№ 7084
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100506876 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. М., грузински гражданин,
действащ чрез упълномощения адв. Б. И., срещу съдебно решение № 20124763 от
19.06.2024г. по гр. дело № 24359/2021г. по описа на Софийски районен със (СРС), 117
с-в, с което е отхвърлен иск с правна квалификация по чл. 29, ал. 3 от СК, предявен от
А. М. срещу А. Г. П..
По делото е постъпила и въззивна жалба от ищеца А. М., чрез упълномощения
представител, срещу съдебно решение № 20137888 от 17.03.2025г., постановено по гр.
дело № 24359/2021г. по описа на СРС, 117 с-в, с което, в производство по чл. 250 от
ГПК, първостепенният съд е отхвърлил и иск с правна квалификация по чл. 21, ал. 4, т.
1 от СК, предявен от А. М. срещу А. Г. П..
Във въззивната жалба, както и в тази срещу допълнителното решение по чл.
250 от ГПК, са изложени оплаквания за неправилност на решенията поради допуснато
нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ищецът е изплащал
изтеглен от семейството кредит и е захранвал сметката на ответника, като е заплащал
всички сметки, в това число и за домашна прислужница. Поддържа, че
обстоятелството, че ответника е притежавала парични средства не означавало, че
същите са вложени в придобиване на семейното имущество. Оспорва събраните от
1
първата инстанция свидетелски показания относно работата на ответника в Беларус.
Посочва, че семейното жилище е заплатено с лични средства на ищеца от 40870.81
евро, преведени от негова страна по сметка на ответника, а остатъкът от 51129.19 евро
е заплатен с отпуснат кредит, който, макар да е отпуснат по сметка на ответника, е бил
погасяван изцяло от ищеца. Оспорва паричната сума от 40870.81 евро да представлява
получена цена от продажба на собствен на ответника недвижим имот в гр. Минск.
Твърди, че във всеки случай следва да се изследва произходът на средствата,
независимо че имуществото е заплатено със средства по сметка на един от съпрузите,
която представлява лична собственост. Оспорва представените от ответника документи
за установяване на доходите , тъй като представените оригинали се различават от
представените с отговора на исковата молба.
С оглед изложеното въззивникът иска отмяна на обжалваните решения изцяло
и постановяване на ново, с което искът по чл. 29, ал. 3 от СК да бъде уважен, а в
условията на евентуалност – да бъде уважен искът по чл. 21, ал.4, т.1, предл.2 от СК,
заедно с всички правни последици.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
пълномощника си поддържа въззивните жалби. Не представя нови доказателства.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата А. Г. П., чрез упълномощената
адв. В. Д. Д. от САК е подала отговор на всяка от въззивните жалби, с които ги
оспорва, като неоснователни. Поддържа, че ищецът не е оборил презумпцията за равен
принос по чл. 21, ал. 3 от СК, а от представените доказателства е установено
притежаван наследствен имот в Беларус, който е продала за сумата от 120 000 000
рубли, които са нейна лична собственост. Посочва, че през 1999 г. по време на брака
между страните, те са придобили недвижим имот в гр. Минск, по отношение на който
е сключен брачен договор, съгласно който имотът е нейна изключителна собственост
именно поради произхода на средствата, с които е закупен. Твърди, че на 21.05.2014 г.
е продала имота и получените средства са вложени в придобити от съпрузите на
23.07.2014 г. имоти в гр. София – апартамент и гараж, находящи се в ж.к. ****. Излага
съображения, че е наследила от М.Р. сумата от 90500 евро, а от същата е придобила по
силата на договор за издръжка и гледане апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.
„Иван Вазов“. Посочва, че макар имотът да е СИО като придобит по време на брака,
приносът е главно на ответника, тъй като договорът за издръжка и гледане е сключен с
оглед нейната личност поради близките отношения между двете страни. Поддържа, че
през 2014 г. продала лек автомобил – нейна лична собственост, а през процесния
период и двамата съпрузи са работили и са получавали трудови доходи. Оспорва част
от приетите от вещото лице доходи на ищеца. Твърди, че от събраните свидетелски
показания се установява, че ответника преимуществено е полагала грижа за родените
от брака деца, в това число е поемала разходите за издръжка им. Твърди, че това се
отнасяло и за детето С., което макар да не е рожден син на ответника, тя го е
осиновила и се е грижела за него като за свое дете, което се установявало и от
показанията на това лице. Посочва, че доходите на ищеца са значително по-ниски от
тези на ответника, а доколкото не се установява по-висок принос на ищеца, не би
могло да се приеме и негов изключителен принос при придобиване на семейното
имущество.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, чрез
пълномощника си поддържа отговорите на въззивните жалби. Не представя нови
доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
От А. М. е подадена и частна жалба, вх. № 25019657/04.09.2024 г. срещу
определение № 20128163/20.08.2024 г. по гр.д. № 24359/2021 г. по описа на СРС, 117
2
състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на
решението в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение като прекомерни. Излага
съображения, че претендираният от ответника размер на адвокатско възнаграждение
не отговаря на фактическата и правна сложност на спора, като не е съответен на
минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, както и
материалния интерес на делото. Моли съда да отмени определението и да намали
разноските за адвокатско възнаграждение до размера от 600 лв.
От А. Г. П. не е подаден отговор на частната жалба, в срока по чл. 276, ал. 1 от
ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Производството по гр.д. № 24359/2021 г. по описа на СРС, 117 състав е
образувано по иск на А. М., грузински гражданин, против А. Г. П., с правно основание
чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака
общо имущество при квоти – 17/20 за ищеца и 3/20 за ответника. В условията на
евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. второ от СК
- да бъде признато, че ответника няма принос за придобитото по време на брака
имущество.
В исковата молба са изложени твърдения, че придобитото от страните по време
на брака им общо имуществено е придобито с преимуществен принос на ищеца.
Поддържа се, че паричните средства за придобиване на общото имущество са
осигурени от него, като част от паричните средства осигурени от ищеца са били
преведени на ответника за заплащане на цената, а остатъкът е заплатен с кредит.
Твърди, че ответника никога не се е грижела за домашния уют и чистотата в дома,
като за това била наета домашна помощница. Сочи, че до навършване на пълнолетие,
децата им са били гледани от бавачка. Отглеждането на децата основно било
извършвано от ищеца.
Ответника А. Г. П. е оспорила основателността на исковете. Посочва, че цената
на притежавания от страните апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Манастирски
ливади“ е заплатена с лични средства на ответника и изтеглен от нея кредит. Сочи, че
вложените парични средства са били нейно лично имущество, получени от продажбата
на наследствен имот. Кредитът е бил отпуснал на ответника в лично качество. Оспорва
доводите за ангажирането на домашна помощница. Твърди, че ищецът не е работил в
„Петробалк“ ООД независимо, че бащата на ответника безвъзмездно му е прехвърлил
дялове от дружеството, като това е направено, за да се създаде чувство в него, че се
грижи за семейството. Относно апартамента, находящ се в гр. София, ул. „Любен
Каравелов“ посочва, че макар да е бил придобит по време на брака, това е станало по
договор за издръжка и гледане, сключен с оглед личността на ответника, която е била
в близки отношения с прехвърлителя – бивша съпруга на нейния баща. Излага, че този
имот впоследствие е бил дарен на общата им дъщеря по общо съгласие на страните.
Сочи, че се е наложило да се изнесе от дома им през 2018 г. поради нанесен от ищеца
побой. Твърди, че ищецът никога не е полагал грижи за децата им.
Пред първоинстанционния съд страните не са оспорили, че са били в брачно
правоотношение, а гражданският брак е сключен на 05.12.1998 г. и е прекратен с
влязло в сила решение № 73561/16.04.2020 г. по гр.д. № 68672/2019 г. на СРС, 83-ти
състав.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 116, том V,
рег. № 14211, дело № 823/2013 г. от 23.07.2014 г. на И.Д. – нотариус, с рег. № 039 на
НК, страните са придобили в собственост апартамент № 16, находящ се в гр. София,
3
район „Триадица“, ж.к. ****, 3-ти етаж, със застроена площ от 108.64 кв.м., ведно с
избено помещение № 2 с площ от 2.88 кв.м., ведно с припадащите се общи части на
сградата и правото на строеж.
С договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 89, том I,
рег. № 1154, дело № 67/2016 г. от 23.06.2016 г. на Ю.К. – нотариус, с рег. № 646 на НК
се установява, че М.П.Р. е прехвърлила на А. Г. П. собствеността върху апартамент №
14, находящ се в гр. ****, 5-ти етаж, със застроена площ от 66.46 кв.м., ведно със
зимнично помещение и прилежащите части от сградата и правото на строеж срещу
задължение на приобретателя да полага грижи и предоставя издръжка на
прехвърлителката до края на живота .
От договор за банков кредит № 94414/18.07.2014 г. се установява, че
кредитодателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставило на А. Г. П. кредит в
размер на 100 000 лв. за закупуване на апартамент, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, ж.к. ****, 3-ти етаж. Като съдлъжници по кредита са А. М., С. М., Г.П. и
„Петробалк“ ООД.
С договор от 11.02.2019 г. А. М. е придобил в собственост на апартамент в гр.
****. По делото е представен брачен договор между А. Г. П. и А. М., сключен в
Беларус и удостоверен от нотариус на тази държава, с който страните уговарят, че
апартамент, намираш се в гр. **** е собственост на А. Г. П.. Представен е и договор за
покупко-продажба по силата на който А. Г. П. е продала посочения апартамент на
А.А.С. за сумата от 103 000 щатски долара.
От договор за покупко-продажба на транспортно средство от 10.05.2014 г. се
установява, че А. Г. П. е продала на Л.А.Г. лек автомобил марка и модел „Мазда
Милениа“, рег. № 3911А07 за сумата от 43 000 000 рубли, заплатени в брой.
Представено е решение № 1 от 03.02.2006 г. на СГС, Фирмено отделение, за
извършената регистрация на „Петробалк“ ООД, със съдружници А. Г. П. и Г.Д.П..
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице И.Д.П., кредитирано от съда, като
обективно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че доходите на А.
Г. П. за периода от 01.01.2007 г. до 20.04.2018 г. са били 763429.55 лв., а на А. М. са
308841.01 лв. за периода от м. 04.2012г. до м. 09.2018г.
Пред първата съдебна инстанция е разпитан свидетелят С. А.евич М. – син на
страните, който заявява пред съда, че неговите родители са живели заедно до 2018 г.
Майка му е работела, като обикновено тя е готвела и чистела, а от 1998 г. до 2003 г. са
имали домашна прислужница, която помагала в домакинството и при отглеждането на
малката му сестра. Свидетелства, че първоначално само баща му работел, а майка му
започнала да работи след 2012 г., когато учредили фирма за търговия на вино. Дава
показания, че семейството се установили в България през 2014 г. и купили апартамент
в гр. София, кв. Манастирски ливади. Заявява, че първоначалната вноска за жилището
била заплатена от баща му, а за остатъка бил изтеглен кредит. Посочва, че парите за
първоначалната вноска били с произход продажбата на апартамент в Беларус. Излага,
че ответника го е осиновила, за което е разбрал когато родителите му се разделили, но
не е имала различно отношения спрямо него и сестра му.
Свидетелят Д.Н.Г. дава показания, че е бил работодател на ответника в
Беларус. Сочи, че А. изпитвала трудности да съчетае работата с грижите за децата, а
той е помагал финансово. Съдействал е за прехвърляне на пари от Беларус в
България.
От показанията на свидетеля Д. Г. П. - брат на ответника се установява, че са
имали баба в Беларус, която е притежавала апартамент в гр. Минск. Преди смъртта
4
ответника продала жилището, като страните си купили друго жилище в Беларус.
Посочва, че за децата на страните се грижела ответника, като роднините помагали,
вкл. и финансово.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че въззивните
жалби са редовни и допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителното тълкуване по
т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разглежданият
спор не попада в двете изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените в жалбите оплаквания.
Обжалваните първоинстанционни решения са валидни, тъй като не са
постановени в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията. Постановени са от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решенията са допустими, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни.
1.По въззивната жалба срещу решението от 19.06.2024 г., с което е отхвърлен
главният иск по чл. 29, ал. 3 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Предявеният конститутивен иск е с правно основание в нормата на чл. 29, ал. 3
от СК, според която при прекратяване на общността поради развод съдът може да
определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
За уважаването му следва да бъде установено, при условията на пълно и главно
доказване от ищеца, значителен принос в придобиването на имуществото в
съпружеската имуществена общност.
Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия
режим по чл. 21, ал. 1 от СК е общността върху придобитите по време на брака в
резултат на съвместен принос вещни права и равенството на дяловете при
прекратяване на имуществената общност – арг. от чл. 28 от СК. Съгласно чл. 21, ал. 2
от СК съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане
на труд, грижи за децата и работа в домакинството.
Според т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд,
задължително за съда при тълкуване и прилагането на действащите норми на СК, не е
налице основание за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на чл.
5
14, ал. 4, изр. 2 от СК от 1968 г. (отм.), когато и двамата съпрузи са изпълнявали
задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със
своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на
семейството. Основанието за изменяне на установеното от закона равенство на
дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на
съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на
семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка
на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от
значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието
на семейството. На преценка подлежи и дали съпругът не е работил, без да е бил
нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства.
Ищецът по иска с правна квалификация чл. 29, ал. 3 от СК следва да докаже
своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя
от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като
законодателят е равнопоставил всички форми на съвместен принос. Преценката се
извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал
за материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е
основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни
форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност (в този
смисъл е решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г. на ВКС, І ГО.).
С оглед на изложеното следва, че изцяло в тежест на ищеца е да докаже, пълно
и главно, по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ГПК, с всички допустими доказателствени
средства, че имуществата са придобити от страните през време на брака основно с
негов принос във всичките му проявни форми.
При съвкупната преценка на събраните доказателства се налага извод за
неоснователност на възражението на въззивника, че приносът му в придобиването на
общото имущество e значително по-голям от приноса на въззиваемата.
Този извод на съда кореспондира със заключението на вещото лице по съдено-
счетоводната експертиза, от което се установи, че доходът на ищеца не е надвишавал,
а обратно, бил е значително по-нисък от този на неговата бивша съпруга. За периода
от 01.01.2007 г. до 20.04.2018 г. доходите на ответника са възлизали на 763429.55 лв.
при 308841.01 лв. за ищеца, установени за периода от 04.2012 г. до 09.2018 г. Дори
след като бъдат извадени преведените парични средства от ищеца в периода – от
20.06.2014 г. до 04.10.2016 г. в размер, равняващ се на 175516.37 лв., то отново
доходите на А. Г. П. надвишават тези на ищеца.
Неоснователни са възраженията, че ответника не е работила. Видно от
неоспорената справка на НАП, А. Г. П. е осигурявана от „Петробалк“ ООД, считано от
2007 г. Последното се подкрепя и от показанията на свидетеля Г., че ответника е била
негов служител в Беларус до преместването в България.
От събраните доказателства съдът приема, че апартаментът в Беларус, гр. **** е
бил лична собственост на ищеца, поради което получената цена за него от 103000 щ.д.
(с левова равностойност от 147320.36 лв. към 21.05.2014 г.) следва да се разглежда като
неин личен доход. Но дори да се приеме противното, че апартаментът не е бил
изключителна собственост на ответника, това не води до извод, че основен принос за
придобиването има ищецът, независимо, че единствено той е страна по договора за
придобиването му. В този случай следва да се приема, че и двете страни общо са
допринесли за придобиване на общия имот. Последното отново не променя
съществено съотношението между доходите на двете страни, през времето в което са
били в граждански брак.
6
Не се установява значителен или дори преимуществен принос на ищеца в
другите му форми - влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Не са
представени доказателства, че ищецът основно е полагал грижи за децата, респ. че
ответника не се е ангажирала с отглеждането им. От показанията на свидетеля С. М. се
установи, че основно ответника е извършвала домакински дейности, както и че е
полагала обичайните родителски грижи, напр. помагане с домашните на децата, което
опровергава твърденията на ищеца за пълна дезинтересованост от нейна страна като
родител. Обстоятелството, че семейството е ползвало услугите на домашна
помощница за поддържането на дома и при отглеждането на дъщерята на страните, не
изключва участие на майката в общия принос. Съдът приема, че услуги са имали
помощен характер и не заместват ролята на майката в отглеждането на децата на
страните. Ангажирането на помощ от трето за семейството лице, не води до извод за
по-голям принос на бащата, което обстоятелство е релевантно за иска по чл. 29, ал. 3
от СК, дори да се приеме, че той е заплащал възнаграждението за тези услуги. Съдът
съобрази, че съгласно показанията на свидетеля С. М., услугите на помощницата са
използвани за сравнително малък период от време – от 1998 г. до 2003 г.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че макар ответника
да е разполагала с парични средства в процесния период, същите не са били вложени в
придобиване на общото имущество. Когато страните не спорят за имуществения
режим, приложим към придобитото вещно право и не е предявен иск по чл. 24, ал. 4 от
СК или чл. 23 от СК по отношение на конкретна индивидуално определена вещ,
придобита по време на брака, съдът при определяне приноса на всеки от съпрузите
следва да съобрази всички обстоятелства по чл. 21, ал. 2 от СК, без значение дали
средствата са лични като придобити преди брака или по дарение на единия съпруг,
дали са в резултат от получен кредит, за който отговаря единия или и двамата съпрузи
или са от осъществявана по време на брака дейност, като без правно значение е за
какво са изразходвани тези конкретни средства - за придобиване на имуществото в
режим на съпружеска имуществена общност или за осигуряване бита на семейството и
отглеждането на децата. В посочения смисъл е и решение № 50122 от 06.01.2023 г. по
гр. д. № 4989/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, което този съдебен състав също споделя.
Дори да се приеме, че авансовото плащане за придобиване на семейното
жилище, находящо се в кв. **** е заплатено със средства, осигурени от ищеца и
преведени на ответника в периода от 20.06.2014 г. до 20.08.2014 г., това не изключва
другите форми на принос на ответника, вкл. имуществения, доколкото с
притежаваните от нея парични средства тя се е грижела за финансовото
благосъстояние на семейството, вкл. и на ищеца, а не само на децата им. Показанията
на свидетеля С. М., че ответника е закупувала вещи за лична употреба, както и че
ищецът е осигурявал по-скъпите вещи за семейното жилище не могат да се разглеждат
като значителна диспропорционалност в осигуряване на средствата за издръжка и
благополучие на семейството.
Съдът приема, че от доказателствата не може да се формира безпротиворечив
извод, че именно собствени на ищеца средства са използвани за придобиване на
семейното жилище, находящо се в гр. ****. Към релевантния момент – 23.07.2014 г.,
А. Г. П. е разполагала с достатъчни средства за да плати авансовата част от цената.
Към датата на придобиване собствеността на семейното жилище, съпругата вече е
получила средствата (на 21.05.2014 г.) от продажбата на апартамента в гр. Минск,
Беларус. Твърденията на ответника, че с тези средства е заплатена авансовата част на
цената се подкрепят и от показанията на С. М., които съдът кредитира като обективно
дадени и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност. От тези показания
се установи, че половината от цената е заплатена от ищеца, но и че плащането на
7
цената е станало със средства получени от продажба на апартамент в гр. Минск. След
като продаденият апартамент в гр. Минск е поне в режим на СИО, ако не лична
собственост на ответника, то и за постъпилата продажна цена от него, ищецът няма
преимуществен принос (поради презюмирана от закона равенство на дяловете). Съдът
съобрази, че останалата цена от апартамента е заплатен с изтеглен на името на
ответника кредит, със солидарен длъжник ищеца, а по делото не са събрани
доказателства, че вноските по кредита са плащани преимуществено от ищеца.
Доказателства в тази насока са представени единствено за периода 04.10.2018 г. –
03.02.2021 г., към който момент обаче страните вече са били във фактическа раздяла.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът А. М. не е доказал, в условията на
пълно и главно доказване, че приносът му в придобиване на общото имущество през
време на брака на страните, значително надхвърля този на ответника.
2. По въззивната жалба срещу решението от 17.03.2025 г., с което е отхвърлен
евентуалният иск иска с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК, съдът приема
следното:
С оглед изложеното за неоснователността на главния иск по чл. 29, ал. 3 от СК,
по делото не са оборени презумпциите по чл. 21, ал. 3 от СК и чл. 28 от СК, което
изключва извода за липса на принос на ответницата в придобиването на общото
имущество или на конкретно обособени части от него, респ. изключителен принос в
това на ищеца. По делото се доказва както пряк имуществен принос на ответника за
придобиване на имуществото през време на брака, така и косвен такъв – изразяващ се
в грижи за родените от брака деца и дома на страните.
Следва, че и искът по чл. 21 ал. 4, т. 1 от СК е неоснователен.
Изводите на двете съдебни инстанции напълно съвпадат.
По отношение и на двата иска първостепенният съд е постановил идентичен
диспозитив, като е посочил, че отхвърля иска на ищеца за установяване по отношение
на А. Г. П., че има по-голям принос в придобитото по време на брака имущество.
Въпреки избрания подход при обективиране диспозитивите на обжалваните съдебни
актове, възприет от първоинстанционния съд, доколкото решението представлява
единство от диспозитив и мотиви, в случая не съществува неяснота във волята на съда.
Изложени са мотиви за равен принос на двамата бивши съпрузи, като е посочено, че
това обосновава извод за неоснователност както на иска за по-голям дял от общото
имущество по чл. 29, ал. 3 от СК, така и на този за липса на принос на другия съпруг
по чл. 24, ал. 4, т. 1 от СК. Постановени са диспозитиви, от които следва, че са
неоснователни претенциите на ищеца, както че има по-голям принос в придобиване на
общото имущество, така и че липсва такъв от страна на ответника. От съображения за
яснота волята на съда следва да бъде прецизирана в потвърдителния диспозитив на
въззивното решение.
Предвид изложеното решение № 20124763/19.06.2024 г., с което е отхвърлен,
предявеният иск от А. М. срещу А. Г. П., с правна квалификация чл. 29, ал. 3 от СК, за
определяне на по-голям дял от общото имущество в съотношение 17/20 идеални части
на ищеца и 3/20 идеални части на ответника следва да бъде потвърдено. Потвърдено
следва да бъде и постановеното по реда на чл. 250 от ГПК допълнително решение №
20137888/17.03.2025 г., с което е отхвърлен предявеният иск от А. М. срещу А. Г. П., с
правна квалификация, чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК, за липса на принос на ответника в
придобиването на общото имущество.
3. По частната жалба срещу определение № 20128163 от 20.08.2024 г. съдът
приема следното:
С първоинстанционното решение, съдът е присъдил на ответника разноски за
8
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. Настоящият съдебен състав намира,
че размерът на възнаграждението не е прекомерен. Делото е с фактическа и правна
сложност. Представен е значителен обем от писмени доказателства, проведени са три
съдебни заседания, разпитани са трима свидетели и е изслушана експертиза.
Процесуалният представител на ответника е бил активен участник в процеса, като на
всеки етап от съдебното производство е взимал отношение по доказателствата и
доводите на насрещната страна и е участвал във всички проведени съдебни заседания
по делото. По изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че с оглед
материалния интерес на делото и икономическите условия в страната, както и
свободният пазар на правни услуги, уговореният и заплатен хонорар от ответника не е
прекомерен. Частната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.
4. По разноските във въззивното производство:
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата А. Г. П., която
претендира заплащането на такива за адвокатско възнаграждение от 2500 лв.
Въззивната съдебна инстанция намира за основателно наведеното от въззивника
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Във
въззивното производство не са навеждани твърдения за нови и/или нововъзникнали
обстоятелства, нито са събирани нови доказателства. Не са въвеждани или обсъждани
правни доводи и възражения, различни от изложените пред първата инстанция. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия
от страна на процесуалния представител на въззиваемата, както и материалния интерес
по делото, съдът присъжда в полза на въззиваемата разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20124763 от 19.06.2024г. по гр.
дело № 24359/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, с което е
отхвърлен предявеният иск от А. М., грузински гражданин, роден на ****. в
Грузия, ЛНЧ ********** срещу А. Г. П., ЕГН **********, с правна
квалификация чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне на по-голям дял от
придобитото по време на брака общо имущество в съотношение 17/20
идеални части на ищеца и 3/20 идеални части на ответника.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20137888 от 17.03.2025 г.,
постановено по реда на чл. 250 от ГПК по гр. дело № 24359/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 117 състав, с което е отхвърлен предявеният иск от А.
М., грузински гражданин, роден на ****. в Грузия, ЛНЧ ********** срещу А.
Г. П., ЕГН **********, с правна квалификация, чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК, за
установяване липса на съвместен принос на ответника в придобиването на
9
общото имущество по време на брака.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 25019657 от 04.09.2024 г.,
предявена от А. М., грузински гражданин, роден на ****. в Грузия, ЛНЧ
**********, срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК
определение № 20128163 от 20.08.2024 г. по гр. дело № 24359/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, 117 състав, като неоснователна.
ОСЪЖДА А. М., грузински гражданин, роден на ****. в Грузия, ЛНЧ
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на А. Г. П., ЕГН
**********, сумата от 800 (осемстотин) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по въззивно гр. дело № 6876/2025г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България с касационна жалба, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10