№ 6806
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20251100500355 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
384333/28.11.2024 г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 21210 от
22.11.2024 г., постановено по гр. дело № 67622/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя - ищец срещу В. А. Я., ЕГН **********
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 1 405,77 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. **** 9, с аб. № 4722, за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2022 г. до окончателното плащане; 301,19 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 31.03.2020 г. до 10.11.2022 г.; 1,01 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2022 г. до окончателното плащане,
както и 0,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 10.11.2022 г., за които суми по ч. гр.
дело № 61719/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 24.11.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради
1
допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост.
Изтъкват се доводи, че исковата претенция касае цена на потребена топлинна енергия за
битови нужди, отнасяща се за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., поради което
ирелевантно се явява обстоятелства относно наличието на сключен договор за стопански
нужди, каквито данни по делото са налице за предходен период. Поддържа се, че от значение
се явява обстоятелството кое лице е било собственик и/или носител на вещно право на
ползване по отношение на процесния имот в рамките на исковия период, както и, че
ирелевантно се явява обстоятелството на чие име се води партидата, още повече, че този
факт има само вътрешно-счетоводно значение. Обобщава се, че в качеството на собственик
на имота именно В. А. Я. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди в
рамките на исковия период. По изложените съображения се отправя искане обжалваното
решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се
уважат. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. А. Я., чрез назначения по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Й.П., е подал отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва. Излагат се доводи, че не притежава качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, тъй като не е купувала такава за собствени
нужди, доколкото процесният имот има стопанско предназначение и се ползва за небитови
нужди. Позовава се на заключението по изслушаната и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, достигнало до извод, че в сградата не се прилага услуга за дялово
разпределение. Оспорва топломерът в абонатната станция да е преминал изискуемите
метрологични проверки и контрол, поради което това обстоятелство е компрометирало
измервателната му точност. Оспорва представянето на фактури, както и на доказателства
относно количеството изразходвана топлинна енергия, оспорвайки относимостта и
доказателствената стойност на представеното извлечение от сметки. Позовава се на
несъответствие на имотите в представените нотариални актове в частта относно описанието
на административния им адрес. По изложените съображения се отправя искане въззивната
жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
2
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по
отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1
на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави следното:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от представените 2 броя
нотариални актове съответно № 158, том I, нот. дело № 150/18.12.2019 г. и № 159, том I, нот.
дело № 151/18.12.2019 г. се установява, че на основание чл. 587, ал. 1 ГПК ответницата В. А.
Я. е призната за собственик на основание наследяване по закон от майка й З.Е.М. на
следните недвижи имоти, а именно: 1/ апартамент № 3 с идентификатор 68134.300.582.3,
находящ се в гр. ****, заедно с таванско помещение № 4, зимнично помещение № 24 и
съответни идеални части от общите части на сградата, както и 2/ апартамент № 9 с
идентификатор 68134.300.582.5.37, находящ се в гр. ****, заедно с таванско помещение №
38, зимнично помещение № 7 и съответни идеални части от общите части на сградата, като с
оглед описанието на административния адрес на всеки един от отделните обекти може да се
направи извод, че същите са идентични с тези, за които се отнасят исковите претенции за
цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същите.
3
Посочените придобивни сделки са реализирани на 18.12.2019 г., като при липсата на данни
по делото относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до
промяна в правата върху тях, следва да се направи извод, че В. А. Я. се легитимира като
техен собственик включително и в рамките на исковия период – от 01.02.2020 г. до
30.04.2021 г. Независимо от това обаче, в конкретния случай само въз основа на
установеното по делото титулярство на право на собственост върху процесните обекти не
може да се направи извод, че именно ответницата се явява активно легитимирана да
отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същите. Това е така, тъй като по делото се доказва, че в сградата –
етажна собственост, в която са разположени те, се доставя топлинна енергия за стопански, а
не за битови нужди, като данни в тази насока се извличат най-напред от представеното
писмо № П-9302/18.08.2022 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, адресирано до трето за спора
лице – „Фарма Мундо“ ЕООД, в което се посочва, че за периода м.12.2019 г. – м.07.2022 г.,
част от който е и процесният такъв – м.02.2020 г. – м.04.2021 г., са налице начислени и
незаплатени суми за цена на топлинна енергия за стопански нужди и цена на услуга за
дялово разпределение в общ размер на 7 208,99 лв., като на дружеството е предоставен 7-
дневен срок за тяхното заплащане. При изложени от ищеца твърдения, че претенцията се
основава на отношения по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
настоящият съдебен състав намира, че в обсъденото по-горе писмо се съдържа извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт, а именно: че до сградата, в която са разположени
процесните обекти, се доставя топлинна енергия за стопански нужди, ползващо се в с висока
доказателствена стойност в процеса. Нещо повече, анализирайки го по реда на чл. 175 ГПК с
оглед останалите обстоятелства по делото, същото се подкрепя и от констатациите на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, също установило, че потребителите в
сградата на адрес: гр. София, ул. „Трапезица“ № 2 и № 4 ползват топлинна енергия за
стопански нужди, поради което технологичните разходи са за сметка на стопанския
потребител. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период)
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че
продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач. В случая, по делото не се твърди и не се доказва сключването на договор между
4
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди (предвид предназначението
на обектите, предмет на исковата претенция), поради което само въз основа на
обстоятелството, че в рамките на исковия период ответницата е била техен собственик, не
може да се направи извод, че именно тя е задължена за заплащане на цената на доставената
и потребена такава до тях. Ето защо, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не може да
претендира от нея суми за топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. на
основание договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при липсата на
данни по делото за сключването между тях на писмен такъв за стопански такива, следва да
се приеме, че В. А. Я. не се явява пасивно легитимирана да отговаря за процесните вземания
за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесните
обекти. Доколкото не се доказва между нея и ищеца да е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, то тя би била задължено лице единствено в случай,
че процесните вземания се претендират на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй
като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия, но
настоящата хипотеза не е такава.
С оглед на изложеното и предвид съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има въззиваемата – ответница, която обаче не претендира и не доказва извършването на
такива. Предвид изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, сторените
разноски от въззивника – ищец следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21210 от 22.11.2024 г., постановено по гр. дело №
67622/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5