Решение по адм. дело №1591/2025 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 10161
Дата: 19 ноември 2025 г.
Съдия: Веселин Белев
Дело: 20257040701591
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 10161

Бургас, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20257040701591 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподател е А. П. ЕООД [населено място], [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.В. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат И. М. от АК София.

Ответник по жалбата е началника на отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Ж. динева.

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-234-0138974/22.08.2025г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – А. П. – вход, намиращ се в [населено място], м.Кротиря, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни.

В жалбата се правят подробни оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, несъразмерност на наложената мярка, за санкциониране на два пъти за едно и също нещо. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на всички процесуални изисквания, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на , поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, включително изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания акт, прие за установено следното.

Представен е препис от индивидуалния административен акт, предмет на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-234-0138974/22.08.2025г., издадена от ответника, от който се установява издаването му. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протоколи за извършена проверка № 0138974/09.07.2025г. и № 01655487/01.08.2025г. В обстоятелствената част на заповедта са възприети фактически констатации, съответстващи на тези по протоколите, а именно, че на 09.07.2025г. в 10.50 часа е извършена проверка на търговския обект – извършена е контролна покупка на услуга – зареждане на гривна с чип, с депозит на стойност 50лв., заплатени в брой от проверяващия преди легитимация. За покупката не била издадена касова бележка от намиращите се и работещи на входа на аквапарка три фискални устройства. Протоколите са съставени от длъжностни лица в кръга на службата им, поради което представляват официални документи, установяващи отразените в тях обстоятелства. Самата „контролна покупка“, т.е. заплащането на посочената сума от 50лв. и неиздаването на касова бележка за нея не се оспорват от жалбоподателя.

Приложен е и препис от издаденото в тази връзка НП № 842858-[рег. номер]/12.08.2025г., с което на А. П. ЕООД е наложена имуществена санкция 1500лв. за извършено административно нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС, при посочване в обстоятелствената част на наказателното постановление на факти, идентични с тези по оспорената заповед за налагане на ПАМ.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен да издава актове от категорията на процесния с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП – заповед № ЗДУ-1148/25.08.2020г. Във връзка с направеното в тази насока възражение следва да се отбележи, че съгласно чл.7 ал.1 т.1 и 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителния директор на НАП (който в случая е издал приложената по делото заповед за оправомощаване), така и началниците на отдели (каквато длъжност заема ответника съобразно представената заповед за преназначаване). Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана относно наличието на фактически и правни основания за нейното издаване. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон – основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая предпоставките по закон не са установени. Наистина на търговеца е заплатена сума, за която не е издадена касова бележка. Задължението на търговеца обаче не възниква въз основа на плащане, а въз основа на продажба (независимо дали на стока или на услуга). Извършеното плащане е индиция, че е осъществена такава продажба и създава за контролните органи, а при решаването на преписката и за административния орган процесуално задължение да изясни служебно каква е тази продажба, т.е. какво е продадено срещу сумата от 50лв. В случая от текста на заповедта е видно, че това обстоятелство не е изяснено. Сочи се, че услугата е зареждане на гривна с депозит от 50лв. Ако зареждането на гривната с тази сума е закупената услуга, то не е посочена цената на тази услуга. От друга страна ако цената на услугата „зареждане на гривна с чип с депозит“ е 50лв., то не е индивидуализирана услугата чрез посочване на размера на депозита. Иначе казано липсва логика посочените заплатени 50лв. да са едновременно заредения депозит и цената на услугата по зареждане на гривната този депозит. Затова съдът приема, че заповедта е издадена при липса на изяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

Основателни са и оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на едновременно издаване за един и същи случай на ЗППАМ и НП. Двете производства имат за резултат възлагане на неблагоприятни последици със санкционен характер за едно и също незаконосъобразно поведение на лицето, поради което в съвкупност дейността на решаващия орган води до недопустимо наказване два пъти за едно и също нещо. Недопустимо, като противоречащо на 273 от Директива 2006/112 и чл.50 от ХОПЕС е прилагането на законодателство, допускащо за едно и също неизпълнение на данъчно задължение, след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на лицето да бъдат наложени едновременно имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото националната правна уредба в този случай не осигурява координиране на производствата с оглед контрол относно пропорционалността между общата тежест на санкционните последици от една страна и нарушението от друга. В този смисъл е решение на СЕС по дело С-97/2021г.

Немотивираност на заповедта е налице и в частта относно определяне продължителността на ПАМ и съответствието на тази част от заповедта с целта на закона, респективно с изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК.

При извод за наличие на материалните предпоставки за налагане на оспорената ПАМ за органа възниква задължение за издаването на заповед в този смисъл, като определените от закона предели на мярката (до 30 дни) следва да се индивидуализират от органа спрямо конкретния случай. Тази индивидуализация е дейност на органа, осъществявана при условията на оперативна самостоятелност. Последното обаче не означава произволно посочване на срок, при липса на каквато и да е възможност адресата да получи защита. Необходимо е определянето на продължителността на мярката да е съпроводено с изложение на съответстващи мотиви. В случая това изискване на е изпълнено – изложените мотиви са общи и сочат необходимостта от осъществяване на фискален контрол върху стопанската дейност в страната. Конкретните установени обстоятелства (относно случая и в по-общ план дейността на жалбоподателя, изложени по-горе) не могат да обосноват логичен извод за определяне размера на срока към средния. Нерегистрирането по съответния ред на една продажба на стойност 50лв., при липсата на установени други релевантни обстоятелства, по никакъв начин не обосновава възприетия от органа обобщен извод, че „създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита“. Затова съдът прие, че оспорената заповед е издадена при наличие на основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Оспорването е основателно, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК заповедта следва да се отмени.

По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК НАП следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото. Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Делото не се отличава с фактическа сложност, а поставените правни въпроси са решени и непротиворечиви в актуалната съдебна практика. Затова възнаграждението за адвокат следва да се намали до установения минимум при присъждането му като разноски, съобразно чл.8 ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. П. ЕООД [населено място], [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.В, заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-234-0138974/22.08.2025г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция по приходите.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на Аквапарк Поморие ЕООД 1050лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Съдия: