал труд като старши експерт /ветеринарен лекар/ в сектор „
УСПР и ТЕСиВ“ към РДГП – Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция.
От представените и от ответната страна документи се потвърждава изложеното
в исковата молба относно размерите на определената парична равностойност на
храната, която се полага на служителите в МВР, съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Така
видно от представените писмени доказателства, за периода от 01.12.2021 г. до
30.11.2024 г. левовата равностойност на храната е била в следните размери: за 2021 г.,
съгласно заповед № ..... г. - 120 лв. месечно, за 2022 г., съгласно заповед №.....г. - 120
лв., за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., съгласно заповед №.....г. - 120 лв., за
периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г., съгласно заповед № ....г., изменена със
заповед №.... г. - 200 лв., за 2024 г., съгласно заповед №...г., изменена със заповед №....
г. - 300 лв.
По делото посочените по-горе факти са безспорни и категорично се
установяват от приетите писмени доказателства. Спорен е въпросът дължи ли се
левовата равностойност на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2. На този
3
въпрос е даден изричен отговор с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2024 г., ОСГК, съгласно което държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със
Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или
заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи т.е. категорично е разрешен въпросът
относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като те му се дължат.
Възражението в отговора, че Тълкувателно решение действало занапред от датата на
приемането и нямало обратно действие, е неоснователно. Не бива да се прави
аналогия с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, доколкото същото касае конкретен въпрос и то по отношение на давността
относно вземането по време и докато трае изпълнителния процес. Същото е
постановено действително заради гарантиране на принципа на правна сигурност с
оглед постановеното Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, което преобръща практиката във връзка с конкретния въпрос.
Настоящият случай не е такъв, поради което Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2024 г. действа със задна дата, от приемането на законовата
разпоредба, като то същност я тълкува.
Следва да се посочи, че по делото е представена и Заповед №.... г. на министъра
на вътрешните работи, по силата на която следва да се изплатят на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР равностойността на храната по чл. 181, ал. 1
от ЗМВР за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. От ответната страна се представя
и справка за индивидуалния размер на левовата равностойност на храната на ищеца.
Съдът намира, че посочените по - горе писмени доказателства в допълнителна степен
обосновават и доказват исковата претенция. При това съобразно гореизложеното се
явява основателна претенцията досежно заявената главница от 6 700 лв. за периода от
01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. /по 120 лв. за всеки от 20- те месеца в периода от
01.12.2021 г. до 31.07.2023 г. – 2 400 лв.; по 200 лв. за всеки от 5-те месеца в периода от
01.08.2023 г. до 31.12.2024 г. – 1000 лв. и по 300 лв. за всеки от 11-те месеца в периода
от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. – 3300 лв./
По делото липсват твърдения, а и подкрепящи ги доказателства за това
ответникът да е изплатил посочената по-горе сума, поради което и искът за нейното
заплащане следва като основателен да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за
лихва от подаване на исковата молба до изплащането й.
Съдът намира за основателен и иска за мораторна лихва, която се дължи на
основание чл. 86 от ЗЗД, доколкото са доказани предпоставките за ангажиране на
отговорността за забава от изпълнение на задълженията на ответника. В този смисъл е
доказано наличието на главно вземание, както и настъпване на изискуемостта на
4
същото. От представените по делото писмени доказателства /Вътрешни правила за
заплатите в МВР/ се установява, че срокът за изплащане на равностойността на
храната /изплащане на заплатите/ е 27-мо число на съответния месец, с оглед на което
считано от следващия ден - 28-мо число на месеца длъжникът изпада в забава. По
отношение размера на лихвата за забава, съдът приема принципно за правилни
посочените в исковата молба лихви за всеки от месеците, поради което и този иск като
основателен следва да бъде уважен до заявения размер от 1 006. 42 лв.
Страните не са заявявали претенции за разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда държавна такса в размер на 318 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР - град .....,
представлявана от директора А..Н..З.., да заплати на И. Я. И. с ЕГН **********,
адрес: гр. ..... сумата от 6 700 лв. /шест хиляди и седемстотин лева/- главница,
представляваща дължима на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР месечна равностойност
за храна за периода 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. включително, както и сумата от 1 006.
42 лв. /хиляда и шест лева и 42 ст./ - обезщетение за забава върху всяка месечна
главница за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г. включително от датата на падежа
й – 28-мо число на месеца, за който се отнася, до завеждане до 02.12.2024 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
на 02.12.2024 г. до окончателно й изплащане.
Осъжда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“
при МВР - град София, с адрес гр. ....представлявана от директора А..Н..З.., да заплати
държавна такса по сметка на Районен съд - Бургас в размер на 318 лв. /триста и
осемнадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5