РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Деница Славова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20253100501317 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на В. С. В. чрез адвокат
Й. А. против решение № 1166 от 06.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 20243110108218 по
описа на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е осъден въззивникът да
заплати на Н. А. А. сумата от 1 737,06 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка по челно стъкло - 1 брой,
комплект предни чистачки, гайка - 2 броя, рамо чистачка пред водача - 1 брой, рамо чистачка
пред пасажер - 1 брой, задвижващ механизъм предни чистачки - 1 брой, втулка система
чистачки - 2 броя, на лек автомобил марка БМВ 320Д с рег.№ ***, рама № ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането /09.02.2024 г./ до окончателното
изплащане на същата, на основание член 45 от ЗЗД; както и сума в размер на 1 144,50 лева,
представляваща сторени разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1
от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното решение, както и за постановяването му при съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита се, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка и неправилна преценка на доказателствата. Сочи, че изводът за вредите е
направен само на база свидетелските показания на П. Ж., без те да се анализират ведно в
всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице. Не е
установено категорично дали въобще е бил повреден задвижващият механизъм, като се
излагат подробни аргументи. Излагат се доводи, че представените фактури целят
единствено да облагодетелстват ищеца, както и , че последният е възпрепятствал събирането
1
на доказателства по делото.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска, а в
условията на евентуалност – да се уважи за сумата от 612,86 лева и се отхвърли за разликата
доп претендираната и присъдена сума.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който същата се оспорва, като същевременно се излага, че
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявен от Н. А. А. против В. С. В. иск за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 1 737,06 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в умишлено увреждане на облицовка по
челно стъкло - 1 брой, комплект предни чистачки, гайка - 2 броя, рамо чистачка пред водача -
1 брой, рамо чистачка пред пасажер - 1 брой, задвижващ механизъм предни чистачки - 1
брой, втулка система чистачки - 2 броя, на лек автомобил марка БМВ, модел 320Д, с рег.№
***, рама № ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането /09.02.2024 г./ до
окончателното изплащане на същата.
Ищецът твърди, че на 09.02.2024 г. около 7 часа майка му П. Н. А.а му се обадила по
телефона, като му е казала, че колата му марка БМВ, паркирана пред блок *** на ж.к. „В. В."
в град В. е със счупени чистачки и изкривени рамена на същите. От съседи разбрал, че
съседа му В. С. В. е извършил уврежданията по автомобила му. Подал е жалба, въз основа на
която е образувана преписка № 6763/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Варна, а от
своя страна ответникът също подал жалба срещу ищеца, по която е образувана друга
преписка - № 6732/20204 г. на Районна прокуратура - Варна. Ищецът сочи, че към момента
вредите са отстранени, като материалите за отстраняването на описаните щети са закупени
на 26.04.2024 г., за което е издадена фактура № 451 от 26.04.2024 г., ведно с фискален бон, и
за труд за отстраняване на щетите е издадена фактура на 29.04.2024 г. с № 244, ведно с
фискален бон.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва, че е увредил посоченият
лек автомобил, както и претендираният размер. Намира, че предявеният размер на иска е
завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва стойността на
уврежданията, както и ищецът да е заплатил сумите по представените фактури.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
По делото не се спори, че ищецът е собственик на лек автомобил марка БМВ, модел
2
320Д, с рег.№ ***, както и че страните са съседи в блок ***, вход * на ж.к. „В. В.“ в град В..
Правната квалификация на предявения иск е член 45 от ЗЗД и, за да се ангажира
отговорността на ответника за непозволено увреждане е необходимо да бъде установено
кумулативно наличие на деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди,
противоправност на деянието /несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца/,
причинна връзка между вредите и това поведение, вина от страна на причинителя на
вредите. В конкретният случай с оглед твърденията, изложени в исковата молба, които
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тези
обстоятелства зависи изхода на спора, следва да се установи противоправно действие от
страна на ответника, а именно: ответникът да е извършил действия, с които да е нанесъл
вреди на лекия автомобил – собственост на ищеца; твърдените имуществени вреди в
претендирания размер, настъпили от описаните действия; причинна връзка между
извършеното от ответника деяние и настъпилите вреди. Тъй като съобразно нормата на член
45, алинея 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, то в тежест на ответника
е да докаже, че не е действал виновно.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали е налице деяние,
осъществено от страна на В. В., което да е противоправно. От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля П. Ж. /очевидец, съсед от входа на страните/ се
установява, че през февруари месец 2024 г., когато ставал за работа, чул долу, че се случва
нещо, тъй като се чувал пукот. Видял един силует, който се върти около колата на Н.. Първо
си помислил, че някой се опитва да му открадне чистачките. Когато се показал през
прозореца, за да види по-добре, видял, че се огъват чистачки, а не се краде. Свидетелят
разпознал съседът им В. от третия етаж. Доказва се, че твърдяното от ищеца деяние е
обективирано в действителността и е обусловено от волята на ответника като негов
извършител. За да е противоправно едно деяние, е необходимо да е налице конкретна
императивна правна норма с посочено съдържание и конкретното поведение на определено
лице да я нарушава. Член 45, алинея 1 от ЗЗД посочва, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, тоест всяко причиняване на вреди е
противоправно.
От събраните по делото доказателства /свидетелски показания и заключението на
вещото лице по приетата експертиза/ се установява причинно-следствената връзка между
извършеното деяние и твърдените в исковата молба и описани в заключението на вещото
лице щети.
Спорът по делото се концентрира около това кои части са увредени и относно размера
на обезщетението за отстраняване на щетите.
От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза се установява, че стойността на щетите по цени за нови оригинални части е
изчислена в общ размер на 1 683,46 лева, стойността на щетите по цени за нови
алтернативни части е в общ размер на 775,80 лева, средната цена за труд към месец
февруари 2024 г. е 24 лева на час, ориентировъчното време за демонтаж и монтаж на всеки
от увредените детайли е с обща стойност на труда от 146,40 лева. Моторът за задвижване на
чистачките е марка BOSCH 058 00-10-06 20 390 241 355 CEP 12V. Раменете на двете
чистачки могат да бъдат увредени по начина, описан в исковата молба. Съгласно
приложената по делото фактура № 451 от 26.04.2024 г. увредените части са подменени с
нови оригинални такива. При извършения оглед е констатирано, че декоративната кора под
предните чистачки вероятно е втора употреба или въобще не е подменяна. Няма данни за
каква марка и модел автомобил са частите, посочени във фактурата и доколкото цените им
напълно съвпадат с тези от офертата на „М. К.“, вероятно те са годни да бъдат монтирани на
3
автомобил от марката и модела на процесния.
По повод възражението на ответника, че не е следвало при ремонта на увредения
автомобил да се използват оригинални части, съдът намира, че при определяне на размера
на дължимото обезщетение следва да бъде съобразено, че обезвредата следва да е равна на
действително претърпените вреди към деня на извършване на деянието, тоест пазарната
цена на увредените детайли от автомобила с нови от същия вид и качество, в това число
всички разходи за доставка и монтажни работи, които обикновено се извършват, за да се
възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние. При частични вреди на лек
автомобил, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части
и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се
намалява имуществото на собственика на автомобила, а тяхното извършване е в пряка
причинна връзка с извършеното деяние от страна на ответника. При възстановяване с
оригинални части, ще се възстанови състоянието на автомобила преди вредата. По принцип
автомобилът може да се възстанови и с алтернативни части, но собственикът /ищецът в
случая/ не е длъжен да търпи едно различно качество на вложените детайли, а и не се знае
до каква степен резервни частите от алтернативен производител ще отговарят на
изискванията на завода-производител за качество.
Безспорно е, че описаните във фактурата части са вложени при извършения ремонт на
посочения автомобил, за да се отстранят нанесените вреди, както и, че ищецът е заплатил
сумата по представените две фактури /за части и за труд/.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира за установено
противоправно поведение на ответника, в резултат на което за ищеца са настъпили вреди в
претендирания размер, поради което и следва да бъде ангажирана отговорността му.
Поради достигането до идентични изводи с тези на първоинстационния съд,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съгласно член 78, алинея 3 от ГПК с оглед разрешението на спора пред настоящата
инстанция разноски се дължат на въззиваемата страна, чиято правна защита е осъществена
при условията на член 38, алинея 2 от ЗА, тоест безплатна такава. На основание посочената
разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по член 36, алинея 2 от ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. На основание посочената разпоредба съдът определя
възнаграждение от 480 лева, което е съобразено с размера по член 7, алинея 2, точка 2 от
Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1166 от 06.04.2025 г., постановено по гр.д.№
20243110108218 по описа на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав.
ОСЪЖДА В. С. В. ЕГН ********** с адрес в град В. - ж.к. „В. В.“ бл.*** вх.* ет.* ап.*
да заплати на Н. А. А. ЕГН ********** с адрес в град В. - ж.к. „В. В.“ бл.*** вх.* ап.** сума
4
в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща сторени разноски на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5