Решение по гр. дело №241/2019 на Районен съд - Кула

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Дело: 20191330100241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

  92    , том.1   , стр. 94     

  Гр. К. 06.12.2019г.

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Районен съд К., втори състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       Районен съдия: Дияна Дамянова - Цанкова

със секретаря             Лозана Петкова               и  с  участието на прокурора           ............................            като разгледа докладваното от съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 241 от 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 1196 от 13.08.2019г. по описа на РС – К. на Г.Т.К., ЕГН **********,*** и П.Т.М. ЕГН **********о*** чрез адв. П.К. П. от Адвокатска колегия гр.В. с кантора на адрес: гр. В., ул.„Градинска” №11,против  ответника Н.З.М., ЕГН ********** ***, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати дължимите арендни плащания в размер на 3 923.5лв., от които : 2375.5лв. дължима рента по Договор за аренда от 27.12.2012г. за аренда на 47.51дка. земеделска земя, за стопанските - 2015/2016г. и 2016/2017г.; 1548лв. дължима рента по Договор за аренда от 07.04.2014г. за аренда на 18 дка. земеделска земя, за стопанските - 2015/2016г.;- 2016/2017г. и 2017/2018г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата 3 923.5лв., от съответната дата на изискуемост до 05.08.2019г., както следва: По Договор за аренда от 27.12.2012г. за аренда на 47.51 дка. за стопанската 15/16г. законна лихва от 30.11.2016г. до 05.08.2019г. -  310.11лв.; за стопанската 16/17г. законна лихва от 30.11.2017г. до 05.08.2019г. - 210.70лв. ; По Договор за аренда от 07.04.2014г. за аренда на 18 дка., за стопанската 15/16г. законна лихва от 30.11.2016г. до 05.08.2019г. - 137.07лв.; за стопанската 16/17г. законна лихва от 30.11.2016г. до 05.08.2019г. - 85.97лв. лихва; за стопанската 17/18г. законна лихва от 30.11.2018г. до 05.08.2019г. - 37.35 лв. и законната лихва върху главницата 3 923.5лв. от 05.08.2019г. до окончателното издължаване.

Ищците твърдят, че са собственици на земеделска земя по наследство от Дица Велкова Вълчева с ЕГН**********, починала на 04.09.2017г, която  преди смъртта си е сключила два договора за аренда на земеделска земя с ответника, както следва: Договор за аренда от 27.12.2012г. вписан в дв. вх.рег. с №2402 от 27.12.2012г. Акт № 60, т.V на Служба по вписванията - К., сключен от наследодателката им Дица Велкова Вълчева с ЕГН ********** и Договор за аренда от 07.04.2014г. вписан в дв.вх.рег. с №1170 от 08.04.2014г. Акт№ 1, т.II, на Служба по вписванията – К., сключен от наследодателката Д.В. В.. Твърдят също, че на 27.09.2018г. ищците са сключили нов договор за аренда с ответника, както и че ответникът не е изпълннил задължението за арендно плащане за стопанската 2014/2015г.; - стопанската 2016/2017г. по първия договор от 2012г.; за стопанската 2015/2016г.;стопанската 2016/2017г., стопанската 2017/2018г. по втория договор от 2014г, а съгласно чл.2, ал.2 от договорите, плащанията е следвало да се извършат до края на всяка стопанска година, но не по-късно от 30.11 на съответната година. Ищците твърдят, че непогасеното задължение на ответника към тях е, както следва: По Договор за аренда от 27.12.2012г. за аренда на 47.51 дка, за стопанската 15/16г. е договорена цена от 24лв/1 декар и дължимата сума е 1 140.24лв. главница, обезщетение за забава от 30.11.2016г. до 05.08.2019г. в размер на 310.11лв. ; за стопанската 16/17г. е договорена цена от 26лв/1декар или общо 1 235.26лв., обезщетение за забава от 30.11.2017г. до 05.08.2019г. в размер на  210.70лв.; По Договор за аренда от 07.04.2014г. за аренда на 18 дка, за стопанската 15/16г. е договорена цена от 28лв/1 декар или общо дължимата сума е 504лв. главница, дължими към 30.11.2016г., обезщетение за забава от 30.11.2016г. до 05.08.2019г. в размер на 137.07лв.; за стопанската 16/17г. е договорена цена от 28лв/1декар или общо дължимата сума е 504лв. главница, дължими към 30.11.2017г., обезщетение за забава за периода от  30.11.2017г. до 05.08.2019г. в размер на  85.97лв.; за стопанската 17/18г. е договорена цена от 30лв/1 декар или общо дължимата сума е 540лв., както и обезщетение за забава от 30.11.2018г. до 05.08.2019г. в размер на 37.35 лв. В исковата молба, в съответсквие с чл. 127, ал.4 от ГПК, ищеците са посочили банкова сметка, ***: IBAN ***, BIC: *** ,банка ТБ „ Тексимбанк” с титуляр П.Т.М..

От ответника не е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

В съобщението за връчване на препис от исковата молба и подаване на отговор по чл. 131 ГПК и приложеното разпореждане на съда от 27.08.2019г., връчено на ответника на 09.09.2019г лично, същият е бил предупреден, че при непредставяне на отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на ответника, ищците може да поискат постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото. Не е правено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и по делото не са правени никакви изявления от името на ответника.

          В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

          Формалните предпоставки по чл. 238, ал.1 ГПК са налице: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.   Налице е и материалноправната предпоставка по чл. 239, ал.1, т.2 ГПКисковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – Договор за аренда от 27.12.2012г. № 190, том VII, рег. № 3998 на нотариус Валентина Баракова с per. №256 и район на действие РС- К., вписан в дв. вх.рег. с №2402 от 27.12.2012г. ,Акт № 60, т.V на Служба по вписванията - К.,  Договор за аренда от 07.04.2014г. № 120, том II, рег. № 1110 на нотариус Валентина Баракова с per. №256 и район на действие РС- К., вписан в дв. вх.рег. с №1170 от 08.04.2014г. Акт№ 1, т.II, на Служба по вписванията – К., Договор за аренда от 27.09.2018г. № 46, том I, рег. № 6178/2018г. на нотариус Таня Атанасова с per. №162 и район на действие РС- В., вписан в дв. вх.рег. с №1294 от 27.09.2018г. Акт № 25, т.III на Служба по вписванията – К., Удостоверение за наследници № 69/12.04.2019г., издадено в с.С., общ. К., обл. В., Удостоверение за наследници № 68/12.04.2019г., издадено в с.С., общ. К., обл. В., Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 114/14.06.2019г., издадено в с.С., общ. К., обл. В., Решение № 7777 от 25.07.2012г. на Общинска служба „Земеделие” гр. К. за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.С., Решение № 777 от 31.10.1996г. на Поземлена комисия гр. К. за възстановяване правото на собственост на земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.С., скици на поземлен имот с № № 15-533062-14.06.2019г.,15-533051-14.06.2019г.,15-533054-14.06.2019г.,15-543943-18.06.2019г., 15-533059-14.06.2019г.,15-5343927-18.06.2019г.,15-543930-18.06.2019г. По делото не е проведено насрещно доказване от ответника за опровергаване твърдените от ищеца отрицателни факти за неплащане от страна на ответника дължими арендни възнаграждения в посочените размери и срокове, т. е. няма данни, че арендаторът е изправна по договорите страна. С определението за насрочване на делото е изготвен проектодоклад, в който е посочено, че ответникът следва да докаже плащане, което е връчено на ответника в условията на чл. 41, ал. 2 ГПК.         

Доказа се, че между страните по настоящото производство има възникнали валидни арендни правоотношения, по силата на които ищцовата страна е предоставила на ответника за временно възмездно ползване земеделски земи, с което е изпълнила задълженията си по договорите, а ответникът, в качеството си на арендатор не изпълнил точно основното си задължение за престиране на арендните плащания за ползваните земеделски земи за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016г.,2016/2017г. по посочения от съда Договор за аренда от 27.12.2012г. и за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016г.,2016/2017г. и 2017/2018г. по посочения Договор за аренда от 07.04.2014г., поето със сключените договори. Втората предпоставка за основателността на претенциите за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е възникването на изискуемостта на главното парично задължение, тоест длъжникът да е в забава. Съгласно предвидения в договорите срок за извършване на арендното плащане, плащането на всяка от вноските за съответната стопанска година следва да бъде направено не по – късно от 30.11 на съответната година, с оглед на което обезщетението за забава се дължи от 01.12 на съответната година, а не както е претендирано от 30.11.

Размерът на посочените суми, представляващи обезщетение за забава се установяват от служебно направеното изчисление от съда чрез публикуван в интернет калК.тор за изчисляване на законна лихва, който размер е както следва: По Договор за аренда от 27.12.2012г. за аренда на 47.51 дка, за стопанската 15/16г. с договорена цена от 24лв/1 декар и дължимата сума е 1 140.24лв. главница, обезщетение за забава от 01.12.2016г. до 05.08.2019г. е в размер на 310309,72лв.; за стопанската 16/17г. е договорена цена от 26лв/1декар или общо 1 235.26лв., с оглед на което, обезщетението за забава от 01.12.2017г. до 05.08.2019г. в размер на  210.31лв.; по Договор за аренда от 07.04.2014г. за аренда на 18 дка, за стопанската 15/16г. е договорена цена от 28лв/1 декар или общо дължимата сума е 504лв. главница, с оглед на което дължимата обезщетението за забава от 01.12.2016г. до 05.08.2019г. е в размер на 136.93лв.; за стопанската 16/17г. е договорена цена от 28лв/1декар или общо дължимата сума е 504лв. главница, дължима към 30.11.2017г., с оглед на което дължимото обезщетение за забава за периода от  01.12.2017г. до 05.08.2019г. е в размер на  85.83лв.; за стопанската 17/18г. е договорена цена от 30лв/1 декар или общо дължимата сума е 540лв., като в този случай обезщетение за забава се дължи от 01.12.2018г. до 05.08.2019г. в размер на 37.20 лв. С оглед на посоченото, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата от 1,21 лв. до размера на претендираните суми за обезщетение за забава и дължимостта на обезщетението за забава за дата 30.11. на съответната година.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни правни съображения.

С оглед изхода от спора и уважаване на предявените искове в цялост, съдът намира, че ищците имат право на разноски съразмерно с уважената част, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото  безпорно се установява, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото поради неплащането на дължимото от негова страна задължение за заплащане на арендна цена по процесните договори.

 Ищците претендират разноски в настоящото производство, за което процесуалният им представител е представил списък по чл. 80 ГПК, в размер на 748,19 лв., от които 188,19 лв. за платена държавна такса и 560 лв. адвокатско възнаграждение. По делото ищцовата страна е прадставила доказателства за направените разноски за платена държавна такса – Разписка за наредена транзакция от карта № 011249/13.08.2019г. и Договор за правна защита и съдействие от 08.11.2019г. между ищците в производството и процесуалния им представител адв. П., в който е отразено, че договорената сума в размер на 560 лв. е платена в брой. С оглед частичното отхвърляне на претенцията за сумата от 1,21 лв., претенцията на ищците за осъждане на ответника да им заплати сторените в производството деловодни разноски е частично основателна, като е основателна само за сумата от 188.14 лв. за платена държавна такса и 559,86 лв. за адвокатско възнаграждение и само в тази част следва да бъде уважена, а за разликата от общо 0,19 лв. следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Н.З.М., ЕГН ********** *** да заплати на Г.Т.К., ЕГН **********,*** и П.Т.М. ЕГН **********о*** сумата от 3 923.50лв./ Три хиляди деветстотин двадесет и пет лева и 50 стотинки/, от които : 2375.50лв./Две хиляди триста седемдесет и пет лева и 50 стотинки/ дължима рента по Договор за аренда от 27.12.2012г. за аренда на 47.51дка. земеделска земя, за стопанските - 2015/2016г. и 2016/2017г.; сумата от 1548/Хиляда петстотин четиридесет и осем/ лева дължима рента по Договор за аренда от 07.04.2014г. за аренда на 18 дка. земеделска земя, за стопанските - 2015/2016г.;- 2016/2017г. и 2017/2018г., както и сумата от 779,99 лв./Седемстотин седемдесет и девет лева и 99 стотинки/обезщетение за забавено плащане, както следва: По Договор за аренда от 27.12.2012г. за аренда на 47.51 дка. за стопанската 15/16г. от 01.12.2016г. до 05.08.2019г. върху главницата от 1140,24 лв. -  309.72лв./Триста и девет лева и 72 стотинки/; за стопанската 16/17г. от 01.12.2017г. до 05.08.2019г. върху главницата от 1235,26 лв. - 210.31лв./Двеста и десет лева и 31 стотинки/; По Договор за аренда от 07.04.2014г. за аренда на 18 дка., за стопанската 15/16г. от 01.12.2016г. до 05.08.2019г. върху главницата от 504 лв. - 136.93лв./Сто тридесет и шест лева и 93 стотинки/; за стопанската 16/17г. от 01.12.2017г. до 05.08.2019г. върху главницата от 504 лв. - 85.83лв./Осемдесет и пет лева и 83 стотинки/ лихва; за стопанската 17/18г. от 01.12.2018г. до 05.08.2019г. върху главницата от 540 лв. - 37.20 лв./Тридесет и седем лева и 20 стотинки/, законната лихва върху главницата от 05.08.2019г. до окончателното издължаване и сумата от 748,00 лв./Седемстотин четиридесет и осем лева / деловодни разноски, сторени от ищците,  които суми следва да бъдат заплатени по банкова сметка *** ***, BIC: ***, банка ТБ „ Тексимбанк” с титуляр П.Т.М., като отхвърля иска като неоснователен за разликата от 1,21 лв./Един лев и 21 стотинки/ до размера на претендираните суми за обезщетение за забава и дължимостта на обезщетението за забава за дата 30.11. на съответната година, както и искането за разноски за разликата от 19 стотинки.

  Решението като неприсъствено, на основание чл.239 ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

                                                                      Районен съдия: