№ 189
гр. Пловдив, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500427 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество (КОНПИ) против Решение № 260005/ 10.06.2025 г. по гр. д. № 515/
2019 г. ОС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения против И. А. Н. иск за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в размер
на 15 493. 50 лв., както следва:
- Лек автомобил „БМВ“, модел „528 И“ с peг. №*********, дата на
първа регистрация 17.07.1996г., цвят сив, придобит на 05.02.2014 г.;
- Лек автомобил „Опел“, модел „Фронтера“ с рег. №********, дата на
първа регистрация 04.01.1999 г., цвят черен металик, придобит на 27.05.2015
г;
- Лек автомобил „Воксхол“, модел „Фронтера“ с рег. №********, дата на
първа регистрация 03.09.1999 г., цвят сив металик, , придобит на 03.07.2015 г.;
-Лек автомобил „Ленд Ровър“, с рег .№********, дата на първа
регистрация 15.05.1998 г., цвят тъмнозелен металик, придобит на 24.08.2015
г.;
1
- сума в размер на 604. 50 лв., представляваща налично салдо по
разплащателна сметка в лева с №******* в „Банка ДСК” ЕАД.
Жалбоподателят оспорва констатацията на решаващия съд за липса на
предпоставките на закона за отнемане на процесното имущество. Изразява
несъгласие с извода на съда за липса на изискуемото от закона значително
несъответствие на нетния доход с придобитото имущество, както и за липса на
причинна връзка на имуществото с престъплението, за което е осъдено
проверяваното лице. Излага доводи за наличие на предпоставките на ЗОНПИ
за отнемане на имуществото, с което иска да се отмени обжалваното решение
и се постанови ново, с което да се уважи предявения иск.
Въззиваемият И. А. Н. чрез пълномощника си оспорва оспорва
въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Предявен е иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ, с който се иска да бъде отнето в
полза на държавата следното имущество:
Лек автомобил „БМВ“, модел „528 И“ с peг. №*********, дата на първа
регистрация 17.07.1996г., цвят сив, придобит на 05.02.2014 г.;
- Лек автомобил „Опел“, модел „Фронтера“ с рег. №********, дата на
първа регистрация 04.01.1999 г., цвят черен металик, придобит на 27.05.2015
г;
- Лек автомобил „Воксхол“, модел „Фронтера“ с рег. №********, дата на
първа регистрация 03.09.1999 г., цвят сив металик, , придобит на 03.07.2015 г.;
-Лек автомобил „Ленд Ровер“, с рег .№********, дата на първа
регистрация 15.05.1998 г., цвят тъмнозелен металик, придобит на 24.08.2015
г.;
- сума в размер на 604. 50 лв., представляваща налично салдо по
разплащателна сметка в лева с №******* в „Банка ДСК” ЕАД.
Предпоставките за уважаване на иска се съдържат в разпоредбите на чл.
2
5, ал. 1, чл. 107, ал. 2, чл. 108, § 1, т. 3 на ЗОНПИ и се изразяват в следното:
ответникът да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията по чл.
107, ал. 2 ЗОНПИ, придобитото имущество да няма законен произход и да е
налице несъответствие не по – малко от 150 000 лв. между придобитото
имущество и нетния доход.
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се
оспорва от страните. Установява се от материалите по делото, че с одобрено на
02.03.2017 г. споразумение по НОХД № 2077/ 2016 г. на ОС – Пловдив
ответникът И. А. Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 252, ал. 2, пр.
2, във вр. с ал. 1 от НК - за това, че през периода от 15.08.2008 г. до
неустановена дата в периода април - май 2010 г. в гр. Карлово, без съответното
разрешение е извършил по занятие банкови сделки- кредитиране, като е
предоставял парични кредити /заеми/ на физически лица срещу получаване на
лихва, за които се изисква такова разрешение, както следва: на 15.08.2008 г. е
предоставил кредит в размер на 2 500 лв. на Ц С с лихва 1 200 лв.; на
03.02.2009 г. е предоставил кредит в размер на 3 800 лв. на Б Г с лихва 100 лв.
на месец; на неустановена дата в периода април - май 2010 г. е предоставил
кредит в размер на 5 000 лв. на С К с лихва от 10 % месечно, като с дейността
си е получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 4 700 лв. На
основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК равностойността на придобитото от
престъплението - сумата от 4 700 лв. е отнета в полза на държавата.
Въз основа на Уведомление вх. № УВ – 609/ 20.04.2016 г. от Окръжна
прокуратура – Пловдив, с протокол от 28.04.2016 г. е започнала проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на И. Н. през
периода 28.04.2006 г. - 28.04.2016 г.
По делото е допусната съдебнотехническа оценителна експертиза с в. л.
И Г, според която доходите на ответника от продажба на недвижими имоти
през проверявания период на база офертни цени на пазара на имоти възлизат
на 90 578 лв., а според допуснатата повторна СТОЕ с в. л. Л Л – Е на база
пазарни аналози – на 50 245 лв.
От заключението на приетата съдебно – автотехническа оценителна
експертиза на в. л. В С е видно, че общата пазарна стойност на моторните
превозни средства, предмет на иска, към датата на придобиването им възлиза
на 14 889 лв.
3
За установяване наличието на значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице е допусната и изслушана съдебно - счетоводна
експертиза с в. л. В Ш, според която общия размер на доходите на ответника
И. Н. през проверявания период при отчитане на получените средства от
продажбата на недвижимите имоти по повторната СТОЕ е в размер на 99 845.
96 лв., а на разходите - 453 535. 59 лв., при което нетния доход е отрицателна
величина (- 353 689. 63 лв.).
С оглед въведените във въззивната жалба оплаквания, очертаващи
обхвата на въззивната проверка съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, спорът между
страните при така установената фактическа обстановка се концентрира върху
две от предпоставките за уважаване на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ –
наличието на значително несъответствие и връзка на придобитото имущество,
предмет на отнемане, и престъпната дейност на ответника.
Настоящият състав не споделя становището на окръжния съд, че за
уважаване на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ е необходимо значителното
несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да е положителна
величина, т. е. стойността на придобитото през проверявания период
имущество да надвишава нетния доход със 150 000 лв. Според съдържащата се
в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ легална дефиниция „значително несъответствие" е
онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Според § 1, т. 8 „Нетни
доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му. От изложеното следва, че обективно
нетният доход може да бъде както положителна величина, когато доходите
надвишават разходите, така и отрицателна, когато разходите надвишават
доходите. Когато получената величина е с отрицателен знак, това означава, че
имуществото, предмет на отнемане, е придобито през проверявания период от
средства с неустановен произход. Ако се приеме застъпената от окръжния съд
теза, означава, че за уважаване на иска е необходимо проверяваното лице да е
придобило имущества на стойност най – малко от 150 001 лв., каквото условие
законодателят не е предвидил. За разлика от първия Закон за отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ДВ бр. 19/ 2005
г., отм.), който изискваше придобитото имущество да е над 60 000 лв. (чл. 3,
ал. 1 вр. § 1, т. 2), последващите закони - Закон за отнемане в полза на
4
държавата на незаконно придобито имущество (ДВ бр. 38/ 2012 г.) и
действащия ЗОНПИ - изоставиха този подход, като предвидиха ново
изискване, а именно наличието на значително несъответствие. Целта на
посочената промяна е да се отнеме имуществото на проверяваното лице
независимо от неговата стойност, когато то надвишава със 150 000 лв. нетния
му доход. В този смисъл е и приетото в Определение № 4810/ 24.10.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 704/ 2024 г., III г. о., според което наличното имущество
подлежи на отнемане независимо от неговата стойност, когато надвишава със
150 000 лв. нетния му доход, който може да бъде и отрицателна величина.
Законодателят ясно е разграничил стойността на придобитото имущество от
наличието на значително несъответствие като условие за неговото отнемане.
Стойността на имуществото е елемент от методиката за изчисляване на
значителното несъответствие, поради което не може да се приеме, че
законодателят е установил минимален праг на придобитото имущество от
150 000 лв. Прагът на несъответствие от 150 000 лв. цели да осигури
справедливост при определяне на относимите за несъответствието елементи,
като компенсира възможни трудности и неточности, произтичащи от
използването на презумпции за обичайните разходи и методи при оценяване
на активите, както и да гарантира пропорционалността на намесата на
държавата в правата на проверяваното лице.
По делото се установява, че придобитите от ответника моторни
превозни средства и парични средства на обща стойност 15 493. 50 лв.,
предмет на отнемане, надвишават със 150 000 лв. отрицателния нетен доход
на ответника, което обосновава наличието на значително несъответствие по
смисъла на закона.
Следва да се споделят съображенията на окръжния съд за липса на
връзка на придобитото имущество с престъпната дейност на ответника, макар
и не по изложените съображения. Въпреки че не е изрично посочено в закона
изискването за наличие на връзка на придобитото имущество с престъпната
дейност произтича от практиката на Съда по правата на човека (дело
Йорданов и други срещу България, № 265/17 и 26473/18, 26.09.2023 г., § 138 ),
според която, за да отговаря конфискацията, извършена съгласно Закона от
2012 г., на изискванията и гаранциите, произтичащи от член 1 от Протокол
№ 1, националните органи трябва да установят съществуването на престъпни
5
дейности или административни нарушения, за които се твърди, че са
позволили придобиването на конфискуваното имущество, както и връзка
между тези дейности и въпросното имущество. Посоченото разбиране е
застъпено в практиката на Съда и по други дела за конфискация, по които
националните власти не са доказали, че конфискуваното имущество е облага
от престъпна дейност, нито са се стремили да определят точно какво
имущество може да е било придобито чрез престъпни действия (Geerings
срещу Нидерландия , № 30810/03, § 47, 01. 03.2007 г., Rummi срещу Естония ,
№ 63362/09, § 107, 15.01.2015 г.). Също така следва да се отбележи, че
степента на доказване на това изискване не е абсолютна. Стандартът на
доказване е облекчен и се свежда до наличието на обоснована вероятност за
съществуването на посочения факт, основаваща се на користния характер на
престъпното деяния и невъзможността лицето да докаже законния източник
на средствата за придобиване на имуществото (Geerings срещу Нидерландия, §
44). Наред с това Съда е имал повод да приеме, че не противоречи на чл. 1 от
Протокол 1 национално законодателство, което допуска отнемане на
имущество, придобито определен период преди извършване на предикатното
престъпление, ако извършителят не успее да докаже законния му произход,
като в този случай се счита, че то също произтича от престъпна дейност на
лицето (Грейсън и Барнъм срещу Обединеното Кралство,
№ 19955/05 и 15085/06, 23.09.2008).
Аргумент в подкрепа тезата на Комисията, че не е необходимо
установяването на връзка между придобитото имущество и осъждането на
проверяваното лице, не може да се извлече от решение от 28.10.2021 г. на СЕС
по дело C - 319/19, според което Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно замразяването
и конфискацията на инструменти и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз е неприложима към законодателство на държава членка,
което предвижда, че конфискацията на незаконно придобито имущество се
разпорежда от национален съд в контекста на или след производство, което не
е свързано с установяването на едно или повече престъпления, тъй като то не
изключва като условие за легитимност на конфискацията наличието на връзка
с престъпната дейност, каквото се изисква според практиката на Съда по
правата на човека.
В тази връзка следва да се съобрази и Директива (ЕС) 2024/1260 на
6
Европейския парламент и на Съвета от 24. 04. 2024 г. относно
възстановяването и конфискацията на активи, която изрично предвижда, че
конфискацията е допустима само при постановена осъдителна присъда (26).
Директивата допуска отклонение от това правило, като предвижда
възможност за конфискация и на допълнително имущество, което съдът
определи като придобито чрез престъпно поведение. За да се допусне такава
разширена конфискация, съдът следва да се убеди, че въпросното имущество е
придобито чрез престъпно поведение, без да се изисква осъдителна присъда за
такова престъпно поведение. Според директивата фактът, че имуществото на
лицето е несъразмерно спрямо законните доходи на това лице, би могъл да
обоснове извод, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, като
държавите членки могат също така да предвидят изискване за определен
период от време, в който е възможно имуществото да се счита за придобито
чрез престъпно поведение (29). Конфискация без постановена осъдителна
присъда е допустима, но само при болест, укриване, смърт или изтичане на
предвидените давностни срокове, но и в този случай следва да се изследва
дали наказателното производство е можело да доведе до окончателна
осъдителна присъда за престъпление, ако не бяха настъпили тези
обстоятелства и то при условие че съдът се е убедил, че средствата на
престъплението, облагите или имуществото, които ще бъдат конфискувани, са
придобити чрез това престъпление или са пряко или непряко свързани с него
(30). Въпреки че срокът за транспониране на директивата във вътрешното
право на всяка държава – членка не е изтекъл, цитираните съображения от
преамбюла са в унисон с практиката на Съда по правата на човека, че
подлежат на конфискация само облаги, които са пряко или косвено свързани с
престъпления, за които лицето е осъдено с влязла в сила присъда.
По настоящето дело е установено, че с одобрено на 02.03.2017 г.
споразумение по НОХД № 2077/ 2016 г. на ОС – Пловдив ответникът И. А. Н.
е признат за виновен за престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1 от
НК – извършване по занятие на банкови сделки (предоставяне на кредити), от
което е получил неправомерен доход в размер на 4700 лв. Същевременно с ТР
от 15.03.2024 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСНК е прието, че предоставянето по
занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява
банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява
7
състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗНА
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува, което означава, че независимо от осъждането на ответника деянието,
за което е осъден, не е престъпно. При това положение, след като процесното
имущество не произтича от конкретни престъпни действия на ответника, то не
подлежи на отнемане. Наличието на значително несъответствие (превишение
на имуществото над нетния доход със 150 000 лв.) е предпоставка за отнемане
на имуществото, но само ако произтича от престъпната дейност на
проверяваното лице, което условие в случая не е налице.
Макар и предоставянето по занятие на кредити от физически лица да не
съставлява престъпление, все пак посочената дейност е с незаконен характер,
тъй като може да се осъществява единствено от лице, което отговаря на
изискванията на чл. 3а, ал. 2 ЗКИ и което е вписано в публичен регистър на
БНБ (чл. 3а, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ). Отпускането на кредити по
занятие от лице, което не отговаря на изискванията на чл. 3а, ал. 2 ЗКИ,
представлява административно нарушение по чл. 152, ал. 1 ЗКИ. Според чл.
109, ал. 1 ЗОНПИ основание за започване на проверката по чл. 107, ал. 2 е
извършването на административно нарушение, установено с влязъл в сила
акт, което е от естество да създава облага на стойност над 50 000 лв. към
момента на придобиването й, и същата не може да бъде отнета по друг ред.
От изложеното следва, че не всяка незаконна дейност може да послужи като
основание за започване на административната проверка по чл. 107, ал. 2
ЗОНПИ, а само тази, която осъществява признаците на административно
нарушение и е създала облага над 50 000 лв.
В случая дори и да се приеме, че с признаването на ответника за виновен
по наказателното дело е установен незаконния характер на извършваната от
ответника дейност по чл. 152, ал. 1 ЗКИ, не е налице една от предпоставките за
отнемане на имуществото, а именно да е създала облага над 50 000 лв.,
доколкото получения от нея неправомерен доход е в размер на 4 700 лв., който
освен това е отнет в полза на държавата. Не са налице изискуемите от закона
предпоставки за отнемане на процесното имущество, тъй като не произтича
нито от престъпна дейност на проверяваното лице, нито от установено с
влязъл в сила акт административно нарушение, което е създало имуществена
облага над 50 000 лв., поради което, като е отхвърлил предявения иск,
8
окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва
да заплати на въззиваемият И. А. Н. направените във въззивното производство
разноски за адвокат. В тази връзка следва да се обсъди заявеното от
насрещната страна възражение за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., което настоящият състав
намира за основателно. С оглед обема на положения от пълномощника на
въззиваемия труд, изразяващ се в подаване на отговор на въззивната жалба и
участие в едно съдебно заседание, както и обстоятелството, че пренесеният
във въззивната инстанция правен спор предвид характера на разглежданите
въпроси не се отличава с особена фактическа и правна сложност, уговореното
адвокатско възнаграждение следва да се намали на 1000 лв., който размер е
адекватен на положените от адв. Г. Г. професионални усилия и материалния
интерес на въззиваемия.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005/ 10.06.2025 г. по гр. д. № 515/
2019 г. ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА КОНПИ да заплати на И. А. Н. разноски за въззивната
инстанция в размер на 1000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9