№ 754
гр. Шумен, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630101499 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И. Т. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 18, ет. 8, ап. 42, със съдебен адрес:
гр. Ямбол, ул. „***“ № 7 чрез адв. Николай Москов от ЯАК срещу „Профи Кредит ***
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „***“, бул.
„*** № 49, бл. 53, вх. В, представлявано от управителя Светослав Николаев Николов.
Ищцата твърди, че на 16.01.2024 г. сключила с ответното дружество „Профи Кредит
*** ЕООД Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022886763, по
силата на който, ответното дружество й било предоставило сумата от 4500 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 49.20% при срок на кредита от 36
месечни вноски. Излага, че съгласно цитирания договор следвало да заплати и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ФАСТ“ в размер на 2025 лв., както и
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2655.00 лв., като размерът на вноската по
допълнителните услуги 130 лева се кумулирала в падежната вноска по кредита.
Ищцата твърди, че процесния Договор за потребителски кредит №
40022886763/16.01.2024 г. е недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от
ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, доколкото в договора не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 от ЗПК.
Освен това сочи, че клаузата за предоставяне на допълнителни услуги била нищожна
като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като същата била във вреда на
потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност, водеща до неравновесие в
правата на страните, доколкото не била индивидуално уговорена, а от самия Договор за
кредит по безспорен начин се установявало, че клаузата на чл. VI от същия бил част от
стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия.
В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.
1
С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
недействителен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
40022886763/16.01.2024 г., сключен между ищцата И. Т. Х., ЕГН **********, в качеството
на кредитополучател и „Профи Кредит *** ЕООД, с ЕИК *********, в качеството на
кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, както и направените по делото разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. От нейно име е депозирана писмено
становище на 17.09.2025 г., в което излага аргументи по съществото на спора, като моли
предявеният иск да бъде уважен.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита установителния иск за
неоснователен и недоказан. Счита, че клаузите на договора са валидни и действителни, и не
противоречат на закона, не го заобикалят и не накърняват добрите нрави, като излагат
конкретни съображения в тази насока. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен и да им
бъдат присъдени направените в производството разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание за ответното дружество, редовно
призовано, не се явява представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства,
че между ищцата И. Т. Х., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и ответното
дружество „Профи Кредит *** ЕООД, в качеството на кредитодател, на 16.01.2024 г. е
сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40022886763, по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата паричен заем в размер на
4 500. 00 лева, със срок на кредита 36 месеца, ГПР – 49.20%, ГЛП – 41.00 %, лихвен процент
на ден – 0.11 % и общо дължима сума 7 722.46 лева. В договора е отбелязано, че при
кандидатстването си за потребителски кредит, клиентът изрично е поискал да закупи
допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т. V „Поискани от клиента
допълнителни възможности“ на договора за потребителски кредит. Допълнителната
незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на клиента, съответно ползвана от него към
момента на сключване на договора и осигурява право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит.
Уговорено е, че възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е 2 025.00 лева.
Допълнителната незадължителна услуга „Флекси“ дава възможност за едностранна промяна
от клиента на погасителния му план чрез подписването на анекс. Уговорено е, ме
възнаграждението за допълнителна услуга „Флекси“ е 2 655.00 лева. Размерът на месечната
вноска по допълнителните услуги е в размер на 130.00 лева за вноски от 1-ва до 36-та вноска
и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Посочено е, че
възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става
изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока му на равни месечни вноски
и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. С оглед това, общото
задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е 7 722.46, при общ размер на
месечната вноска, както следва: за месечни вноски от 1-ва до 35-та – 344.58 лева и 342.16
лева за 36-та вноска.
По делото са приети Общи условия на „Профи Кредит *** ЕООД към договор за
потребителски кредит, които уреждат всички съществени елементи от съдържанието на
договора. Посочено е, че в случай че е закупена допълнителна незадължителна услуга,
страните по договора се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което
2
възниква за кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита, да се
разсрочи във времето и да се погасява като част от погасителните вноски и в рамките на
погасителния план. В чл. 15 от ОУ са регламентирани правилата относно допълнителните
услуги, които клиентът е решил да закупи, като на същия е предоставена опция да закупи
една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Съобразно
установеното в чл. 15. 1. от ОУ допълнителна услуга „Фаст“ предоставя право на всеки
закупил я клиент да получава приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна
услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на
потребителски кредит в системата на „Профи Кредит *** ЕООД. Допълнителната услуга
„Флекси“ на свой ред дава право на пожелалия да я закупи клиент да получи правото да
променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3 – арг. от чл. 15. 2 от ОУ.
По делото е представен и Погасителен план към договор за потребителски кредит №
40022886763, носещ подпис за страните, в който са посочени характеристиките на процесния
договор за кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на
ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. За да е налице
валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря
кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 –
т. 12 и т. 20 и ал. 2 от и чл. 12, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да
е от тях според императивната норма на чл. 22 от ЗПК води до недействителност на
договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 10, ал.1,
чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и чл. 20 от ЗПК и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Договорът е сключен при
Общи условия, които са неразделна част от него, и са подписани на всяка страница от
страните, в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, с шрифт на текста не по – малък от
12, посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му; посочен е лихвеният
процент по кредита – 41.00 % и условията за прилагането му – т. 4 от Общите условия. Тъй
като лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а от ЗПК. Отделно от това, нито се твърди, нито се установява, че е уговорено
прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, разпределение на вноските между различните неизплатени суми, както и за размера,
броя и датите на плащане на вноските за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“,
посочена е и общата стойност на плащанията, с което съдът приема, че са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези
плащания – чл. 7.4.1. от Общите условия, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 от
3
ЗПК, уредено е и правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото
упражняване – чл. 7.1 от Общите условия – срока, в който това право може да бъде
упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата. Ето защо, разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК не са
нарушени и процесният договор за кредит не е недействителен и на това основание.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в каквато насока са и твърденията на
ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно нормата
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания.
В случая уговорените в процесния договор възнаграждения за допълнителни услуги
„Фаст“ в размер на 2 025.00 лева и „Флекси“ в размер на 2 655.00 лева са разходи по
кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси. Според практиката на СЕС – Решение по дело С-686/19, в понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора,
включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
В случая сумата по договора за кредит е в размер на 4 500.00 лева, а
възнаграждението за допълнителните услуги – 4680.00 лева, т. е. надхвърля пълния размер
на главницата. Възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 49.20%, въпреки, че е включено в общия дълг и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Разходът за допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане,
ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е
установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при
определяне на годишния процент на разходите. Ответникът-кредитодател е обявил
параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността
за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е
предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил
4
годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход за
възнаграждение за допълнителни услуги. По повод преюдициално запитване от страна на
Софийски районен съд е постановено Решение на СЕС по дело С-714/22 от 21.03.2024 г., в
което на поставения въпрос „Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/2024 да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за
потребителски кредит, като тези за такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски,
представляват част от ГПР по кредита?“ е даден отговор, че „разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3 буква и), когато закупуването
на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит.“. В настоящия случай съдът приема, че невключването на разходите за услугите
„Фаст“ и „Флекси“ в оповестения ГПР има за цел именно да прикрие действителните
разходи по кредита. Същевременно няма данни за индивидуално уговаряне на клаузите,
каквито не могат да се почерпят от самия договор, който е сключен при общи условия и е
очевидно типизиран. Следва да се посочи, че СЕС последователно поддържа в практиката си
/т. 90 от Решение по дело С-377/14 Radlinger и Radlingerovб, както и т. 51 от Решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/22 Профи кредит България/ и цитираните там други решения, че
правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за
сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат
информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в
т. 55 от решението по дело С-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса
на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда,
които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,
освен това, което потребителят е получил по него /“общият размер“ на кредита според
понятието по-горе/.
Предвид всичко гореизложено, следва да се приеме, че посоченият в договора между
страните годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, което налага изводът,
че в договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР. Очевидно посоченият в
договора ГПР не съответства на действителния ГПР и противоречи на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа
посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата
недействителност.
Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не следва да се възприема буквално, а именно –
при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона
за съдържание на договора. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 от ЗПК /така и Определение № 60451 от 03.06.2021 г.
по гр. дело № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., Решение № 2449 от 16.05.2023 г. по в.
5
гр. дело № 87/2022 г. по описа на СГС, Решение № 4067 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. №
9689/2022 г. по описа на СГС и др./.
Нищожните клаузи, съответно неспазването на изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК за посочване на действителния ГПР, не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и
доставчиците биха продължили да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и
последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде
допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици.
Поради гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание по чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП,
във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като съдът прогласи за нищожен договора за
потребителски кредит, сключен между страните.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят направените по
делото разноски, за които страната е представила доказателства за действителната им
направа съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по ТД №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От представения списък за разноски е видно, че ищеца
претендира държавна такса в размер на 496.10 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 500 лева. Като доказателства за платено адвокатско възнаграждение е представен
договор за правна защита и съдействие серия Я, № *********/12.06.2026 г., от който е видно,
че на 12.06.2026г. посочената сума за адвокатско възнаграждение е внесена в брой. По
делото са налице доказателства и за заплатена държавна такса.
По отношение направеното от ответника възражението за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно.
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори
„Държавни такси и разноски“. Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като
при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за
разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски, ако такива са поискани
своевременно, съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати
сторените от ответника разходи. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства във
връзка с предявеният иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД, във вр. чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4
от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с цена на иска 12 402.46 лв. е било заплатено
възнаграждение в размер на 1 500 лева. С оглед цената на иска, както и правилата за
определяне на съответното адвокатско възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер под минималния
размер, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата наредба. Доколкото заплатеното
и претендирано от страната възнаграждение е в размер на 1 500 лева се налага извода, че
същото не е прекомерно, поради което и възражението за неговото намаляване на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде оставено без уважение. Ето защо на
ищцата следва да се присъдят сторените деловодни разноски в производството, в общ
размер на размер на 1 996.10 лева, съгласно представен списък.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на
6
1 996.10 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №
40022886763/16.01.2024 г., сключен между И. Т. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. „***“ № 18, ет. 8, ап. 42 и „Профи Кредит *** ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „***“, бул. „*** № 49, бл. 53, вх. В, поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Профи Кредит *** ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на И. Т. Х., ЕГН
**********, сумата от 1 996.10 лева /хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и десет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7