Решение по КНАХД №354/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на Областна администрация Шумен, представлявана от Областния управител на Област Шумен, срещу Решение № 54/23.05.2025г. на Районен съд град Нови пазар, постановено по АНД № 106/2025 г. по описа на същия съд.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Излагат се доводи, че издаденото предписание, въз основа на което е издадено и процесното НП било с идентично съдържание и обект с предходно такова и за този обект касаторът бил вече санкциониран, поради което и доколкото санкцията е изпълнена за неизпълнение на предходното предписание, то незаконосъобразно му е наложена санкция за същото нарушение. Твърди се, че не били обсъдени възраженията от наказващия орган и от съда, направени от санкционираното лице, което е предприело необходимите действия за осигуряване на паричен ресурс за изпълнение на предписанието. Изложени са и аргументи, че неправилно е определена имуществена санкция на Областната администрация, доколкото в предписанието било посочено отговорник областен управител, както и размерът на санкцията е над минимално установения в закона. На тези основания касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт и съответно да бъде отменено НП №9/24.02.2025г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ или алтернативно да бъде изменен размерът на наложената имуществена санкция към минимума, предвиден в закона, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ [населено място], редовно призована, не се явява и не изпраща представител, но е депозирано писмено становище от страната по спора на 12.09.2025г., с което се оспорва касационната жалба и се предлага Решението на РС [населено място] пазар да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но за неоснователна. Дава заключение за правилност и обоснованост на атакувания съдебен акт и предлага да бъде оставен в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 9/24.02.2025 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ [населено място], с което на касатора Областна администрация Шумен, с [ЕИК], на основание чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите /ЗВ/ във вр. с чл.200 ал.4 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ.

За да постанови съдебния си акт, съдът е установил следната фактическа обстановка:

На 12.09.2024г. от експерти на БДЧР била извършена контролна проверка на обект– некоригиран участък- дере, намиращо се преди [населено място] ореше, извън регулация, водещо началото си от около 800 метра северно от път Шумен- Варна, общ.Нови Пазар, обл.Шумен. При така извършената проверка, документирана с Констативен протокол (КП) № Ш- 308/12.09.2024г., било установено, че за този обект е издадено Предписание в писмо № 08-00-1183/А86/18.01.2024г., с което било вменено задължение на санкционираното лице в срок до 30.06.2024г. да удълбочи и почисти гореописания участък, посредством извършване на почистване от храстовидна растителност и камъни. С оглед на това е прието, че предписанието не е изпълнено и е налице неизпълнение на предписание на контролен орган по чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ. Видно от предписанието като лице, отговорно за изпълнение му, бил посочен Областният управител на Област Шумен. Въз основа на тези констатации срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на № 237/11.10.2024г./бланка № 001479/ за нарушение на чл.200 ал.1 т.31, във вр. с чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ. В определения от закона срок последният предявил възражение срещу АУАН с доводи, че неизпълнението на предписанието е по обективни причини, доколкото не било осигурено финансиране за осъществяването му, въпреки процесуалната активност на областния управител, а установеното нарушение вече е било предмет на санкция. След преценка на събраните доказателства по преписката, направеното възражение и влязлото в сила на 21.12.2023г. НП № 57/05.07.2023г., с което нарушителят е бил санкциониран за същото нарушение, наказващият орган издал процесното НП.

Безспорно е установено от решаващия съд, че на санкционираното лице на 18.01.2024г. е дадено предписание за почистване на посоченото дере и е бил определен достатъчно дълъг срок, а именно до 30.06.2024г., като предписанието не е било изпълнено към момента на проверката– 12.09.2024г.

С оглед така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване въз основа на него на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна, както и Областна администрация Шумен е нарушила разпоредбата на чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ, тъй като на 02.07.2024г. вмененото и предписание не е било изпълнено, констатирано от контролните органи на 12.09.2024г. Въз основа на това е прието, че правилно е ангажирана имуществената отговорност на касатора по реда на чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ, като нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на пар.1 ал.1 т.22 от ДР на ЗВ и е определен размер на имуществената санкция към минимума, предвиден в закона. Въз основа на това въззивният съд е потвърдил НП.

Настоящата касационна инстанция приема, че решението на РС [населено място] пазар е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Изводите на решаващия съд за липса на съществено процедурно нарушение както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на процесното НП, са правилни и законосъобразни, тъй като кореспондират с доказателствата по делото.

Настоящата касационна инстанция приема за законосъобразни и изводите на решаващия съд по съществото на спора, а именно, че Областна администрация Шумен не е изпълнила дадените и предписания към момента на проверката от контролните органи, а именно към 12.09.2024г., при определен срок до 30.06.2024г. Направеното възражение от касатора както пред касационната инстанция, така и пред въззивната инстанция, че не били осигурени финансови средства, са ирелевантни по отношение състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора. На първо место липсват данни по делото това Предписание да е било оспорено по съответния ред и да е отменено, поради което подлежи на изпълнение от касатора и то в определения в него срок. На второ место, липсват доказателства по делото касаторът преди датата на проверката да е предприел действия за изпълнение на предписанието. При тези факти настоящата касационна инстанция приема, че касаторът безспорно е нарушил разпоредбата на чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ и правилно е ангажирана отговорността му по реда на чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ и в условията на повторност по чл.200 ал.4 от ЗВ.

Твърдението на касатора, че неправилно е определена имуществена санкция на Областната администрация, доколкото в предписанието било посочено отговорник областен управител, е напълно неоснователно, доколкото областният управител представлява областната администрация и като такъв е посочен в предписанието като отговорно лице.

Твърдението на касатора, че не може да му се вмени задължението по предписанието и съответно да бъде санкциониран за неизпълнение на това предписание, тъй като бил санкциониран за неизпълнение по издадено предходно предписание за същия обект, касационната инстанция намира за неоснователно. В случая наказващият орган е приложил относимата санкционна норма по чл.200 ал.4 от ЗВ, съобразявайки данните за повторност на констатираното нарушение. Съгласно пар.1 ал.1 т.22 от ДР на ЗВ, "повторно" е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. Тук законодателят дефинира повторността, като я свързва с нарушение от същия вид, поради което дали нарушението е извършено за същия обект е напълно ирелевантно. Към преписката по издаване на атакуваното НП/стр.59 от въззивното дело/ е приложен препис от влязло в сила наказателно постановление № 57/05.07.2023г. издадено от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с което на касатора е била наложена имуществена санкция за същото нарушение на чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ. Именно в едногодишния срок от влизането в сила на посоченото НП е извършено нарушението, предмет на обжалваното НП, поради което и безспорно са били налице основанията за ангажиране на административно наказателна отговорност при условията на повторност. Определеното наказание за извършеното деяние е съобразено по вид с предвиденото в санкционната норма, а размерът на наказанието е определен около установения минимум в закона. В тази връзка правилно наказващият орган е посочил, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Самият ЗВ определя висока степен на обществена опасност на деянията, които нарушават неговите норми, тъй като целта на ЗВ в случая е да предотврати или намали на вредните последици за човешкия живот и здраве.

Като е потвърдил НП, решаващият съд е постановил съдебно решение в съответствие с процесуалния и материалния закон. В този смисъл касационната жалба се явява неоснователна и решението на РС [населено място] пазар, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, на ответната страна не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са направени. Страната не е защитавана пред касационната инстанция от юрисконсулт, включително и депозираното писмено становище по спора е от Директора на БДЧР, а не от юрисконсулт, поради което разноски не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/23.05.2025 г. на Районен съд град Нови пазар, постановено по АНД № 106/2025г. по описа на същия съд.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.