РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Ямбол, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Г. Б. М.
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно
наказателно дело № 20252330200600 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „*/*** против НП № 77/09.07.2025г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ -
Пловдив, с което на основание чл.155, ал.2 вр. чл.156, т.2 вр. чл.165 и чл.166,
т.3 от Закона за опазване на околната среда, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.155, ал.2 вр.
чл.156, т.2 вр. чл.165 и чл.166, т.3 от същия закон.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати
при издаването му съществени процесуални нарушения и поради
маловажност на нарушението. Твърди се, че АНО е игнорирал констатациите в
протокол № Сл.179 от 11.06.2025г., в който е отразено, че предписанията са
изпълнени, и незаконосъобразно е издал НП само въз основа на други два
протокола. Наведени са оплаквания, че представляващият дружеството не бил
запознат с дадените предписания, тъй като протоколите не били адресирани
до него и входирани в деловодната система, поради което се счита, че
нарушението не е извършено виновно. Изтъква се още, че
1
административнонаказателното производство е реализирано в разрез с
императивните изисквания на чл.42, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП не били посочени ясно датата, мястото, обема
на нарушението и нарушената законова разпоредба.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален
представител - юрисконсулт, който пледира за отмяна на НП и за присъждане
на направените по делото разноски.
АНО, редовно призован, не изпраща представител. Чрез редовно
упълномощен такъв е депозирал писмено становище, с което оспорва жалбата,
като я намира за неоснователна. Счита, че издаденото НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Също претендира присъждане
на разноски и прави искане за редуциране на претендираните от насрещната
страна такива до минималния размер.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 07.05.2025 г. свидетелката М. – гл. експерт в Дирекция „Контрол“ при
Басейнова дирекция Източнобеломорски район – Пловдив, заедно със своята
колега А. Д. и с представител на Община Ямбол, извършила проверка на
участъка от река Тунджа в землището на гр. Ямбол, зад кариера за добив и
преработка на подземни богатства ***“, с концесионер „**** и конкретно в
точка с географски координати: ***и ИД. Проверката била предприета по
повод постъпил сигнал, че багер, ситуиран зад предприятие *** избутва земна
маса и дървета в коритото на реката в горепосочения участък.
При проверката на място свидетелката установила обрушване на левия
бряг по течението на реката в участъка, наличие на счупени клони и дървета в
коритото и насипване с пръст по дигата, за които лицето М. Т. отразено като
представител на концесионера и участвало в извършване на проверката,
предоставило информация, че са резултат от извършено почистване около
електропровода с цел преустановяване на аварии и токови удари по трасето на
територията на концесията.
Проверката приключила със съставяне на констативен протокол №
Сл.105 от 07.05.2025г., в който на дружеството било дадено задължително
предписание в срок до 14.05.2025г. да премахне от речното корито в близост
до брега на реката констатираните в точката с горепосочени географски
2
координати счупени клони и дървета с цел осигуряване нормалното
протичане на водите на р. Тунджа.
С писмо изх. № 93/12.05.2025г. представляващият дружеството
уведомил БД, че предписанията са изпълнени, като изрично посочил, че в
точката с конкретизирани в протокола географски координати от речното
корито са премахнати счупените клони и дървета.
На 21.05.2025г. свидетелката М. извършила последваща проверка на
участъка от река Тунджа в точката със същите географски координати, при
която отново установила наличие на счупени клони и дървета в речното
корито в този участък. Констатациите при последващата проверка били
отразени в КП № Сл.155/21.05.2025г., екземпляр от който бил връчен на
юрисконсулта в дружеството. С този протокол на дружеството отново било
дадено предписание в срок до 02.06.2025г. да премахне от речното корито
счупените клони и дървета.
С оглед констатациите при последващата проверка, св. М. счела, че
дружеството не е изпълнило предписанието, дадено с КП № Сл. 105 от
07.05.2025г., и предприела действия за съставяне на АУАН. В
последователност на представляващия дружеството била изпратена покана
изх. № ПО-02-310/30.05.2025г. за явяване в БД ИБР – изнесено работно място
– Сливен на 09.06.2025г. за съставяне на АУАН във връзка с нарушението,
констатирано на 21.05.2025г.
Поканата била получена от началник администрация в дружеството на
03.06.2025г.
Тъй като на указаните в поканата време и място не се явил представител,
на 09.06.2025г. в присъствието на св. А. Д., участвала при извършване на
проверките, св. М.съставила на дружеството АУАН № 159 от същата дата за
нарушение по чл.155, ал.2 вр. чл.156, т.2 вр. чл.165 и чл.166, т.3 от Закона за
опазване на околната среда.
Впоследствие, на 09.07.2025г. въз основа на акта и при идентично
фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е
издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на свидетелката М., както и от писмените доказателства по делото, които са
3
безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в предвидения от закона срок и от
лице, което има право да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно – издадено е от
компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазени форма и ред на
издаване. Съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно
фактическо и юридическо описание на нарушението, включително времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните
обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е точно и нарушения закон -
разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС, която съдържа едновременно състав на
нарушението и санкция за неговото извършване. Налице е съответствие и
между твърдяното деяние и вмененото нарушение, като не съществува
никакво съмнение относно това за какво деяние и за какво нарушение
жалбоподателят е привлечен да отговаря. Последователно изложените в АУАН
и в НП факти, че дружеството е санкционирано за неизпълнение на
задължително предписание, дадено с КП № Сл. 105/07.05.2025г., а именно, в
срок до 14.05.2025г. да премахне от речното корито в точката с ясно посочени
географски координати счупени клони и дървета, кореспондират в пълна
степен с нарушения текст от закона. Ясно са посочени и адресата, и
отговорника за изпълнение на даденото предписание, поради което
оплакванията, свързани с неяснота и по отношение на тези обстоятелства,
също са лишени от основание.
НП е издадено и в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.155, ал.2 вр. чл.148, ал.3 от Закона за опазване на околната
среда, в констативните протоколи, съставени при извършването на текущ
контрол, оправомощените лица /сред които и длъжностни лица при
съответните басейнови дирекции/ дават задължителни предписания с
посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В чл.166, т.3 от
ЗООС е предвидено, че неизпълнението на задължителните предписания по
4
чл.155 от закона се наказва с наказанията по чл.165 от ЗООС, или с
имуществена санкция за юридическите лица от 2000 до 20000 лева.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се установява, че жалбоподателят не е изпълнил
задължително предписание, дадено с КП № Сл. 105/07.05.2025г., а именно, в
срок до 14.05.2025г. да премахне от коритото на р. Тунджа, в точката с ясно
посочени географски координати, счупените клони и дървета, тъй като по
време на контролната проверка на 21.05.2025г. в точката със същите
географски координати отново е установено наличие на счупени клони и
дървета. При това положение следва да се приеме, че с бездействието си по
отношение на предписаното, дружеството е извършило вмененото му
нарушение и е осъществило административнонаказателния състав на чл.166,
т.3 от ЗООС. Изцяло неоснователни са доводите в жалбата, че
представляващият дружеството не бил запознат с дадените предписания,
както и че нарушението не е извършено виновно. След като с писмо изх. № 93
от 12.05.2025г. представляващият дружеството лично е уведомил БД, че
предписанията са изпълнени, е очевидно, че същият е бил запознат с тях.
Въпреки това и не ги е изпълнил, нито ги е оспорил по съответния ред. А
доколкото субект на нарушението е юридическо лице и се касае за безвиновна
отговорност, въпросът за вината е ирелевантен.
Приложения към АНП констативен протокол № Сл.179 от 11.06.2025г.
касае изпълнението на друго предписание, дадено с протокола за последваща
проверка от 21.05.2025г., и няма отношение към предмета на настоящото дело.
В очертаните от закона рамки на наказанието – от 2000 до 20000 лева,
АНО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в минимален размер
от 2000 лева, поради което липсва основание за изменение на НП чрез
ревизиране размера на наказанието.
Съдът не намери основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, които да сочат, че конкретното
нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
При този изход на делото искането на АНО за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на
5
НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от
АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението, чийто орган е издал акта, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В тази връзка и като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обема на
извършената работа, съдът счете, че в полза на БД „ИБР“ – Пловдив /която
съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за дейността, организацията на работа и
състава на басейновите дирекции е юридическо лице/, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Поради изложеното, и на основани чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 77/09.07.2025г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което на
основание чл.155, ал.2 вр. чл.156, т.2 вр. чл.165 и чл.166, т.3 от Закона за
опазване на околната среда, на ****, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл.155, ал.2 вр. чл.156, т.2 вр. чл.165 и чл.166,
т.3 от Закона за опазване на околната среда.
ОСЪЖДА „*** с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив сумата 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6