Решение по КНАХД №1350/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на И. Г. А. срещу решение № 361/21.05.2025г., постановено по АНД № 1191/2025г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-0769-000765/14.05.2024г. на Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, както и за необоснованост. Оспорва се съставомерността на вменените на касатора нарушения по чл.104а от ЗДП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, поради което се прави искане АдмС Бургас да отмени решението на РС Бургас и да отмени НП. Алтернативно е заявено искане за връщане на делото на РС Бургас за ново разглеждане за събиране на нови доказателства.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът И. Г. А. лично поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, не се явява и не изпраща представител.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

С обжалваното решение състав на РС Бургас е потвърдил НП № 24-0769-000765/14.05.2024г. на Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на И. Г. А. са наложени следните административни наказания : за нарушение на чл. 104а от ЗДП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв., а за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв., затова че на 18.03.2024 г. около 16.15 ч. в [населено място], по [улица]срещу магазин „Технополис“ в посока на движение [улица]управлявал л.а. „Шевролет“ с рег.№ [рег. номер], като по време на движение използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, както и затова че не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС.

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 0540198/18.03.2024 г., въз основа на който било издадено оспореното НП.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително разпитите на свидетелите П. и В., се установявали вменените на санкционираното лице нарушения. Подробно са обсъдени всички възражения, релевирани в сезиращата съда жалба и ги е отхвърлил. Анализирал е доказателствените източници, в т.ч. и свидетелските показания, и е изложил подробни и прецизни правни съображения защо ги приема за достоверни. Отхвърлил е като недоказана тезата на касатора, че АУАН бил дописан след предявяването му. Приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна съставите на административните нарушения, за които е привлечен – по 104а от ЗДП и по чл.137а, ал.1 от ЗДП. За първото нарушение е приел, че е установено от показанията на свидетелите П. и В., че касаторът е управлявал МПС, употребявайки мобилен телефон, държейки го в ръка. Пак, позовавайки се на показанията на посочените двама свидетели, е приел за доказано, че касаторът е извършил и нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Тъй като и за двете нарушения са наложени наказания в предвидения от закона минимум, съдът е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, недопускаща определяне на наказанието под предвидения минимален размер и е отказал да ревизира размерите на наказанията.

Съдът е извършил и проверката по чл.28 от ЗАНН и е приел, че нито едно от деянията не разкрива белезите за маловажност.

Касационната инстанция, извършвайки проверката по чл.218 от АПК, установи, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, с което е удовлетворил в необходимата степен задължението си, произтичащо от чл.13 от НПК, да вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Изложените от районния съд мотиви са изключително подробни, фактите са изведени след извършен логичен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени по вътрешно убеждение и след внимателна проверка с оглед установеното в чл.107, ал.5 от НПК задължение. Не е налице твърдения от касатора доказателствен дефицит поради невъзможност да бъдат приобщени записите от боди камерите, водени от полицейските служители, извършили проверката, щом релевантните за спора факти са установени посредством други доказателствени източници. Д. Н. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас е следвало да запази за по – дълго време записите или да не ги запази е въпрос, който стои извън преценката на съда.

Правните изводи почиват на правилен прочит и прилагане на относимите материалноправни норми. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения и са изложени обстойни съображения кои са приети за основателни и които са отхвърлени като несъстоятелни. Аналитично-оценъчната дейност е извършена при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В проверявания съдебен акт районният съд ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. Обстоятелството, че при преценката на едни доказателства съдът е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила.

Тъй като касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, препраща изцяло към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК и ги приема за свои.

По същество, районният съд е отговорил на наведените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното НП, които са идентични с тези, релевирани и в жалбата, поставила началото на съдебното производство пред РС Бургас. Касационната инстанция ги преценява за неоснователни по съображенията, изложени в проверявания съдебен акт.

Неоснователно се поддържа заявеното в касационната жалба възражение за неправилно приложение на материалния закон, което по същество е изводимо от несъгласието му с фактическите установявания на районния съд. Съгласно чл.218 от АПК, предметът на касационната проверка се свежда до служебно обсъждане на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, както и на пороците, посочени в жалбата, които по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348 от НПК са нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Същевременно, чл.220 от АПК възлага на касационната инстанция преценка за прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и не допуска нови констатации от фактическа страна.

Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд за спазени изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН досежно компетентността, съдържанието и срокове за съставяне на АУАН и НП. При извършената собствената проверка съдът не установи в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Несподелими са доводите в касационната жалба, че административнонаказващият орган (АНО) не се бил произнесъл по възражението на касатора срещу съставения срещу него АУАН и това е така, защото в ЗАНН липсва правило, според което АНО да постановява някакъв междинен специален акт по възражението. Очевидно, възражението е прието за неоснователно и затова АНО е пристъпил към съставяне на НП, а не към прекратяване на административнонаказателното производство.

Доводите за допълнително дописване на АУАН след предявяването му са израз на защитната позиция на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и липсват такива обективни данни, които да внесат съмнение в стриктното изпълнение на процедурата по Раздел ІІ от ЗАНН.

Правилно районният съд е разтълкувал смисъла на чл.104а, ал. 1 и чл.137а, ал.1 от ЗДП, установяващи задължения на водачите на МПС, какъвто се явява касаторът. Чрез виновното нарушаване на посочените задължителни правила за поведение касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на две административни нарушения, поради което правилно административнонаказателната му отговорност е ангажирана чрез налагане на съответните предвидени в чл.183, ал.4, т.6 и чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП административни наказания. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания в предвидения от закона минимален размер. Правилно районният съд е приел, че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установяват смекчаващи обстоятелства и се касае се за деяния, които не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което няма основание нарушителя да не бъде наказван, а само предупреден. Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че от справката за касатора се установява, че срещу него са съставени 44 наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата, 16 електронни фиша, както и една заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Тъй като районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци, следва да бъде оставен в сила.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361/21.05.2025г., постановено по АНД № 1191/2025г. на РС Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.