Решение по адм. дело №606/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.46, ал.5 от Закон за общинската собственост/ЗОбС/.

Образувано по жалба, вх. № 3295/14.07.2025г. в АСВТ, подадена от името на Р. Т. В., действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед № 3057/24.06.2025г., издадена от кмета на Община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното правоотношение между жалбоподателя и общината. Със съображения, че Заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна се иска да бъде отменена.

С Определение №2380/15.07.2025г. е спряно предварителното изпълнение на същата Заповедта, до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Оспорващият счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото е немотивирана. Посоченото в нея фактическо основание не съответства на правното такова. Освен това не отговаря на действителността, че средномесечният доход на член от семейството му надвишава МРЗ. Посоченото не е обстоятелство, визирано в чл.9, ал.1 от Наредбата за отказ от картотекиране. Нарушена е и процедурата за това. Решението на Комисията по въпроса за картотекирането не му е съобщено и той не е имал възможност да го обжалва и представи нови документи. По тези съображения жалбоподателят моли съда да отмени оспорената Заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от упълномощения ПП. Последният поддържа жалбата и иска да бъде уважена. Представя ПЗ и претендира разноски.

Ответникът - кметът на Община Горна Оряховица не се явява. Представлява се от служител с юридическо образование, който оспорва жалбата по съображения, отразени в писмен отговор. В о.с.з. я определя като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена от името на лице, адресат на Заповедта. Правната му сфера е засегнато неблагоприятно от постановеното прекратяване на наемното правоотношение. Поради това притежава правен интерес от заявеното оспорване. Заповедта е индивидуален административен акт, годен обект на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод е, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество от съда жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На ответния АО бе указано, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Същият представи административната преписка с доказателства за компетентност на лицето, издало оспорената Заповед. Релевантните за спора факти се установяват само по писмени доказателствени средства, които не са оспорени от страните.

Настоящият състав на АСВТ взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните. Обсъди събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. В резултат на тази аналитична дейност прие за установено по фактите следното:

1. Въз основа на подадено Заявление от 02.05.2018г. Р. Т. В. е картотекиран от Комисия като нуждаещ се от настаняване в общинско жилище. Със Заповед № 1679/18.06.2018г. на кмета на Община Горна Оряховица същият е настанен в общинско жилище/ЧОС/ – апартамент №2, находящ се в [населено място], [улица]. Въз основа на това е сключен Договор за наем от 26.06.2018г.

2. На 11.09.2024 г. на Р. В. е връчено Писмо с изх. № РД 9400-2850/02.09.2024г., изходящо от Общината. В същото е посочено, че във връзка с приета нова общинска Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем, замяна и продажба на жилища общинска собственост, се извършва прекартотекиране. Като наемател на общинско жилище на В. е указано, че следва да представи в срок до 30.10.2024г. нова Декларация по образец с приложени конкретно посочени по вид документи.

3. На 14.10.2024г. с вх. № 9400-333 Р. В. подава Заявление, към което прилага подписана Декларация по образец и копие на ЕР № 91382/26.04.2023г. на ТЕЛК при МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“АД гр. Велико Търново. Служебно от Община Г. Оряховица са изискани документи от НАП, НОИ и ДСП, удостоверяващи, че лицето не притежава движимо или недвижимо имущество, няма доходи от ТПО, било е обект на социално подпомагане с месечна помощ и такава за отопление, единствените му доходи са от пенсия за инвалидност.

3.1.При това за последните 12м., преди подаване на Декларацията е получил плащане от пенсия в общ размер на 10 990,19лв., според Удостоверение изх. № 1021-04-623#1/03.10.2024г.

4. За преценка на обстоятелството дали Р. В. е лице, което следва да бъде картотекирано като нуждаещ се от общинско жилище е заседавала Комисията/предвидена в чл.13 от общинската Наредба/, назначена със Заповед № 4657/13.11.2024г. на кмета на общината.

4.1. На заседанието на Комисията, проведено на 05.02.2025г. са присъствали 11 от 17 членове, което определя наличието на необходимия кворум, а решенията са взети с наличие на необходимото мнозинство. По отношение на приетите списъци на граждани, неотговарящи на условията за картотекиране и тези, които отговарят е налице единодушие - 11 гласа „за“ от 11 присъствали.

5. Списъците изготвени от Комисията са одобрени от кмета на общината и на 06.02.2025г. са поставени на таблото за обявления в сградата на общината.

5.1. Жалбоподателят е попаднал под № 20 в Списъка на граждани неотговарящи на условията по чл.9, ал.1 от Наредбата на общината за настаняване в общински жилища. В съответната графа е посочено, че не отговаря на чл.9, ал.1 от Наредбата – средномесечният доход на член от семейството надвишава минималната работна заплата. Посочено е, че не е подадено възражение, поради което Комисията потвърждава постановения отказ за картотекиране.

6. На така посоченото основание е издадена и оспорената понастоящем Заповед на кмета на общината, с която е прекратено наемното правоотношение относно общинското жилище, в което е бил настанен жалбоподателят.

7. Заповед № 3057/24.06.2025г. е издадена от заместник-кмета на Община Горна Оряховица - инж. А. Х., оправомощена от кмета/със зап. № 3000/23.06.2025г./ да изпълнява функциите на кмет на същата община при отсъствието му на дата 24.06.2025г.

7.1. Заповед № 3057/24.06.2025г. е връчена на Р. В. на 07.07.2025г. Оспорена е пред АСВТ на 14.07.2025г. и е образувано настоящото дело.

8. Към жалбата е приложено писмено доказателство – Удостоверение изх. № 1021-04-154#1/08.07.2025г. на ТП на НОИ В. Търново. В същото е отразен доходът на В. от ПИ за периода от м.01/2023г. до 07/2025г.

8.1. Видно от Удостоверението в периода от м. януари до октомври, вклч. на 2023г., В. не е получавал ПИ, която му е изплатена наведнъж/еднократно и изцяло/ през м.11.2023г. – 5 487,20лв., който месец е влязъл в периода, през който е изчисляван средномесечният доход на лицето, т.к. същият не е семеен и няма др. членове на домакинството.

При съвкупната преценка на представените доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта факти са се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Дали същите са годни фактически основания на постановения правен извод е въпрос по същество. Горните фактически констатации са основани на писмени доказателства, които не са оспорени и са непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на тези факти, а тяхната правна интерпретация.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Приложим материален закон в случая е Законът за общинската собственост/обнародван ДВ бр.44 от 1996г./. По делегацията на чл.45а от ЗОбС, условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общинските жилища са определени с наредба на общинския съвет. Това е Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем, замяна и продажба на жилища общинска собственост/Наредбата/. Същата е приета с Решение № 328 по Протокол № 14/25.07.2024г. на Общински съвет Горна Оряховица и влиза в сила от 09.08.2024г., съгласно посоченото в §5 от ПЗР на същата. Приложим процесуален закон е АПК.

Актът на администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от посочената по-горе общинска Наредба, т.к. средният месечен доход на член от домакинството надхвърля минималната работна заплата за страната. За правно основание на постановената Заповед е посочена нормата на чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС/отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище/, във вр. с чл.40, ал.1 и 2 от Наредбата на ОбС - ГО и усл. за прекратяане на Договора за наем/т.1, б“Ж“ от Раздел шести/.

Съдът извърши служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. При това установи следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Нормата на чл.46, ал.2 от ЗОбС предвижда, че органът издал настанителната заповед е този, който има правомощието да прекрати наемното ПО. Това е кметът на общината, както изисква и чл.40, ал.2 от Наредбата. Заповедта е подписана от заместник-кмет, който е определен да изпълнява функциите на кмета на общината в пълен обем за дата 24.06.2025г. Представена е заповед за заместване и не се оспорва отсъствието на титуляра на длъжността на тази дата. Поради това съдът приема, че оспорената Заповед е валиден административен акт и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Обжалваната Заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. Поради това съдът намира, че обжалваната Заповед е мотивирана и липсва основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.

Подложената на съдебен контрол Заповед сочи, че АО е смесил по недопустим начин две производства, като е лишил жалбоподателя от възможността да се защити в проведеното първо по ред такова. Решението на Комисията по въпроса за картотекирането не му е съобщено. Тоест налице е отказ, който В. не е имал възможност да обжалва. Правото на защита срещу този акт е гарантирано от разпоредбата на чл.13, ал.4 от Наредбата, която гласи, че това решение на комисията се съобщава и обжалва по реда на АПК. По делото не са представени доказателства за надлежното му съобщаване. Поради което същото не е влязло в сила и не може да послужи като фактическо основание на оспорената понастоящем Заповед. Съгласно чл.61 от АПК, съобщаването се извършва по реда на чл.18а от кодекса, като в същия има поредност, която не е спазена. АО не е доказал наличието на предпоставки за съобщаване на акта чрез публикуването му на таблото в сградата на общината. Нормата на чл.18а, ал.10 от АПК предвижда, че когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. Предпоставките за приложението на тази разпоредба не са налице в случая. Такава възможност не предвижда и Наредбата, която изрично говори, че съобщаването на акта на Комисията следва да е по реда на АПК. Допуснатото от АО процесуално нарушение е съществено, т.к. пред съда жалбоподателя представя документи, които водят до друг извод по същество. Тоест, актът на администрацията не е съобразен с действителните факти по случая. Нарушението на принципа, предвиден в чл.35 от АПК е съществено и е самостоятелно основание/по чл.146, т.3 от АПК/ за отмяна на оспорената Заповед.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон. Това е обусловено както от допуснатите процесуални нарушения, така и от неправилното тълкуване на материалния закон, а именно:

Според разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, посочена като правно основание в оспорената Заповед, наемните правоотношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Съгласно чл.45а, ал.1 от ЗОбС, условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища се определят с наредба на съответния общински съвет. В случая в приетата от ОС- Г. Оряховица Наредба Глава втора/чл.9 и сл./ е посветена на установяване на жилищните нужди на гражданите и правилата за картотекирането им. В десет точки на ал.1 на чл.9 от Наредбата са разписани условията, на които следва да отговарят гражданите и техните семейства. Между тях има изискване лицето да не притежава жилищен имот, вила или ид.ч. от същите, които да са годи за обитаване; да не притежават право на строеж; да не са носители на ограничено вещно право на ползване върху жилищен имот; да не притежават имущество в налични парични средства по влогове, акции дивиденти и МПС, земеделски земи и др. средства на обща стойност по-голяма от 2/3 от цената на жилище, определена съобразно критериите в глава 7 на ППЗДС; да има настоящ адрес в населеното място към момента на картотекирането и регистрацията да е без прекъсване за последните 5г.; и други.

Видно е от създадената уредба, че настаняването в общински жилища е предвидено да изпълнява социална функция, т.к. касае хора, които поради затрудненото си имуществено, семейно и/или здравословно състояние не са в състояние да заплащат наем на жилище по пазарни цени. В случая не се оспорва факта, че жалбоподателят не притежава никакво движимо или недвижимо имущество и живее сам. Единственият му доход е от пенсия за инвалидност и поради затрудненото си материално положение е бил обект на социално подпомагане с помощ за отопление и месечна такава.

Ответният АО е изтъкнал като фактическо основание на Заповедта, че Р. В. не отговаря на чл.9, ал.1 от Наредбата, т.к. е получил доход за предх. 12м. на подаване на декларацията в размер на 11 425,87лв., което сочи средно по 952,16лв., което превишава МРЗ за 2024г. – 933,00лв.

Съдът установи, че в Наредбата изобщо не е посочено, а още по-малко в чл.9, ал.1 от същата, като пречка за картотекиране на гражданите получаване на среден месечен доход по-висок от минималната работна заплата. Месният законодател не е приел такова условие. В други общини е приет подход съответната част от дохода да се съпоставя с размера на наем по пазарни цени, но не и тук. Такъв критерий за размера на дохода в случая не съществува, а посоченото в чл.9, ал.1, т.7 от Наредбата е неотносимо. Следва да се добави и това, че не е посочено какъв ще е периодът на сумиране на дохода, кой е началният момент и как ще се изчислява, ако са изплатени суми за минало време с натрупване, както в случая. Макар да е представено доказателства, че се касае само за доход от ПИ и ЕР № 91382/26.04.2023г., АО включил изплатената през м.11/2023г. сума в размер на 5 487,20лв. при изчисляване на средномесечния доход. Това е неправилно, т.к. се установява, че това е ПИ за минало време. Общоизвестен факт е, че докато трае процедурата по преосвидетелстване, вклч. обжалването ПИ не се изплаща, след което се изплаща дължимата сума за изминалото време наведнъж. Този начин на изчисление на СМД противоречи на справедливостта. А съгласно чл.6, ал.1 от АПК, АО следва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая подходът на администрацията е contra legem. При изчислението на СМД АО е следвало да включи само припадащите се за м.11/2023г. част от общата сума, а не всички 5 487,20лв. Доказателствата сочат, че лицето не се е замогнало по начин, който да му позволи да излезе на свободен наем по пазарни цени. Докато не му е изплащане ПИ вероятно е влязъл в дългове, които впоследствие трябва да разплати. Впрочем администрацията изобщо не е обсъждала въпроса какъв би бил размерът на наемна цена, пазарна за жилище, което задоволява нуждите на жалбоподателя, като е вън от съмнение, че тези около 20лв. месечно над МРЗ за страната не са достатъчни за тази цел. На следващо място не е отчетен фактът, че Р. В. е лице с увреждане по смисъла на ЗХУ, което е подпомагано от държавата в същия този период. В заключение съдът намира, че не са отпаднали основанията за настаняване на гражданина в общинско жилище.

Налице е и още едно съображение, че оспорената Заповед създава положение несъобразено с действащия правов ред на територията на страната. Прекратяването на наемния договор на практика накърнява правото на неприкосновеност на жилището по смисъла на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Това е международен договор, по който България е страна и нормите му имат предимство пред тези на националните закони, когато му противоречат, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. В тази връзка, националният съдия е задължен да прилага пряко Конвенцията и да се произнесе в защита на нарушени права, закрепени в същата, като е обвързан от тълкуването на нормите на Конвенцията, дадено от ЕСПЧ. Независимо дали има изрично позоваване на такова правно основание в жалбата или фактите по същество и вида на търсената защита насочват към този въпрос, както в случая.

По отношение на правата, защитени по чл.8 от ЕКПЧ допустимите изключения са предвидени в §2 на чл.8 от същата. Разпоредбата гласи, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В тази връзка, при изследване на въпроса за нарушение на права по чл.8 от Конвенцията, ЕСПЧ изследва наличието на следните критерии: налице ли е в конкретния случай защитим по чл.8 от Конвенцията правен интерес; дали е налице намеса в упражняването на това право от страна на държавните власти; дали намесата е обоснована с национална правна норма и дали е оправдана с някое от основанията по чл.8, §2 от Конвенцията, т.е. дали преследва легитимна цел; след което да се изследва въпросът дали такава намеса е необходима в едно демократично общество.

В случая общинският апартамент покрива представата за жилище по смисъла на Конвенцията. Лицето е трайно свързано с него от близо 10год. И там е неговият социален кръг. При това жилището е единствено за жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че е налице защитим интерес по смисъла на Конвенцията. Несъмнено е налице и намеса на орган на държавна власт/местна власт/ в правото на неприкосновеност на жилището. Администрацията счита, че са налице основания за реализиране на правомощието й да прекрати наемното ПО и да изведе лицето от жилището му. Правото да прекрати наемното ПО е обосновано с национална правна норма и преследва легитимна цел. Общината да се разпорежда с общински жилища за реализиране на своите функции, предвидени в закона.

Остава да бъде извършена преценката дали такава намеса е необходима в едно демократично общество. Отговорът на този въпрос ще е ключов за извода постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес/да бъде освободено общинското жилище за др. нуждаещи се лица/ и личния интерес на засегнатото лице/да запази дома си/. Настоящият съдебен състав намира, че намесата в неприкосновеността на жилището/чрез Заповедта/ не се явява необходима в едно демократично общество. Според ЕСПЧ преценката за съразмерност е винаги конкретна и основана на личните обстоятелства на засегнатото лице. Тази преценка е основана на следните конкретни обстоятелства, установени в случая:

Общинското жилище е единственият дом за жалбоподателя, който е в уязвимо социално положение, като лице с увреждания/50% ТНР пожизнено/ и невъзможност да реализира доходи от труда си. Няма подкрепа от близки или роднини. Доходите му са само от пенсия за инвалидност и не отговаря на действителността, че средно месечно надвишават размера на МРЗ. Такъв критерий не е налице в приложимата общинска Наредба. Извеждането от това жилище носи риска да го превърне в бездомен. Без необходимата му подкрепа на държавата жалбоподателят би бил социално изключен.

Какво противопоставя на така установените лични обстоятелства на Р. В. Община Горна Оряховица?

Съгласно чл.8 от Конвенцията, Заповедта може да се счита за "необходима в едно демократично общество", ако тя отговаря на "належаща обществена нужда" и е пропорционална на преследваната законна цел. В случая ответният АО освен, че не е изследвал личните обстоятелства на жалбоподателя не е изложил съображения, нито е представил доказателства, че е налице належаща нужда това общинско жилище да се освободи и да се предостави на някой по-нуждаещ се от В., нито е извършена преценка в какъв риск би го поставило изпълнението на Заповедта. Ползата от изпълнението на тази Заповед за общината ще се състои в освобождаване на жилищен общински имот, в който евентуално могат да бъдат настанени други нуждаещи се от общинско жилище граждани. В мотивите на Заповедта не се сочи лице или лица, които ще бъдат настанени в освободената част от жилищния имот, както и тяхната нужда, така че тя да бъде съпоставена и преценена спрямо степента на неблагоприятно засягане за жалбоподателя. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че обжалваната заповед не е необходимо в едно демократично общество.

Въздействието на Заповедта в правната сфера на жалбоподателя се явява непропорционално с оглед на неговите лични обстоятелства. ЕСПЧ е имал повод да посочи, че отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в това право. Поради което държавата разполага с малка възможност за преценка. Администрацията не е изложила аргументи, че отстраняването на жалбоподателя от общинското жилище е необходимо. Поради това съдът приема, че законният интерес на общината/държавата да контролира своята собственост трябва да отстъпи място на правото на жалбоподателя на неприкосновеност на неговия дом. При това оспорената пред съда Заповед се явява постановена в нарушение на принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК, който предписва, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая намесата на властта се явява непропорционална, което определя Заповедта като материално незаконосъобразна и на това основание.

Издаването й при наличните доказателства я определя и като противоречаща на законовата цел, която може да бъде извлечена от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

В заключение по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна. Обжалваната Заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

За правна яснота следва да бъде посочено и това, че Решението на Комисията по въпроса за картотекирането на жалбоподателя е акт, който не е влязъл в сила, т.к. не му е връчен надлежно и съответно срокът за обжалването му не е започнал да тече.

При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в размер на 1510,00лв./АВ и ДТ/, т.к. такива са поискани своевременно в о.с.з. и са доказани по размер. Разноските следва да бъдат възложени на Община Горна Оряховица, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, т.к. това е юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал оспорената Заповед.

Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Т. В. Заповед № 3057/24.06.2025г. на кмета на Община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното правоотношение между жалбоподателя и общината, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати на Р. Т. В. с [ЕГН] сторените съдебни разноски по делото в размер 1 510,00лв./хиляда петстотин и десет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.46, ал.5 от ЗОбС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.