№ 243
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000275 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба от “ДИА СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, срещу решение №260037/18.12.2023 г. постановено по
т.д.№132/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът на основание чл.135,
ал.1 ЗЗД е обявил за относително недействителен спрямо ищците И. Д. М., С. С. М. и В. Д.
М., договор обективиран в нотариален акт № 128, том ІІ, peг. № 4757, дело 297 от 2019 г. на
нотариус П. С., с peг. № 335 по рег. на НК, вписан в АВп вх. peг. 16488 от 28.06.2019 г., акт
№ 7, том XLVI, дело 9914, с който „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК ********* прехвърля на М. П.
М., ЕГН **********, правото на собственост на АПАРТАМЕНТ № 1 с идентификатор
*****, в жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор 10135.3516.181, находящ се в
*****, целият с площ от 84,91 кв.м., състоящ се от: коридор, две спални, дневна с кухненски
бокс и балкон, тоалет, баня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
10135.3516.181.6.2, *****0, под обекта – *****9, *****8, над обекта – 10135.3516.181.6.3,
ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м., при граници: стълбище, улица, изба № 2, избен коридор,
както и от прилежащите му 6,9203% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, с подробно изложени съображения за това. Твърди липса на знанието у
ответното дружество, че с извършването на атакуваното действие е увредил ищеца, като
излага, че не всяко разпореждане с недвижимия имот, вкл. секвестируемо имущество, води
до увреждане на кредитора и намаляване възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Оспорва извода на съда, че длъжникът всякога има знание за
увреждане на кредитора, ако сделката по отчуждаване на имота следва по време възникване
на вземането, както и че длъжникът и третото лице, с което е договарял, са знаели за
увреждането. Прави оплакване за допуснато нарушение разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК,
като твърди, че съдът не е обсъдил всички възражения и писмени доказателства на
ответното дружество. Моли съда да отмени атакуваното решение и постанови друго, с което
1
да отхвърли иска.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата
страна, в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност и е направено
искане първоинстанционното решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и е
процесуално допустима.
За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:
Окръжен съд – Варна е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност чл.135, ал. 3 от ЗЗД,
предявени от И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М. срещу "Диа Строй" ЕООД и М. П. М., за
обявяване за относително недействителен по отношение на ищците на договора обективиран
в нот. акт №128, том ІІ, peг. №4757, дело 297 от 2019 г. на нотариус peг. № 335, вписан в АВп
вх. peг. 16488 от 28.06.2019 г., акт № 7, том XLVI, дело 9914, с който „Диа Строй“ ЕООД
прехвърля на М. П. М. правото на собственост на АПАРТАМЕНТ № 1 с идентификатор
*****, в жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор 10135.3516.181, находящ се в
*****, целият с площ от 84,91 кв.м., състоящ се от: коридор, две спални, дневна с кухненски
бокс и балкон, тоалет, баня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
10135.3516.181.6.2, *****0, под обекта – *****9, *****8, над обекта – 10135.3516.181.6.3,
ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м., при граници: стълбище, улица, изба № 2, избен коридор,
както и от прилежащите му 6,9203% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж.
В исковата молба ищците излагат, че на 07.10.2014 г. са сключили договор с
"Пресиянстрой" ЕООД, по силата на който последният в качеството на изпълнител се
задължил да осъществи промяна на действащия ПУП-ПРЗ за недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ул.„Паско Желев" №3, ид.№10135.3516.181, след което да направи промяна на
одобрения инвестиционен проект на предвидената за строителство сграда, да извърши със
свои сили и средства строителството и да въведе в експлоатация жилищната сграда, срещу
което ищците в качеството им на възложители се съгласили да прехвърлят идеална част от
дворното място и да учредят на изпълнителя право на строеж за част от обектите в сградата.
Твърдят, че с уведомление от 08.10.2018 г. са прекратили договора, поради неизпълнение по
вина на дружеството. Тъй като сградата е била изградена в груб строеж и на изпълнителя не
са прехвърлени права на строеж, след преговори, на 05.06.2019 г. страните постигнали
споразумение, по силата на което "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД, като
изпълнител солидарно се задължили в шестмесечен срок със свои сили и за своя сметка да
завършат изцяло сградата, а в тримесечен срок от подписване на акт 15 да подадат
необходимите документи за въвеждането й в експлоатация, срещу което задължение ищците
като възложител им прехвърлили права на собственост върху изброените в споразумението
обекти - един гараж, три апартамента и едно ателие, с нот.акт № 158/05.06.2019 г. В
нотариалния акт изрично било уговорено, че ако "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй"
ЕООД не изпълнят поетите по нотариалния акт и договор от същата дата задължения в срок,
ищците в качеството им на възложители имат право да развалят сключените договори и да
претендират в условията на солидарност от ответниците неустойка за неизпълнение в
размер на 350 000 лева. Тъй като ответниците не изпълнили задълженията си в уговорените
срокове, ищците са предявили иск за разваляне на договора, предмет на т.д. № 2116/2019 г.
по описа на ВОС, ТО. Считат, че в резултат на разваляне на договора са кредитори на "Диа
строй" ЕООД, поради което извършената от дружеството разпоредителна сделка с
Апартамент №1 с идентификатор *****, уврежда интересите им като кредитори, откъдето
произтича и правният им интерес да искат от съда сделката да бъде обявена за относително
недействителна спрямо тях при условията на чл.135 ЗЗД. Твърдят, че длъжникът както и
2
приобретателите по сделката знаят за увреждането, а в молбата от 10.02.2020 г. заявяват, че
продажбата е извършена с цел увреждане на кредиторите.
Ответното дружество "Диа Строй" ЕООД е оспорило иска с възражение, че не е
знаело, че с извършване на атакуваното действие уврежда кредиторите си. Твърди, че
сделката е извършена след придобиване правото на собственост върху процесният имот и в
рамките на 6-месечният срок, в който дружеството е поело задължение да завърши сградата,
в която се намира имота. Сочи, че ищците не са изпълнили задължението си да прехвърлят
на строителя право на собственост върху идеални части от земята в 14-дневен срок от
издаване на Акт 14, както и по отношение на всички обекти, които е следвало да станат
собственост на ответното дружество, поради което не е налице увреждане за ищците, а и
същите са се обогатили с вложените средства в строежа, в размер на 435 712 лв. без ДДС.
Твърдят, че извършената продажба към третите лица е целяла осигуряване на средства за
довършване на сградата и възложителите са били наясно и са били съгласни с това.
Ответникът М. П. М. е подал писмен отговор, в който оспорва иска с твърдения, че
сделката не уврежда ищците. Излага, че ищците нямат качеството на кредитори към
момента на подаване на исковата молба. Твърди, че е извършил всички дължими плащания
по процесния договор за продажба, като последната вноска, следва да заплати след
подписване на акт 15, както и че всички платени от него суми са вложени в довършването
на изградената постройка. Твърди, че е добросъвестно лице, придобил е възмездно имота
преди вписване на исковата молба, както и че не е знаел и не е извършвал каквито и да е
действия, с които да уврежда интересите на ищците.
Решението на ОС – Варна, с което иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е уважен е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както
и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на
релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и
произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и
отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е
правилно квалифициран.
След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС
намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно между страните и се установява от представените по делото
доказателства, че по силата на договор от 05.06.2019 г., обективиран в нот. акт №158/2019 г.,
вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело № 8252, въззиваемите са
прехвърлили на "Пресиянстрой" ЕООД - гараж № 1 и на "Диа Строй" ЕООД - апартамент
№1, апартамент №4, апартамент №8 и ателие №4, всички находящи се в гр. Варна, ул.
"Паско Желев" №3, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, срещу
солидарното задължение на приобретателите в шестмесечен срок от подписване на
нотариалния акт и договор от същата дата да осъществят цялостно и качествено завършване
на сградата и предвидените довършителни работи констатирано с акт обр. 15 и в три
месечен срок от подписване на акт обр.15 да подадат документи за въвеждане на сградата в
експлоатация.
Установява се, че с влязло в сила на 02.02.2023 г. решение по т. д. № 2116/2019 г. по
описа на ВОС, обективираният в нот. акт № 158/2019 г., договор от 05.06.2019 г. за
прехвърляне в полза на "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД права на собственост
върху отделни обекти срещу задължението за завършване на сградата в шестмесечен срок е
развален поради неизпълнение на задълженията на "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй"
ЕООД.
С договор за покупко-продажба обективиран в нот. акт №128, том ІІ, peг. №4757, дело
3
297 от 2019 г. на нотариус peг. № 335, вписан в АВп вх. peг. 16488 от 28.06.2019 г., акт № 7,
том XLVI, дело 9914, „Диа Строй“ ЕООД е продало на М. П. М. недвижим имот, находящ се
в жилищна сграда, завършена на етап "груб строеж", представляващ АПАРТАМЕНТ № 1 с
идентификатор *****, в жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор
10135.3516.181, находящ се в *****, целият с площ от 84,91 кв.м., състоящ се от: коридор,
две спални, дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет, баня, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 10135.3516.181.6.2, *****0, под обекта – *****9, *****8,
над обекта – 10135.3516.181.6.3, ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м., при граници: стълбище,
улица, изба № 2, избен коридор, както и от прилежащите му 6,9203% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж.
Спорният въпрос за разрешаване от въззивната инстанция се свежда до наличието на
всички предпоставки по чл.135, ал.1 и ал.3 ЗЗД за обявяване за относително недействителни
спрямо ищците на разпоредителните действия, извършени от първия ответник на 28.06.2019
г. с прехвърлен му в изпълнение на договора с ищците от 5.06.2019 г. недвижим имот в
полза на другия
ответник.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото
на чл. 269, изр.2 ГПК.
Ищецът – кредитор по отменителните искове предвидени в чл.135, ал.1 ЗЗД е всяко
лице, което е титуляр на парично или непарично вземане, по отношение на ответника –
длъжник. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника е обусловено от наличието на действително вземане,
като вземането може да не е изискуемо или ликвидно. Щом правният субект има качеството
на кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането, по
арг. чл.133 от ЗЗД. От тук, всяко действие, с което длъжникът уврежда кредитора си като
осуети или засегне правата на кредитора спрямо себе си, например се разпореди се с
имуществото си, служещо за общото обезпечение, създава или увеличава своята
неплатежоспособност си. От този момент за кредитора възниква правото да иска обявяване
спрямо себе си за относително недействително на увреждащото действие. Целта на
отменителния иск е да обезпечи възможността за удовлетворяване на кредитора чрез
откриване на възможността за принудително изпълнение, насочено към имуществото –
предмет на увреждащото действие от страна на длъжника – ответник.
Съобразно чл. 135, ал. 1, изр. второ от ЗЗД при възмездни действия на длъжника, с
които уврежда своя кредитор е необходимо третото лице, с което длъжникът е договарял, да
е знаело за увреждането. В чл.135, ал.3 от ЗЗД е уредена хипотеза, в която, когато действието
е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било
предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял да увреди кредитора.
При преценката за основателност на иска по чл.135 от ЗЗД и в двете хипотези – по
ал.1 и по ал.3, съдът изследва наличието на втората обективна материалноправна
предпоставка от фактическия състав - дали атакуваното действие на длъжника е от естество
да увреди кредитора. Съгласно константната съдебна практика (напр. решение №
149/12.11.2013г. по т.д. № 422/2012г. ТК, 1 г.о. ВКС, решение № 97 от 30.05.2013г. по гр.д. №
442/2012 IV г.о. ВКС и др.), увреждане е налице за кредитора при всяко действие на
длъжника — всеки правен и/или фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването правата на кредитора спрямо
длъжника. В исковата, допълнителната и уточняваща молба,
ищците основават претенцията си за увреждащ характер на извършеното от длъжника
разпоредително действие на твърдението, че ще бъдат затруднени да върнат в патримониума
си полученото на отпаднало основание при разваляне на сключения с длъжника „Диа Строй“
ЕООД договор от 05.06.2019 г.
Следва да се отбележи, че задължение за връщането на даденото по договора
възниква с неговото разваляне, което е настъпило на 02.02.2023 г. – датата на влизане в сила
4
на решение по т. д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС.
До развалянето на договора от 05.06.2019 г., възложителите се легитимират като
кредитори за получаване на резултата от възложеното строителство. Спрямо този
кредиторов интерес, извършеното на 28.06.2019 г., т.е. много преди изтичане на уговорения
в договора от 05.06.2019 г., шестмесечен срок за завършване на сградата, последващото
прехвърляне от страна на изпълнителя на получения в негова собственост по същия договор
от 5.06.2019 г., според съда, няма увреждащ характер.
Това е така с оглед специфичния характер на договора за строителство на жилищна
сграда, характерно за който е собственикът на поземления имот и възложител да прехвърли
на изпълнителя в началото или по време на строителството идеални части от правото на
собственост върху имота, право на строеж или право на собственост върху конкретно
обособени самостоятелни обекти след тяхното възникване, чрез разпореждането с които
изпълнителят да набави необходимите му средства за извършване на строителните
дейности. Увреждащ характер би имало разпореждането, в случай че е извършено след
изтичане на уговорения в договора от 05.06.2019 г. шестмесечен срок за завършване на
строителството, при констатирано неизпълнение на задълженията на изпълнителя,
доколкото продажбата на прехвърлените му в изпълнение на договора от 5.06.2019 г. обекти
в полза на трети лица, би препятствала изпълнението на престацията за връщане на
полученото по този договор след евентуалното негово разваляне. Няма основание да се
приеме, че сделката извършена три седмици след началото на уговорения шестмесечен срок
за довършване на сградата има увреждащ характер, тъй като нито се твърди от ищците, нито
от доказателствата се установява, че в този шестмесечен срок от страна на изпълнителите
не са извършвани каквито и да е било действия по изпълнение на възложената им работа за
довършване на строителството на сградата.
След като към момента на извършване на атакуваната сделка, длъжникът не е имал
задължение да престира уговорения готов резултат (завършена с акт 15 сграда), а най-
ранният момент на възникване на вземането на ищците за връщане на даденото по договора
в резултат на допуснатото от страна на изпълнителя виновно неизпълнение на задължения
по сключения договор от 5.06.2019 г. – в шестмесечен срок със свои сили и за своя сметка да
завърши изцяло строителството на сградата, посредством упражняване на преобразуващото
право за разваляне на договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД е настъпило на 05.12.2019 г., съдът
намира, че разпоредителната сделка е извършена преди възникване на вземането на ищците,
поради което не е налице хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД и за основателността на
претенцията, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на чл.135, ал.3
от ЗЗД.
Дори да се приеме, че към момента на сключване на атакуваната сделка – 28.06.2019
г., въззиваемите са имали от въззивното дружество "Диа Строй" ЕООД непарично вземане
по договора за изработка от 05.06.2019 г. за довършване строителството и въвеждане в
експлоатация на жилищна сграда в гр.Варна, ул."Паско Желев" № 3, то с упражняването на
правото на развалянето на договора по съдебен ред, са погасени правата и задълженията
произтичащи от договора.
С оглед на това, единственият правопораждащ факт с правно значение, обуславящ
претенцията по чл.135 от ЗЗД е твърдението на ищците за наличие на непарично вземане за
връщане на даденото по договора на отпаднало основание, възникнало на 05.12.2019 г., на
която дата е изтекъл уговорения в договора от 05.06.2019 г. срок за довършване на сградата,
който факт е настъпил след сключване на атакуваната сделка, т.е. твърдяното увреждащо
действие е извършено преди възникване на непарично вземане за връщане на даденото по
договора.
С оглед на гореизложеното и при липса на предпоставките за уважаване на иска с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, обжалваното решение следва да се отмени, като
вместо него се постанови друго, с което искът по чл.135, в хипотезата на ал.1 от ЗЗД, бъде
отхвърлен като неоснователен.
5
Доколкото както се посочи по-горе се касае за вземане на ищците – кредитори за
връщане на даденото по договора на отпаднало основание, възникнало на 05.12.2019 г. и
упражнено с предявяване на иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД по т. д. № 2116/2019
г. по описа на ВОС, което вземане е възникнало в последващ атакуваните правни сделки
момент, то единствената хипотеза, в която може да се преценява увреждащ характер на
действията на длъжника, е по чл.135, ал.3 от ЗЗД.
С отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на главния иск с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД, съобразно разпоредбата на чл.271, ал.2 от ЗЗД се възстановява
висящността по евентуално предявения иск с правно основание чл.135, ал.3 от ЗЗД, по който
първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Необходимо е в тази хипотеза по делото да бъде доказано от една страна знанието на
третото лице – приобретател на правото на собственост за увреждането и от друга страна
намерението на страните по сделките да увредят кредитора.
Действително в текста на нотариалния акт от 28.06.2019 г. е посочено, че
недвижимият имот, предмет на сделката, е придобит от „Диа Строй“ ЕООД срещу
задължение за довършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация, както
и че сградата, в която се намира обектът, е изградена на етап „груб строеж“, което обуславя
извода на съда, че купувачът е знаел, че придобива имот в сграда, която е недовършена и че
неговият праводател има задължение към други лица, в случая ищците, да довърши тази
сграда.
Наличие на знание за увреждащия характер на сделката обаче, не е достатъчно за
осъществяване на фактическия състав на чл.135, ал.3 от ЗЗД, при който наред със знанието,
следа да се установи и намерението на страните по сделките да увредят кредитора.
Преки доказателства в тази насока не са представени, а от анализа на косвените
доказателства в процеса не се установява недобросъвестност на третото лице-приобретател
по смисъла на чл.135 ал.3 ЗЗД. Фактите относно субективното отношение на това лице, с
което е договарял длъжникът, трябва да се докажат от кредитора, но по делото липсват
доказателства даващи основание на съда да приеме, че при сключване на сделката
приобретателят е действал с намерение да увреди ищците.
Напротив, от представения като доказателство предварителен договор от 31.01.2017 г.
се установява, че процесният апартамент 1 и паркомясто № 8 са били предмет на
предварителен договор за покупко-продажба, сключен между въззиваемите ищци, в
качеството им на продавачи, представлявани по пълномощие от управителя на
"Пресиянстрой" ЕООД – Т.Т., от една страна и от друга страна М. П. М., в качеството на
купувач. Общата уговорена в предварителния договор цена е в размер на 55 550 евро,
платима на вноски по банковата сметка на пълномощника на продавачите, и 5 000 лева,
платими на изпълнителя, при уговорен срок за завършване на сградата 16 месеца от
подписване на договора.
От представените по делото доказателства се установява, че с платежно нареждане от
28.06.2019 г., купувачът М. М. е заплатил на „Диа Строй“ ЕООД, сумата от 11 746 лева, a в
периода 10.02.2017 г. – 18.10.2017 г. е заплатил на пълномощника по предварителния
договор Т.Т., в качеството му на управител на „Пресиянстрой“ ЕООД, общо сумата от 66 500
лева, за което са издадени седем боя разписки, в които като основание е посочено покупка
на недвижим имот, ул. „Паско Желев“ №3, ап. 1 по договор от 31.01.2017 г.
От показанията на свидетеля Т.Т., ценени при съобразяване на разпоредбата на чл.172
от ГПК се установява, че след сделката на 05.06.2019 г., “Диа строй“ ЕООД и
„Пресиянстрой“ ЕООД са решили да прехвърлят имотите, защото хората си били платили по
предварителните договори, а и довършителните работи по сградата не били в голям обем и е
следвало да се завършат в срок от шест месеца.
Анализът на горепосочените доказателства дават основание на съда да направи
6
извода, че при сключване на договора от 28.06.2019 г., приобретателят М. М., не е имал
намерение да увреди ищците, тъй като за него придобиването на имота е последица от
изпълнение на сключения именно с ищците предварителен договор, по който М. е изправна
страна.
С оглед на това и доколкото не е установен субективният елемент от фактическия
състав на иска по чл.135, ал.3 от ЗЗД, а именно намерението на страните по сделките да
увредят кредитора, предявеният иск с правно основание чл.135, ал.3 от ЗЗД, също следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед на горното съдът намира, че решението с което е уважен иска по чл.135, ал.1
от ЗЗД следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което предявените
искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, а в условие на евентуалност - чл.135, ал.3 от
ЗЗД, бъдат отхвърлени. С оглед на това решението следва да бъде отменено и в частта му
относно разноските.
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззивника Диа
Строй“ ЕООД, ЕИК *********, следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски за заплащане на държавна такса, в размер на 416.66 ст., а в полза на
ответника и необходим другар в процеса М. М., следва да се присъдят направените в
първоинстанционното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за
един адвокат, в размер на 4350 лева и разноските за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, в размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, въззивният Варненски
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260037/18.12.2023 г. постановено по т.д.№132/2020 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.135, ал.1 ЗЗД е обявен за относително
недействителен спрямо ищците И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М., договор обективиран в
нотариален акт № 128, том ІІ, peг. № 4757, дело 297 от 2019 г. на нотариус П. С., с peг. № 335
по рег. на НК, вписан в АВп вх. peг. 16488 от 28.06.2019 г., акт № 7, том XLVI, дело 9914, с
който „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК ********* прехвърля на М. П. М., ЕГН **********, правото
на собственост на АПАРТАМЕНТ №1 с идентификатор *****, в жилищна сграда 6, в
поземлен имот с идентификатор 10135.3516.181, находящ се в *****, целият с площ от 84,91
кв.м., състоящ се от: коридор, две спални, дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет, баня,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 10135.3516.181.6.2, *****0,
под обекта – *****9, *****8, над обекта – 10135.3516.181.6.3, ведно с изба № 1 с площ 5,00
кв.м., при граници: стълбище, улица, изба № 2, избен коридор, както и от прилежащите му
6,9203% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и в частта му, с
която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК ********* и
М. П. М., с ЕГН **********, са осъдени да заплатят на ищците И. Д. М., с ЕГН **********,
С. С. М., с ЕГН ********** и В. Д. М., с ЕГН **********, сумата от 4833.32 лева - разноски
по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. Д. М., с ЕГН **********, С. С.
М., с ЕГН ********** и В. Д. М., с ЕГН **********, всички от *****, в условията на
евентуалност искове с правно основание чл.135, ал.1 и чл.135, ал.3 от ЗЗД за обявяване за
относително недействителен спрямо ищците И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М., договор
обективиран в нотариален акт № 128, том ІІ, peг. № 4757, дело 297 от 2019 г. на нотариус П.
С., с peг. № 335 по рег. на НК, вписан в АВп вх. peг. 16488 от 28.06.2019 г., акт № 7, том
XLVI, дело 9914, с който „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК ********* прехвърля на М. П. М., ЕГН
**********, правото на собственост на АПАРТАМЕНТ № 1 с идентификатор *****, в
жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор 10135.3516.181, находящ се в *****,
целият с площ от 84,91 кв.м., състоящ се от: коридор, две спални, дневна с кухненски бокс и
7
балкон, тоалет, баня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
10135.3516.181.6.2, *****0, под обекта – *****9, *****8, над обекта – 10135.3516.181.6.3,
ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м., при граници: стълбище, улица, изба № 2, избен коридор,
както и от прилежащите му 6,9203% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж.
ОСЪЖДА И. Д. М., с ЕГН **********, С. С. М., с ЕГН ********** и В. Д. М., с
ЕГН **********, всички от *****, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна и адрес на управление ул.“Евлоги Георгиев“ 32, ап.4, сумата от
416.66 /четиристотин и шестнадесет лева и 66 ст./, представляваща направените във
въззивното производство разноски за заплащане на държавна такса, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. М., с ЕГН **********, С. С. М., с ЕГН ********** и В. Д. М., с
ЕГН **********, всички от *****, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. П. М., с ЕГН ********** от
*****, сумата от , „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на
управление ул.“Евлоги Георгиев“ 32, ап.4, сумата от 4350 /четири хиляди триста и
петдесет/ лева, представляваща направените в първоинстанционното производство
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски
за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8