РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Радомир, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100711 по описа за 2025 година
Искът е с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците С. Д. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Ч. м. община - гр. Р.,
област П. и Р. И. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Ч. м., община - гр. Р., област
П., със съдебен адрес: гр. Р., пл. ”С.” № ., адв. Б. Б. са предявили иск против ответника „Т.
С.” ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С.-. район „К. с.“, ул. “Я.“ № .
представлявано от П.Р.. П. и М.С. Ц., с който молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ищците не дължат на ответника, поради погасяване по давност на
вземането дължими суми за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ж.к.
”К. с.”, кв. ’’Б.”, бл. ., вх. ”.”, ет. ., ап. ., в размер на 6 200.98 /шест хиляди и двеста лева и
деветдесет стотинки/ лева, от които главница в размер на 2296.36 /две хиляди двеста
деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ лева, лихва в размер на 2 780.44 /две
хиляди седемстотин и осемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, за периода
08.04.2014 година - 18.06.2025 година, сумата от 100,00 лв. разноски, за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело и 1024 /хиляда и двадесет и четири лева и
осемнадесет стотинки/ - такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ изчислени към 18.06.2025
година. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът „Т. С.” ЕАД, чрез своята представителка- юрк. М. К., е подал отговор,
с който изразява становище, че искът е недопустим по отношение на сумата от 100,00 лв. -
разноски, за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. По отношение на
останалата сума твърди, че искът е допустим, но по същество - неоснователен. Твърди, че
давността е била прекъсвана, като са изложени всички действия по прекъсването на същата
и започването на нова погасителна давност.
Моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото
1
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Според твърденията в исковата молба срещи е образувано изпълнително дело № .
година по описа на ЧСИ Б. Б. с район на действие С. градски съд с peг. № . за погасяване на
дължими суми за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С. ж к. ”К. с.“ кв.
’’Б.”, бл.. вх.., ет. ., ап. ., в размер на 6 200.98 лв., от които главница в размер на 2 296.36 лв,
лихва в размер на 2 780.44 лв. за периода 08.04.2014 г. - 18.06.2025 г. сумата от 100 лв. -
разноски, за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дало и 1024.18 лв. -такси и
разноски по Тарифата към ЗЧСИ, изчислени към 18.06.2025 г.
От така изложеното в изпълнителното дело, е заведено по изпълнителен лист от
10.05.2014 г. на С. районен съд, ГК, 82 състав, издаден на основание чл.410 от ГПК въз
основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д № 3827/2014 година. Заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден изпълнителният лист, е от 2014 година по отношение на
главницата, лихвите, както и разноски по делото и адвокатско възнаграждение в размер на
100.00 лева, тоест към момента е изтекъл петгодишния давностен срок, когато по давност се
погасяват не само дължимите лихви, но и главницата поради бездействие от страна на
ответника. Взискателят- ответник по настоящото дело се е дезинтересирал и съзнателно не е
предприел изпълнителни действия.
Ищците твърдят още, че са погасени и всички акцесоарни вземания по давност,
включително и дължимата лихва/обезщетение за забава/. Съгласно нормата на чл.86 от ЗЗД,
дължимото се като обезщетение за забава в размер на законната лихва е погасено по давност,
считано с изтичането на предвидения от закона срок - 3 години.
Според ответната страна в полза на дружество е издаден изпълнителен лист на
10.05.2014 г., издаден по ч.гр. д. № ./2014 г. по описа на СРС, 82 с-в, срещу ищците в
настоящото производство С. Д. П. и Р. И. П..
Също така ответната страна твърди, че с молба от 19.06.2017 г. депозирана от
дружеството, е образувано изпълнително дело № . по описа на ЧСИ Б. Б., peг. № . към
КЧСИ. Съгласно молбата за образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо
длъжниците, като същевременно е извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
Ответното дружество твърди, че по изпълнителното дело е подавало регулярно
молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните
обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и
извършването на опис и оценка на движими вещи и запор върху откритите банкови сметки
на длъжника, както следва:
На 09.11.2018 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия с
посочени конкретни изпълнителни способи с вх. № ./09.11.2018 г.;
На 27.06.2019 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия с
посочени конкретни изпълнителни способи с вх. № ./27.06.2019 г.;
2
На 17.03.2021 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия с
посочени конкретни изпълнителни способи с вх. № ./17.03.2021 г.;
На 02.02.2023 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия с
посочени конкретни изпълнителни способи с вх. № ./02.02.2023 г.;
На 27.01.2025 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия е
посочени конкретни изпълнителни способи с вх. № ./27.01.2025 г.;
Не се спори между страните, че ответното дружество „Т. С.“ ЕАД се е снабдило с
изпълнителен лист по ч. гр. д. № ./2014 г. по описа на С. районен съд против ищците за
следните суми: 2 606,67 лв. - представляваща доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от м. 08.2011 г. до н. 04.2013 г. ведно със законна лихва за периода от
24.01.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 333,71 лв. за периода от
01.10.2011 г. до 18.12.2013 г. и 287,02 лв. разноски по делото, а именно: 58,81 лв. държавна
такса и 228,21 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
След снабдяването с изпълнителен лист от ответното дружество, било образувано
изпълнително дело № ./2017 г. по описа на ЧСИ Б. Б.. Поради което съдебния изпълнител е
предприел действия по извършването на справки от съответните служби, като
имущественото състояние на длъжника, респ. наличието на регистрирани трудови и др.
договори /пенсия и движими вещи/. По делото съществуват данни спрямо длъжника Р. И. П.
- покана за доброволно изпълнение с изх. № ./14.08.2017 г. и за длъжника С. Д. П. – покана
за доброволно изпълнение с изх. № ./14.08.2017 г., като от ответната страна, по описа на
ЧСИ Б. Б. са постъпвали молби, както следва: На 13.06.2017 г. по изп. дело № 1507 е
постъпила молба от „Т. С.“ ЕАД с възлагане на ЧСИ Б. Б. да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да
определя начина на изпълнението.; На 09.11.2018 г. е депозирана молба за предприемане на
изпълнителни действия с извършване на следните действия – да наложи запор на банковите
сметки на длъжниците и да наложи запор на трудовото възнаграждение и/или запор на
пенсия на длъжниците с вх. № ./09.11.2018 г.; На 27.06.2019 г. е депозирана молба за
предприемане на изпълнителни действия с извършване на следните действия – да бъде
направена справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсия на длъжниците и да насрочи опис на движимите вещи, собственост
на длъжниците с вх. № ./27.06.2019 г.; На 17.03.2021 г. е депозирана молба за предприемане
на изпълнителни действия с извършване на следните действия – да бъде извършена справка
в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжниците, като се моли да бъде наложен запор
върху откритите такива, да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови
договори на длъжниците, с оглед налагане на запор върху същите и в случай, че не бъдат
открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението към опис и
оценка на собствените на длъжниците движими вещи с цел изнасянето им на публична
продан с вх. № ./17.03.2021 г.; На 02.02.2023 г. е депозирана молба за предприемане на
изпълнителни действия с молба да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и
сейфове на длъжниците, като дружеството моли да наложи запор върху откритите такива с
вх. №./02.02.2023 г.; На 27.01.2025 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни
3
действия с млба за извършване справка за новооткрити банкови сметки на длъжниците или
на техните наследници, с молба да бъде наложен запор върху получената пенсия от
длъжниците след направена справка, като в случай, че не бъдат открити собствени на
длъжниците недвижими имоти, да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на
собствените на длъжниците движими вещи, с цел изнасянето им на публична продан с вх.
№ ./27.01.2025 г.;
Видно от приложеното изп. д. № . по описа на ЧСИ Б. Б., с район на действие С. Г.
съд, са налични покани за доброволно изпълнение с изх. № . от дата 14.08.2017 г. адресирани
до длъжниците. По изпълнителното дело са налице справки и запитвания от м. 06.2025 г. и
съответно от м. 09. 2025 г. Няма данни за други действия от ЧСИ, които биха могли да
доведат до спиране/прекъсване на давността по отношение на вземанията по изпълнителния
титул, след датата, с която разполагаме – 10.05.2014 год. /издаването на изпълнителен лист
по гр.д. №./2014 г. по описа на СРС/ до датата – 19.06.2017 г. /образуване на изп.д. № ./2017
г./, респ. няма данни за образувани други дела, извършени или събрани в този период от
време по принудителен ред плащания по делото от страна на длъжниците или трето
задължено лице. В производството и/или преведени по сметката на взискателя.
От правна страна.
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства, а именно- погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е
налице както при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на
иска следва да бъде съобразено от съда.
В конкретния случай, настоящият състав на съда намира че предвид обстоятелството,
че по отношение на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парично
задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за претендираните
задължения, предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът се
позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищците,
4
че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение- чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищците не оспорват основанието за пораждането на вземането и неговия
размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № ./13 от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС по делото се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително
производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
В случая страните спорят дали вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК е погасено по давност. От приложеното изпълнително дело на
ЧСИ Б. Б. и предоставените доказателства от ответната страна е видно, че са налице
многобройни действия, прекъсващи изтичането на давностния срок с предприемането на
действия за принудително изпълнение е бил прекъсван, съгласно чл.116, б. “в“ от ЗЗД, а
според чл.117 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № . от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № ./2013 г., ОСГТК, т.10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането /чл.116 б. „в“ ЗЗД/. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл.125 от ЗЗД, спирането и прекъсването на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Спирането на
давността, прекъсването на давността, включително и изпадането на длъжника в забава,
съгласно чл.126, ал.2 от ЗЗД, имат относително действие. Те не действат спрямо всички
длъжници. Спирането/прекъсването на давността в лицето на един солидарен длъжник няма
действие за друг солидарен длъжник, т. е. по отношение на втория солидарен длъжник
настъпва погасителната давност. Съгласно чл.122, ал.1 ЗЗДq кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, тъй като ако направи
5
подобно искане само спрямо определен длъжник, рискува вземането му да се погаси по
давност по отношение на останалите солидарни длъжници – арг. от чл.125, ал.1 ЗЗД.
Кредиторът има самостоятелно правоотношение със всеки от съдлъжниците и задължението
на всеки от тях към кредитора се погасява по давност самостоятелно. В този смисъл е и
Решение № .от 12.01.2024 г. на ВКС, постановено по гр. д. № ./2023 г., III ГО.
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че са налице действия, прекъсващи
давността с извършвани действия от дати 13.07.2017 г., 09.11.2018 г., 27.06.2019 г.,
17.03.2021 г., 02.02.2023 г. и 27.01.2025 г., като с последното е депозирана молба от ответната
страна до ЧСИ Б. Б., с искане за справка за новооткрити банкови сметки на длъжниците и
при наличие на такива да бъде наложен запор върху същите, както и да бъде наложен запор
върху получаваната пенсия от длъжниците, а при липса на собствени на длъжниците
недвижими вещи, да бъде насочено изпълнение към опис и оценка на движимите вещи, с
цел изнасянето им на публична продан, предвид което е налице прекъсване на давността
регламентирана в чл.116, б. “в“ от ЗЗД, поради което искът се явява изцяло основателен и
доказан. В настоящия случай следва да бъде приложена общата петгодишна давност,
предвид това, че вземането не попада в изрично упоменатите в чл.111 ЗЗД. През този период
са налице действия от рода на изброените по- горе, които довеждат до прекъсване на
давността, респ.- да започне да тече нова давност. Всичкото това води до единствения
правилен извод, а именно, че е налице прекъсване на давността с подадените молби от
взискателя и отхвърляне на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноските следва да бъдат
възложени на ищците, като същите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направени по делото разноски. По делото не са ангажирани доказателства за направени
разноски, като е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че на основание чл.78, ал.8 ГПК, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.439, вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от ищците С. Д. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
Ч.м., община - гр. Р., област П. и Р. И. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Ч. м.
община - гр. Р., област П., със съдебен адрес: гр. Р., пл. ”С. № 1., адв. Б. Б., срещу ответника
„Т.С.” ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С.-., район „К. с.“, ул. “Я.“ № .
представлявано от П. Р. П. и М.С. Ц., с който молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ищците не дължат на ответника, поради погасяване по давност на
вземането - дължими суми за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ж.к.
”К. с.”, кв. ’’Б.”, бл.., вх. ”., ет. ., ап. ., в размер на 6 200.98 /шест хиляди и двеста лева и
6
деветдесет стотинки/ лева, от които главница в размер на 2296.36 /две хиляди двеста
деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ лева, лихва в размер на 2 780.44 /две
хиляди седемстотин и осемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева за периода
08.04.2014 година - 18.06.2025 година, сумата от 100,00 лв. разноски, за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело и 1024 /хиляда и двадесет и четири лева и
осемнадесет стотинки/ - такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ изчислени към 18.06.2025
година.
ОСЪЖДА ищците С. Д. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Ч.м., община -
гр. Р., област П. и Р. И. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Ч. могила, община - гр.
Р., област П., със съдебен адрес: гр. Р., пл. ”С.” № ., адв. Б. Б., да заплати на ответника„Т. С.”
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С.-. район „К. с.“, ул. “Я. № .,
представлявано от П. Р. П. и М. С. Ц., сумата от 100 лв. /сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7