№ 7138
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20251100104748 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца И. А. М. срещу
Прокуратура на Република България обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди и сумата от 5 100.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за заплатени
адвокатски хонорари, ведно със законната лихва от 04.02.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът И. А. М. твърди, че с постановление от 25.01.2023 г. е привлечен
по досъдебно производство № 32-Сл./ 2021 г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура - София в качеството му на обвиняем за извършено престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК - закана за убийство, за което се предвижда
наказание до шест години лишаване от свобода. Сочи, че обвинението е
коментирано в социалните мрежи, както и за него узнали всичките негови
колеги.
В Софийски военен съд (СВС) бил внесен обвинителен акт за
съответното престъпление, вследствие на което било образувано НОХД №
73/2023 г. по описа на СВС. Ищецът излага твърдения, че производството по
делото e приключило с присъда от 07.02.2024 г., с която е признат за
1
невиновен по повдигнатото му обвинение. С оглед протест от страна на ВОП
срещу оправдателната присъда, пред ВАС било образувано въззивно НОХД №
39 по описа за 2024 г., приключило с решение, с което съдът е потвърдил
оправдателната присъда.
В исковата молба се сочи, че ищецът претърпял неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу него наказателното производство - бил морално
и професионално компрометиран пред обществеността, претърпял страх,
стрес, притеснения за бъдещото си, влошили се отношенията му с близки и
познати.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
и сумата от 5 100.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди за заплатени адвокатски хонорари, ведно със
законната лихва от 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът
Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Оспорва
исковата претенция за обезщетение за неимуществените вреди по основание и
по размер, предвид липсата на доказателства за пряка причинно-следствена
връзка между предявеното обвинение и твърдените настъпили за ищеца
неимуществени вреди.
Твърди, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не надхвърлят
обема на обичайните човешки реакции на провежданото наказателното
производство, както и че не били налагани други ограничителни мерки спрямо
ищеца, поради което не са налице сериозни ограничения и негативни промени
в обичайния му начин на живот.
Сочи, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия
стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост - чл. 52 от
ЗЗД.
Оспорва по основание и по размер исковата претенция за обезщетение
за имуществените вреди.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
2
страните, приема за установено следното:
С постановление от 13.04.2021 г. на прокурор към Военно-окръжна
прокуратура – гр. София е образувано досъдебно производство № 32-Сл./
2021 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – София за установяване,
дали офицери от в.ф. 48 960 – София/Бригада „Логистика”, около 14.30 ч. на
06.02.2021 г. в двор на къща в с. Габрово, общ. Благоевград се е заканил с
убийство на Л.Ю. – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК.
С постановление от 25.01.2023 г., по досъдебно производство № 32-Сл./
2021 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – София, е привлечен като
обвиняем И. А. М. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК, като му е
взета мярка за неотклонение „подписка“.
С присъда №2/07.02.2024 г., постановена по НОХД № 202361002200073
по описа на СВС ищецът И. А. М. е признат за невинен по повдигнатото му
обвинение.
Пред Военно-апелативен съд е образувано въззивно НОХД № 39/2024 г.,
приключило с решение №28/27.11.2024 г., с което е потвърдена
оправдателната присъда. Горепосоченото решение е влязло в сила на
04.02.2025 г.
Продължителността на разглеждането на наказателното производство е
почти 4 години, която обхваща движението на делото във фазата на
досъдебното производство и разглеждането на същото от две съдебни
инстанции. Визираното престъпление не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7
от НК.
От показанията на свидетеля Я.Д.Б., които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, се установява, че ищецът бил притеснен от воденото
срещу него наказателно дело, изпитвал срам от този факт и се чувствал
неудобно. Свидетелства, че след образуваното срещу ищеца наказателно
производство той станал затворен, започнал да страни от колегите си и
изпитвал страх, че ще загуби работата си. Свидетелства, че ищецът му
споделял, че е бил наклеветен и се притеснявал да не му бъде отказан достъп
до класифицирана информация, в резултат на което да загуби работата си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
3
правна страна следното:
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата
претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на
следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено
престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка
между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика
приема, че съдът дължи да отчете: тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на
мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“, данните за психическото
състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и
социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за
конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или
влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното
обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното
преследване, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от
съдебни дела; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед
преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания;
медийни публикации, направили обществено достояние обвинението;
обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената
практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне
размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени
вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които
ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да
обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай,
обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в
мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за
определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело №
4
871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено
престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни
доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в
реален, а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от
9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО). Предвид на изложеното,
съдът приема, че провежданото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото
спрямо ищеца наказателно производство.
В конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязла в сила
присъда, с която ищецът са оправдан по повдигнато срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК. Установява се, че
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно
лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна
имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените
вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели
гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и
обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Кредитирайки събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитания по делото свидетел, съдът приема за установен
негативния ефект от наказателното производство върху ищеца в личен план,
свързани с притеснения при участие в процесуалноследствени действия,
очакване на присъда, засягане на личния и социален живот от наказателното
преследване.
Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката
на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират и от
естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за
процесния период - от привличането на ищеца към наказателна отговорност
5
до прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, последният е
имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени
вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Ето защо, при наличие на едно
прекратено спрямо ищеца наказателно производство, без съмнение за него са
произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда
по справедливост.
При това положение съдът приема, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните
органи неимуществени вреди и в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, производството по което е било прекратено поради
недоказаност на обвинението.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне
размерът на обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в
страната по време на провеждане и приключване на наказателното
производство.
При съблюдаване на горепосочените критерии съдът съобрази общият
период, през който ищецът е имал качеството на обвиняем (повече от 2
години), че повдигнатото срещу ищеца обвинение е било за престъпление,
което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК, и цялостното
отражението, което всичко това е имало върху живота на ищеца. Съдът
съобрази още и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинение в
досъдебното производство, в която възраст човек е трудоспособен и социално
активен, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на
обвинение за такъв тип престъпление естествено води до накърняване честта и
6
доброто име на личността. В същото време не е установено по наказателното
производство спрямо ищеца да са извършвани много на брой и/или
интензивни процесуално– следствени действия.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в случая, образуваното
наказателно производство се е отразило негативно на ищеца и в
професионален план, на авторитета и служебната му репутация.
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 8 000.00 лева. Следва да се отбележи, че размерът
на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
който включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 8 000.00 лева в пълна
степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищеца неимуществени вреди.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за
справедливо обезщетение в размер на 8000.00 лева за неимуществените вреди,
до който предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 100 000.00 лева, искът е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
Частичната основателност на иска води до основателност и на
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно т. 4 от ТР №
3/22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, като от този момент държавните органи изпадат в забава и
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. С оглед на което в
конкретния случай посочената сума в размер на 8 000.00 лева следва да се
присъди заедно със законната лихва, която е дължима от влизане в сила на
оправдателната присъда – 04.02.2025 г.
По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за имуществени вреди.
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
7
причинени виновно от длъжностното лице.
В НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или
по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това
тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на
основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за
лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има
право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в наказателното производство по делото са представени
писмени доказателствени средства – договори за процесуално
представителство, издадени от адв. Р..
При съвкупна преценка на така описаните доказателствени средства се
установява, че ищецът е заплатил с оглед на сключените договори за правна
защита и съдействие в осъщественото на две съдебни инстанции съдебно
производство сума в общ размер на 5 100.00 лева.
Установи се по делото, че представените от ищеца договори за правна
защита и съдействие са сключени за предоставяне на процесуална защита на
ищеца в наказателното първоинстанционно и въззивно производство, както и
че уговореното по тях адвокатско възнаграждение е било заплатено, поради
което и съдът намира, че е налице основание за заплащане на претендираното
обезщетение за имуществени вреди.
По отношение на наведеното от ответника възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде посочено, че съгласно възприетото в ТР № 1/2017 г. по тълк. дело
№1/2017 г. на ОСГК на ВКС, когато по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от
ЗОДОВ, съдът определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в наказателния
процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а се
8
произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или
отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и
претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото
обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, по иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, по възражение на ответника са
приложими и правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Доколкото по делото не се
установи ищецът да е допринесъл за настъпването на вредите със своето
процесуално поведение посредством недобросъвестно забавяне или
опорочаване на процесуални действия, или с проявата на друго
недобросъвестно процесуално поведение, настоящият състав на съда намира,
че в случая не е налице основание за намаляване на така определения размер
на обезщетението за имуществени вреди, като наведеното в обратния смисъл
възражение на ответника се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното предявеният иск за имуществени вреди се
явява изцяло основателен за сумата от 5 100.00 лева, за която и следва да бъде
уважен.
Основателност на иска за имуществени вреди води до основателност и
на акцесорната претенция за законната лихва. Следователно посочената сума
следва да се присъди заедно със законната лихва, която е дължима от
увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда по повдигнатото обвинение – 04.02.2025 г.
Относно разноските по производството
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в размер на 84.79 лева,
представляващи внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на И. А. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес – гр. ****, адв. К.Р., на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ сума в размер на 8 000.00 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата в размер на 5 100.00 лева, обезщетение за
претърпени имуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца
обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД № 73/2023 по описа на
Софийския военен съд, ведно със законната лихва от 04.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за неимуществени вреди за сумата до пълния предявен размер от 100 000.00
лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на И. А. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес – гр. ****, адв. К.Р., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 84.79 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10