№ 557
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504955 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.240 от ГПК.
Подадена е молба от Д. Д. З., ответник пред СРС, срещу
постановеното неприсъствено решение № 2703/17.03.2016 г. по гр. д. №
67303/2014 г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав.
Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с
ненадлежно връчване на ответника на призовките за насроченото първо
съдебно заседание по делото пред СРС. Счита, че следвало да й бъде назначен
особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Иска се решението да бъде отменено, както и да бъде отменен
издадения изпълнителен лист и да бъда спряно производството по изп.дело №
20208560400764, образувано при ЧСИ Биляна Богданова. Не претендира
разноски.
По молбата не е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „Т.С.“ ЕАД. Не
претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД не изразява
1
становище по молбата.
По допустимостта на молбата:
Доколкото липсват категорични данни кога неприсъственото решение е
било връчено на молителката, съдът приема, че молбата е подадена в срок и е
допустима.
По основателността на молбата:
Разгледана по същество е неоснователна:
Видно от данни по делото /по иска по чл.422 ГПК/ З. е получила препис
от исковата молба на 04.11.2015 г. /лично/, виж призовката на л.39 по делото
пред СРС.
Ответницата /молител в настоящето производство/ не е подала отговор
по исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
В призовката за насроченото публично съдебно заседание на 14.03.2016
г. призовкарят е посочил, че при извършени три посещения на същия адрес на
който е бил получен препис от исковата молба, лично от ответницата З.,
лицето не е било намерено на адреса. Посочено е, че по сведения на съседката
К. З. не живее на адреса, а в жилището са настанени наематели, които са
китайски граждани. Призовкарят е оставил съобщение на което З. не се е
отзовала.
В публичното съдебно заседание на 14.03.2016 г. СРС е приел, че
ответницата е редовно призована в хипотезата на чл.41, ал.2 ГПК.
Действително, съгласно чл. 45 и чл. 49 от ГПК призовката следва да
бъде връчена лично на адресата на място, което той обитава или в което може
да бъде намерен. Веднъж връчена призовката, страната - получател има
задължението по чл. 41, ал. 1 изр. 1 от ГПК - тя е длъжна да уведоми съда ако
промени адреса си за повече от месец, а ако не изпълни това си процесуално
задължение, съдът не е длъжен да дири новият й адрес. Последицата е
прилагане на призовката по делото като редовно връчена (фингирано
призоваване при условията на чл. 41, ал. 2 изр. 1 от ГПК).
Твърдението на молителката, че призовкаря бил посочил телефон за
призоваване на ответницата З., не съотвества на съдържанието на двете
обсъждани в настоящето производство, призовки. Действително, върху гърба
на призовката с която е връчен лично препис от исковата молба на
2
ответницата З., с молив, неизвестно от кого, е посочен телефонен номер.
Липсват данни това да е сторено от призовкаря, както се твърди от
молителката З..
З. не сочи нов адрес пред съда, респ., не твърди да е декларирала такъв
по реда на ЗГР; настоящата инстанция намира, че това не може да бъде
тълкувано в нейна полза.
При положение, че на ответницата е връчен лично препис от исковата
молба, то настоящата инстанция намира, че не са били налице предпоставките
на чл.47, ал.6 ГПК за назначаване на особен представител.
Следва да се има предвид и, че в случая приложение намира редакцията
на чл.47 ГПК преди изменението й, обн.ДВ, бр.86 от 2017 г.
И двете редакции, обаче, изключват задължението за проверка на
адресната редакция в случаите на чл.40, ал.2 и чл.41, ал.1 ГПК. В последните
две хипотези съобщението се прилага по делото.
Съгласно чл. 238. (1) ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
В конкретния случай не се спори по делото, че отговор по исковата
молба не е подаден.
В първото по делото публично съдебно заседание молителката не се е
явила.
Видно от съдържанието на призовката, която е била връчена лично на
молителката, указани са последиците по чл.133 и чл.239, ал.1, т.1 ГПК.
Ето защо съдът счита, че са били налице предпоставките на чл.239, ал.1
във връзка с чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Доводите за нередовност на исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК не
подлежат на разглеждане в производство по чл.240 ГПК.
Налага се извод, че молбата е неоснователна и като такава ще следва да
бъде оставена без уважение.
По разноските:
3
Ответникът по молбата не претендира разноски,а и такива не са сторени
поради което не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, молбата, подадена от Д. Д. З., ответник пред
СРС, срещу постановеното неприсъствено решение № 2703/17.03.2016 г. по
гр. д. № 67303/2014 г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4