№ 13819
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110113854 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу С. А. Х., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 60565/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 217,37лв.,
представляваща консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от
13.03.2019г. до 13.06.2019 г. за обект с абонатен № ************ в с. Б., ведно със
законната лихва от 24.09.2021г. до изплащане на вземането, и 8,15лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 25.04.2019г. до 11.10.2019г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в с. Б., клиентски № **********, аб. № ************. Поддържа, че е
доставил до процесния имот ел. енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответникът не е заплатил задълженията на падежа, поради
което дължи и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Отрича ответникът да е собственик или ползвател на имота, да е
страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество и да e потребил ел.
енергия. Счита и акцесорният иск за неоснователен.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Първият спорен и релевантен въпрос между страните, на който следва да се даде
отговор, е дали ответникът е потребител /клиент/ на ел. енергия за процесния обект.
Съгласно пар. 1, б. 2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. В чл. 4, ал. 1 от приложимите от ищцовото дружество в отношенията с
потребителите на ел. енергия общи условия е предвидено, че потребител на ел. енергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа, което ползва ел. енергия за домакинството си.
От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че потребител (клиент) на ел.
енергия е собственикът или вещният ползвател на имота. Именно той се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставяне на ел.
енергия и е носител на задължението за заплащане на цената на тези услуги.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да
докаже, че ответникът е потребител на ел. енергия за процесния имот, съответно че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка
на такава, както му е указано с доклада по чл. 146 ГПК. Доказването включва
установяване на факта, че ответникът е собственик/вещен ползвател на процесния
имот. За доказване на този факт с молба вх. № 260530/25.11.2022г. ищецът е
представил справка по лице от отдалечения достъп на службата по вписванията за
периода 01.01.1991г.-17.09.2021г., отнасяща се до ответника. От нея се установява, че
на 21.08.2015г. има вписана прехвърлителна сделка /договор за покупко-продажба/,
като за продавач е посочен С. А. П., а за купувач С. А. Х.. Имотът е описан по следния
начин: поземлен имот – парцел XVI-217 с площ от 880 кв. м. с къща, плевня и сайвант
в с. Б., общ. Велико Търново.
Съдът намира, че представената справка е недостатъчна, за да бъде проведено
пълно доказване, че ответникът е собственик на имота. Тази справка не представлява
титул за собственост. Същата няма характеристиката и на официален удостоверителен
документ, тъй като не е издадена от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред. Тази справка може да има единствено информационно и
оповестително значение, но в никакъв случай не е годна да установи принадлежността
на правото на собственост върху даден имот. Отделно от това, от тази справка не може
да се направи извод, че имотът, придобит от ответника, съответства на обекта, за който
се претендира стойността на потребена ел. енергия в настоящото производство. Също
така, видно от представените от ищеца писмени доказателства – фактури, извлечения,
съобщения, справки /л. 8-16/, във всички тях като клиент е посочено лицето С. А. П.,
фактурите са издавани на негово име и съобщенията са адресирани до него, което
допълнително разколебава евентуален извод за това ответникът да се явява клиент на
ел. енергия за процесния обект. Както се посочи, ищецът, чиято е тежестта, следва да
проведе пълно, несъмнено, категорично доказване на този факт, а при липса на такова,
съдът е длъжен да го приеме за недоказан.
От изложеното следва, че по делото не е доказан един от правопораждащите
претендираното притезателно право юридически факти, което е достатъчно за
отхвърляне на предявения иск за главното вземане, а оттам и за акцесорното за лихва.
Но следва да се има предвид и че с молбата от 25.11.2022г. ищецът признава
неизгодният за него факт, че процесните задължения са заплатени, което също
обосновава извод за неоснователност на претенциите.
При този изход на спора, съдът намира, че право на разноски има ответникът
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който обаче не е доказал направата на такива.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, срещу С. А. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Б., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 60565/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 217,37лв.,
представляваща консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от
13.03.2019г. до 13.06.2019 г. за обект с абонатен № ************ в с. Б., ведно със
законната лихва от 24.09.2021г. до изплащане на вземането, и 8,15лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 25.04.2019г. до 11.10.2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3