№ 270
гр. Шумен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201798 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, с който на „ПЕТРАТРАНС - 2019“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Аксаково, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен и
необоснован, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че
неправилно административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана
посредством издаване на процесния ЕФ. Намира наложената санкция за незаконосъобразна,
тъй като противоречи на изискването за съразмерност и основни принципи на правото на
ЕС, позовавайки се на постановеното решение на СЕС. В съдебно заседание, редовно
призован, представител не се явява. Депозирано е писмено становище. От адв. Й.А. от ВАК,
редовно упълномощен. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
За административнонаказващият орган, редовно призован, представител не се явява.
В придружителното писмо е изложено становище по същество. Счита, че ЕФ е издаден при
спазване на всички материалноправни и процесуални норми. Намира също така за
безспорно доказаното осъщественото нарушение, както и, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, посредством издадения ЕФ.
Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима в частта, с която е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП. В частта, с която е определена такса на основание чл.10б
ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 133 лева, жалбата е недопустима, тъй като
определената такса не съставлява административно наказание по смисъла на ЗАНН и не
може да бъде предмет на проверка от съда по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. В тази част
съдебното производството следва да бъде прекратено.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2022г. в 07.53 часа в Община Шумен с устройство №10062, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо
се на път А – 2 км.340+293 е установено нарушение
№DF6F7E4087F31E49E053021F160AA83F - движение на ППС – влекач „МАН ТГА 18.440
ЛЛС У“ с рег. № В 2146 НР, с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2,
1
екологична категория ЕВРО 5, с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 42 000, с посока намаляващ километър по път А – 2 км.340+293,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС частично не била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Била подадена тол декларация за
преминаване, но платената категория била по – малка от измерената.
За нарушението електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по
чл.167а ал.3 от ЗДвП, съгласно който нарушението се изразява в това, че ППС има тол
декларация за преминаването, но платената категория е по – малка от измерената.
След установяване, че влекач „МАН ТГА 18.440 ЛЛС У“ с рег. № В 2146 НР е
собственост на „ПЕТРАТРАНС - 2019“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Аксаково, за
регистрираното нарушение от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния
Електронен фиш №**********, посредством който на дружеството - жалбоподател, в
качеството му на собственик, на основание чл.187а ал.2 т.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство веществени
доказателства - снимки. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата
на чл.10 ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на
лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането
и контрола на системата за събиране на пътните такси. Също така съгласно чл.167а от ЗДвП
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП чрез
електронна система за събиране на пътни такси. ЕФ е издаден и съгласно утвърдения
образец.
За извършено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил в чл.179
ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за собственик
/юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС
от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2
от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от ЗП, каквато санкция е наложена на
жалбоподателя, в качеството му на собственик.
Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението. Процесният
автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на дружеството –
жалбоподател и правилно е била ангажирана отговорността му посредством издадения
електронен фиш.
Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179 ал.3 – 3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на
чл.189е ал.8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни
2
такси и статично изображение на процесното ППС, съдът приема за безспорно установено,
че на посочените в ЕФ дата и час същото се е движело по републикански А – 2 км.340+293
/с посока намаляващ километър/, в Община Шумен с частично заплатена дължимата такса
по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, в резултат на невярно
декларирани данни. В производството по установяване и санкциониране на нарушението са
спазени изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП, като нарушението е
установено от снимки от електронната система за събиране на пътни такси.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат
такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, които зависят от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. В конкретния случай се касае за частично незаплатена тол такса. В
производство не се доказа, че за процесното ППС за посочения пътен участък да е била
подадена валидна тол декларация за преминаването, съобразно категорията на ППС.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на чл.187а
ал.2 от ЗДвП е била е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в качеството
му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на съответната тол такса.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в разпоредбата на чл.187а
ал.2 т.3 от ЗДвП имуществена санкция, която в случай на допуснато нарушение по чл.179
ал.3б от ЗДвП е в размер 2500 лева.
От материалите по делото не се установява последната да е била заплатена от
дружеството в предоставения му за това срок, даващ възможност за анулиране на издадения
електронен фиш.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде
санирано в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл.189ж ал.1 изр.първо от ЗДвП, в приложимата към датата на нарушението
/19.05.2022г./ и към датата на издаване на ЕФ /24.06.2022г./ редакция, урежда възможността
при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по
чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. В тази норма обаче не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение / чл.179 ал.3б от ЗДвП/, като липсва и друга
законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а в
последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не да се съставя електронен
фиш.
Електронният фиш не може да бъде издаден въз основа на нормата на чл.189ж ал.7
от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3 - 3б
от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, уреждащи момента на влизането в сила
на електронния фиш. Това тълкуване противоречи на константната съдебна практика,
забраняваща разширително тълкуване на правните норми, поради което съдът намира за
недопустимо съставянето на електронен фиш при ангажиране на административно
наказателната отговорност на посоченото дружество в конкретния случай.
След изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 год.
законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на
глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП. Посоченото процесуално нарушение е съществено и е
основание за отмяна на издадения на дружеството-жалбоподател електронен фиш. В тази
насока е и новата практиката на ШАС и по-конкретно Решение №876 от 26.06.2024 год. на
АдмС-Шумен по к.а.н.д. №201/2024 год., Решение №287 от 28.02.2024 год. на АдмС-Шумен
по к.а.н.д №18/2024 год., Решение №1430 от 04.11.2024 год. на АдмС-Шумен по к.а.н.д.
№315/2024 год. и др., които са постановени по идентични казуси.
3
От друга страна следва да бъде съобразено и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело
С – 61/23, по преюдициално запитване от АС гр. Хасково, по тълкуването на чл.9а от
директива 1999/62 ЕО, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на
определена инфраструктура, съгласно което, Съдът е решил, че посоченото изискване в
чл.9а от директива 1999/62 ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички
нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на "компесаторна такса" с
фикисиран размер. Предвид, че санкционните норми в чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП, съдържат
глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни
материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за
съразмерност, визиран в чл.9а от директива 1999/62 ЕО.
С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение тълкуването
правото на Съюза, съдът счита, това също е основание за отмяна на ЕФ. В тази насока е и
съдебната практика на административните съдилища, които са се произнасяли по
идентични казуси, след постановеното решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С – 61/23.
Съдът намира, че електронният фиш не е издаден извън регламентираните в чл.34 от
ЗАНН срокове, поради следното: Съгласно нормата на чл.34 ал.1 б.”в от ЗАНН
задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на
административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано в рамките на
законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една
година от извършване на нарушението, тъй като в случая не се касае за нарушение на
конкретно посочни нармативни актове, за което е предвиден по – дълъг срок.
Регламентираните два срок по чл.34 от ЗАНН са давностни /ТП №1/27.02.2015г. на ВКС и
ВАС по т.д. №1/2014г./ и пропускането, на който и да е от двата погасява възможността за
реализиране на административно – наказателна отговорност. Съгласно практиката на
Административен съд гр.Шумен /Решение №62/19.04.2023г. по КАНД №60/ 2023 г./
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН намира приложение по отношение на ЕФ.
От съдържанието на процесния ЕФ се установява, че вмененото в него нарушение на
жалбоподател е извършено на 19.05.2022г., поради което от тази дата тече едногодишния
срок и същия изтича на 19.05.2025г. Тримесечният срок тече от датата, на която е установен
собственикът, съответно ползвателя в АИС на МВР или от датата на подаване на писмена
декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението. Процесният ЕФ е
съставен на 24.06.2022г., видно от приложената по делото разпечатка касаеща историята на
обработка на ЕФ /л.13/, т.е. в рамките на законовия тримесечен давностен срок от откриване
на нарушителя и в рамките на една година от извършване на нарушението. Към датата на
издаване на ЕФ не е била погасена възможността за осъществяване на наказателно
преследване срещу жалбоподателя. Също така съгласно ТП №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС
по т.д. №1/2014г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата на НК по
отношение на института на абсолютната погасителна давност – чл.81 ал.3 от НК. Съгласно
посочената разпоредба наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишанва с ½ срока предвиден в чл.80 ал.1 от НК, където са предвидени различни
срокове, съобразно вида и размера на наложеното наказание. В конкретният случай ,
доколото се касае за наложено наказание глоба, то попада в т.5, където е предвиден три
годишен срок. Регламентирана абсолютна давност в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от
НК, вр. с чл.11 от ЗАНН, в случая също не е изтекла, тъй като от извършване на
нарушението до настоящия момент следва да са изминали четири години и половина, което
не е налице.
Доколкото съдът счита, че следва да отмени атакувания ЕФ като незаконосъобразен
по изложените по – горе съображениян, това води и до липса на основание за определяне на
компенсаторна такса, по отношение на която съдът не следва изрично да се произнася, тъй
като също не съставлява административно наказание по смисъла на ЗАНН и не може да
бъде предмет на отделна проверка от съда.
Предвид на това, че съдът намира жалбата за основателна на посочените основания,
не следва да се обсъждат и останалите доводите на страните.
Предвид изхода на делото основателно е искането на дружеството – жалбоподател
за присъждане на направени по делото разноски.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК .
4
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваният ЕФ е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, поради което размерът на
минималното възнаграждение е 550 лева към момента на договарянето и към настоящия
момент. В настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 660 лева с ДДС. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните
по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по наредбата е без включен в тях ДДС, а за
регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това
означава, че определените въз основа на правилата на Наредба № 1/2004 г. адвокатски
възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява отделно върху вече
определеното по реда на Наредбата възнаграждение. В конкретният случай е било
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в минимално предвидения размер 660
лева с ДДС / 550 лева без ДДС/.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, с който на „ ПЕТРАТРАНС - 2019“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Аксаково, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на
„ПЕТРАТРАНС - 2019“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Аксаково сумата от 660 /шестстотин и
шестдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в частта, с която на „ПЕТРАТРАНС - 2019“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Аксаково е определена такса на основание чл.10б ал.5 от ЗП в
размер на 133 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5